Присъда по дело №207/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ ……                         година 2020                 град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД                                           ХІІІ  наказателен състав

 

На 17 февруари                               през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 КРАСИМИР ДИМИТРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:       1. НАДКА КОЙЧЕВА                    

                                                    2. ЛОРА ГЕРАСИМОВА

 

Секретар: Петя Каракопилева

Прокурор: Стефан Димитров

като разгледа докладваното  от  съдия ДИМИТРОВ

НОХД  № 207  по описа  за 2020  година

и на основание данните по делото и Закона

 

                                 П Р И С Ъ Д И :  

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ ***роден на *** ***, ***, български гражданин, с основно образование, не работи-ученик в 12 клас, в ***, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 14.01.2020г. в град Плевен без надлежно разрешително държи високорисково наркотично вещество – амфетамин с нетно тегло 7,091грама на стойност 212.73лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК  го ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, с 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

НАЛАГА на подсъдимия ***и кумулативно предвиденото наказание Глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-7,006 гр. амфетамин – остатък от извършения анализ, намиращи се на съхранение в Централно митническо управление, отдел МРР-НОП, на основание чл. 354а ал.6 от НК, да се отнемат в полза на Държавата, с цел унищожаването им след влизане на присъдата в сила.

ОТНЕМА на основание чл.53, ал. 1, б. „а” и ал.2, б. „а” от НК в полза на Държавата веществените доказателства, а именно – 1 бр. прозрачно, самозалепващо се, полиетиленово пликче с размери 5 см. на 7 см., поставен в голям полиетиленов плик, именуван „ИЗСЛЕДВАНО ВД“, които следва да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия ***да заплати направените деловодни разноски в размер на 168,43 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок  от днес чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - Плевен.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                          1.

 

                                                                           2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

„На 14.01.2020г. в град Плевен без надлежно разрешително държи високорисково наркотично вещество – амфетамин с нетно тегло 7,091 грама на стойност 212.73лева „

 

Престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от Н**

 

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е посочено в обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение против подсъдимия ***, което намира за безспорно доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателствени материал**

Предлага на съда да приема за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на прокуратурата счита, че по отношение на подсъдимия не са налице смекчаващи вината обстоятелств**

Навежда доводи, че през 2018 г. е водено дело за притежание на наркотични вещества, като производството е било прекратено поради малозначителност на случая, а и тогава подсъдимият ** е бил все още непълнолетен.

Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“, с приложение на института на условното осъждане, в размер на минимума и съответна глоба, като счита, че по този начин ще се спази буквата и духа на закона, като моли съда да се съобрази с младата възраст на подсъдими, все още учещ към момента на извършване на деянието.

         Защитникът на подсъдимия **** – ад** **** ***, пледира че оспорва изцяло фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли нейният подзащитен да бъде оправдан.

Алтернативно ад** ** навежда доводи за маловажен случай по смисъла н чл. 93, т. 9 от НК по отношение на подзащитния й.

         Подсъдимият ***не се признава за виновен по така предявеното му обвинение.

 В последната си дума подсъдимият ** моли съда да бъде оневинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

 

На неустановен ден и място подсъдимият **** придобил наркотично вещество - амфетамин, поставено в прозрачно затварящо се полиетиленово пликче.

На 14.01.2020г. вечерта, около 23:20 часа,  подсъдимият **** ***.

Носил в себе си пликчето с наркотично вещество, поставено в десния джоб на анцунговото долнище.

Подсъдимият ** към онзи момент бил със свидетеля ******,*** и свидетелят ** и свидетелят **, ***, изпълняващи служебните си задължения на територията на управлението в гр.Плевен.

Полицейските служители – свидетелят ** и свидетелят ** видели двете лица на улицата и решили да им извършат рутинна проверка, тъй като били с качулки и не се виждали лицата и**

Тръгнали към тях и ги доближил**

Свидетелят **** видял полицейските служители, спрял на място и вдигнал ръцете с**

Подсъдимият **** също видял полицейските служители, бръкнал обаче в десния джоб на долнището на анцунга си, извадил пликчето с наркотично вещество и го хвърлил под паркирания наблизо лек автомобил марка „***“. Пликчето паднало на земята под шофьорската врата около предна гум**

Свидетелят **** и свидетелят ***наблюдавали действията на подсъдимия **** от няколко метра, като осветили с прожектор мястото и видели пликчето с бяло прахообразно вещество.

Попитали подсъдимия **, какво е тов**

Първоначално подсъдимият ***замълчал, но впоследствие разказал, че в пликчето което е изхвърлил има амфетамин** Разказал, че го е взел преди това от свой приятел.

Свидетелят **, с оглед задължението му на патрулиращ полицай, веднага уведомил дежурния в ***

Бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай и било иззето прозрачно затварящо се полиетилено пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество.

Било проведено бързото производство, като в хода му, била назначена и изготвена физикохимична експертиза, от която е видно, че:

„Представеното за изследване бяло на цвят, прахообразно вещество от обект № 1 съдържа наркотично вещество, а именно амфетамин.

