№ 7846
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110100300 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът Ю.Л. извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че
между него и ответника на 30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на
който ищецът отпуснал на ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди.
Кредитът бил изцяло по разплащателна сметка, с титуляр - ответникът. Твърди, че
уговорената възнаградителна лихва върху вземането е в размер на реферетен лихвен
процент, която към сключването на договора била 9 % годишно, плюс надбавка,като твърди
уговорен в договора максимален размер на лихвата от 13,27 %. Посочва, че
кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия размер на кредита на 120 равни
месечни погасителни вноски, както и че т.18,2 ОУ предвиждат правото на ищеца да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, при забава в плащането на месечните вноски за повече
от 90 дни, на повече от 4 вноски. В заповедното производство е посочено, че поради забава
в плащането на вноски с падежи 15.10.2020г. до 15.6.2021г /към момента на подаване на
заявлението/, банката е обявила вземането си в предсрочно изискуемо, за което длъжникът е
уведомен, с връчване на уведомление, на 3.2.2021г. В извлечението от счетоводни книги,
като дата на предсрочната изискуемост е вписана датата 1.7.2021г.
1
Ппредявява установителен иск за вземания по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК за главница от 5137,61 лева, договорна лихва от 492,52 лева за период
15.10.2020г.-30.6.2021г.,мораторна лихва от 12,18 лева за същия период, както и сумата 120
лева разходи за изискуем кредит от 1.7.2021г., като интересът си от установителен иск
обосновава от издадената в негова полза заповед, срещу която своевременно е подадено
възражение по чл.414 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва
исковете, като сочи, че на 22.6.2020г. между страните по договора е сключено допълнително
споразумение към договора за кредит, с който е уговорен шестмесечен гратисен период за
заплащане на лихва и главница, за период 15.2.2020г- 31.12.2020г. и срокът за погасяване на
кредита е удължен с шест месеца, до 30.7.2029г., както и лихвеният процент по кредита е
предоговорен в размер 8,97 %. С оглед твърдението за предоговаряне на падежите на
главница и лихва, ответникът счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК, не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
защото новият падеж не е бил настъпил.
Твърди, че има качеството „потребител“, както и че ДПК е недействителен, защото : в
него не е включен ГПР, поради което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,
липсва информация за правото на ответника да поиска извлечение /т.11,ал.1,т.12 ЗПК/,
нарушена е разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК за шрифт, липсват погасителни планове, поради
което нарушена е разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК, като въз основа изложеното,
ответната страна счита, че е налице основание искът да се отхвърли изцяло, тъй като
евентуално дължимата главница въз основа недействителен договор, би била дължима на
извъндоговорно, а не на договорно основание. Сочи, че разпоредбите на чл.7,2,3,1 ОУ ,
които определят възможността ищецът едностранно да определя лихвения процент са
неравноправни.; неравноправна е и разпоредбата на чл.8,1 от договора, както и
неравноправна е разпоредбата на чл.8 от договора, заедно с чл.18,1 ОУ която предвижда
общ размер наказателна лихва от 23,45 % годишно. Оспорва се погасителният план, като се
сочи, че е съставен за целите на процеса, не е представян на ответницата, не е подписан от
нея.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.430, ал.1 ТЗ ; чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и
главно, че е сключил с ответника договор за кредит, със съдържанието, посочено в исковата
молба, размерът на обезщетението за забава и възнаградителната лихва; твърдението си, че е
предал сумата на ответника, както и твърдението си, че в негова полза е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже по делото, твърдението си, че с
допълнително споразумение от 22.6.2020г.-, към договора за кредит, с който е уговорен
шестмесечен гратисен период за заплащане на лихва и главница, за период 15.2.2020г-
31.12.2020г. и срокът за погасяване на кредита е удължен с шест месеца, до 30.7.2029г.,
както и лихвеният процент по кредита е предоговорен в размер 8,97 %.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
2
ПРИЕМА съдържащите се в кориците на ч.гр.д. №40523/2021г. по описа на СРС, 125
с-в документи като писмените доказателства по делото.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от докаване по делото между страните, че на
30.1.2019г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът отпуснал на
ответника сумата от 6000 лева, за текущи битови нужди, която сума е преведена по
разплащателна сметка, с титуляр – ответникът, както и че на 3.2.2021г. на ответницата е
връчено уведомление от банката, в което се сочи, че банката е обявила вземането си в
предсрочно изискуемо.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, преписът ще се изключи от
доказателствения материал по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.186 ГПК във връзка с чл.193 ГПК,, ищецът в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да посочи дали ще
се ползва от оспорен документ от ответницата – погасителен план, който изглежда, че на
втора страница носи подпис на ответницата, и , ако се ползва, да представи по делото
оригинал на погасителен план.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ССЕ, като УКАЗВА на страните,
че по преценка на съда допускането й е ненужно, защото въпросите, поставени от ищеца в
исковата молба, се сочат за безспорни факти.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26,5,2022 г., от
15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните- със сочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3