Определение по дело №65061/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7824
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110165061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7824
гр. София, 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110165061 по описа за 2022 година
I. С искова молба ищецът „Т-------“ ЕАД е предявило против „К-----“ ЕООД
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
1850,61лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., включваща и суми по изравнителни
сметки № **********/31.07.2020г. за периода м.07.2019г. до м.03.2020г., №
**********/31.07.2021г. за периода м.07.2020г. до м.04.2021г. и №
**********/31.07.2021г. за периода м.05.2020г. до м.06.2020г., за топлоснабден имот-
офис на две нива, находящ се на адрес: гр. С------“ 1А, абонатен № ----, инсталация №
**********, ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 11.10.2022г., до изплащане на
вземането, сумата 369,54лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.01.2020г. до 03.10.2022г., 9,01лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019г. до 30.06.2020г., ведно със
законна лихва за период от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК- 11.10.2022г., до изплащане на вземането, сумата
2,33лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 31.01.2020г. до 03.10.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55059/2022г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответникът за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г. нямало сключен договор за топлинна енергия за стопански нужди, поради
което за ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот- офис на две нива,
находящ се на адрес: гр. С------“ 1А, абонатен № ----, ответникът се обогатил
неоснователно за сметка на ищеца за ползваната топлинна енергия. Дължимите суми
били 1850,61лева- главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г., 369,54лева- лихва за забава за периода от 31.01.2020г. до 03.10.2022г.,
9,01лева - за разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.06.2020г. и 2,33лева -
лихва за забава за периода от 31.01.2020г. до 03.10.2022г., като ищецът твърди, че се
дължала сума за дялово разпределение по силата на чл.139 ЗЕ, поради сключен
договор между сградата ЕС и с ФДР по чл.139 ЗЕ.
1
Представя към исковата молба под опис 13 бр. документи, всичките относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане съда да
допусне изслушване на СТЕ и ССЕ със задачи, подробно формулирани в исковата
молба. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК иска да бъде допуснато привличане като
помагач – „Б--------“ ООД, с посочен в исковата молба адрес на управление, като
обосновава правния си интерес от това привличане с обстоятелството, че това лице е
било длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот.
II. Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в
изискуемия от закона срок е депозирал отговор, в който оспорва исковете. Оспорва да
дължи на ищеца претендираната такса за услугата дялово разпределение. Прави
възражение за нищожност на ОУ в частта, в която е предвидено задълженията за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение да се определя между ищеца и
третото лице-помагач и да е дължима от потребителите.
Твърди, че между страните бил сключен договор за изкупуване на енергиен
обект– абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахраннване), с
административен адрес: гр. С------, по който ответникът имал вземане срещу ищеца за
стойност на изградено от ответника съоръжение, а за ищеца било налице задължение
да изкупи съоръжението, съобразно изготвена оценка на съоръжението.
В условията на евентуалност, в случай че ответникът бъде осъден да заплати
процесната сума за главница за цена за доставена топлинна енергия, прави възражение
с правно основание чл. 104, изр. 2, предл. 3 ЗЗД за прихващане за сумата за главница за
периода до м. 09.2020г. (за което вземане на 14.12.2020г. е направил извънсъдебно
изявление за прихващане до ищеца), за сумата в размер от 977.62лева- главница за
периода м.10.2020г.- 30.04.2021г. (за което вземане е направил изявление за
прихващане във възражението по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 55059/2022 г. по описа на
СРС, 27 състав) с насрещното му вземане по чл. 137, ал. 2 от Закона за
енергетиката за сумата от 15751.33лева без ДДС или 18901.60лева с ДДС,
представляваща цена за ползването на изградено от ответника съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа по договор за изкупуване на енергиен
обект– абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахраннване), с
административен адрес: гр. С------.
Представя 1бр. писмено доказателство. Прави искания по чл. 190 ГПК и за
допускане на допълнителен въпрос към искането на ищеца за допускане на изслушване
на СТЕ.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са с
правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и възражение за прихващане с
правно основание по чл. 137, ал. 2 ЗЕ.
2. По исковете по чл.59 ЗЗД: При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът
да е доставил топлинна енергия до стопанския обект на ответника и да е извършил
услугата дялово разпределение (твърдяната доставена топлинна енергия да е за
стопански нужди правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ); 2) ответникът реално да е потребил
2
доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание - тоест годен
правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а
именно: доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за процесния период; 4) липса на друго основание за защита на правата
на обеднелия ищец. По твърденията, че се дължи сума за дялово разпределение –
ищецът следва да докаже, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, същата е
топлоснабдена /в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа/.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД: Ищецът следва да докаже, че в неговия
патримониум съществува изискуемо вземане, което длъжникът е бил поканен да
заплати.
По възражението за прихващане с правно основание по чл. 137, ал. 2 ЗЕ
ответникът следва да докаже пълно и главно, че има насрещни изискуеми вземания
спрямо ищеца на твърдените основания и размери, а именно: 1/ е бил собственик на
имота в частта, в която са разположени съоръженията и в частност на абонатна станция
и дворна мрежа (външно топлозахранване), с административен адрес: гр. С------, през
процесния период; 2/ че между страните е сключен договор за изкупуване на енергиен
обект– абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахраннване), с
административен адрес: гр. С------; 3/ спазване на изискванията за законосъобразност
на действията по изграждането на съоръженията и в частност на абонатна станция и
дворна мрежа (външно топлозахранване); 4/ че изградените съоръжения са въведени в
експлоатация; 5/ че ищецът е ползвал изградените съоръжения през процесния период;
6/ размерът на обезщетението за ползването на изградения енергиен обект– абонатна
станция и дворна мрежа (външно топлозахраннване) за процесния период, както и 7/
твърдяното обстоятелство да е отправил изявление за прихващане до „Т-------“ ЕАД за
вземане на ответника с насрещните му вземания по чл. 137, ал. 2 ЗЕ в размер на сумата
от 15751.33лева без ДДС или 18901.60лева с ДДС и период, за който се отнася, което е
било получено от ищеца, съответно датата на получаването му.
Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК на ответника , че не сочи доказателства за
твърдяното във възражението по чл. 414 ГПК обстоятелство между страните да е
сключен договор за изкупуване на енергиен обект– абонатна станция и дворна мрежа
(външно топлозахраннване), с административен адрес: гр. С------, както и за становище
от ищеца, в което последният е определил цена на съоръжението.
В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на
цена за ползването на изградените съоръжения и/или обстоятелствата, изключващи
или намаляващи задълженията му.
3. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т-------“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
4. По доказателствата:
Основателно е искането за конституиране на трето лице-помагач. Същото следва
да бъде задължено по чл.192 ГПК да представи документи за главен отчет на уредите
за дялово разпределение за имота на ответника през процесния период, отчет на
измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на връчване на
изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата и отговора на
3
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор- предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност – същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането на страните за допускане на поисканата СТЕ, с
оглед разпределената тежест на доказване, като искането за допускане на ССчЕ не е
необходимо.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй
като наведените от ответника доводи не обосновават необходимост от изискване на
документите в оригинал, а издаваните за процесния период изравнителни сметки
следва да бъдат представени от третото лице-помагач.
Следва да бъде приложено заповедно производство по гражданско дело №
55059/2022г.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 18.05.2023г. от 14:05 ч., за
която дата и час страните, третото лице-помагач и вещото лице да бъдат призовани,
като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в процеса направеното от „К-----“ ЕООД
възражение за съдебно прихващане на претендираната с исковата молба за следните
суми: сума за главница за периода до м. 09.2020г. (за което вземане на 14.12.2020г. е
направил извънсъдебно изявление за прихващане до ищеца), за сумата в размер от
977.62лева- главница за периода м.10.2020г.- 30.04.2021г. (за което вземане е направил
изявление за прихващане във възражението по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 55059/2022 по
описа на СРС, 27 състав), с вземане на ответника „К-----“ ЕООД в общ размер на
сумата от 15751.33лева без ДДС, или 18901.60лева с ДДС, в случай на уважаването им.
КОНСТИТУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач „Б--------“ ООД, с посочен адрес на управление в исковата молба.
УКАЗВА на третото лице-помагач „Б--------“ ООД, че на основание чл. 221, ал. 1
от ГПК има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на
действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, да вземе становище по
предявения иск, по направените доказателствени искания, възраженията на страните,
както и да посочи и представи доказателства по делото, в срок до датата на
насроченото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА „Б--------“ ООД в едноседмичен срок от съобщението за
настоящото определение да представи изравнителните сметки и документите за главен
4
отчет на уредите за дялово разпределение за имота на ответника през процесния
период, отчет на измервателните уреди в СЕС, документи, удостоверяващи дата на
връчване на изравнителни сметки през процесния период на представител на ЕС и
протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди
в СЕС.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата
молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, със задачи, подробно
формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер
на 400лева, вносим от ищеца в размер на 200лева и от ответника в размер на 200лева,
тридневен от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л-----, като в призовката до него да бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 183 ГПК.
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело №
55059/2022г., което да бъде върнато след приключване на исковото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5