РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330113208 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ц. С. Т. против „Сити Кеш“ ООД, с която се
предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит
№ *******г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите
нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за
кредит от ******* г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в
размер на 1400 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР 47,49 %.
Била постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по
договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на
многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 8 от договора
било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 578,52 лева
– разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочената клауза, според
ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота на другата страна по облигаторното
задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне
1
на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“
ООД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя искане към съда за
постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното ответникът
моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани
разноски. Посочва се, че ответното дружеството не е претендирало от ищеца
заплащане на уговорената неустойка. Поради изложеното се претендира да бъде
постановено решение при признание на иска, като по отношение на разноските се
приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да
се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява,
че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на
ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане
от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по
събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и
следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения
иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на
решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно
заседание.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите
нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата
2
претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е
постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни
искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за
поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора
относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал
иска. В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане на
разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Това е така,
доколкото чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в процесния
договор за паричен заем, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е
претендирал сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване
на съдебно решение за прогласяване на недействителността на клаузата, пораждаща
това задължение, възникналите на това основание парични притезания остават
дължими, ведно със всички законни последици. В този смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2018 г., III г. о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца , признанието на иска не е достатъчно, за
да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена
държавна такса.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща
към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на
договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
по предявения от Ц. С. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че
клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 578,52 лв.
от Договор за кредит № ******* г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11,
т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ЗЗД на Ц. С. Т., ЕГН **********,, сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски
в по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адв. С. К. Н., АК – П., с адрес гр. П., ул.
“Й.” № **, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4