№ 60
гр. Бургас , 14.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500154 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивни жалби срещу Решение №
368/09.11.2020 г. постановено по т. д. № 471/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което ЗАД „Б.В.И.Г е осъдено да заплати на Д. Д. С.
обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди и 1 473.27 лева
за имуществени вреди за причинените й телесни увреждания при ПТП,
допуснато от застрахован при горното дружество лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** водач – Б.К.С, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане – на
обезщетението за неимуществени вреди и от датата на най-късното плащане –
24.11.2018г. до окончателното такова – за търсените имуществени вреди, като
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания като частичен в размер на 40 000 лв. от общо
55 000 лв. и за присъждане на лихва за времето от датата на увреждането –
14.12.2017г. до 09.18.2018г., са отхвърлени като неоснователни. Съразмерно
на уважената и отхвърлената част от исковете с решението са присъдени
деловодни разноски и върху ответното застрахователно дружество е
възложена дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса.
Във въззивната жалба на ищцата Д. Д. С. се поддържат възражения за
незаконосъобразност на решението в частта, с която предявените искове за
отхвърлени. Поддържа се твърдение за нарушаване изискванията и
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, възприети в
1
задължителната съдебна практика – ППВС №4/1968 г. Твърди се, че не са
анализирани данните по делото и не са взети предвид установените по делото
релевантни факти и обстоятелства съгласно цитираната задължителна съдена
практика и практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Конкретно – не били взети
предвид интензитета на болките и страданията, множеството изследвания и
назначеното медикаментозно и оперативно лечение – открита репозиция,
поставяне и отстраняване на остеосинтеза под обща анестезия;
необходимостта от придвижване с помощни средства; ограничение в бема и
интензитета на движение на долния крайник, поради силни болки и оток в
глезенната става, които затруднили обслужването й в ежедневието; не били
взети предвид афективните нарушения, тревожността. Нуждаела се от чужда
помощ. Цялостно бил повлиян начинът й на живот, поради търпените болки,
душевни страдания и страхове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответното
застрахователно дружество.
В подадената от ответното застрахователно дружество въззивна
жалба решението се обжалва изцяло в частта, с която предявените искове са
уважени.
Поддържа се възражение за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че не е доказан механизмът и мястото на ПТП, като ищцата не
била проявила нужното внимание и е излязла внезапно на пътното платно.
Липсвали доказателства за сблъсък, не било доказано наличието на виновно и
противоправно поведение от водача на МПС, застраховано при ответника, от
което в пряка причинно-следствена връзка да са причинени телесните
увреждания на ищцата.
Било допуснато съществено процесуално нарушение, като въпреки
искането на ответника и наличието на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК, производството по делото не било спряно до изясняване на фактите и
обстоятелствата в образуваното наказателно производство, в който смисъл –
решението се атакува като недопустимо.
Оспорват се изводите на съда за липса на съпричиняващо поведение от
страна на ищцата и приноса й за настъпване на вредоносния резултат,
2
изразяващо се в нарушение на изискването по чл. 113, ал. 1 и чл. 114 ЗДвП, от
което при извод за основателност на претенцията, съдът е следвало да
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Твърди се, че не са доказани по делото интензитета и
продължителността на болките и страданията и неправилно съдът е ценил
като усложнения различните етапи на оперативно лечение на причинените
травми. Не била съобразена икономическата обстановка в страната и
публично достъпните данни по критериите за инфлация и дефлация,
определени от НСИ за периода от 2017 г. до 2020 г., както и възприетите в
практиката на съдилищата размери за вреди, които са съпоставими с
търпените от ищцата болки и страдания.
Относно претендираните имуществени вреди се твърди, че не била
доказана по делото необходимостта от извършването на конкретните разходи
за лекарства и медицински услуги за причинените на ищцата увреждания.
Твърди се, че липсват доказателства за назначаване на лечение, изискващо
закупуването на медикаментите и услугите, посочени в представените
разходни документи.
Оспорва се и началния момент, от който е присъдена лихва, като се
твърди, че следва да се съобрази нормата на чл. 497 КЗ – поради забава на
кредитора, като не се дължи лихва съгласно чл. 409 КЗ.
В подадения от ищцата отговор, въззивната жалба от ответното
застрахователно дружество се оспорва като неоснователна.
Оспорва се твърдението за допуснато процесуално нарушение по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, като се твърди, че виновния за настъпване на ПТП водач
– Б.К.С междувременно е починал. В тази връзка се иска да бъде снабдена с
удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго, относно
гражданския статус на посочено лице.
Твърди се, че енесъмнено е доказан по делото сблъсък между
управляваното от Б. К. Ставрем МПС и ищцата от приложения констативен
протокол за ПТП от 14.12.2017 г.; гласните доказателства по делото и
заключенията по назначената САТЕ и СМЕ. Твърди се, че показанията на св.
3
Ставрев, предвид възприетата от него защитна теза в наказателното
производство, следва да бъдат ценени критично, като бъдат възприети само
изнесените в тях неблагоприятни последици за него в аспекта на чл. 172 ГПК.
Развити са подробно доводи за доказаност на деянието, неговата
противоправност, вина и причинно-следствена връзка с настъпилите за
ищцата вреди.
Поддържа се твърдение, че с оглед гласните доказателства по делото са
установени характера, интензитета и продължителността на търпените болки
и страдания.
Относно размера и възраженията на застрахователя, в отговора на
ищцата като цяло се поддържат твърденията и доводите, изложени в
подадената от ищцата въззивна жалба срещу решението на първостепенния
съд в отхвърлителната му част.
Бургаски апелативен съд, като взе предвид, че въззивните жалби са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни в исковото
производство и при наличие на правен интерес, както и, че по надлежния ред
е извършена размяна на съдебните книжа, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК
намира, че следва да внесе жалбите за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С изключение на поисканото от ищцата удостоверение за установяване
гражданския статус на виновния водач на МПС, страните не са искали
събиране на нови доказателства по чл. 266, ал. 2 ГПК и след запознаване с
делото Бургаски Апелативен съд не намира основание за събиране на
доказателства в условията на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Искането за снабдяване на ищцата с удостоверение за установяване
гражданския статус на водача на МПС – Б. Ставрев съдът намира, че е
неотносимо към релевантните факти по делото.
Доколкото наличието на основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране
на исковото производство би имало значение по въпроса за допустимостта на
обжалвания съдебен акт и решението на въззивната инстанция, за които съдът
съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК следи служебно, то следва да се
4
изиска справка относно развитието на образуваното наказателно
производство по ДП № 3388-1001/2017 по описа на 5-то РУ на МВР – Бургас.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като допустима и ВНАСЯ за разглеждане в открито съдебно
заседание подадената от Д. Д. С. чрез адв. Д. Д. въззивна жалба срещу
Решение № 368/09.11.2020 г. постановено по т. д. № 471/2019 г. по описа на
Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която предявените от нея искове против
Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г са отхвърлени над размера
25 000 лева до претендирания размер от 40 000 лв. като част от общо 55 000
лв. на обезщетението за неимуществени вреди и лихви върху същата
отхвърлена част, както и за присъждане на лихва върху размера от 25 000 лв.
за периода от датата на увреждането – 14.12.2017г. до 09.18.2018г. за телесни
увреждания, причинени й в пътно-транспортно произшествие, допуснато от
водача на МПС - „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** - Б.К.С и е
осъдена да заплати разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
ПРИЕМА като допустима и ВНАСЯ за разглеждане в открито съдебно
заседание подадената въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г против Решение №
368/09.11.2020 г. постановено по т. д. № 471/2019 г. по описа на Бургаски
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Д. Д. С. обезщетение
в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди и 1 473.27 лева за
имуществени вреди за причинените й телесни увреждания при ПТП,
допуснато от застрахован при горното дружество лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** с водач Б.К.С, ведно със
законната лихва, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане за
претендираните неимуществени вреди и от датата на най-късното плащане –
24.11.2018г. до окончателното такова – за търсените имуществени вреди,
5
както и за присъдените в полза на ищцата разноски, съразмерно на уважената
част от предявените искове
УКАЗВА на страните възможността да посочат електронен адрес, на
който да се изпращат книжата по делото и постановените съдебни актове,
съгласно чл.44, ал.3 ГПК, както и да посочат телефонен номер, на който да
получават съобщения по делото, по реда на чл.44, ал.2 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА от 5-то РУ на МВР – Бургас СПРАВКА относно
престъплението и лицето срещу което е образувано, както и етапа на развитие
на наказателното производство по ДП № 3388-1001/2017 по описа на 5-то РУ
на МВР – Бургас! В случай, че е приключило – да се приложи препис от
съответния акт!
НАСРОЧВА с.з. на 13 май 2021 г., от 10.30 ч. за която дата да се
призоват главните страни и третото лице - помагач!
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6