МОТИВИ:Срещу подсъдимия Л.М.А. ***
повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Т. за престъпление по чл.144
ал.3 във връзка с чл...ал.1 от НК и за престъпление по чл.142а ал.1 от НК.
Пострадалата
от деянието Е.Ж.С. е предявила против подсъдимия два граждански иска за неимуществени
вреди в размер от по 10 000 лева, за всяко едно от двете деяния, приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство и същата е конституирана
като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Представителят
на прокуратурата-районен прокурор К.К. подържа
обвиненията така, както са повдигнати с обвинителния акт и пледира за деянието
по чл.144 ал.3 във връзка с чл...ал.1 от НК наказание от 6 месеца лишаване от
свобода, а за деянието по чл.142а ал.1 от НК наказание от 9 месеца лишаване от
свобода, да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК и изпълнението на
наложеното общо наказание на подсъдимия да бъде отложено при условията на чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок.
Гражданската ищца
и частна обвинителка, чрез своя адвокат-повереник,
моли да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатите му две обвинения и
на същия да бъде наложено наказание от по 5 години лишаване от свобода, за
всяко едно от деянията, както и да бъдат уважени предявените граждански искове
в пълен размер.
Подсъдимият Л.А.
се явява в съдебно заседание, дава обяснения по повдигнатите му обвинения, като
твърди, че разбира същите. Твърди, че с пострадалата се познавал от
ученическите години, че са били в приятелски отношения две три години. Твърди,
че в периода от 2015 до 2018 година са били интимни приятели с прекъсвания от
по 2-3 месеца. Твърди, че тя е искала от него да се разведе, а той имал
съмнения, че тя продължавала да подържа отношения с В.В..
Твърди, че на четвърти август вечерта са провели разговор около 1 час за
тяхното бъдеще и след разговора решили да се видят на другия ден с нейните баба
и дядо и да обсъдят с тях намеренията си. Твърди, че на пети август е отишъл в
с.Б., но не намерил пострадалата и решил да си тръгне по черния път за неговото
село и тъй като срещнал прадядото на пострадалата, който се бил държал агресивно
с него се върнал обратно, като по пътя срещнал пострадалата и нейната баба.
Твърди, че е провел разговор с тях, че същите са били дружелюбни с него и че в
последствие е останал само с пострадалата, като и предложил да слязат до гр.Т.
да обядват. Твърди, че пострадалата се съгласила, качили се в джипа и тръгнали
за Т. като си говорели и разговора станал на „висок тон“. Твърди, че е поискал
от пострадалата да се обади на В.В. и той да
разговаря с него, което същата сторила, като А. разговарял с В. и от него
разбрал, че пострадалата няма отношения с него от 3 години. Твърди, че на пътя
е имало паднал камък и той рязко натиснал спирачката на автомобила, при което
пострадалата, за да се предпази сложила ръка пред лицето си и нейния пръстен я
наранил по носа. Твърди, че в гр.Т., при моста на автогарата му свършило
горивото, при което пострадалата се обадила на познат таксиметров шофьор, който
дошъл, попитал го за колан, който А. дал и ги задърпал до бензиностанцията,
където той заредил газ. Твърди, че решили да отидат и говорят с неговите родители
в с.Г., като по пътя се отбили на стадиона в с.Гложене и там пострадалата му
споделила, че баба и се е обадила по телефона, че е подала сигнал, че е
отвлечена от него и че полицията ще провери сигнала. Твърди, че са продължили
за с.Г. и по пътя пострадалата получила обаждане от полицейски служител и че тя
казала, че е с А., че няма нищо притеснително, че няма нищо такова, което е
казала баба и и че отиват в с.Г.. Твърди, че в махала А. отново спрели,
пострадалата говорила по телефона с баба си, на която обяснила, че е с
подсъдимия, попитала я защо се е обадила на 112 и я успокоила. Твърди, че
пострадалата видяла намиращия се в джипа нож и е поискала А. да го изхвърли,
което същият сторил и продължили за с.Г.. Твърди, че по пътя за втори или трети
път полицейски служител се свързал с пострадалата по телефона и тя отново
убедила същия, че е добре, че са заедно с подсъдимия. Твърди, че с пострадалата
решили да пренощуват на вилата му, че са отишли там, че негови приятели им донесли
зарядно за телефона на пострадалата и храна. Твърди,
че до обед на другия ден седели на вилата, след което слезли в дома му, където
той заварил родителите си, че пострадалата се обадила на сестра си, която и
обещала да я закара до с.Б., след което пострадалата си тръгнала. Твърди, че са
му били съставени два акта за нарушение пред работното място на пострадалата,
тъй като последната се е обадила на тел.112. Твърди, че никога не е отправял
закани за убийство. Чрез своя адвокат защитник моли да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му две обвинения, тъй като не е осъществил
същите от обективна и субективна страна, както и да бъдат отхвърлени
предявените два граждански иска.
