№ 1394
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110105904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу Д. Г. /D.G./,
гражданин на Италия, роден на *** притежаващ статут на продължително
пребиваващ в Република България гражданин на ЕС, ЛНЧ ***, с настоящ
адрес: гр. Варна, ул. ***, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5526,14 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 28.02.2019 г., сумата от 239,67 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г. до 20.04.2021 г.,
както и сумата от 15,54 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава), начислено за периода от 05.08.2020 г. до 20.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 28.02.2019 г. между страните бил
сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по
силата на който „Банка ДСК“ АД предоставила на ответника Д. Г. кредит в
размер на 6500 лв. със срок на погасяване от 99 месеца, на месечни
погасителни вноски, включващи главница и лихва, съобразно погасителен
план-приложение към договора. Кредитът бил усвоен на 28.02.2019 г., когато
банката превела сумата по разрешения кредит по посочена разплащателна
сметка, чрез която било уговорено и погасяването му. Страните договорили
олихвяването на заетите средства с преференциална променлива
възнаградителна лихва в размер на 6,15 % годишно, формирана от
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен
1
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години“ (0,180 % към датата на сключване на договора), и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,97 %. Последната била уговорена с
оглед сключен между страните договор за ползване на пакет „Частно
банкиране“ на Банка ДСК АД, като при прекратяване на този договор или при
неизпълнение на задължението по т. 9 от договора за кредит в продължение
на два месеца било уговорено отпадане на преференциите и увеличаване на
приложимия лихвен процент чрез прилагане на фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,270 % годишно. Промяна в приложимия лихвен
процент била уговорена и при промяна в референтния лихвен процент, при
предпоставките, реда и сроковете, определени в Общите условия.
Погасителните вноски по кредита били погасени до вноска с падеж 05.07.2020
г., вкл., както и част от вноската с падеж 05.08.2020 г., след което плащанията
били преустановени. Към датата на исковата молба – 21.04.2021 г.,
ответникът бил в забава в плащанията на 9 месечни погасителни вноски,
първата от които с падеж на 05.09.2020 г., като просрочието му надвишавало
90 дни, поради което в полза на ищеца възникнало правото по т. 18.2 от ОУ
да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, за което исковата
молба служела като покана за плащане и уведомление за упражненото
потестативно право на банката. Така незаплатените суми по кредита
възлизали в следните размери: 5526,14 лв. главница, вкл. предсрочно
изискуема, 239,67 лв. възнаградителна лихва за периода от падежа на първата
просрочена вноска - 05.08.2020 г. до датата, предхождаща исковата молба –
20.04.2021 г., и 15,54 лв. лихвена надбавка за забава по т. 18.1 от ОУ в размер
на 10 % върху частта от дължимата и незаплатена по погасителен план
просрочена главница, натрупана за периода от 05.08.2020 г. до 20.04.2021 г.
Въз основа на тези фактически твърдения по същество ищецът счита
процесният договор за потребителски кредит за действителен и моли за
уважаване на предявените осъдителни искове. Претендира и разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Релевира
възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД, с твърдения, че ответникът бил
чужд гражданин и не владеел български език, а посоченото в документите
лице Илиана Димитрова нямало качеството на преводач, респ. не могло
правилно да преведе спецификите на предложените за подписване документи
на ответника.
Счита, че претендираните вземания, като такива по нищожен договор,
са недължими, поради което по същество моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител гл.юрк. Б.Ч., поддържа исковата молба и обективираното е нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Депозира и писмена
защита, в която излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен
материал.
Особеният представител на ответника адв. Ю.Д.-Ц. поддържа отговора.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо
потребление от 28.02.2019 г. (л. 7), сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. Г.
/D.G./, се установява, че банката се е задължила да отпусне на посоченото
физическо лице кредит в размер на сумата от 6500 лв. (чл. 1) срещу
насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с
възнаградителна лихва, при преференциален променлив годишен лихвен
процент от 6.15 %, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до две години“ (0.180 %
към датата на договора), и фиксирана преференциална надбавка в размер на
5.97 %, предоставена с оглед сключения между страните договор за ползване
на пакет Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД (чл. 7), и годишен процент на
разходите от 6.56 % (чл. 8). Уговорен е срок за издължаване на кредита от 99
месеца, считано от датата на усвояването му по посочената разплащателна
сметка с титуляр D.G. (чл. 2 и чл. 4). Съгласно договора погасяването се
извършва чрез същата разплащателна сметка и е разсрочено на отделни
месечни анюитетни вноски с падежна дата 5-то число на месеца, за който се
дължат, съобразно погасителен план – приложение № 1 (чл. 5 и чл. 6). В
договора е обективирано и съгласие на кредитополучателя за събиране на
суми от негови сметки в банката за удовлетворяването й при неизпълнение на
задълженията по кредита (чл. 10). Уговорено е и задължение на
кредитополучател за заплащане на такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършени услуги на
клиента (чл. 17). Договорът е сключен при Общи условия, към които чл. 18
изрично препраща.
