Р Е Ш
Е Н И Е
№ 7/07.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Галя Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2979 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от П.А.П., чрез
адв. Тома Найденов от АК-Хасково, с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. с ал. 5, т.
2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи /ОДМВР/ гр. Хасково.
Ищецът твърди, че бил държавен служител в МВР,
като заемал длъжността „мл. инспектор/ст. полицай“ при РУ Хасково към ОДМВР Хасково. Работата си изпълнявал на 12 часови смени /дежурства/, като през периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. положил 1648 часа нощен труд, който не бил преобразуван/преизчисляван в дневен в
съответствие с чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) и не му бил заплатен от работодателя. Счита,
се че за процесния период действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143, която запазила
действието си след постановеното Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., с което била
отменена Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., до приемането на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Липсата на изрична норма не
следвало да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била противоконституционна. Налице била
празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, поради което следвало субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Конкретизира се, че за процесния период полагал нощен труд, както следва:
- за периода от 07.10.2016 г. до 01.01.2017 г. - общо 128 часа, който
преобразуван към дневен бил в размер на 146 часа, респ. 18 часа извънреден труд;
- за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г. - общо 552 часа, който
преобразуван към дневен бил в размер на 630 часа, респ. 78 часа извънреден труд;
- за периода от 01.01.2018 г. до 01.01.2019 г. - общо 480 часа, който
преобразуван към дневен бил в размер на 548 часа, респ. 68 часа извънреден труд;
- за периода от 01.01.2019 г. до 07.10.2019 г. - общо 488 часа, който
преобразуван към дневен бил в размер на 557 часа, респ. 69 часа извънреден труд;
Всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран от по 6.30 лева, с оглед размера за
основното му месечно
възнаграждение, увеличен с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Ето защо за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. ответникът му дължал сумата от 1 410,00 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за 235 часа
(след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд. Освен това му дължал и
лихва за забава върху тази нея периода от 30.01.2017 г. до 07.10.2019 г. в размер от 180,32 лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни и недоказани. Твърди се, че спрямо
ищеца следвало да се приложи не общата НСОРЗ, а специалния ЗМВР и издадените наредби и заповеди на министъра
в изпълнение на същия закон. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
С протоколно определение от 17.12.2019
г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на
предявените искове по отношение на заявените размери, като главният се счита
предявен за сумата от 1 726,78
лева, а акцесорният - за сумата от 163,02
лева, като относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прекратено
частично производството над тази сума до първоначално заявения размер от 180,32 лева, на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Определение № 2117/04.11.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, че през процесния период
е съществувало валидно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание, по силата на което ищецът е изпълнявал държавна служба при
ответника.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. ищецът е положил 1 699 часа нощен труд. При преобразуването/преизчисляването им в дневен труд с коефициент 1.143, те са в размер на 1 491,96 часа, в резултат на което той има положен извънреден труд в размер на 242,96 часа. Размерът на допълнителното брутно възнаграждение за него е 1 726,78 лева, а на обезщетението за забава за процесния период е 163,02 лева.
Съдът
счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като е компетентно,
обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства
по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
187, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни поради следните съображения:
Не се спори по делото, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „мл. инспектор/ст. полицай“ при РУ Хасково към ОДМВР Хасково, и което е било регламентирано в действащия ЗМВР, както и че тогава той е работил на 12-часови смени при сумирано тримесечно отчитане на работното време за тримесечен период.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното
време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени се изчислява сумирано за период,
който съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР е тримесечен. Работата извън редовното работно време се компенсира за работещите на
смени с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период – чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Трудът,
който който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време, е извънреден - чл. 143,
ал. 1 КТ. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Действително през процесния период са действали посочените в исковата молба наредби, като настоящият състав споделя доводите на ищеца, че с оглед липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, тя следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавни служители в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и съотв. НСОРЗ, а едва ли това е била идеята на законодателя. Тази логика на разсъждение, макар и при решаването на друг въпрос, е възприета в мотивите към т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и е в съответствие с един от основните правни принципи, а именно за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Освен това кореспондира на формиралата се трайна съдебна практика по основния спорен въпрос по делото. Ето защо настоящият състав намира, че възраженията в отговора на исковата относно приложимостта на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ към служебното правоотношение на ищеца са неоснователни, а доколкото процесното възнаграждение не е заплатено от ответника, то предявеният главен иск се явява доказан по основание.
От неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение на вещото лице Ж.Л. се установява, че за положения
от ищеца извънреден труд след преизчисляването му с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен, дължимото му от ответника допълнително брутно
възнаграждение възлиза на 1 726,78
лева. Следва да се има предвид, че може да се присъди както брутното
възнаграждение, така и чистата сума за получаване след приспадане на дължимия
данък и осигуровки, стига в самото решение да е ясно какво точно се присъжда. В
този смисъл е и Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г.
на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК. Тук е уместно да се отбележи, обаче, че в периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията й преди изменението й с ДВ, бр. 58 от
2018 г., съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните
часове в дневни. Следователно, за две тримесечия от процесния период, а именно
от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.,
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като
тази разпоредба не следва да намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до
17.07.2018 г., тъй като тези дни и съответно положените часове нощен труд не
попадат в отчетния период, предвид сумарното отчитане на работното време на
тримесечен период. При това положение от посочената в заключението на
назначената съдебно-икономическа експертиза главница следва да се извади сумата
за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. и да се
присъди получената разлика.
Предвид изложеното искът по чл. 187, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР следва да бъде уважен за сумата от 1 435,08 лева, а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 1 726,78 лева – да бъде отхвърлен.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба РС – Хасково - 07.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
Претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва също е частично основателна. Задължението на работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, чието съществуване и неизпълнение се установи по делото, е част от задължението му за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е определен срок. Установи се и че ищецът е полагал труд при сумирано отчитане на работното време, поради което главното задължение е станало изискуемо от първото число след изтичане на отчетния период. Ето защо и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати възнаграждението, без да е необходима покана от кредитора за изпълнение. Размерът на дължимото обезщетение се установява от неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като след приспадане на определената сума върху недължимата главница за претендирания период от 30.01.2017 г. до 07.10.2019 г., възлиза на 128,67 лева.
По тези съображения искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до горепосочения размер, а в останалата част – за разликата над него до пълния предявен размер от 163,02 лева – да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право на претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 286,99 лева за платено адвокатско възнаграждение, като възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на последното се явява неоснователно, тъй като не е съобразено с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с вида и броя на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете, а именно сумата от 18,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определен съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно т. 10 от на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените два иска, а именно общо сумата от 107,40 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 150 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 187, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 2, вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. "Свобода" № 2А, ет. 2, оф. 3 - адв. Тома Найденов, сумата от 1 435,08 лева, представляваща неизплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху нея от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 1 726,78 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. "Свобода" № 2А, ет. 2, оф. 3 - адв. Тома Найденов, сумата от 128,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното му нетно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г., за периода от 30.01.2017 г. до 07.10.2019 г., като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 163,02 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П.А.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. "Свобода" № 2А, ет. 2, оф. 3 - адв. Тома Найденов, сумата от 286,99 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, пл. "Свобода" № 2А, ет. 2, оф. 3 - адв. Тома Найденов, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, сумата от 18,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Хасково, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. “България“ № 85, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 257,40 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/