От събраните
по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели-Е.Ж.С., А.И.В., Б.М.А., О.А.О., Р.М.М.,
огласените показания на този свидетел, дадени пред органа на досъдебното
производство, А.М.К., Р.К.Р., огласените показания на този свидетел, дадени
пред органа на досъдебното производство, И.Д.И., огласените показания на този
свидетел, дадени пред органа на досъдебното производство, Д.А.А., огласените показания на този свидетел, дадени пред
органа на досъдебното производство, М.К.М., А.К.М., К.Р.К., А.С.А., Б.М.Г., огласените
показания на този свидетел, дадени пред органа на досъдебното производство, М.М.С., Р.П.Ц., А.А.С., А.Е.Й., Д.О.А.,
Х.П.П., И.М.Н., И. Д. Д., Ч.М.Ч., И.Н.И., огласените
показания на свидетеля М.А.И., дадени пред органа на досъдебното производство, огласените
показания на свидетеля В.В.В., дадени пред органа на
досъдебното производство, А.Ш.М., преразпита на
свидетелката Б.М.А., заключението на съдебно-медицинската експертИ.,
заключенията по съдебно-психиатричните и психологични експертизи по отношение
на подсъдимия и пострадалото лице, заключението на техническата експертИ. и допълнителното заключение на същата експертИ., приложените по делото писмени доказателства,
огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство и
предявените по делото веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.М.А.
***, женен е и има две деца, осъждан е еднократно за престъпления от общ
характер, за които му е наложено общо наказание по чл.23 от НК, като е
реабилитиран по право за това осъждане.
Подсъдимият А. и свид.Е.Ж.С.
се познавали от ученическите си години, а от около две години, според
показанията на С., двамата имали интимни отношения, макар С. да била наясно, че
той е женен и има две деца. Връзката им се задълбочила, като от 2015 година
отношенията им били свързани с психически и физически тормоз и през това време
няколко пъти С. правила опити да я прекрати. В тези случаи подсъдимият А. или я
уверявал „че нещата ще се оправят“ или ставал агресивен. Такъв бил и случаят от
2017 година, когато А. нанесъл побой на С., при което за причинените и телесни
увреждания тя се снабдила и с медицинско свидетелство, но тъй като от негова
страна последвало разкаяние, а и тя се срамувала от случилото се не подала
оплакване.
За пореден път
подсъдимият А. и свидетелката С. обсъждали отношенията си на 29.07.2018 година
и при този разговор тя заявила желанието си да прекратят връзката. Подсъдимият А.,
който не приел нейното решение през целия ден и звънял на мобилния телефон с
номер ......... и изпращал текстови съобщения, съдържащи закани, че „ще я
очисти“, „ще и счупи главата“, „ще и пръсне тиквата“, че „ще
плати с най-милото
си“-очевидно имайки предвид живота и, както и самата пострадала
го приела.
На следващия
ден-понеделник, преди да отиде на работа, дълбоко разстроена и изплашена,
пострадалата посетила РУ на МВР гр.Т., където съобщила за отправените и закани.
От дежурните служители, получила уверение, че на А. ще бъде отправено
предупреждение да преустанови действията си спрямо нея, което не се случило, а
напротив през целия ден подсъдимият продължил да се обажда на С., както и да и
изпраща съобщения. С. установила, че почти през цялото време А. е бил пред
фирмата, където работи и по тази причина след работа не се прибрала в
квартирата си в гр.Т., а с такси в дома си в с.Б..
Във вторник
31.07.2018 година, докато била на работа, освен че продължил да и звъни по
телефона, от свои колеги С. разбрала, че А. е пред фирмата и я чака, като дори ги е молил да я повикат навън. Когато в 16,30 часа приключил
работния ден от сградата С. излязла заедно със свид.А.И.В.,
тъй като била изплашена и очаквала подсъдимият да се появи и постоянно се
озъртала. Когато забелязала автомобила на А., С. се затичала към паркинга и
влязла в автомобила на своя братовчед Р.К.Р., с който обичайно пътувала след
работа към дома си, като се качила на задната седалка в дясно, заключила
вратата и позвънила на полицейския служител, който знаела, че работи по
оплакването и.
