Р Е
Ш Е Н
И Е
№
13
гр.Пловдив, 09.01.2017г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Б.К. и в присъствието на прокурора ……........ .......................................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 104 по описа за 2015г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове
на основание чл. 422 ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД –
гр.София, ЕИК ********* (с предишно наименование „Пиреос лизинг България”)
против „ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД –гр.Пловдив, ЕИК ********* и Г.Х.К., ЕГН **********
***. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че ответниците му дължат при условията на солидарна отговорност
сумата от 31 465,146евро, ведно със
законната лихва, начиная от 27.06.2014г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща дължима главница за периода
01.09.2013г – 28.02.2014г и сумата от 19203,52евро, представляваща договорна лихва за периода 01.09.2013г – 28.02.2014г, двете дължими на
основание Договор за финансов лизинг № 05865/2013г от 27.06.2013г (Договора),
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10008/2014г по описа на ПРС, ХІХ гр.с,
както и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят солидарно на основание Договора и сумата от 2388,72евро, представляваща лихва за забава за периода 01.11.2013г
– 28.02.2014г за просрочените лизингови вноски - главица и лихви - за периода
01.09.2013г – 28.02.2014г и сумата от 913,15
евро, ведно със законната лихва, дължима от ответното дружество от
05.02.2015г, а от ответника ф.л. от 17.03.2015г до окончателното изплащане на
сумата, представляваща сбор от дължими две застрахователни премии по 439,64евро
за 2014г по две фактури и 33,87евро разноски за връчени нотариални покани.
Претендират разноски, вкл. извършените в заповедното производство по списък.
Ответникът „ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД
–гр.Пловдив, ЕИК ********* не е взел становище по исковете.
Ответникът Г.Х.К., ЕГН ********** ***
оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Твърденията на ищеца по предявената от него
искова молба са, че с ответното дружество е сключил процесния Договор за
финансов лизинг № 05865/2013г от 27.06.2013г (Договора), по който ответникът
физическо лице е поръчител. По силата на договора ищецът е предал на ответното
дружество описания в договора недвижим имот в гр.Пловдив, за която е съставен
приемо-предавателен протокол. Ответното дружество не е заплащало уговорените
лизингови вноски, поради което с изпратена до него нотариална покана, получена
на 27.02.2014г е уведомен за дължимите вноски и му е даден срок за изпълнение с
указание, че при липса на плащане договорът ще се счита развален. Плащане не е
извършено, поради което ищецът счита договора за развален и иска връщане на
лизинговото имущество. За дължимите на основание договора суми за лизингови
вноски е образувал против ответниците заповедно производство и се е снабдил със
Заповед за незабавно изпълнение, с която търсените от ищеца суми са му
присъдени частично. За сумите, за които искането е оставено без уважение от
районния съд, ищеца предявява против двамата ответника осъдителни искове,
съединени кумулативно с предявения установителен иск.
Ответникът Г.Х.К. оспорва исковете. Той
твърди, че по процесния Договор не е настъпила изискуемостта на лизинговите
вноски, а оттам и на всички, произтичащи от това парични претенции на ищеца,
вкл. осъдителните, тъй като ищецът-лизингодател не е изпълнил задължението си
да предаде на лизингополучателя имота. Продължава, че имотът се е намирал в
държане на трети лица, а след като е бил освободен е бил в състояние, негодно
за ползването му от ответното дружество. За уреждане на отношенията им, вкл.
извършване на необходимите ремонти дейности не е получил необходимото
съдействие от кредитора-ищец, с което последният се е поставил в забава по
отношение изпълнение на неговите задължения по Договора – на това основание К.
възразява за забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Твърди приложение
на чл.90 от ЗЗД, но без да индивидуализира какви са насрещните му задължения
към ищеца и ако такива са налице какво се иска от съда. Посочва, че на
14.07.2014г писмено е инициирано уреждане на отношенията между лизингодателя и
лизингополучателя, но не представя доказателства за това. По повод последната
застъпена от ответника позиция, с изготвения по делото проект за доклад съдът
му указа, че от ищеца е заявено разваляне на Договора още през м.февруари
2014г, поради което изложените обстоятелства за по-късни отношения на основание
същия този Договор стоят извън предмета на настоящото дело.
Пак с изготвения по делото доклад съдът
прие предявения специален установителен иск за допустим и редовен, поради което
следва да бъде разгледан по същество, както и че не се нуждае от доказване фактът на сключване на Договора за финансов
лизинг.
В съответствие с разпределената
от съда доказателствена тежест ищецът доказа в процеса предаването на обекта на
лизинговия договор – недвижим имот в гр.Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий” със
съставянето между страните на Приемо-предавателен протокол от 27.06.2013г.
Възраженията на ответника физическо лице за липса на предаване на имота и за
невъзможността му да се ползва поради предаване в негодно състояние не са
доказани по делото и съдът ги намира за неоснователни. Неоснователно е и
възражението за държане на имота от трети лица, които са попречили на
ответниците да го ползват. От страна на ответниците не е налице изпълнение на
задълженията за заплащане на лизинговите вноски, което се установява от ищеца с
изпратените до двамата ответника нотариални покани, както и с ангажираната по
делото счетоводна експертиза. Същата е приета по делото и съдът възприема
изводите на вещото лице изцяло като пълно и компетентно изготвена. От нея се
установяват в пълен размер претенциите на ищеца за заплащане на главница и
договорна лихва, предмет на установителния иск, както и на лихвата за забава и
на разноските, всички те произтичащи от процесния Договор за финансов лизинг № 05865/2013г от
27.06.2013г.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника физическо лице за наличие на новация на предходни
договори с ищеца със сключването на процесния договор, каквато воля от
странитене представя доказателства да е формирана и изразена. Поради това с
решението си намира за неотносима към спора приетата допълнителна счетоводна
експертиза по делото, която е изследвала и отношенията между страните по
предходен договор за земя и сграда, по който също са установени непогасени
задължения на ответниците.
По изложените мотиви съдът намира
всички претенции на ищеца за изцяло остователни и същите следва да бъдат
уважени.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените и претендирани и в
настоящото производство и в заповедното разноски, съобразно представения
списък. От него се претендира възнаграждение за
защита от адвокат в размерите по Наредба № 1 от 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като нито към списъка, нито по делото има представени доказателства ищецът да е
заплатил възнаграждения на адвокат. Поради това съдът намира, че ищецът не
установява да е извършил този разход в съответствие с дадените разрешения в т.1
от ТР № 6/2013г по т.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС и такъв не следва да бъде
присъден. Така общият размер на разноските възлиза на 6395,95лв - дължими
държавни такси пред ПОС и ПРС и разноски за счетоводна експертиза, които
разноски се дължат от ответниците солидарно.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД – гр.София, ЕИК
********* (с предишно наименование „Пиреос лизинг България”), „ДЖИ. ДИ. ДЖИ
РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД –гр.Пловдив, ЕИК ********* и Г.Х.К., ЕГН ********** ***, че
„ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД и Г.Х.К. дължат при условията на солидарна
отговорност на „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД сумата от 31 465,146евро, ведно със законната лихва, начиная от 27.06.2014г до
окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница за
периода 01.09.2013г – 28.02.2014г и
сумата от 19203,52евро,
представляваща договорна лихва за периода
01.09.2013г – 28.02.2014г, двете дължими на основание Договор за
финансов лизинг № 05865/2013г от 27.06.2013г (Договора), за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 10008/2014г по описа на ПРС, ХІХ гр.с.
ОСЪЖДА „ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД –гр.Пловдив, ЕИК ********* и Г.Х.К., ЕГН
********** *** да заплатят солидарно
на „ЛИЗИНГ ФИНАНС” ЕАД – гр.София, ЕИК ********* (с предишно наименование
„Пиреос лизинг България”) следните суми, дължими на основание Договор за
финансов лизинг № 05865/2013г от 27.06.2013г, а именно: сумата от 2388,72евро, представляваща лихва за
забава за периода 01.11.2013г – 28.02.2014г за просрочените лизингови вноски -
главица и лихви - за периода 01.09.2013г – 28.02.2014г и сумата от 913,15евро, ведно със законната лихва,
дължима от „ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД от 05.02.2015г, а от Г.Х.К. от
17.03.2015г до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от
дължими две застрахователни премии по 439,64евро за 2014г по фактури №
********** от 24.03.2014г и № ********** от 17.07.2014г и 33,87евро разноски за
връчени нотариални покани по издадени четири фактури за периода м. февруари –
март 2014г.
ОСЪЖДА „ДЖИ. ДИ. ДЖИ РИАЛ ЕСТЕЙТ” ЕАД –гр.Пловдив, ЕИК
********* и Г.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „ЛИЗИНГ ФИНАНС”
ЕАД – гр.София, ЕИК ********* (с предишно наименование „Пиреос лизинг
България”) сумата от 6395,95лв за
извършени съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: