№ 15306
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**********
при участието на секретаря ********
като разгледа докладваното от ********** Гражданско дело №
20241110146613 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Х. С.,
ЕГН: **********, адрес: ***********, чрез адв. В. П. от САК, със съдебен
адрес: ***********, срещу *********, представлявано от министъра на
вътрешните работи, адрес: ************, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 5980,00 лв., представляваща левова равностойност на полагащата
му се храна в периода от 05.08.2021 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 06.08.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че в периода от 2015 г. до 01.02.2017 г.
ищецът заемал длъжността „старши експерт (началник на курс) към факултет
„*********“ при *******, а със заповед № ********* г. на министъра на
вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР,
считано от 01.02.2017 г. ищецът бил назначен за държавен служител на
длъжност „старши експерт (началник на курс)“ към факултет „*********“ при
*******, която заемал и през исковия период до прекратяването на
служебното правоотношение със заповед № ********** г. на министъра на
вътрешните работи. Твърди се, че е периода от 05.08.2021 г. до 05.08.2024 г., на
ищеца не е била осигурявана ежемесечно и не е била изплащана левовата
равностойност на полагащата му се храна. Излагат се доводи, че ищецът имал
качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и че
същият също има правата по чл. 181, ал. 1 ЗМВР – на безплатна храна или
нейната равностойност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира съдебни разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
1
********* (МВР) като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на същата.
Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен
поради липса на пасивна материална легитимация на ответника. В тази връзка
твърди, че таква притежава *******, която е самостоятелно юридическо лице
на осн. чл. 37, ал. 1, т. 8, вр. ал. 2 ЗМВР, а съгласно ПМС № 73/27.03.2015 г.
ректорът на ******* бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Поддържа, че МВР, като висшестоящо учреждение, не носи отговорност за
задълженията на своите структури – самостоятелни юридически лица, към
техните служители. Не оспорва, че считано от 07.02.2017 г. ищецът е назначен
като държавен служител на длъжност „старши експерт (началник курс)“ в
*******, както и че служебното правоотношение е прекратено на осн. чл. 106,
ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на щата. Сочи, че държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР имат право да им се осигурява безплатна храна или
заплащане на левовата й равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1,
вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Основателността на иска е обусловена от
установяване от страна на ищеца на кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно: ищецът в исковия период да е имал качеството
служител на МВР, респ. че е от категорията лица, имащи право на храна или
левовата й равностойност по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а именно
служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – държавен служител, както и
размера на иска. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че през исковия период е осигурявал храна или
левовата й равностойност.
Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са: държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението (т.1), държавни служители (т. 2) и лица, работещи по трудово
правоотношение (т. 3), като статутът на държавните служители по т. 1 се
урежда с ЗМВР – ал. 2, а статутът на държавните служители по т. 2 се урежда
със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4,
чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 189, ал. 1, т. 7, чл. 190, ал. 2,
чл. 191, 233, 238, ал. 1 – 3 и 5, чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 245а, чл. 247, ал. 1
и 4 и чл. 247а, ал. 1, 3 и 4 от ЗМВР.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност. Размерът на сумите и доволствията се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи – чл. 181,
ал. 4 ЗМВР. А в ал. 5 е предвидено, че условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията се определят с наредби на министъра на вътрешните
работи.
2
В конкретния случай, в отношенията между страните е безспорно, а и от
представените писмени доказателства – Заповед № 8121К-1284/02.02.2017 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, и заповед № 8121К-
10915/12.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, се
установява по категоричен начин, че в исковия период ищецът е заемал
длъжността „Старши експерт (аначалник на курс)“ към факултет „*********“
при *******, като служебното правоотношение е било прекратено, считано от
05.08.2024 г., поради съкращаване на длъжността.
Между страните не се спори, че през исковия период ищецът бил
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и като такъв има
право на безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност по чл.
181, ал. 1 ЗМВР. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1
от 27.11.2024 г. по тълк. д. № 1/2024 г., на ОСГК на ВКС държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за *********, чийто статут се
урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява
безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за *********. Разпоредбата на чл. 181,
ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на всички служители на
МВР. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 184, ал. 4 ЗМВР и на
специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
*********, посочващи, че размерът на сумите и доволствията се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, като законът не
делегира на министъра на вътрешните работи с тази заповед да може да
определя и кои лица следва да получават храна или парична равностойност.
На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не е
отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР,
чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса кой е материално
легитимиран да отговаря по предявения иск – ответникът МВР или *******. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности,
определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност.
Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на
Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба,
когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения
смисъл решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о.;
решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение
№ 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.). В тези
случаи учреждението, в което се изпълнява службата дължи определената
3
заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения,
свързани с изпълнението и.
В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на вътрешните
работи, а предприятието, в което ищецът е заемал длъжност в исковия период,
е *******. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР Главните дирекции, областните
дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Международни проекти",
дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", дирекция
"Комуникационни и информационни системи", ******* и Медицинският
институт са юридически лица. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Закона за
публичните финанси предвижда, че министрите са първостепенни
разпоредители с бюджет - съставят, изпълняват и отчитат бюджет и са
определени като такива със закон. Съгласно чл. 11, ал. 5 ЗПФ, разпоредители
с бюджет от по-ниска степен са тези, чиито бюджети се включват в бюджета
на съответния разпоредител с бюджет от по-висока степен, а съгласно ал. 8,
второстепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет се определят
с акт на Министерския съвет по предложение на първостепенния
разпоредител с бюджет съгласувано с министъра на финансите, освен ако в
закон е определено друго. Съгласно §4, т. 12 от допълнение на Постановление
№ 73 на министерския съвет от 2015 г. за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет към Министъра на вътрешните работи ( в сила от
01.10.2020 г.), Ректорът на Академията на ********* е второстепенен
разпоредител с бюджет по бюджета на *********.
Предвид изложеното, независимо, че орган по назначението на ищеца
като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е
министърът на вътрешните работи, то заплатата и допълнителните
възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се
дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е
назначен, а именно *******, която е самостоятелно юридическо лице, а
ректорът й – второстепенен разпоредител с бюджетни средства. С оглед
изложеното следва да се приеме, че ******* е материално легитимиран да
отговаря по предявения иск, а не *********.
Ето защо предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, но същият не претендира такива,
поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. С., ЕГН: **********, адрес:
***********, чрез адв. В. П. от САК, със съдебен адрес: ***********, срещу
*********, представлявано от министъра на вътрешните работи, адрес:
************, осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 5980,00 лв., представляваща левова
равностойност на храна, полагаща се на ищеца в периода от 05.08.2021 г. до
05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 06.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5