От приложения погасителен план (л. 12) се установява, че плащанията
по кредита са разсрочени на 99 месечни погасителни вноски с падеж 5-то
число на съответния месец, първите 98 от които в размер на по 83,88 лв., а
последната – в размер на 41,88 лв., всички включващи съответна част от
дължимата главница и договорна лихва. Отразена в плана е дата на първо
погасяване на 05.03.2019 г. и краен срок за издължаване до 28.05.2027 г. Общо
дължимата от потребителя сума е посочена в размер на 8312,12 лв., от която
6500 лв. главница, 1762,12 лв. лихва и 50 лв. такса, събрана в пълен размер на
28.02.2019 г.
Приложени са също и Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление (л. 9-11), които са подписани от страните на всяка
страница. В чл. 7.1. и сл. от ОУ е предвидена възможност за кредитора да
променя едностранно лихвения процент по кредита, уговорен като зависим от
стойността на посочения в договора референтен лихвен процент, два пъти в
годината, съобразно обявената на интернет страницата на БНБ негова
стойност, като новият референтен лихвен процент и неговите компоненти се
оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му и въз основа
на неговата промяна кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница. Според чл. 18.2. от ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорния лихвен
процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта, а след предявяване на
3
молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се
олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Случаите, при които кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, са посочени
неизчерпателно в клаузата на чл. 19.1. от ОУ, сред които е и хипотезата на
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница
(чл. 19.1., т. 1). В чл. 25-29 от ОУ е регламентирано правото на
кредитополучателя да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит, вкл. условията и сроковете за това, както и правните последици.
Приета е и приложимата Тарифа за такси по кредити за текущо
потребление – приложение № 3 към договора (л. 13). В т. 1.1.1. от същата е
предвидено заплащането на такса за разглеждане на искане и одобряване на
кредит от 5 000,01 лв. до 10 000 лв., вкл. във фиксиран размер от 50 лв.
Обсъденият договор и всички приложения към него, вкл. погасителен
план, Общи условия и Тарифа, са на български език, подписани от
кредитополучателя и съдържащи изрично удостоверяване от преводача
Илиана Дечкова Димитрова относно истинността на направения от него
превод на документите от български на италиански език. Видно от
приложеното потвърждение № 00986-1 от 21.05.2018 г., издадено от
Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР на Република България (л. 81),
лицето Илиана Дечкова Димитрова е включено в Списък на физическите
лица, които извършват преводи на документи и други книжа от чужд на
български език и от български на чужд език на територията на Република
България за извършване на преводи от/на италиански и руски езици.
Приобщен е и сключен между страните договор за ползване на пакет
„Частно банкиране“ на Банка ДСК ЕАД от 04.05.2017 г. (л. 16-17), както и
Условия по Пакет „Частно банкиране класик плюс“ – приложение № 1 към
него (л. 18-20), които документи са съставени двуезично (на български и
английски език).
Подписана от ответника е и декларация от 27.02.2019 г. (л. 14), с която е
декларирал, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация
по чл. 5, ал. 2 ЗПК, както и Общите условия, предлагани по кредити за текущо
потребление, за потребителски кредит в размер на 6500 лв. със срок 99
месеца, лихвен процент 6.15, за сравняване на различни предложения и
вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит.
От приобщеното извлечение от банкова сметка с титуляр D.G. (л. 21-23)
се изяснява, че по посочената в договора за кредит сметка е преведена сумата
от 6500 лв. на 28.02.2019 г., като на същата дата е удържана и такса в размер
на 50 лв., а в периода 05.03.2019 г.-08.09.2020 г., вкл., са събирани месечни
вноски за плащане по заем, включващи главница и лихва.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 и сл.) се доказва, че кредитът е изцяло
усвоен на 28.02.2019 г., когато е постъпила уговорената сума от 6500 лв. по
посочената в договора разплащателна сметка на кредитополучателя.
