Р Е Ш Е Н И Е

№652

гр. Хасково, 15.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №698/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на «Тунито» ЕООД с ЕИК ….., с адрес гр. Х., ул.»Г. Ж.» №.., представлявано от Т. К.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-337-0027653/23.06.2020г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на «Тунито» ЕООД с ЕИК …. е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса, находящ се в гр. С., ул.»Т.» №.. и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат оплаквания за издаване на оспорената заповед в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Сочи се, че за констатираното нарушение е съставен АУАН, но все още не е издадено наказателно постановление, поради което е преградена възможността на жалбоподателя за прилагане разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно след заплащане на наложената имуществена санкция мярката да бъде прекратена от органа, която е приложил. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – Началник на отдел "Оперативни дейности", гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните състезания, отправя искане жалбата срещу нея да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-337-0027653/23.06.2020г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на «Тунито» ЕООД с ЕИК…… е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса, находящ се в гр. С., ул.»Т.» №.. и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши на 13.08.2020г. в 12.00 часа.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 12.06.2020г. от служители на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, Отдел "Оперативни дейности" Пловдив, проверка на търговски обект – маса, находящ се в гр. С., ул.»Т.» №.., стопанисван от «Тунито» ЕООД. При проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на 1 брой сладкиш на стойност 1.50 лева, която била заплатена от К. Б. – проверяващ орган на Т. К. Х. – обслужващ масата, при което не била издадена фискална касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство TREMOLS S21 С ИН на ФУ ZK134794 и ИН на ФП 50171960 или от кочан с ръчни касови бележки. Вместо това с № 0001150/12.06.2020г. бил изведен дневен финансов отчет от проверяващите. При проверката на касовата наличност било установено, че разчетената касова наличност от намиращото се в обекта фискално устройство е в размер на 0,00 лева, а фактическата наличност е в размер на 72,60 лева. В резултат на това била установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 72,00 лева. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка №0027653/12.06.2020г., подписан от контролните органи и от присъствалия по време на същата Т. К. Х. – управител на „Тунито“ ЕООД. Така констатираното е преценено като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F553458/ 12.06.2020г. По делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено НП. По повод нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приложил и ПАМ по отношение на „Тунито“ ЕООД - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни. Заповедта е връчена на представляващия на дружеството на дата 27.07.2020г., видно от разписката към нея (л.18). Недоволен от заповедта, жалбоподателя я е оспорил пред Административен съд Хасково с жалба вх. № вх.№ 4519/10.08.2020г., въз основа на която е образувано и настоящото дело.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия «Тунито» ЕООД на 27.07.2020г., поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП- Пловдив на 05.08.2020г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л.26 от делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването ѝ.

В обжалваната заповед се съдържат и мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на налагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяване на последващо нарушение от същия вид. Административният орган се е съобразил с вида на търговския обект – маса, на която се извършват продажби на хранителни стоки и перилни препарати, която се намира на комуникативно място в центъра на гр. Симеоновград, с характера на дейността, постоянно търсене на предлаганите стоки, разнообразния асортимент и достъпните цени, както и с установения неотчетен оборот – наличие на 72.60 лева, и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на представляващия дружеството, а резултатите от проверката са подробно описани в Протокол за извършена проверка №0027653/12.06.2020г., подписан без възражения от Т. Х., като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване на административното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, оборващи направените в протокола констатации, което не е сторено.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

Съгласно приложимата материалноправна норма - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ при извършване на доставка/продажба. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Задълженията по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. / в приложимата и редакция към датата на извършване на проверката/ изрично е предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. След като в настоящия казус е безспорно, че процесният обект, отговаря на легалната дефиниция за търговски обект по § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки и услуги в него за търговеца на общо основание съществува задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респективно по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. Нарушаването на това задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи процесната ПАМ, е установено със съставения от контролните органи Протокол за извършена проверка №0027653/12.06.2020г., който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия представлява на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства. Обективираните в констативния протокол констатации не са оборени от жалбоподателя с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че „Тунито“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г., да издаде фискален бон при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 1.50 лева е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и липсата на отразена такава във фискалното устройство. Видно от констативния протокол и приложения опис на касовата наличност, за деня липсва регистриран оборот, а фактическата касова наличност в обекта е в размер на 72.60 лева. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална бележка– 1.50 лева, свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

Съдът намира за неоснователни възраженията, че не следва да се налага ПАМ, преди издаване на наказателно постановление, т. е. преди да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя. В административното производство по налагане на ПАМ не е задължително съставяне на акт за установяване на административно нарушение, по арг. на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Тази норма предвижда, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което... ". Следователно налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание /видно от текста на закона/, поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ служи само за потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокола за извършена проверка и в оспорената заповед.

На следващо място, стойността на контролната покупка при извършената от приходните органи проверка няма обвързваща сила и значение за тежестта на нарушението, тъй като законът не обвързва налагането на мярката с това за каква стойност не е издадена фискална бележка. Нещо повече, неиздаването на касова бележка в случая е установено посредством извършване на контролна покупа от органите на НАП, целяща е установяване единствено и само на факта дали в обекта се издават касови бележки или не, от което следва, че стойността на закупуваните стоки не е определяща за извършване на преценка за налагането на ПАМ.

Атакуваната заповед е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., административният орган действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т.ч. и по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е предоставил правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена мярката, стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва, че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната. Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяването на последващо нарушение от същия вид, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Очевидно административният орган се е съобразил със спецификите на търговския обект, с установения оборот и размера на констатираното разминаване между действителната и касовата наличност и обосновано е счел, че за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъп до същия за 14 дни.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение НАП (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Тунито» ЕООД с ЕИК …, с адрес гр. Х., ул.»Г. Ж.» №.., представлявано от Т. К. Х., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-337-0027653/23.06.2020г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр.Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на «Тунито» ЕООД с ЕИК….. е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – маса, находящ се в гр. С., ул.»Т.» №.. и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА «Тунито» ЕООД с ЕИК …., с адрес гр. Х., ул.»Г. Ж.» №.. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: