№ 12855
гр. С., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111987 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу С. П. С., ЕГН
********** и Д. П. К., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с
искане за осъждане на ответниците в условията на разделна отговорност, при равни квоти,
да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1108,88 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 177219, находящ се в гр. С.............., за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 148,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 14.02.2023 г., сумата от 48,09 лв. - цена за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 07.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,29 лв. –
мораторна лихва върху цената за услуга дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. -
14.02.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а като не са
1
сторили това ответниците са изпаднали в забава. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Д.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. П. С., който оспорва
исковете. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Оспорва
извършването на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия, като заявява, че
отсъстват договорни отношения с фирмата за дялово разпределение. Оспорва и претенциите
за лихви. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. П. К..
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че отговорът с вх. №
167669/13.06.2023 г. е депозиран единствено от С. П. С., а последващото прехвърляне на
имота от Д. П. К. на С. П. К. не води нито до отпадане на качеството на Д. П. К. на ответник
по делото, нито до отпадане на качеството й на собственик на имота през процесния период.
Изявлението на ответника С., че поема целия евентуален дълг на ответника Д. К., не
обвързва настоящия съдебен състав, доколкото е предмет на вътрешни отношения между
ответниците, като следва да се посочи и че ответникът С. не би могъл да представлява
ответницата К. с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК в настоящото производство (изявлението
е само, че поема нейния дълг, не че отговорът е подаден и от нея, чрез пълномощник).
Поради изложеното, съдът дължи произнасяне относно ангажиране отговорността на всеки
от ответниците, при съобразяване на подадения само от С. отговор.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответниците като собственици на имота, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
2
обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава.
На първо място следва да се разгледа въпросът дали ответниците имат качеството на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, във връзка с което
съдът приема следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните
по същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността
или вещното право на ползване – по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов
договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка
на топлинна енергия.
3
Установява се от представения по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, че на
17.03.1988 г. Министерството на народната отбрана като продавач е продало на А.Д.К., Д.
П. С.а и С. П. С. като купувачи, следния недвижим имот, стопанисван от Министерство на
народната отбрана – апартамент № 19, находящ се в гр. С...................., състоящ се от две
стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 83,97 кв. м. и принадлежащо
избено помещение № 19 с полезна площ от 4,24 кв. м. Видно от Удостоверение № 94-01-
87/18.03.2011 г., издадено от Столична община, район „И.“, с протокол № 6/11.06.1991 г.,
Статия 35, т. 2.3 на Столичен народен съвет ж. к. „Ч.З.“ е преименуван на ж. к. „Д.бад“, т. е.
не е спорно, че договорът за продажба на държавен недвижим имот касае именно процесния
апартамент.
По делото е прието пълномощно от А.Д.К., с което е упълномощила сина си С. П. С.
да я представлява навсякъде, където е необходимо пред съответните общински, държавни и
други органи, институции и длъжностни лица, да води съдебни и изпълнителни дела от
името на упълномощителя, да събира парични суми и ценности от тяхно име и за тяхна
сметка, да получава и подписва всякакви документи, да я представлява пред всички
административни, банкови, финансови и други учреждения, да преупълномощава други
лица с гореизброените права или част от тях; както и пълномощно от Д. П. К., с което е
упълномощила брат си С. П. С. да я представлява пред съответните съдебни институции,
като приема дарения на движимо и недвижимо имущество, да приема от нейно име открито
наследство, да се разпорежда с имотите на упълномощителя, да води и упълномощава трети
лица по съдебни производства, да получава пари и други ценности и др.
Видно от приложените фактури за исковия период (общи и прогнозни) същите са
издавани на името на А.Д.К..
Не е спорно по делото, а и се установява от приетото удостоверение за наследници
изх. № 1218/09.08.2023 г. на Столична община, район „И.“, че А.Д.К., ЕГН ********** е
починала на 26.11.2021 г., като е оставила за свои наследници по закон С. П. С., ЕГН
********** – син и Д. П. К., ЕГН ********** – дъщеря.
С молба от 11.01.2024 г. ответникът С. С. е представил копие от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 88, том I-A, рег. № 12311, дело № 77 от 30.11.2023 г.,
вписан в Служба по вписванията с рег. № 86870 от 30.11.2023 г., акт № 187, том CCXIV
67255, от който се установява, че Д. П. К. – чрез пълномощника си С. П. С., е дарила на своя
брат С. П. С. процесния апартамент, индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.803.1996.1.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния Д.ор на АГКК, с
адрес на имота: гр. С., район „И.“, бл. 31А, вх. А, ет. 7, ап. 19, находящ се в в сграда с
идентификатор 68134.803.1996.1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.803.1996, предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение, със застроена площ от 83,97 кв. м., заедно с принадлежащо
4
мазе № 19 с полезна площ от 4,24 кв. м., заедно с 1,618 % идеални части от общите части от
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, на който е построена сградата. В
нотариалния акт са посочени документите, които са представени пред нотариуса и
удостоверяващи правото на собственост на дарителя: Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти,
сключен на 17.03.1988 г. между МНО – като продавач и А.Д.К., Д. П. С.а и С. П. С. – като
купувачи; Протокол за съдебна спогодба от 12.09.1989 г. на Първи СРС, 11 състав, по
дело № 2932/1989 г. – препис, вписан в книгите за вписване с вх. рег. № 21801, том 11, № 9,
по силата на който Д. П. С.а получава в дял и изключителна собственост следния недвижим
имот: апартамент № 19, находящ се в гр. С., ж. к. „Ч.З.“, блок 31-А, вход А, на седми
етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, на площ от 83,97 кв.
м., заедно с избено помещение № 19 на площ от 4,24 кв. м., заедно с 1,618 % идеални части
от общите части на сградата и заедно с правото на строеж върху държавна земя; схема № 15-
1226575-18.11.2023 г. на самостоятелния обект в сграда, издадена от АГКК, СГКК – гр. С.;
удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК; пълномощно рег. № 12990 и рег.
№ 12991/03.11.2023 г., том 2, № 145 – нотариус С.С., рег. № 024 на НК с район на действие
РС-Ш., издадено от Д. П. К. в полза на С. П. С.; електронни справки НБД Население;
декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП и по чл. 264, ал. 1 ДОПК; декларации за гражданство
и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД и квитанции за платени такси.
От представените по делото доказателства съдът приема, че през процесния период
собственик на целия имот е била ответницата Д. П. К., въз основа на покупко-продажба и
делба. Видно от нотариалния акт за дарение, нотариусът е удостоверил с подписа си
представянето в препис пред него и на Протокол за съдебна спогодба от 12.09.1989 г. на
Първи СРС, 11 състав, по дело № 2932/1989 г., по силата на която имотът е възложен в
изключителна собственост именно на ответницата, което се подкрепя и от факта, че предмет
на дарението е целият процесен имот. В решение № 209/16.10.2013 г. по гр. д. № 2591/2013
г. по описа на ВКС, II г. о. е прието, че: „Нотариалният акт се ползва с формална
доказателствена сила относно констатациите на нотариуса и за представените при
сключване на сделката документи, поради което и при необорването й същата следва да се
зачете, като се приеме, че описаните в акта документи са били представени. Утвърдено е в
съдебната практика и становището, че констатациите в нотариалния акт следва да се
опровергаят от този, който ги оспорва“. В случая, нотариалният акт (неоспорен от страните),
обективиращ извършеното между ответниците дарение, представлява официален документ
– съставен е от нотариуса в качеството му на оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред. Като такъв
документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно
изявленията пред него и относно извършените от и пред нотариуса действия, в това число и
относно представените и описаните в акта документи. Тази доказателствена сила важи
спрямо всички, т. е. нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила относно
третите лица, като ги задължава да приемат, че изявленията пред нотариуса, извършените от
и пред него действия са се извършили по посочения в акта начин. При това положение
5
оборването на констатациите в акта относно представянето пред нотариуса на посочените
документи е в доказателствена тежест на ищеца, каквото оспорване в настоящото
производство не е проведено. Изложеното е достатъчно, за да се направи извод за това, че от
1989 г. по силата на съдебна спогодба имотът е станал изключителна собственост на
ответницата Д. П. К., до датата на дарението му на ответника С. П. С. на 30.11.2023 г.
При тази съображения, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период
собственик на имота е била само ответницата К., поради което и само тя има качеството
потребител на топлинна енергия. По делото няма данни преди 30.11.2023 г. имотът да е бил
предмет на други разпоредителни сделки, да е било учредено вещно право на ползване на
друго лице, включително на ответника С., същият не е признал изрично в хода на
производството, че през исковия период е бил съсобственик на имота, съответно потребител
на топлинна енергия, а и тези обстоятелства подлежат на доказване пълно и главно от
страна на ищеца.
Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между „Т.С.“ ЕАД и Д. П. К. за
процесния период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона предвид качеството на ответницата на собственик на имота през процесния
период. Обстоятелствата кой фактически е ползвал имота, както и на чие име е открита
партидата при топлофикационното дружество, са ирелевантни за ангажиране отговорността
на ответницата, тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на
собственост или на ограничено вещно право на ползване, какъвто по изложените по-горе
съображения се явява само ответницата К. към исковия период. По делото няма приложено
заявление – декларация за откриване на партида лично от името на друго лице, поради което
отговорността за заплащане на стойността на доставената до имота топлинна енергия следва
да се ангажира само от Д. П. К.. Както се посочи, изявлението на ответника, че поема целия
6
евентуален дълг, не обвързва съда, а е предмет на вътрешни отношения между ответниците,
включително не изключва възможността ответникът С. да заплати дълга на ответницата К..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не е спорно също, а и това се установява от събраните писмени доказателства, че
сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена. Установено е, че на
проведеното на 09.10.2001 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да
бъде сключен договор за услугата дялово разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД. От
данните по делото става ясно, че през исковия период подизпълнител на това дружество –
фирма „Д.“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, като
през исковия период е осигуряван достъп за отчет до уредите в имота и са съставяни
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка са приети
подписани за потребител протоколи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
съставяни за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. (с дата 08.06.2020 г.), за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. (с дата 09.06.2021 г.), за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. (с
дата 07.06.2022 г.), индивидуални справки за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., както и
сертификат от 04.02.2016 г. на уредите за дялово разпределение, с валидност до 31.01.2021
г. и последващ такъв от 05.03.2021 г. с валидност до 31.01.2025 г.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е прието и заключение на
съдебно - техническа експертиза (СТЕ), оспорено от ответника С.. От заключението на
вещото лице настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна
енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е измервано и отчитано от общ топломер. Технологичните разходи в
абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и
са били за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е осъществявано от „Д.“ ЕООД. За
процесния период за имота е начислена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. За периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г.
е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота не е имало
отоплителни тела, свързани към ВОИ и не е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела
7
в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
3
инсталация на база пълен отопляем обем 197 м, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ
въз основа на отчет на два водомера – общ отчетен разход 15,144 куб. м. За периода
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ и не е изчислена и
начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана ТЕ за отопление
на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход
3
на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 197 м, както и ТЕ
за подгряване на вода за БГВ въз основа на отчет на два водомера – общ отчетен разход
16,856 куб. м. За периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ
и не е изчислена и начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана
ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 197
3
м, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ въз основа на отчет на два водомера (стари
демонтирани и новомонтирани) – общ отчетен разход 23 куб. м. Според експерта дяловото
разпределение за процесния период е извършено съобразно нормативната уредба. След
извършеното изравняване вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ за процесния период
възлиза на сумата от 1117 лв. Вещото лице е подчертало, че в посочената сума не са
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както и
стойности по фактури за извършване на услугата за дялово разпределение. Ищецът при
начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по време
на процесния период. Посочено е и че общият топломер е преминавал метрологични
проверки на 15.05.2018 г. и на 18.01.2022 г., като не са констатирани отклонения.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че общият топломер за
периода 01.05.2019 г. - 14.01.2022 г. е бил годен, въпреки че е имал просрочие в проверката,
тъй като няма отбелязана служебна енергия. За месец януари 2022 г. има служебна енергия
12000 кВтЧ, тъй като демонтажът на топломера е станал на 14.01.2022 г., а новият топломер
е монтиран на 25.01.2022 г., тоест за 6-7 дни е начислена служебна енергия на база
изчисления с денградуси. Добавянето на топлинна енергия към сградната инсталация е
нормативно уредено, като и за трите отчетни периода топлинната енергия за сградната
инсталация е съответно 36 %, 34 % и 33 %, т. е. под 50 %.
От събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на приетата съдебно -
техническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, въпреки оспорването
й от ответника, и от документите, представени от „Д.“ ЕООД, се установява, че в процесния
период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 1117 лв. Тази топлинна енергия е
начислена при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение, за което са съставени съответни документи, неоспорени от
ответниците. От експертизата се установява, че дяловото разпределение на топлинна
8
енергия е извършено съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на
имота по проект и действащите през процесния период цени. Заключението на СТЕ е
изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз
основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение -
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което няма основание
заключението да не бъде взето предвид при формиране на фактическите изводи на съда.
Видно от разясненията на вещото лице, макар и метрологичната проверка на общия
топломер да е извършена в период, по-дълъг от две години, същият не е дал отклонения, с
оглед на което и настоящият съдебен състав приема, че през процесния период същият е бил
годно средство за търговско измерване на преминаващата през него топлинна енергия.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот.
В Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-
708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики (така и Решение № 261079 от 24.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5681/2021 г.,
Решение № 260671 от 28.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14366/2019 г., Решение № 260050
от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4676/2021 г., Решение № 3215 от 23.06.2023 г. на СГС
9
по в. гр. д. № 11089/2021 г. и др.). В случая не се установява и топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, да надхвърля 50 %, като за пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС, клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна
инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е
променено след сключване на договора на продажба на топлинна енергия. Поради
изложеното ответницата дължи цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и на топлинната енергия за БГВ, която е измервана коректно и е на стойност
1117 лв.
Доколкото съдът прие, че през исковия период облигационно правоотношение във
връзка със заплащането на топлинната енергия е съществувало само с ответницата Д. К., то
искът срещу нея следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 554,44 лв., тъй като
същата не е възразила за погасяване на вземанията по давност в срока по чл. 131 ГПК и при
съобразяване на диспозитивното начало в процеса – чл. 6 ГПК. Като законна последица от
уважаване на иска за главница, следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.03.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището, е била присъединена към топлопреносната мрежа и че услугата е
извършвана през процесния период от „Д.“ ЕООД.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото
като доказателство, като според същите условия редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се
заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че ответницата К. е била обвързана от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца в размер на по
1,72 лв. месечно. Ето защо искът за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия е основателен срещу посочения ответник в пълен размер за сумата от 24,04 лв. Като
законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
10
33, ал. 3, вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, доколкото падежът на задължението за
заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. Предвижда се лихва
да се дължи след установяване окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Следователно, задълженията за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от публикуване
на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. Ето защо за главните вземания
за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. - 14.02.2023 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор и при съобразяване на общите фактури е в размер на
113,37 лв. (върху главницата от 554,44 лв.), като съобразно диспозитивното начало искът е
основателен в пълен размер от 74,21 лв. и следва да бъде уважен до този размер.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 4,64 лв. срещу Д. П. К. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете срещу С. П. С. следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като по
делото не е доказано качеството му на потребител на топлинна енергия през исковия период,
без да е необходимо да се излагат допълнителни съображения по съществото на спора и по
направените от този ответник възражения.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 500 лв. (съгласно списък по чл. 80
ГПК) - 100 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100
лв. От тези разноски следва да му се присъди на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 248,23 лв., съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника Д. П. К..
От ответниците не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. И., ж. к. „Д.бад“, бл. 31А,
вх. А, ет. 7, ап. 19, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумата от 554,44 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в гр. С., общ. И., ж. к. „Д.бад“, бл. 31А,
вх. А, ет. 7, с абонатен № 177219 за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 07.03.2023 г. до плащането; сумата от 24,04 лв. - цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до плащането; сумата от 74,21 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2020 г. - 14.02.2023
г., като отхвърля иска за сумата от 4,64 лв. - мораторна лихва върху стойността на услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 05.03.2020 г. - 14.02.2023 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу С. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. И.,
ж. к. „Д.бад“, бл. 31А, вх. А, ет. 7, ап. 19, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. П. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, както следва: сумата от 554,44 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в гр. С., общ. И., ж. к.
„Д.бад“, бл. 31А, вх. А, ет. 7, с абонатен № 177219 за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до плащането; сумата от 24,04 лв. - цена на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.01.2020
г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до плащането; сумата от 74,21
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода
15.09.2020 г. - 14.02.2023 г. и сумата от 4,64 лв. - мораторна лихва върху стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 05.03.2020 г. - 14.02.2023
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. И., ж. к. „Д.бад“, бл. 31А,
вх. А, ет. 7, ап. 19, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 248,23
лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С............., на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13