По същото
време, обаче подсъдимият спрял джипа си в непосредствена близост до автомобила
на Р., слязъл и приближил, като според свидетелите „крещял да излИ. от колата“. Опитал да отвори вратата до С., но тъй
като тя я била заключила, А. заявил, че „ще пръсне стъклото“. Успял да отвори
предната врата облегнал се на предната дясна седалка и „продължил да крещи“
като заявил, че ще счупи главата на С., че ще си плати за всичко и че ще я убие,
след което с юмрук и нанесъл удар в главата. Край на случващото се поставило
позвъняване на телефона на подсъдимия от полицейския служител.
През
следващите дни, С. отивала на работа и се връщала в дома си в с.Б. с такси, а
уплахата и се засилвала все повече, тъй като от близки и съседи разбрала, че А.
разпитвал за нея, а в един от дните когато отивала на работа и той я видял в
таксито, започнал да я ругае, както и да я заплашва отново като и заявил, „спри
се ще видиш какво ще ти се случи“. Още същата вечер в присъствието на лелята на
С.-свид. Д.О.А. подсъдимият заявил по телефона, че
„ще избие всичките“, имайки предвид нея и близките и.
На 05.08.2018
година С. ***. В следобедните часове, между 14,00-15,00 часа я посетила баба и-
свид.Б.М.А., видимо притеснена, като и обяснила, че е
дошла, за да се увери, че е добре, тъй като видяла автомобила на А. около
нейната къща. Двете се отправили натам и действително срещнали подсъдимия А.,
който ги уведомил, че търси С., за да поговорят и предложил на същата да го
придружи, но тя отказала да се качи в колата му. Пеша стигнали до вила на свид. А., където бил свид.М.А.И.,
който от своя страна, поискал обяснения от подсъдимия за поведението му от
предишните дни, като подсъдимият не дал такива и си тръгнал. Не след дълго се
върнал, изнервен, като отново поискал да разговаря със С. насаме, но тъй като
същата отказала разговорът бил в присъствието на свид.А.,
като подсъдимият искал подробни
обяснения за предишни нейни връзки, за това как е прекарала времето си
последните дни, за бъдещите и намерения. Изключително изнервен, А. „заповядал“,
според показанията на С., същата да се качи в автомобила му, като я уверил, че
в колата има пушка, а думите си подкрепил, като извадил от автомобила нож,
който и показал и насочил към С., като и заявил „Качвай се или ще убия теб и
баба ти“, в чието присъствие се разигравала сцената. Уплашена за себе си, а и
за баба си, паникьосана от случилото се и с насочен
към нея нож, както твърди самата пострадала „и той държейки ножа ме набута в
джипа, затвори вратата и се качи бързо, като с едната ръка държеше волана, ножа
беше между краката му, с дясната ръка държеше мен за лявата ръка да не мърдам и
да не би да скоча“, А. веднага потеглил с автомобила, като предупредил
пострадалата да не си мисли, че някой ще и помогне.
Докато се
движели по пътя, водещ към гр.Т., А. накарал пострадалата да се обади по
телефона на В.В., като и казал, че ако не се обади
знаела какво ще и се случи, като и нанесъл удар с юмрук в носа. Пострадалата
почувствала силна болка, от носа и потекла кръв, същата се уплашила и започнала
да избира номера, но от страх сбъркала същия, при което подсъдимият нанесъл
втори удар на пострадалата. Последната успяла да набере правилния номер, като
подсъдимият и казал да включи на високоговорител, за да слуша разговора. В. се
обадил и пострадалата му обяснила, че е „със сегашния си приятел и той държи да
чуе, че ти нямаш интимни отношения с мен“, при което В. отговорил, че нямат
отношения от 2-3 години. Подсъдимият взел телефона на пострадалата и започнал
да псува В., да го заплашва, че ще бие и двамата с пострадалата, като
междувременно дал на същата мокри кърпички, за да се изтрие от кръвта по
лицето.
Когато пристигнали
в гр.Т., в една пряка, малко след моста, водещ към автогарата горивото на джипа
свършило. Като държал ножа в ръка, насочен срещу нея, А. казал на С. да позвъни
на някой, който да ги изтегли до най-близката газ-станция, при което тя се
обадила на свид.И.Д.И., който е шофьор на такси.
Последният пристигнал на указаното място и помогнал колата да стигне до газ-станцията
като без да слИ. А. подал колан за целта. Не слязъл
от колата и когато И. се затруднил да свали колана, а през прозореца подал
ножа, за да бъде срязан, като през цялото време заплашвал пострадалата да не е
посмяла да слИ., да се оплаква или да даде на някой
някакъв сигнал, че ще стане страшно. След като заредили газ потеглили за с.Г.
По същото
време свид.А. подала сигнал на тел.112 и уведомила за
случилото се, като заявила, че внучката и е отвлечена. Дежурният служител на РУ
на МВР Т. позвънил на телефона на пострадалата, за което разказва и самата тя,
но с насочен към нея нож А. и наредил да каже, че отиват да говорят с неговите
родители и че заявеното от баба и не било истина и самата пострадала така и
сторила, тъй като се страхувала от саморазправа и побой. Въпреки това полицаят
я помолил, когато се завърнат да се обади в полицията.
До една чешма
в с.Гложене подсъдимият спрял и накарал пострадалата да слезе и измие кръвта от
лицето си, като за целта той държал пострадалата през цялото време за ръка,
докато същата се измила, налял вода в шише и отново принудил същата да се качи
в автомобила.
Продължили в
посока към с.Г., като в махала „А.“***, вляво от пътя подсъдимият завил и
спрял, като казал,че ще останат там докато се стъмни, за да не ги види никой,
когато пристигнат в с.Г.. През това време пострадалата молела подсъдимия да я
пусне или да я върне в селото и, като там седели около 1 час, през което време
подсъдимият държал пострадалата за ръка. По едно време взел ножа и го хвърлил
през прозореца.
При извършения
на 07.08.2018 година оглед на местопроизшествие, находящо
се в с.Гложене, махала ,А.“, след първата отбивка в
ляво в посока местността „Боаза“ бил намерен и иззет
нож с надпис „Colombiа“, № А03, patent № 200930258593.1“-веществено
доказателство по делото.
Вече след 20,30
часа потеглили към с.Г., като в началото на селото от свид.А.К.М.,
подсъдимият се информирал дали има полицаи в селото, като М. го уверил, че има
и че търсят именно него. А. спрял автомобила в странична улица срещу училището,
след което той заповядал на пострадалата да върви в сочената от него посока,
като я държал за ръката и я стискал и също и казал, че я води към колиба, която
семейството му притежава.
Малко след
като стигнали до сградата, там пристигнали и свидетелите А.К.М. и К.Р.К., които
той помолил да му донесат мобилен телефон и зарядно
устройство за него. Свидетелите изпълнили поръчката и след като доставили
телефона си тръгнали.
Когато
останали сами подсъдимият принудил С. отново да се обади в РУ на МВР Т. и да
увери дежурния служител, че всичко е наред, да му каже, че е в с.Г. с
подсъдимия и че няма проблЕ., което същата сторила,
след като била ударена от А.. След това и позвънили баща й и сестра й, на който обаждания пострадалата отговаряла, но и тях
подсъдимият я принудил да излъже, под заплаха от побой. Двамата останали в
къщата цяла нощ, като не палили лампата и подсъдимият принудил пострадалата да
спят на едно легло, плътно един до друг, като я държал за ръцете и при всяко
нейно движение той я стискал силно. Така изминала нощта и на другия ден
прекарали във въпросната къща цялото време.
На сутринта
излезли пред къщата на пейка и С. отново била подложена на разпит за предишните
й връзки и тъй като отговорите не го удовлетворявали, А. започнал да я рита,
въпреки нейните молби да спре, нанесъл и побой с дърво, казал и че си е сложил
главата в торбата и че тя днеска ще умре, след което я вкарал вътре, съблякъл я
и я пребил, като при всеки удар тя падала на земята, той я вдигал и продължавал
да и нанася побой. В следобедните часове, подсъдимият получил обаждане по
телефона, след което той уведомил С., че полицията ги търси. А. взел решение да
потеглят пеша към с.Б. и казал на пострадалата да остави телефона си. Според
показанията и повече апарата не е виждала. С. била изтощена от нанесения й
побой и изплашена, което й пречело да се движи нормално и се наложило да спрат
за почивка. Този отдих не помогнал и подсъдимият склонил да се върнат, а през
цялото време пострадалата го молила да се върнат в селото, където вече знаели, че
полицейските служители ги търсят. А. склонил и от колибата тръгнали към с.Г.
