Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на
прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД
№ 108 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР – Шумен, депозирана чрез И.С.– главен юрисконсулт и
процесуален представител на ОДМВР - гр.Шумен, против
Решение № 260085 от 12.02.2021г., постановено по ВАНД № 1901/2020г. по описа на
Районен съд – Шумен. С обжалваното съдебно решение е отменено Наказателно
постановление № 20-0869-002569/25.08.2020г., издадено от Началник група към ОД
на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на М.Р.К. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца,
за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
поради издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Касаторът изразява несъгласие с решаващия извод на въззивния съд, че
деянието не е съставомерно от субективна страна, като сочи, че М.Р.К. заедно с
автомобила е получил и неговите документи и е знаел, че собственик на МПС е
жена, а същата не е вписана в талоните по регистрация.
Същият е могъл и е бил длъжен да се убеди дали МПС е регистрирано, респективно
като правоспособен водач е запознат с чл.140, ал.1 и чл.143, ал.15 от ЗДвП и е
следвало да съобрази поведението си с тези законови
изисквания.
По изложените в жалбата
съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което
отправя искане за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт С., която заявява, че поддържа касационната
жалба и по аргументи за неправилност на съдебното решение, настоява за неговата
отмяна и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – М.Р.К.
***, не изразява становище по жалбата. Редовно и своевременно призован, не се
явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Шуменската окръжна
прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
предвидения законен срок и от страна по
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради
което същата е допустима. Съгласно чл.63, ал.2
от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК.
Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения
предмет на настоящото касационно производство съдът намира жалбата за
основателна, по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол във въззивното производство е Наказателно постановление № 20-0869-002569/25.08.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с
което на М.Р.К. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 лева и «лишаване
от право да управлява МПС» за срок от 6 месеца, за това, че на 16.09.2019г., в
11,00 часа в гр. Шумен, ул.Цар Освободител, на
паркинга на ДЗЦ Шумен е управлявал и паркирал лек автомобил «Опел Астра» с
рег.№ *******, който не е регистриран по надлежния ред – автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от
26.06.2018г. Нарушението е установено от служители на сектор «Пътна полиция»
към ОДМВР – Шумен, които били изпратени на проверка по повод постъпил сигнал,
че автомобилът бил паркиран на място, предназначено за хора с увреждания. Същите
установили, че въпросното МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобиването С.Г.В.не е изпълнила задължението
си да го регистрира в КАТ.
Въз основа на констатациите за управление на
лек автомобил, който не е регистриран по надлежния ред,
започнало разследване по досъдебно производство № 411/2020г. по описа на РУ – Шумен
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Разследването приключило с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 28.07.2020г., като материалите
били изпратени на началника на сектор «ПП» при ОДМВР - Шумен за
преценка от страна на административно наказващия орган
дали осъщественото представлява административно нарушение. Въз основа на
материалите по ДП № 411/2020г. и постановлението за прекратяване на
наказателното производство, било издадено процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното
производство е изяснено, че на 16.03.2018г. С.Г.В.придобила собствеността
на «Опел Астра» с рег.№ ******* в предвидената за това форма - писмен
договор с нотариална заверка на подписите. В указания
в чл.145, ал.2 от ЗДвП срок новият собственик не изпълнил задължението
си да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по
постоянен адрес, поради което на 26.06.2018г. регистрацията на автомобила била
служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Регистрационните табели на автомобила не била свалени, същите
продължавали да стоят монтирани на МПС.
През 2019г. поради нужда
от финансови средства, С.Г.В.заложила лекия автомобил в заложна къща в гр.Нови пазар като оставила и двата регистрационни талона.
Впоследствие не успяла да върне заетата сума, поради което автомобилът останал
в заложната къща. През м.септември 2019г. М.Р.К. взел
автомобила, заедно със съответните документи от заложната къща, с
уговорката да го тества за няколко дни, след което да го закупи.
Съобразявайки събраните
по делото доказателства, въззивният съд приел за безспорно установено, че
вмененото на М.Р.К. административно нарушение е осъществено от обективна
страна, но същото е несъставомерно от субективна страна. В тази насока съдът
посочил, че С.Г.В.е придобила собствеността върху процесния лек автомобил и същата не е изпълнила задължението си да го
регистрира, което довело и до служебно прекратяване на регистрацията на
26.06.2018г. Към момента на проверката М.Р.К. не
е бил собственик на управлявания от него автомобил и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това
задължение. Същият е взел автомобила от заложна къща, за да го тества и
евентуално след това да го закупи. Управляваният от него автомобил,
въпреки служебно прекратената регистрация, бил с регистрационни номера и
притежавал съответните документи. Липсвали доказателства собственикът или
лицето от заложната къща, което реално му е предоставило автомобила, да са
го уведомили, че МПС е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. Не
се доказвало това обстоятелство да е било известно на водача на
МПС, което изключвало субективния елемент на възведеното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на
автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване, след като са
регистрирани. Според мотивите на съдебното решение, в конкретната
ситуация жалбоподателят не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно
– управлението на служебно дерегистрирано МПС. Доколкото е получил
автомобила от заложна къща, обективно не е могъл да получи информация от
собственика на автомобила. В обобщение съдът е заключил, че вмененото
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не
е извършено от жалбоподателя виновно. Така мотивиран
въззивният съд отменил наказателното постановление.
