№ 1429
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100263 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от П. Д. А. против ***
АД, с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК,
чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; Цена на
иска: 165.16 лева, от които: 16.66 лева - договорна/ възнаградителна лихва по
чл. 4.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г., за периода
от 24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.; 148.50 лева - неустойка за непредставено
обезпечение на основание чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *** от
24.11.2021 г., за периода от 24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.; ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, като се оспорва искът.
По делото е постъпил насрещен иск от *** АД, против П. Д. А..
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна по насрещния иск, като е изразено становище, че е
неоснователен.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от
ЗПК, чл. 19 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143 ЗЗП, във връзка с
чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Безспорно е, че страните се намират в облигационни отношения по
силата на сключен договор за предоставяне на потребителски кредит. Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Ищецът трябва да докаже, че клаузите са неравноправни.
Ответникът трябва да докаже, че клаузите са уговорени индивидуално.
На 24.11.2021 г. между *** АД, ЕИК ********** - Заемодател, от една
страна и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор
за потребителски кредит № ***. Страните са постигнали споразумение
Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 500 лв. (петстотин
лева). Съгласно чл. 4.1 от Договора, Заемателят дължи годишна фиксирана
лихва върху главницата по кредита, определена в Приложение № 1, която е
определена в размер на 16.66 лв. за срока на договора. Съгласно чл. 4.4. е
определено, че размерът на Годишния процент на разходите (ГПР) се
изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за потребителския кредит. Срокът на
договора е един месец.
При сключването на договора, в чл. 5 е предвидено условието за
обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на поръчителство на
две физически лица или представяне на банкова гаранция. При
непредоставяне на предвидените гаранции в срок до следващия ден, считано
от деня на представяне на сумата по кредита, в чл. 5.6 е предвидено
начисляването на неустойка в размер на 148.50 лв, определен съгласно
Приложение № 1 към Договора. Още с подписването на договора и
изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за
непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за
връщане.
Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
2
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР с посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.
2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен
процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към
ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в
това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен
размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С - 448 / 2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПP, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят с напълно запознат с
условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му“. На следващо място, в
договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а
действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. В процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури
действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими
погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на
условията, посочено в договора. В процесния договор е уговорено, че в
случай, че Заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения
погасителен план. От една страна, има изначална невъзможност да бъде
осигурен от потребителя в толкова кратък срок поръчител /солидарен
3
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Налице е
нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД. Настоящият
случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чисто съдържание
потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/НО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл, клаузата, с
която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи
неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му,
обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на
определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да
бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение едва след като кредитът с отпуснат, като в случай, че не стори
това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС/. Налице е заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено
4
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо. Непредставянето на обещаните
обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на
обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка, чисто плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.
Нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при
непредставено обезпечение. В случай, че кредиторът е имал за цел да получи
обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се
предостави и „неустойката” да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно
неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, договорът продължавала
се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока
цена, прикрита като неустойка. Тази клауза е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така,
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. В пряко
нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК „Стик кредит” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше
законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза не както е
посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП.
Его защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
5
водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
па Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо,
на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи и договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Съдът намира, че следва да се произнесе с решение, с което да
признае сключения между *** АД и П. Д. А. Договор за потребителски
кредит № *** от 24.11.2021 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
Съдът намира, че следва да се произнесе с решение, с което на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди "***" АД да заплати на П. Д.
А. следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски
кредит № *** от 24.11.2021 г.:
1. 16.66 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 4.1 от
Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г., за периода от
24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.;
2. 148.50 лева - неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г., за
периода от 24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищцата
направените разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА сключения между *** АД, ЕИК **********, *** и П. Д.
А., ЕГН **********, ***, Договор за потребителски кредит № *** от
6
24.11.2021 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, *** АД,
ЕИК **********, ***, да заплати на П. Д. А., ЕГН **********,
г***,следните суми, които са недължимо платени по Договор за
потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г.:
1. 16.66 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 4.1 от
Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г., за периода от
24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.;
2. 148.50 лева - неустойка за непредставено обезпечение на
основание чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *** от 24.11.2021 г., за
периода от 24.11.2021 г. до 24.12.2021 г.;
3. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, *** АД, ЕИК **********, ***,
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. А., ЕГН **********, ***, направените разноски по
делото в общ размер на сумата от 1800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7