през гората, а не по пътя, по който пристигнали. Достигнали дома на родителите
на А., където били майка му и баща му, които предоставили на С. телефон и тя
позвънила на своя леля, която помолила да уведоми сестра й къде се намира. След
възникнал конфликт между подсъдимия и неговата майка, той отново напуснал дома
си в неизвестна посока. Тъй като се страхувала, бащата на подсъдимия я
придружил до мястото, където я чакала сестра й.
От близките си
С. била откарана в болницата в гр.Т., където била прегледана и й била оказана
медицинска помощ, а подсъдимият А. бил установен на 07.08.2018 година, когато
бил задържан.
От заключението
на изготвената по делото съдебно медицинска експертИ.,
която съдът изцяло възприема и кредитира се установява, че на Е.С. са били
причинени множество травматични изменения предимно в областта на главата-насинявания,
охлузвания и разкъсно контузна
рана, които са и причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Нараняванията
са от травматично естество, дължат се на множество удари с твърд тъп предмет и
отговарят да са получени по време и начин, съобщен от пострадалата-побой.
Отделно от
това, пострадалата С. е освидетелствана от назначената и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертИ.,
като от заключението на същата безспорно се установява, че към момента на
извършеното спрямо нея деяние са доминирали негативни емоционални преживявания-страх,
тревожност, безпомощност и отчаяние. В този момент пострадалата се е намирала в
състояние на остра стресова реакция, която представлява преходна реакция на
изключително силен психически стрес. Въпреки преживяното психотравмиращо
събитие, тя е в състояние да възприема, запомня и възпроизвежда правилно
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
От заключението
на изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертИ. на подсъдимия А. се установява, че по време
на извършване на деянието, същият не е бил в психотично
състояние и е разполагал с психическа годност да контролира поведението и
емоциите си. Макар и у него да са доминирали негативни емоционални
преживявания-страх от раздялата, неуместна ревност и първосигнален
гняв, той е действал методично, последователно и с ясното съзнание за същността
на действията си, както и последиците от тях. След инцидента психическото
състояние на подсъдимия е било доминирано от зле прикрита омраза, която същият
не иска да признае, поР. особеностите на своята
личност-високо самочувствие и самопретенции, липсата
на чувство за вина, липса на емпатия и разбиране на чувствата на другите.
Съдът изцяло
възприема и кредитира и заключението на техническата експертИ.
по делото, както и допълнителното заключение на същата експертИ.
относно изведеното от вещото лице съдържание на изслушаните от същото аудио
записи, направени по време на проведените телефонни разговори на 05.08.2018
година и на 06.08.2018 година.
Изложената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от събраните по
делото гласни доказателства и преди всичко от показанията на самата пострадала
и показанията на свидетелите-А.И.В., Р.К.Р., огласените показания на този
свидетел, дадени пред органа на досъдебното производство, Д.О.А.-очевидци на
деянието по чл.144 ал.3 от НК, както и показанията на М.М.С.
и Р.П.Ц.-колежки на пострадалата и на полицейския служител-Х.П.П. от показанията, на които свидетели преценени поотделно и
в тяхната съвкупност безспорно се установява, че в периода от 28.07.2018 година
до 31.07.2018 година подсъдимият А. се е заканил с убийство на С., както и че
заканването е било съпроводено с нанесен удар в областта на главата на
пострадалата с юмрук. От показанията на самата пострадала и показанията на
нейната баба-Б.М.А.-очевидци на второто деяние на подсъдимия безспорно се
установява, че подсъдимият А. е извършил и деянието по чл.142а от НК, като
противозаконно е лишил от свобода пострадалата, за което бабата подала сигнал
на телефон 112, а те от своя страна и на полицията в гр.Т.. Във връзка с
второто деяние са и показанията на свидетеля И.И., на
дядото на пострадалата и нейния прадядо, показанията на свидетелката Ася М.,
която е срещнала бабата на пострадалата и от който телефон А. е подала сигнала
на тел.112, разпитаните по делото полицейски служители, като показанията на
тези свидетели в съвкупност водят до извода, че именно подсъдимият А. противозаконно
е лишил от свобода пострадалата за времето от 05.08.2018 година до 06.08.2018
година, както и че е нанесъл побой на същата, което се установява от
заключението на медицинската експертИ..
