№ 47547
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110152786 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52786/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба от 30.10.2025 г., подадена от Е. С. М. са направени възражения по доклада по
насрещният иск, обективиран в определение от 22.10.2025 г., като са направени
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства представени с
насрещният иск, както и за допускане на заключението на СТЕ по формулирани задачи,
както и за задължаване на трето неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК за представянето
на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел за обстоятелства свързани отчуждаването
на собствен имот на страната и обезщетяването му с имот, както и по реда на чл. 186 ГПК
да се издаде СУ, което да послужи пред СО за установяване на идентичност на имота. Иска
уважаване на доказателствените искания.
С протоколно определение от 03.11.2025 г., съдът е оставил без уважение
възраженията срещу доклада по делото по насрещният иск, обективирани в молбата от
30.10.2025 г., като е предоставил на основание чл. 144, ал. 1 ГПК едноседмичен срок на
ответника по насрещния иск за изразяване на становище по направените доказателствени
искания.
В предоставения срок е представено становище от 07.11.2025 г. от ответника по
насрещния иск, като се прави отвод за недопустимост на насрещната искова молба, тъй като
същата била подадена извън срока по чл. 211 ГПК. Посочено е, че представените писмени
доказателствени средства следва да се приемат, тъй като са процесуално допустими,
1
относими и необходими за разрешаването на предмета на правния спор. Изразено е
становище по същество на събраните по делото доказателства. Навежда доводи, че следва да
се изискат писмени доказателствени средства от общината за отчуждаването на имота.
Освен това не следвало да се допуска изслушването на заключението на СТЕ по част от
поставените задачи. По отношение събирането на гласни доказателствени средства, сочи, че
в о. с. з. е разпитан допуснат свидетел, като също така било неоснователно искането за
издаването на СУ, във връзка с отчуждаването на имота. Иска произнасяне от съда,
съобразно изразеното становище.
Съдът, като взе предвид направените доказателствени искания, както и с оглед
становището на страните намира следното:
В действащия ГПК са въведени различни видове процесуални преклузии. Едната от
тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за
попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде
концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели
спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва
да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на
исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след края на
първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен пълен,
правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се посочени
обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и правилно
разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.
145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. Тоест, доказателствените искания на
страните не са преклудирани.
По отношение доказателственото искане за приемането на писмени доказателствени
средства, съдът намира, че същите са процесуално допустими, относими и необходими,
поради което доказателственото искане следва да бъде уважено.
На следващо място съдът намира, че на ищеца по насрещният иск е допуснат един
свидетел при режим на довеждане при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, като с оглед
задълженията на съда, съобразно ППВС № 6/1968 г., последният дори без доказателствено
искане следва да се произнесе по допускането на втория свидетел. В случая, съдът намира,
че с оглед останалите по делото доказателства искането макар и да е процесуално допустимо
е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира, че по доказателствените искания по реда на чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК
е налице произнасяне в определението от 22.10.2025 г., като формулираното доказателствено
искане от ищеца по насрещния иск е искане по чл. 253 ГПК за ревизиране на произнасянето
на съда, като настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за това,
поради което искането трябва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане за допускане
изслушването на заключението на СТЕ по задачите формулира от ищеца по насрещната
претенция в молбата от 30.10.2025 г. е процесуално допустимо, тъй като е направено
своевременно, но същото е неотносимо към предмета на правния спор в една си част, а в
другата е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените към насрещната искова молба писмени
доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по насрещната
искова молба за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
още един свидетел за обстоятелствата посочени в определението от 22.10.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещния иск на основание чл.
253 ГПК за изменение на определението от 22.10.2025 г. в частта по произнасянето по
доказателствените искания по чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по насрещната
искова молба за допускане изслушването на заключението на СТЕ по задачи формулира в
молбата от 30.10.2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3