Установява се още, че дължимите погасителни вноски са изцяло погасени до
тази с падеж 05.07.2020 г., вкл., че от вноската със следваща падежна дата на
05.08.2020 г. е погасена изцяло възнаградителната лихва и част от главницата
в размер на 53.85 лв., при което неизплатеният остатък от главницата по тази
вноска е 0,93 лв. Според заключението последното плащане по договора е
4
направено на 08.09.2020 г. и е в размер на 0.05 лв., покриващо част от
главницата по вноска с падеж 05.08.2020 г. По погасителните вноски с падежи
след 05.09.2020 г. не са постъпили никакви плащания, като от падежа на
първата незаплатена в пълен размер вноска (05.08.2020 г.) до датата на
подаване на исковата молба в съда (21.04.2021 г.) допуснатата забава е 259
дни, като не са платени 9 последователни погасителни вноски. Вещото лице
Р. С. определя непогасените задължения по кредита към 21.04.2021 г. в размер
на следните суми: 5526.14 лв. главница, вкл. 443.37 лв. падежирала и 5082.77
лв. предсрочно изискуема, 239.67 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода 05.08.2020 г. – 20.04.2021 г. и 15.54 лв. лихвена надбавка за забава,
начислена за периода 05.08.2020 г. – 20.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за
заплащане на главница, вкл. предсрочно изискуема, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава по сключен между страните договор за потребителски
кредит.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение въз основа на процесния договор
за кредит, 2.) точното изпълнение на поетите от ищеца задължения, вкл.
предоставянето на уговорената сума, 3.) настъпила изискуемост на
задълженията в претендирания размер, както и 4.) неизпълнение на същите от
страна на ответника, респ. неговата забава. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
негови вземания, както и размера им. По отношение на неизпълнението,
което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение и/или други
правопогасяващи или правоизключващи факти.
От обсъдените писмени доказателствени средства се доказва, че на
28.02.2019 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо
потребление при ОУ. Въз основа на договора банката се е задължила да
предостави на ответника - физическо лице кредит за лични (текущи) нужди с
уговорено разсрочено връщане на средствата, поради което сделката има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.) и възникналото облигационно правоотношение се регулира
от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, доп., ДВ.
бр.51 от 19 юни 2018 г., действаща към момента на сключването й.
Материално-правните норми на закона са императивни и за спазването им, в
т.ч. и за наличието на неравноправни клаузи в договора, съдът следи
5
служебно – арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК.
От гореизложеното съдържание на потребителския договор се
установява, че са спазени изискванията на ЗПК и същият е валиден, а
възраженията на особения представител в обратна насока - неоснователни.
Уговорените между страните клаузи са обективирани на хартиен
носител и са формулирани по ясен и разбираем начин, както и с еднакъв
шрифт по вид, формат и размер, не по-малък от 12, с което е спазена
регламентираната в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма за действителност на договора. В
съдържанието му е поместена и необходимата за потребителя задължителна
информация по чл. 11, ал. 1, т. 7-10 и т. 20 ЗПК относно общия размер на
кредита и начина на усвояването му, приложимия лихвен процент,
методиката за изчисляване и условията за неговата промяна, годишния
процент на разходите, вкл. взетите предвид допускания за определянето му и
общата сума, дължима от потребителя, както и правото на последния да се
откаже от договора в определен срок. Приложен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Както договорът, така и приложимите към него Общи условия, са
съставени на български език и подписани от кредитополучателя на всяка
страница, в съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПК, като е налице и изрично
удостоверяване върху всеки документ, извършено от правоспособен
преводач, че съдържанието му е преведено от български на италиански език.
При това положение и доколкото автентичността на документите не е
оспорена в хода на процеса, съдът приема, че ответникът е бил запознат с
клаузите на процесния договор и приложенията към него и е изразил съгласие
с тях, полагайки подпис върху документите, респ. между него и банката-ищец
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, е
доказано също и усвояването на банковия кредит чрез превеждането на
уговорената сума от 6500 лв. по посочената разплащателна сметка на
ответника. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените частични
плащания, установени от същото експертно заключение и приобщеното
извлечение по сметка, които може да бъдат тълкувани като извънсъдебно
признание на възникналия дълг.
На основание чл. 9, ал. 1 ЗПК след получаването на средствата за
потребителя е възникнало насрещно задължение да върне на банката
предоставената му главница заедно с възнаградителна лихва на уговорените
погасителни вноски и при настъпване на посочения в погасителния план
техен падеж.
В рамките на дължимата служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
констатира, че клаузите от договора и ОУ, предвиждащи заплащането на
възнаградителната лихва, съдържат необходимата за потребителя
информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и размерът на лихвата е уговорен в
рамките на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, в съответствие с
изискванията за добросъвестност. ГПР отговаря на условията по чл. 19 ЗПК,
вкл. размерът му не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
6
Във връзка с изискуемостта на главницата ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради допусната забава в
плащането на 9 месечни погасителни вноски – хипотеза, попадаща в
предметния обхват на т. 18.2. от ОУ, предвиждаща неблагоприятните
последици за длъжника при просрочие над 90 дни.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника. В съдебната практика се приема още, че в
хипотеза на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит това волеизявление на кредитора може да бъде обективирано в
исковата молба, като последиците му настъпват с връчването на препис от
нея на ответника по иска, в т.ч. и на назначения негов особен представител
(така – решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.).
От доказателствата се установява, че кредитът е обслужван редовно до
05.07.2020 г., когато е извършено последното плащане, покриващо изцяло
вноската със същата падежна дата, след което са постъпвали частични
плащания до 08.09.2020 г. и след тази дата плащанията са преустановени.
Така ответникът е изпаднал в забава на 05.08.2020 г., когато е падежирала
първата непогасена изцяло месечна погасителна вноска. От посочената дата
до подаването на исковата молба на 21.04.2021 г., просрочието е продължило
повече от 90 дни, съответно е настъпило уговореното в договора обективно
условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок.
Не са налице данни банката да е упражнила правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди сезирането на съда, поради което и с оглед
цитираната съдебна практика съдът приема, че волеизявлението й в този
смисъл, обективирано в исковата молба, е достигнало до ответника с
получаването на препис от същата от особения представител, тоест на
19.10.2021 г. (л. 60).
Към тази дата са настъпили и правните последици на упражненото
потестативно право на кредитора, като е отпаднало действието на уговорения
погасителен план и цялата неизплатена главница, включена в погасителните
му вноски, е станала изискуема. До датата на предсрочната изискуемост
ответникът дължи и падежиралата възнаградителна лихва по кредита.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза неизплатена
главница възлиза на 5526,14 лв., а падежиралата в исковия период от
05.08.2020 г. до 20.04.2021 г. възнаградителна лихва – на 239,67 лв. Така
установените размери на вземанията съответстват на претендираните суми по
предявените осъдителни искове за тях, поради което същите следва да бъдат
изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед доказаното просрочие по кредита, на основание чл. 33, ал. 1
ЗПК за ответника е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забава върху неизплатените задължения в размер на законната лихва. В
случая такава се претендира само върху главницата и според експертното
7
заключение за процесния период от 05.08.2020 г. до 20.04.2021 г. лихвата за
забава се равнява на търсената сума от 15,54 лв. Следователно и този иск е
доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.
По възнаграждението на особения представител:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв. Ю.А. Д.-Ц.,
вписана в АК-гр.Варна, следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото,
изразяващо се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в
проведеното открито съдебно заседание, в размер на определения депозит от
400 лв., за която сума да се издаде разходен касов ордер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в
общ размер на 1071,05 лв., от които 321,05 лв. за държавна такса, 400 лв.
депозит за особен представител, 250 лв. депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, последното определено по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Разноски не са претендирани от ответника, като такива не му се и
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. /D.G./, гражданин на Италия, роден на *** притежаващ
статут на продължително пребиваващ в Република България гражданин на
ЕС, ЛНЧ ***, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на „Банка
ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***
следните суми: сумата от 5526,14 лв. (пет хиляди петстотин двадесет и шест
лева и четиринадесет стотинки), представляваща непогасена главница по
договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2019 г., сумата от 239,67
лв. (двеста тридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2020 г.
до 20.04.2021 г., както и сумата от 15,54 лв. (петнадесет лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава), начислено за периода от 05.08.2020 г. до 20.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
21.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
ОСЪЖДА Д. Г. /D.G./, гражданин на Италия, роден на *** притежаващ
статут на продължително пребиваващ в Република България гражданин на
ЕС, ЛНЧ ***, с настоящ адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на „Банка
ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***
сумата от 1071,05 лв. (хиляда седемдесет и един лева и пет стотинки) за
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
8
Присъдените в полза на ищеца „Банка ДСК” АД суми може да
бъдат заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN
BG96STSA93000020011111.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на назначения особен представител на ответника
адв. Ю.А. Д.-Ц., вписана в АК-гр.Варна, възнаграждение в размер на 400
лв. (четиристотин лева) от внесения за целта депозит, за което да се издаде
разходен касов ордер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9