От показанията
на посочените по-горе свидетели, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
може да се направи категоричен извод, че в периода от 28.07.2018 година до
31.07.2018 година подсъдимият А. се е заканил с убийство на С., както и че
заканването е било съпроводено с нанесен удар в областта на главата на
пострадалата с юмрук, която закана безспорно е породила основателен страх от
осъществяването и. Безспорно е че подсъдимият и пострадалата били интимни
партньори, че отношенията им били свързани с психически и физически тормоз и
през това време няколко пъти С. правила опити да прекрати връзката си с
подсъдимия, при което същият ставал агресивен до момента, в който през месец
юли 2018 година С. заявила желанието си да прекратят връзката, при което подсъдимият
А. не приел нейното решение и през целия ден и звънял на мобилния телефон и
изпращал съобщения, съдържащи закани, че „ще я очисти“, „ще и счупи главата“,
„ще и пръсне тиквата“, че „ще плати с най-милото си“. Безспорно е също, че подсъдимият е нанесъл
побой на пострадалата в автомобила на нейния братовчед, че същата изпитва
страх, за който заявява и в съдебно заседание. Безспорно отправената закана за
убийство е довела до промяна в живота на пострадалата, която се страхува от
срещи с подсъдимия, било е страх да ходи и да се прибира от работа и това я
принудило да заживее в с.Б.. Именно там само няколко дни след първото деяние
подсъдимият осъществил и противозаконното лишаване от свобода на пострадалата,
пред очите на нейната баба, като заплашвайки с нож пострадалата както твърди
самата тя „и той държейки ножа ме набута в джипа, затвори вратата и се качи
бързо, като с едната ръка държеше волана, ножа беше между краката му, с дясната
ръка държеше мен за лявата ръка да не мърдам и да не би да скоча“, като по пътя
до с.Г. и нанесъл побой и пристигайки в къща над селото отново нанесъл побой на
пострадалата и междувременно я принудил да лъже по телефона органите на
полицията и своите роднини, че не е отвлечена и че е по собствено желание с
подсъдимия, отново под страх от побой.
Съдът приема за частично обективни показанията
на свидетеля Р.М., както и огласените показания на този свидетел само в частта
им, в която твърди, че е видял джипа на подсъдимия в с.Б. и две жени до джипа,
но в останалата им част не приема същите за обективни, тъй като изцяло
противоречат на показанията на свидетелите, на които съдът изцяло дава вяра и
съответно ги кредитира. В тази връзка съдът не приема за обективни и
показанията на свидетелите А.К., Б.Г. и А.С.А., тъй като показанията на тези
трима свидетели звучат твърде изолирано от показанията на останалите свидетели,
дават показания, които не са подкрепени от останалите доказателства по делото, изцяло
противоречат на показанията на пострадалата, на които съдът изцяло дава вяра и
на останалите събрани по делото доказателства. Съдът приема за частично
обективни показанията на свидетелите М.К.М. носил зарядно
и телефон на подсъдимия на колибата, А.К.М. и К.Р.К. носили храна на подсъдимия
на колибата само в частта им, в която твърдят, че са посетили колибата на
подсъдимия А., за да му занесат поръчаните от него неща и че там е била и
пострадалата, но в останалата им част, съдът не ги приема за обективни, тъй като
изцяло противоречат на показанията на пострадалата. Съдът не приема за
обективни и показанията на свидетелите А.А.С. и А.Е.Й.,
тъй като показанията на тези свидетели звучат твърде изолирано от показанията
на останалите свидетели, не се подкрепят от останалите доказателства по делото
и изцяло противоречат на показанията на пострадалата.
Съдът приема за частично обективни показанията
на майката на подсъдимия, както и огласените и показания само в частта им, в
която твърди, че нейния син и пострадалата са пристигнали в дома им в с.Г., че
след разправия с майка си подсъдимият е напуснал дома им и че пострадалата е
била изпратена от бащата на подсъдимия, но в останалата им част, че по външния
вид на пострадалата не е имало нищо необичайно, че двамата с подсъдимия са
заявили, че искат да живеят заедно, съдът не приема същите за обективни, тъй
като изцяло противоречат на показанията на пострадалата и на заключението на
медицинската експертИ., а и на останалите
доказателства по делото.
