РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Плевен, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430102945 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против СТ. ИЛ. Г. от гр. П.. В
молбата се твърди, че по силата на договор за кредит № ***/ *** год., сключен по реда
на чл. 6 от ЗПФУР между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „***“, и ответницата СТ. ИЛ. Г. на последната е бил предоставен
кредит в размер на 300 лв., която сума е била отпусната за период от 30 дни, с падежна
дата 27. 06. 2016 год. Твърди се, че съгласно заявката на ответника и условията по
договора сумата е отпусната от кредитодателя в „***“ на дата *** год. Твърди се, че с
подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и
приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметката или по избран алтернативен начин като кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит. Твърди се, че на 30. 05. 2016 год.
ответницата се е възползвала от възможността, предвидена в т. 8 и сл. от общите
условия към договора за кредит, и е заявила отпускането на допълнителни 200 лв.
1
Твърди се, че договорът за кредит е бил изменен на същата дата и исканата
допълнителна сума е била преведена същия ден по *** на името на ответницата.
Твърди се, че с настъпване на падежа по договора- 27. 06. 2016 год.
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Твърди се, че
съгласно клаузите на договора и т. 13.2 /а/ от Общите условия „***“ ЕООД (***) е
започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ- 10, 00 % към договорния лихвен процент- върху
неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди се, че на *** год. е бил
сключен договор за прехвърляне на вземания № ***/ *** год. между „***“ ЕООД в
качеството си на цедент и ищеца „***“ ЕООД в качеството си на цесионер. Твърди се,
че силата на този договор цесионерът е придобил вземане срещу длъжника С. И. Г.
при условията на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Твърди се, че вземанията по договор № *** са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. Твърди се, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.
26 и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че
съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД на ответницата е било изпратено уведомление за извършената цесия, но
препоръчаната писмена пратка е била върната с отбелязване, че е непотърсена. Твърди
се, че в изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл. 99 ал. 4 от ЗЗД „***“
ЕООД е предоставило на „***“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания.
Твърди се, че от получаване на уведомлението за цесия до настоящия момент забавата
на ответницата продължава. В заключение ищцовото дружество моли съда да осъди
ответницата за сумата от 500, 00 лв., представляваща главница по договор за кредит №
***/ *** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл.
240 във вр. с чл. 79 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен. Не се оспорва
между страните наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за кредит № ***/ *** год., сключен между „***“ ЕООД и ответницата СТ. ИЛ. Г..
Ответницата не оспорва и обстоятелствата, че по силата на този договор й е бил
предоставен кредит в размер общо на 500 лв., който не е бил върнат на кредитодателя
на уговорената падежна дата- 27. 06. 2016 год. Касае се за виновно неизпълнение на
2
договорно задължение, поради което предявеният осъдителен иск се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен за процесната сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото
производство деловодни разноски от 150, 00 лв., в които е включено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***,
следните суми:
-сумата от 500, 00 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***/
*** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/12. 05. 2021 год./ до окончателното изплащане на сумата, и
-сумата от 150, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3