При
извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е
постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките
на правомощията му.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна.
Настоящият
касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи и съответно
намира за незаконосъобразен и постановения с обжалваното решение краен
резултат.
Шуменският
административен съд намира за неправилен извода на
районния съд, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице
– ответникът по касация в настоящото производство М.Р.К., не е осъществил
състава на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна
страна. В тази връзка съдът съобрази следното:
С
разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр.105 от
2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена на основание чл.140,
ал.2 и чл.142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност
и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него,
като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи,
а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация,
регистриране на ПС като «историческо». Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е
закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на
свое име и в съответното звено «Пътна полиция» при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи
в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец
от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Съгласно
чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200
до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12
месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т.25,
предл.първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, М.Р.К. е управлявал
лек автомобил, марка «Опел Астра» с рег.№ *******, поради което е имал
качеството «водач» на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил
е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това
МПС, към датата 16.09.2019г., е било със служебно прекратена регистрация.
Установено е и че автомобилът е собственост на друго лице, което го е оставило
в заложна къща и именно от там настоящият ответник го е взел за ползване с
намерение впоследствие да го закупи.
Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по
реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в
посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В
хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия
казус обосновава извод, че М.Р.К. е осъществил виновно вмененото му
нарушение. Същият след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал
качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия
собственик / от лицето, което му го е предоставило за управление, дали
автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е
да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и
договор за покупко – продажба и да установи какви данни са вписани досежно
собственика на автомобила. В случая от събраните по делото доказателства
се установява, че като собственик на лекия автомобил в регистрационните талони
е вписан Н.Р.Н.. Същевременно, в писмено обяснение (лист 13 от приобщените
материали по ДП № 411/2020), дадено в деня на проверката, М.Р.К. сочи, че е
взел автомобила от С.Г.В., която била собственик по договор за продажба
на моторно превозно средство с рег.№ 1050. Т.е. още при получаване на
въпросното МПС и неговите регистрационни талони и документи за собственост, ответникът
е могъл да установи наличието на различие между лицата, отразени като
собственици на автомобила съответно в свидетелството за регистрация и в
представения договор за покупко – продажба. Същият е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие,
както и да съобрази обстоятелството, че лицето, сочено като собственик на лекия
автомобил – С.Г.В.се легитимира като такава по силата на договор за покупко –
продажба, сключен преди повече от 18 месеца, а в СРМПС е вписано друго лице.
Наред с това, в СРМПС
се съдържа информация досежно датата, на която същото е издадено, а именно през
2016г. Съпоставката на данните за лицата, отразени като собственик на лекия
автомобил, както и датата на издаване на СРМПС и на договора за покупко –
продажба на МПС, по несъмнен начин указва, че е налице последваща промяна в
собствеността на автомобила, при която новият собственик не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство на свое име в съответното звено «Пътна
полиция» при ОДМВР. Законова последица от неизпълнение на това задължение е
прекратяване регистрацията на МПС - служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, по арг. от чл.143, ал.15 от ЗДвП. Изложените факти се извеждат от документите, с
които М.Р.К. е разполагал и същият е следвало да ги съобрази преди да
предприеме управление на авмтомобила. Като не е сторил това, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се
нарича още «несъзнавана непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда
собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, ответникът следва да
носи административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като незнанието на
закона не оправдава никого. Независимо, че М.Р.К. не е
бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие
да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност на водач» и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да прояви
активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика
на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил
е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността
на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не
собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На
водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от
отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на
чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза
и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният
състав приема, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно
е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкциите – «глоба» в минималния размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на М.Р.К., съгласно правилото на
чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
С оглед на това
оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно
и същото неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора
основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ в
полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260085/12.02.2021г., постановено по ВАНД № 1901/2020г.
по описа на Районен съд – Шумен и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0869-002569 /25.08.2020г., издадено
от Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор «Пътна полиция», с което на М.Р.К.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 200 лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от
6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.
ОСЪЖДА М.Р.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР - Шумен, разноски
по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 21.04.2021 г.