По отношение
на обясненията на подсъдимия следва да се отбележи, че същият не дава обяснения
за първото деяние, като твърди единствено, че са му били съставени два акта за
нарушение пред работното място на пострадалата, тъй като последната се е
обадила на тел.112, което съдът приема за достоверно. За това обвинение
подсъдимият твърди също, че никога не е отправял закани за убийство, което
съдът не приема за обективно с оглед събраните и коментирани показания на
пострадалата и част от свидетелите по делото-очевидци на деянието. По отношение
на второто обвинение, съдът изцяло не дава вяра на обясненията на подсъдимия,
че пострадалата сама се е качила в автомобила му в с.Б., че по пътя сама се е
наранила с пръстена си, че двамата са решили да отидат до с.Г., за да говорят с
неговите родители, че на полученото обаждане от полицейски служител пострадалата
сама е казала, че е с А., че няма нищо притеснително, че няма нищо такова,
което е казала баба и и че отиват в с.Г., че пострадалата говорила по телефона
с баба си, на която обяснила, че е с подсъдимия, попитала я защо се е обадила
на 112 и я успокоила, че по инициатива на самата пострадала той изхвърлил ножа
от автомобила, че двамата заедно са решили да нощуват на вилата му в с.Г., тъй
като тези негови обяснения изцяло противоречат на показанията на свидетелите,
на които съдът изцяло дава вяра и коментира по-горе, на показанията на самата
пострадала, на заключението на комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертИ., че към момента на
извършеното спрямо нея деяние са доминирали негативни емоционални
преживявания-страх, тревожност, безпомощност и отчаяние и че се е намирала в
състояние на остра стресова реакция, която представлява преходна реакция на
изключително силен психически стрес, на заключението на медицинската експертИ. относно причинените и множество травматични
изменения предимно в областта на главата-насинявания, охлузвания и разкъсно контузна рана.
С оглед
изложеното не може да се приеме тезата на защитата на подсъдимия, че и двете
деяния не са били извършени от подсъдимия от обективна и субективна страна и по
делото нямало доказателства, че подсъдимият се е заканил с убийство на
пострадалата, тъй като това възражение изцяло противоречи на показанията на
пострадалата, на показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра.
Настоящият съдебен състав намира за неприемлив начина, по който защитата на
подсъдимия оценява поведението на пострадалата, като според доводите на
защитата тя не е била лишена от свобода и е могла свободно да комуникира с
нейните близки, с полицията, да поиска помощ и свободно да се придвижва и да
напусне мястото, където са били, което не се установи, като по този начин се
твърди от защитата, че самата пострадала не се е възползвала от възможността да
потърси помощ в района, откъдето е отвлечена. Освен, че не държи сметка за конкретиката на деянието и мястото на извършването му- на
ливада в с.Б., набутана в джип, с насочен към нея нож, нанесен побой по пътя до
с.Г., завеждането и в къща над селото отново нанесен побой на пострадалата и
междувременно принуда да лъже по телефона органите на полицията и своите
роднини, че не е отвлечена и че е по собствено желание с подсъдимия, отново под
страх от побой, това разбиране прехвърля върху пострадалата от отвличането
отговорността за престъпните посегателства, извършени от подсъдимия. Жертвата
не е длъжна да оказва физическа съпротива, да проявява изобретателност и да
поема рискове, за да се противопостави или да преустанови престъпни ограничения
или насилие. Достатъчно е да се констатира принуда, липсата на доброволност и
взаимност. В настоящия случай е събран достатъчен доказателствен
материал в подкрепа на тези обвинения. По несъмнен начин са установени
физически наранявания и психическо сломяване на пострадалата.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с
чл...ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Л.А.,
като от обективна страна в периода от 28.07.2018 година до 31.07.2018 година в
гр.Т. и с.Б., Ловешка област при условията на продължавано престъпление, тъй
като деянията осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината се е
заканил с убийство на Е.Ж.С. *** това заканване е възбудило основателен страх
от осъществяването му, като заканата за убийство е обективирана
както чрез думи-„ще я очисти“, „ще й счупи главата“, „ще й пръсне тиквата“, че
„ще плати с най-милото си“, „че ще си плати за всичко и че ще я убие“, така и
чрез действия-постоянно и системно следене, придружаване на словесните атаки с
физическо насилие и това довело до промяна на поведението и действията на
пострадалата противно на волята и и в исканата от подсъдимия посока. Съдът приема,
че заканата от подсъдимия е възбудила основателен страх у пострадалата, че престъплението
ще бъде осъществено, предвид изречените думи и действията на подсъдимия и
поведението му дори и след деянието. Ето защо съдът приема за безспорно
установено по делото, че заканата за убийство е била възприета от пострадалата
и е възбудила основателен страх от осъществяването и, а от субективна страна
подсъдимият е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал съдържанието на
заканите, изречени по отношение на пострадалата, съзнавал е също, че те са били
възприети от нея като действителна заплаха, предвид посочените по-горе думи и
нанесения побой на пострадалата.
