мотиви
към присъда № 260106/ 08.09. 2021г. по н.о.х.д. № 5346/ 2020г. по описа
на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано
по повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, с който са
повдигнати обвинения за две престъпления по чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
спрямо подсъдимия З.Д.И. с ЕГН **********.
Представителят
на Бургаска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от събраните в
хода на производството доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е
осъществил престъпленията по повдигнатото обвинение. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание пробация за всяко едно от
престъпленията, а именно задължителна регистрация по настоящ
адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице за срок от една година, с периодичност два пъти седмично на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК, като на
основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия се определи едно общо, най-тежко
наказание.
Повереникът на частните
обвинители счита обвинението за доказано, като релевира подробни съображения в
подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатите обвинения и да го осъди да заплати направените разноски на
частните обвинители.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
правната
квалификация на деянията, като пледира за приложение на чл.78а от НК. Прави
алтернативно искане в случай, че съда не приеме, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения
да му наложи наказания пробация, включваща само двете задължителни пробационни
мерки, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства и необходимостта
същият да полага труд и плаща занапред месечните издръжи на двете си деца.
Подсъдимият З.Д.И. разбира обвинението. Не признава вината си, не желае
да дава обяснения във връзка с обвинението.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
До края на 2018г.,
свидетелката В.Н.М. и подсъдимият З.Д.И. живеели при условията на фактическо
съжителство, без сключен граждански брак. По време на съвместното им
съжителство се родили двете им деца: И.З. И., родена на ***г. и М.З. И., родена
на ***г. През месец януари свидетелката Н. и подсъдимия И. се разделили. След
фактическата раздяла, подсъдимият И. престанал да полага грижи за двете си
деца.
С решение № 469/28.02.2019г.
по гр.д. № 5514/2018г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на
23.03.2019г. и решение № 805/08.04.2019г. по гр.д. № 5514/2018г. по описа на Районен
съд-Бургас за поправка на явна фактическа грешка, влязло в законна сила на
03.05.2019г., подсъдимият З.Д.И. е бил осъден да заплаща на децата си И.З. И.,
родена на ***г. и М.З. И., родена на ***г., чрез тяхната майка и законен
представител В.Н.М., месечна издръжка в размер на 190 лева за всяко едно от
децата до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Въз основа на изпълнителен лист по гр. д.
№5514/2018г. по описа на Районен съд- Бургас е било образувано изпълнително
дело №7492/2019г. по описа на ДСИ при Районен съд-Бургас, с взискател В.Н.М. и
длъжник З.Д.И. за заплащана на месечна издръжка на малолетните деца И.З. И. и
М.З. И..
На производство в Районна
прокуратура- Бургас е било досъдебното производство №434 ЗМ-424/2019г. по описа
на Второ РУ МВР - гр.Бургас, пор. №1454/2019г., пр. пр. вх. №3367/2019г.. От
приложеното постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас от
20.11.2019г., както и от приложените копия от материали по изпълнително дело №
7492/2019г. по описа на ДСИ се установява, че подсъдимият З.Д.И. е изплатил
дължимите от него суми за издръжка и на двете деца, считано до август 2019г.
включително и досъдебно производство пор. №1454/2019г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Бургас е било прекратено на основание привилегията по чл.183,
ал.3 от НК.
От свидетелските показания на
свидетелката В.Н.М. и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че сумите платени от подсъдимия З.Д.И. за издръжка на двете деца са
били платени до декември 2019г., включително. От януари 2020г. до юни 2020г.,
включително, подсъдимият не е заплащал никакви суми за издръжка на двете деца,
като за периода от януари 2020г. до юни 2020г., включително, И. не е изплатил общо шест месечни вноски,
всяка по 190 лева., или общо 1140 лева за детето И.З. И. и за същия период не е
изплатил шест месечни вноски, всяка по 190
лева, или общо 1140 лева за детето М.З. И..
Гореизложената фактическата обстановка
се установява по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелката В.М. и от наличните
по досъдебното производство писмени доказателства, в т.ч. решение № 469/28.02.2019г. по гр.д.№ 5514/2018г. по описа на Районен
съд-Бургас, влязло в законна сила на 23.03.2019г. и решение № 805/08.04.2019г.
по гр.д. №5514/2018г. по описа на Районен съд-Бургас за поправка на явна
фактическа грешка, влязло в законна сила на 03.05.2019г., справки
от ДСИ при Районен съд-Бургас, справка за съдимост, както и от всички останали материали по делото. Посочените
доказателства са събрани съобразно предвидените в НПК способи, като показанията
на свидетелката В.М. са обективни, непротиворечиви, последователни и логични и
кореспондират напълно с останалия доказателствен материал в подкрепа на
обвинителната теза, поради съдът ги кредитира изцяло.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е на просто извършване и законът се
интересува единствено от факта на неплащане на издръжката. Налице е парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, което не е изпълнено за
повече от два месеца, в размер на две и повече месечни вноски. Без правно
значение в случая е обстоятелството дали подсъдимия работи или не през целия
период или само през част от него, и дали е може да изпълнява без затруднения
задължението си за издръжка на децата си. Това е така, тъй като веднъж
установено по съдебен ред, задължението за издръжка е безспорно и изискуемо.
Начинът на погасяване на това задължение не може да бъде изменян по начин
различен от съдебното решение, което се ползва със силата на присъдено нещо.
При така установената по делото фактическа
обстановка безспорно се установи, че подсъдимият е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което съдът го
призна за виновен по повдигнатото обвинение за това, че за периода от януари 2020г. до юни
2020г., включително, след като е бил осъден с решение на Pайонен съд - Бургас № 469/28.02.2019г. по
гр.дело № 5514/2018 година по описа на Районен съд-Бургас влязло в законна сила
на 23.03.2019г. и решение № 805/08.04.2019г. по гр.дело № 5514/2018г. по описа
на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на 03.05.2019г., да издържа свой
низходящ малолетното си дете И.З. И., ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шест месечни вноски, всяка на стойност 190 лева
равняващи се общо на парична сума в размер на 1140 лева, платими в гр.Бургас,
поради което го призна за виновен по повдигнатото обвинение.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Присъдената
издръжка следва да задоволява ежедневните нужди на детето И.З. И., поради което е
изискуема през течение на месеца, за който се отнася и в този смисъл
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал
е, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК
законодателят е предвидил две алтернативни наказания – лишаване от свобода до 1
година или пробация. Не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
нито изключителни такива, за да се определи наказание на подсъдимия при
условията на чл.55 от НК. При индивидуализиране на наказанието съдът взе
предвид, че обществената опасност на деянието не е висока. Данните за личността
на подсъдимия и съдебното му минало го характеризират, като лице с ниска степен
на обществена опасност. От приложените по досъдебното производство
документи по изпълнителното дело се установява, че по сметка на ДСИ са постъпвали
суми от подсъдимия. В този случай съдът намери, че с
наказание пробация могат да бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК.
Това наказание, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие съдът
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства следните пробационни
мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител,
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 8 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8
месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Безспорно се установи по делото, че
подсъдимият З.Д.И. при условията на реална съвкупност с предходното деяние е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК вр. чл.23,
ал.1 от НК, като, за периода от януари 2020г. до юни 2020г.,
включително, след като е бил осъден с решение на Pайонен съд - Бургас № 469/28.02.2019г. по
гр.дело № 5514/2018 година по описа на Районен съд-Бургас влязло в законна сила
на 23.03.2019г. и решение № 805/08.04.2019г. по гр.дело № 5514/2018г. по описа
на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на 03.05.2019г., да издържа свой
низходящ малолетното си дете М.З. И. ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шест месечни
вноски, всяка на стойност 190 лева равняващи се общо на парична сума в размер
на 1140 лева, платими в гр.Бургас, поради което
съдът го призна за виновен по повдигнатото обвинение.
Присъдената издръжка за детето М.З. И. задоволява
ежедневните нужди на детето и е изискуема през течение на месеца, за който се
отнася. В този смисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
поведението си, предвиждал е, че от него ще настъпят общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване, поради което деянието е умишлено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК
законодателят е предвидил лишаване от свобода до 1 година или пробация. Не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни такива,
за да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. Данните
за личността на подсъдимия и съдебното му минало го характеризират като лице с
ниска степен на обществена опасност. От приложените по
досъдебното производство документи по изпълнителното дело се установява, че по
сметка на ДСИ са постъпвали суми от подсъдимия. В този случай
съдът намери, при индивидуализиране на наказанието по чл.54 от НК с наказание
пробация могат да бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК. Наказанието
пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие съдът определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, при следните параметри на
пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подписване пред пробационния служител, или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 8 месеца, на основание чл.42а, ал.2,
т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия пробация, при следните
пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител,
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично за срок от 8 месеца, на
основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 месеца, на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК.
Съдът след като призна подсъдимия за виновен
по повдигнатите обвинения на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати
на частните обвинители чрез тяхната майка и законен представител направените
разноски по делото в размер на 600 лева
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата .
Председател :
Вярно
с оригинала: Г.Ст.