Решение по дело №1219/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 879
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20223630101219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Х.
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Х. Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са общо три положителни установителни искове с правно основание по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за такси и потребление на мобилни услуги,
по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.342 и сл. от ТЗ за лизингови вноски и по чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД за неустойки по прекратени договори.
Производството е образувано по искова молба от “*************” ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.»М 4», Б п С, сграда 6 чрез адв. З
Й Ц от АК – С със съдебен адрес гр.С, ж.к.»Г М», ул.»А Ж» № 6, ет.5 срещу Н. Х. С. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.»С г» № 2, вх.** ет.5, ап**
В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. бил сключен Договор за мобилни услуги
за предпочетен номер ************. На **/**/****г. било подписано Допълнително
споразумение № ********** с абонаментна такса от 24.99 лв. с ДДС и Договор за лизинг
от **/**/****г. за мобилен телефонен апарат ************ Grey с обща цена на лизинговата
вещ от 151.57 лв. за 23 броя месечни лизингови вноски от 6.69 лв. с ДДС. На **/**/****г.
било подписано Допълнително споразумение № ********** с абонаментна такса от 20.99
лв. с ДДС и Договор за лизинг от **/**/****г. за мобилен телефонен апарат ************ с
обща цена на лизинговата вещ от 565.57 лв. за 23 броя месечни лизингови вноски от 24.59
лв. с ДДС. На **/**/****г. между страните бил подписан Договор за мобилни услуги №
********* за телефонен номер ********** при стандартна абонаментна такса от 12.99 лв. с
ДДС и Договор за лизинг от **/**/****г. за мобилен телефонен апарат ********* ******* с
обща цена на лизинговата вещ от 528.77 лв. за 23 броя месечни лизингови вноски от 22.99
лв. с ДДС. За отчетните периоди били издадени фактури, в които били посочени
задължения, които до момента не били заплатени от ответника. След предсрочното
прекратяване на договорите е издадена обща фактура и за трите номера с № *********** от
1
**/**/****г. на стойност 260.42 лв., включваща неустойките и лизинговите вноски. Предвид
неизпълнението на задължението от страна на ответника по инициатива на ищеца било
учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС, по
което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
***/**/**/****г. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск и за ищеца възникнал
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се моли
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 158.17 лв.,
представляваща обща сума за незаплатени абонаментни такси от 55.97 лв. и неустойка от
102.20 лв. за предсрочно прекратен Договор за мобилни услуги № ********* от **/**/****г.
и Допълнително споразумение № ********** от **/**/****г. за номер ************ сумата
от 103.04 лв., представляваща обща сума за незаплатени абонаментни такси от 34.60 лв. и
неустойка от 68.44 лв. за предсрочно прекратен Договор за мобилни услуги № ********* от
**/**/****г. за номер **********, сумата от 390.40 лв., представляваща обща сума за
незаплатени абонаментни такси от 300.62 лв. и неустойка от 89.78 лв. за предсрочно
прекратен Договор за мобилни услуги от **/**/****г. и Допълнително споразумение №
********** от **/**/****г. за номер ************, сумата от 393.44 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от **/**/****г. за мобилен телефонен
апарат ************, включваща падежирали лизингови вноски от 98.36 лв. и предсрочно
изискуем остатък от 295.08 лв., сумата от 46.13 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от **/**/****г. за мобилен телефонен апарат ************
Grey, включваща падежирали лизингови вноски от 26.36 лв. и предсрочно изискуем остатък
от 19.77 лв., сумата от 482.79 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от **/**/****г. за мобилен телефонен апарат ********* *******, включваща
падежирали лизингови вноски от 91.96 лв. и предсрочно изискуем остатък от 390.83 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
**/**/****г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в
настоящото и в заповедното производство. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответника, чрез назначения му особен представител в производството с Определение №
****/**/**/****г., като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран
писмен отговор. В писмения отговор се сочи, че исковете са допустими и основателни и се
моли за тяхното уважаване.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по
хода на делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете да
бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Г.
Х. от ШАК. Моли за уважаване на исковете, поради тяхната основателност.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
2
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № *** от
**/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1573.97 лв., представляваща неизпълнение на парични
задължения, произтичащи от договори между ответника и „*************“ ЕАД (сега
„************“ ЕАД) и индивидуализирани в издадени фактури, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – **/**/****г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 31.48 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатски хонорар. Поради връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви
искове за вземанията си, което заявителя-ищец сторил в срок.
Страните по делото не спорят, а и видно от представените доказателства по
заповедното производство се установява, че на **/**/****г. между ответника и
„*************“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* за
предпочетен номер ************** при абонаментен план „*********“ с промоционална
цена от 11.99 лв. за срок от 24 месеца (находящ се на лист 11 от делото). На **/**/****г. бил
сключен Договор за мобилни услуги за номер ************ при стандартен месечен
абонамент 18.99 лв. за срок от 24 месеца. Видно от Заявление за смяна на потребител от
същата дата потребителя на номер ************ М С С бил заменен с новия потребител Н.
Х. С..
На **/**/****г. било подписано Допълнително споразумение за този номер при
стандартен абонаментен план 24.99 лв. На същата дата бил подписан Договор за лизинг
между страните по делото, като на ответника, в качеството му на лизингополучател било
предоставено временно и възмездно за ползване устройство марка „********“ модел
************, като лизингополучателят подписал Запис на заповед за сумата 151.57 лв.
На **/**/****г. било подписано Допълнително споразумение за мобилен номер
************** при стандартен абонаментен план 20.99 лв. за срок от 24 месеца. На същата
дата бил подписан Договор за лизинг между страните по делото, като на ответника, в
качеството му на лизингополучател било предоставено временно и възмездно за ползване
устройство марка „*********“ модел ***************** при заплащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 24.59 лв.
На **/**/****г. между страните бил подписан Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ************ при месечен абонамент от 12.99 лв. за срок от 24 месеца,
както и Договор за лизинг от **/**/****г.за устройство марка ********, модел
************** на цена 528.77 лв., изплащана на 23 месечни абонаментни такси всяка от
22.99 лв.
За задълженията на ответника, произтичащи от всички договори били издавани
фактури, в които били включвани лизингови вноски, разговори, месечни такси и други
начисления, включително натрупвания от предходни периоди с ДДС под клиентски номер
**********, както следва: Фактура № *********** от **/**/****г. със сума за плащане от
1047.10 лв. и срок за плащане **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. – **/**/****г.;
Фактура № ******** от **/**/****г. със сума за плащане от 1160.23 лв. и срок за плащане
3
20.10.2019г. за отчетен период **/**/****г. – 04.10.2019г.; Фактура № ********** от
**/**/****г. със сума за плащане от 1273.36 лв. и срок за плащане 20.11.2019г. за отчетен
период **/**/****г. – **/**/****г.; Фактура № ********** от **/**/****г. със сума за
плащане от 1307.87 лв. и срок за плащане **/**/****г. за отчетен период **/**/****г. –
**/**/****г. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на
потреблението на всеки един от мобилните номера отделно. Била издадена и крайна
Фактура с № *********** от **/**/****г. за сума 2273.97 лв., включваща предходно
задължение, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да
депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си
компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно
компетентен да се произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на
валидни облигационни правоотношения между „************“ ЕАД (преди
„*************“ ЕАД) и ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения
от ответника към мобилния оператор и техния размер.
В конкретния случай не се оспорва съществуването на валидни облигационни връзки
между страните основана на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги. По
силата на договореното между страните, операторът предоставял мобилни услуги за
мобилни апарати с предпочетен номер 35989470631** ************ и ************. За
ответникът е възникнало насрещното задължение да заплати за предоставените му услуги в
срока на действие на договорите, като липсват доказателства плащане по издадените
фактури да е направено към момента. Представените фактури за отделните дължими
плащания съдът намира за надлежно изготвени и с нужните им реквизити, имайки предвид
че счетоводният документ може да е и електронен документ, когато отговаря на
изискванията на Закона за счетоводството и Закона за електронния документ и електронния
подпис. Именно такива по вид са и тези фактури, съдържащи реквизитите по чл. 6, ал.3 от
ЗСч.
Не се констатира и порок във формата на процесните договори, до какъвто
единствено се свежда дължимата от съда служебна проверка за валидност на сделките.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца посочената сума
от 391.19 лв. за процесния период, като това обуславя основателността на предявения
установителен иск за съществуване на вземането за потребени услуги и месечни абонаменти
4
по договорите за мобилни услуги.
По иска с правна квалификация по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.342, ал.1 от ТЗ: На
първо място безспорно се доказа по делото, че между страните е съществувала
облигационна връзка, валидно възникнала на основание Договор за лизинг от **/**/****г.
по повод предоставяне на мобилни телефони марка “******** “, модел „*********** “,
марка „********* “ модел „***************** “, марка „********“ модел „*********** “,
марка „********“ модел „*********** “. Относно наличието на основание за начисляване
на посочените суми, съдът взе предвид уговореното в чл.12 от Общите условия към
договора за лизинг за това, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора,
общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.
Следва да се отбележи, че задълженията по договора за лизинг са с настъпил падеж към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което не следва да се
съобразява обстоятелството дали е настъпила предсрочната изискуемост на лизинговите
вноски. При това положение съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си
да плати лизингови вноски, задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, като
впоследствие е настъпил и крайният им падеж. Ето защо искът за заплащане на суми на
основание този договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 920.36
лева и ответникът следва да плати на ищеца тази сума.
По иска с правна квалификация по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД: В
тежест на ищеца по отношение на основателността на този иск е да докаже неизпълнението
по договора от страна на ответника и размера на неустойката. В конкретния случай
прекратяването на договора е на основание неплащането на дължими суми от ответника.
Предвид, че размера на неустойката е посочен в договора и същия е определяем, то в случая
претенцията се явява основателна и следва да се уважи в предявения размер от 260.42 лв.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2**. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени
от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. По заповедта са присъдени разноски
в размер на общо 391.48 лв., поради което това е сумата, която съда следва да уважи. По
исковото се претендират разноски в общ размер на 866.92лв., от които 118.52 лв. държавна
такса, 408.22 лв. адвокатско възнаграждение и 340.18 лв. възнаграждение за особен
представител, които следва де се уважат в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Н. Х. С. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“С г“ № 2, вх.** ет.5, ап** дължи на „*************“ ЕАД с ЕИК ********** (с
предишно наименование ”*************” ЕАД), със седалище и адрес на управление гр.С,
ж.к.»М 4», Б п С, сграда 6 чрез адв. З Й Ц от АК – С със съдебен адрес гр.С, ж.к.»Г М»,
ул.»А Ж» № 6, ет.5 сумата общо от 391.19лв. (триста деветдесет и един лев и деветнадесет
стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор
за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., Договор за мобилни услуги от **/**/****г.
и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с № ********** от
**/**/****г., сумата общо от 260.42 лв. (двеста и шестдесет лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща сбора от неустойките поради предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, както и сумата общо от 922.36 лв. (деветстотин двадесет и
два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща сбора от неплатени лизингови
вноски за предоставяне за възмездно и временно ползване на устройства по Договор за
лизинг от **/**/****г., Договор за лизинг от **/**/****г. и по Договор за лизинг от
**/**/****г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземанията, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****г. по
ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Х. С. с ЕГН ********** да заплати на
„*************“ ЕАД с ЕИК ********** направените в заповедното производство
разноски в размер общо на 391.48 лв. (триста деветдесет и един лева и четиридесет и
осем стотинки), както и тези в исковото производство в размер на общо 866.92 лв.
(осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6