По описания
начин подсъдимият Л.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.144 ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл...ал.1 от НК, поР. което съдът го призна за виновен по този текст и във
връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание от 1 година лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи наказанието
на подсъдимия А. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства-от една страна упоритостта на подсъдимия при извършване на
деянието и нанесения побой на пострадалата, а от друга чистото му съдебно
минало и изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до налагане
на наказание за същото, поР. което наложи наказанието
на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
от 1 година лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното му
наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поР. което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия за изпитателен срок от
3 години, за да се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно, както
на осъдения, така и на останалите членове на обществото.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице и престъпление по чл.142а ал.1 от НК, осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия Л.А., като от обективна страна във
времето от 05.08.2018 година до 06.08.2018 година в с.Б. и с.Г., Ловешка област
противозаконно е лишил от свобода Е.Ж.С.. Престъплението е такова на просто
извършване и изпълнителното му деяние се изразява в противозаконно лишаване на
пострадалата от възможността да се придвижва по свое собствено усмотрение-свободно
и по собствена воля да има възможност безпрепятствено да променя своето
местоположение. Престъплението е довършено в момента, в който на пострадалата
противозаконно е отнета тази свобода на избор, като това престъпление е и от
категорията на продължените-до възвръщане на възможността пострадалата безпрепятствено да променя местоположението си, престъпният
състав се осъществява трайно и непрекъснато. Безспорно е че в конкретния случай
в следобедните часове на 05.08.2018 година в с.Б., като използвал закани
подсъдимият А. е принудил свид.С., като насила е
качил в управлявания от него лек автомобил и до ранните вечерни часове на
06.08.2018 година, когато я завел до дома на родителите си в с.Г., противно на
волята й, тя е била лишена от възможността свободно да взема решения относно
поведението си и относно местоположението си. Противно на волята си и насила е била
качена от подсъдимия в неговия автомобил, нанесен и е побой в автомобила, придвижена
е била до местност в землището на с.Г. и е престояла в сграда в тази местност повече
от двадесет и четири часа, където отново и е бил нанесен побой от подсъдимия и
последният притиснат от обстоятелствата е бил принуден да я освободи, след
което се е укрил, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По описания
начин подсъдимият Л.А. е осъществил от обективна и субективна страна и престъпния
състав на чл.142а ал.1 от НК, поР. което съдът го
призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи
наказание от 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на така наложеното му наказание за изпитателен срок от 3
години.
Съдът наложи
наказанието на подсъдимия А. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта на подсъдимия при
извършване на деянието и нанесения побой на пострадалата с причинени множество
наранявания в областта на главата, а от друга чистото му съдебно минало и
изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до налагане на
наказание за същото, поР. което наложи наказанието на
подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно от
1 година лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното му
наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поР. което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия за изпитателен срок от
3 години, за да се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно, както
на осъдения, така и на останалите членове на обществото.
С оглед всички
обстоятелства по делото, състоянието на пострадалата след деянията,
претърпените от нея страхове, неудобства, притеснения, съдът уважи предявените
два граждански иск за неимуществени вреди по справедливост частично като осъди
подсъдимия А. да заплати на пострадалата сумата от по 4000 лева за причинените
и неимуществени вреди за всяко едно от деянията, ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното и издължаване, като за разликата до
пълните претендирани размери от по 10000 лева
гражданските искове, като неоснователни и недоказани отхвърли.
На основание
чл.23 ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия Л.А. едно общо наказание,
по-тежкото от двете, това от 1 година лишаване от свобода, тъй като подсъдимият
е извършил и двете престъпления преди да има влязла в законна сила присъда, за
което и да е от тях и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното му общо наказание от 1 година лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 години.
На основание
чл.59 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от НК от така наложеното на подсъдимия А. общо
наказание от 1 година лишаване от свобода приспадна времето от 5 месеца и 15
дни, през които е бил задържан под стража, като един ден задържане, зачита за
един ден лишаване от свобода, както и времето от 6 месеца и 22 дни, през които
е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, като два дни домашен арест
зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед
изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: