№ 46496
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110133768 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**************“ ЕООД
срещу Частно профилирано средно училище „*************“, с която е предявен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в размер на 31,49 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на доставени
плодове съгласно фактура № ************** от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през м. декември 2018 г. ответникът получил следните
плодове: на 07.12.2018 г. – 5,280 кг. ябълки, на 14.12.2018 г. – 5,280 кг. круши, на 20.12.2018
г. – 5,040 кг. мандарини и на 21.12.2018 г. – 5,280 кг. банани. Плодовете били доставени от
ищеца по силата на акт за одобрение, издаден от изпълнителния директор на Държавен
фонд „*********“, на „**************“ ЕООД за изпълнител по схема „**************“,
финансирана от Европейския фонд за гарантиране в *********то и националния бюджет.
Твърди, че за предаване на плодовете между страните бил подписан приемо-предавателен
протокол № 2, с което ответникът изразил своето съгласие за сключване на договора за
търговска продажба. От страна на ищеца била издадена фактура № ************** от
21.12.2018 г. на обща стойност 56,45 лева с ДДС. Част от нея, а именно в размер на 25 лева,
била заплатена от ДФ „*********“, но остатъкът в размер на 31,49 лева и до настоящия
момент не бил погасен. Твърди, че след като ответникът приел плодовете и доставката била
осъществена, последният дължи тяхната цена. За вземането си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.01.2023 г. по ч.
гр. д. № ******* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
1
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Частно
профилирано средно училище „*************“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпило становище по същата чрез управителя К.С.. Представителят оспорва изцяло
предявения иск като недопустим и неоснователен, тъй като ответното училище нямало
качеството на платец в правоотношението по доставка на плодове и зеленчуци. Доставката
им се осъществявала по схема „**************“ и плащанията в полза на доставчиците се
осъществявали от Държавен фонд „*********“. Претенцията за непогасения остатък
следвало да бъде насочена именно към държавния орган, а не към училището – получател
на плодовете, предназначени за неговите ученици. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване на вземането по давност. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявения иск.
Не се спори между страните, че през м. декември 2018 г. ищецът доставил, а ответникът
получил следните плодове: на 07.12.2018 г. – 5,280 кг. ябълки, на 14.12.2018 г. – 5,280 кг.
круши, на 20.12.2018 г. – 5,040 кг. мандарини и на 21.12.2018 г. – 5,280 кг. банани по схема
„**************“, финансирана от Европейския фонд за гарантиране в *********то и
националния бюджет; че за доставените плодове бил подписан приемо-предавателен
протокол, а от страна на ищеца била издадена фактура № ************** от 21.12.2018 г. на
обща стойност 56,45 лева с ДДС, както и че част от нея в размер на 25 лева била заплатена
от Държавен фонд „*********“. Посочените обстоятелства не се оспорва от страните,
поради което съдът намира, че не се нуждае от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице твърдяното правно основание – договор за
търговска продажба на стоки, за претендиране на непогасения остатък от процесната
фактура от ответника.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания
или възражения, включително че задължено лице за погасяване на претендираното вземане е
Държавен фонд „*********“.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 31,49 лева, представляваща
2
непогасен остатък от стойността на доставени плодове съгласно фактура № **************
от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
НЕ СЕ СПОРИ между страните, че през м. декември 2018 г. ищецът доставил, а
ответникът получил следните плодове: на 07.12.2018 г. – 5,280 кг. ябълки, на 14.12.2018 г. –
5,280 кг. круши, на 20.12.2018 г. – 5,040 кг. мандарини и на 21.12.2018 г. – 5,280 кг. банани по
схема „**************“, финансирана от Европейския фонд за гарантиране в *********то и
националния бюджет; че за доставените плодове бил подписан приемо-предавателен
протокол, а от страна на ищеца била издадена фактура № ************** от 21.12.2018 г. на
обща стойност 56,45 лева с ДДС, както и че част от нея в размер на 25 лева била заплатена
от Държавен фонд „*********“. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ
ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че е налице твърдяното правно основание –
договор за търговска продажба на стоки, за претендиране на непогасения остатък от
процесната фактура от ответника.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително че задължено лице за погасяване на претендираното
вземане е Държавен фонд „*********“.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № ******* по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.12.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
3
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4