Нето теглото на обект № 1, измерено е аналитична везна марка „Radwag AS 220.R2“/ измерваща с точност до 0,0001гр./ е 7,091 гр. За анализ са изразходвани 0,085 гр., при което остават 7,006гр. за връщане от веществото на възложител**

С наличната техника в сектор ,,БНТЛ“ не може да бъде определено процентното съдържание на амфетамин.

Амфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961г., изменена с Протокола от 1972г., ратифицирана от Република България и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /Д**бр.30/1999г./. Съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /Д**бр.30/ 1999г.; из**, бр.63 от 2000г; бр. 74, 75 и 120 от 2002г. и бр.56 от 2003г / амфетамина е в списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

Остатъкът от обект №1 се връща на възложителя в полиетиленов плик означен с етикет № 1, надписан и запечатан със силиконов печат - “105-РДВР-ПЛЕВЕН”.

В хода на бързото производство е изготвена и дактилоскопна експертиза, от която е видно, че:

“По представения за изследване обект-веществено доказателство – 1 бр. прозрачно затварящо се полиетиленоово пликче с размери 7х5 с**, съдържащо бяло прахообарзно вещество, иззето с Протокол за оглед на местопроизшествие от дата 14.01.2020 г. в ***,паркинг пред бл. „***“ – няма годни за идентификация дактилоскопни следи“.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, находящи се в Бързо производство № Б-17/2020 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НП**

От показанията на свидетелите ** и **, които съдът кредитира като обективни, непротиворечащи си и незаинтересовани, се установява, че на процесната дата, след извършване на рутинна проверка на подсъдимия ***и на свидетеля ******, че подсъдимият държи наркотични вещества и установяване на същия на паркинга на бл. „***“, находящ се на ***.

В показанията си свидетелите ** и **, категорично сочат, че виждайки ги, подсъдимият ***е изхвърлил намиращото се в него полиетиленово пликче съдържащо бяло прахообразно вещество – амфетамин, под лек автомобил „***“.

Веднага полицейският служител ** задържал подсъдимия **, като му поставил белезници и изчаквали идването на дежурна следствена група и запазили местопроизшествието.

Докато изчаквали пристигането на място на дежурната оперативна група подсъдимият ***е заявил и признал в присъствието на двамата полицейски служители и на своя приятел – свидетеля ****, че процесното пликче му го е дал негов приятел, с който са се виждали по-рано през същия ден. Приятелят му щял да пътува за Германия и за да не намери наркотика баба му, докато го нямало, той го е дал на подсъдимия **** да го паз**

 Съдът, дава вяра на показанията на свидетелите ** и на **, и няма основание за съмнение в техните показания, като намира, че тези показания са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви – житейски и правно логичн**

В тях свидетелите възпроизвежда свои непосредствени възприятия като свидетели очевидц**

Показанията им напълно се подкрепят и от писмените доказателствени средства по делото.

В хода на съдебното следствие, както беше споменато по-горе е разпитан свидетелят ******, който е приятел на подсъдимия ***и който е бил с него няколко часа преди това и по време на извършване на престъплението.

От показанията на този свидетел - ****** се установява, че въпросната вечер им е извършена рутинна проверка от ***Когато свидетелят ** забелязал, че към тях се приближава полицейския служител ****, без да му е било разпоредено, той си е вдигнал ръцете нагоре.

Според този свидетел, полицейският служител ** го е подминал и се е отправил към подсъдимия ****, като е започнал да свети с фенера си под лек автомобил, който се намирал до тях марка „***“.

Според този свидетел, свидетелят ** попитал подсъдимия ****, какво е изхвърлил под процесния лек автомобил, но последният се стъписал и първоначално нищо не му е отговорил.

След като обаче свидетелят ** осветил с фенерчето си под лек автомобил „***“, свидетелят **** видял бяло пакетче и разказал от къде е.

С оглед на обстоятелството, че в хода на съдебното следствие са констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля **** и тези дадени в хода на бързото производство, по искане на представителя на РП – Гр. Плевен, съдът на осн. чл. 281, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК прочете показанията на свидетеля ** непосредствено пред страните.

В показанията си дадени в хода на бързото производство, свидетелят **** заявява, цитат:

„…, че ** се беше спрял в близост до шофьорската врата на един паркиран автомобил, който беше марка ***комби, тъмен на цвят.  **веднага не наведе, за да види какво има под автомобил** Той освети под този автомобил и тогава видях, че под него до предната лява гума имаше малко пликче, в което имаше нещо бяло. След това сложиха белезници на ** и го попитаха, какво има в пликчето от къде го е взел. Първоначално ** Нищо не каза, само мълчеше…. След това продължиха да ни разпитват, тогава ** призна, че в същото това пликче има амфетамин, което е взел малко преди да се видим от някакъв негов приятел, който живеел с баба си и дядо си, и не искал те да го намерят, затова го дал на **…“

При изрично зададен въпрос от страна на съда към свидетеля **** „Вярно ли е, това което ви прочетох?“, свидетелят ****, заяви следното, цитат:

По голямата част е вярно, в смисъл, че това за марихуаната не е вярно. Казвали са ми странични хора за тов** Аз от него нищо такова не съм чул, явно не е записано правилно….“

При изрично зададен въпрос от страна на съда към свидетеля **** „Вие сте се подписал на протокола, като в същия е отразено:

„Протокола прочетох, записан е правилно и удостоверявам с подписа си, че показанията ми са записани правилно.“

Свидетелят **** дава следния отговор, цитат:

„Прочетох го обаче, в смисъл, обаче, не зна** Не знам, притесних се в полицията, може би и не съм го огледал подробно.

Освен това за марихуаната, всичко друго е вярно...“

Съдът не може да приеме, че свидетелят  не е прочел показанията си преди да ги подпише.

Видно е, че в протокола  фигурират подписите му, включително и под правата му и под показанията му, същият не е депозирал жалби относно упражнено върху него психическо насилие, а и по делото няма никакви доказателства, които да водят до извод, че **** е свидетелствал „под принуда”.

От съставения протокол за извършеното действие по разследването не се установява да  са допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждане разпита на свидетеля от органа на бързото досъдебно производство, поради което и Съдът цени в цялост приобщените показания на свидетеля **** от бързото досъдебно производство като достоверни и кореспондиращия с целия доказателствен материал.

Съдът счита, че показания на тримата свидетели са ясни, последователни и точни относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдими**

Съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на доказване.

Съдът се довери на събраните в хода на производството писмени доказателства, като съобрази, че всичките писмени доказателствени материали са приложени по делото, КАТЕГОРИЧНО НЕ СЕ ОСПОРВАТ от страните и са приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ре**

Съдът намира, че съставените в досъдебната фаза протоколи за процесуално-следствени действия са годни, изготвени са по установения в НПК ред и следва да бъдат кредитирани изцяло.

Всички протоколи относно процесуално-следствените действия отговарят на изискванията на процесуалния закон!!!

Налице е формално съответствие на съдържанието на всички протоколи за процесуално-следствени действия с установените в процесуалния закон правил**

Протоколът за оглед на местопроизшествие е придружен от снимки, надлежно оформени във фотоалбу**

Същевременно описаните в протокола за оглед на местопроизшествие обстоятелства бяха потвърдени категорично от разпитаните свидетели по делото, които са присъствали на място на проведените процесуално-следствени действи**

Освен това, по време на проведеното съдебно следствие, действията извършени по време на огледа от часа на неговото започване до часа на неговото приключване НЕ БЯХА ОСПОРЕНИ от страните в процес**

По тези съображения съдът кредитира напълно протокола за оглед на местопроизшествие, като счита, че по делото липсват каквито и да е доказателства същият да съдържа неточни или неверни обстоятелства, да е непълен или веществените доказателства да не са идентични с тези, намерени на паркинга пред блок „***“, в ***.

По време на провеждане на съдебното следствие от страна на защитата се направи възражение, че полицейският служител – свидетелят ** е нямал правото да задържи лицето и да му поставя белезниц**

Районен съдия ***** категорично счита, че това не е така, тъй като по делото се събраха достатъчно данни, от които да е видно, че полицейският служител **, в процесната нощ е изпълнявал служебните си задължения, като ***на територията на ***

В длъжностната характеристика и задълженията му на патрулираща полицай са му вменени задължения да проверява всички съмнителни лица на територията на Районното управление.

По делото се събраха данни от свидетелските показания, че подсъдимият ** е бил облечен по начин, който е възпрепятствал разпознаването му от разстояние.

Имал е качулка на главата си, която е закривала лицето му. Именно това е усъмнило полицейските служители да извърша проверка на тези две лиц**

Едва след установяване изхвърлянето на полиетиленотовото пликче с наркотично вещество, свидетелят ** е поставил белезници и от този момент нататък е задържал подсъдимият ** за евентуално извършено престъпление.

Задържането, видно от приложените писмени доказателства е извършено в 23:20 часа т.е., преди извършване на огледа на местопроизшествието.

По делото се събраха достатъчно доказателства, че от този момент до извършения оглед, а и непосредствено след него, подсъдимият ** е присъствал на огледа, но вече като задържано лице.

След приключване на огледа и присъствието на ** на мястото на огледа, полицейските служители са отвели подсъдимият ** в сградата на ***, където са изготвени нужните документи за задържането и лицето е останало в ареста на ***.

Категорично, с оглед на хронологично изброеното  съдът не намира никакви нарушения от страна на двамата полицейски служители, относно задържането на подсъдимия **.

Задържането на 24 часа на подсъдимия ** не е оспорвано от него или неговите защитници – двама на брой по време на Бързото досъдебно производство.

Като цяло съдът приема, че протоколите от досъдебното производство валидно отразяват проведените процесуално-следствени действия и са годно доказателствено средство, удостоверяващо същите.

Съдът при произнасянето си на своята присъда, взе предвид и всички иззети по делото веществени доказателств**

Същите са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се посочи, че те НЕ СЕ ОСПОРВАТ от страните и са приобщени по надлежния процесуален ре**

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че категорично подсъдимият ***е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 Н**

От обективна страна безспорно е установено, че на дата 14.01.2020 г. в град Плевен без надлежно разрешително подсъдимият ** държи високорисково наркотично вещество – амфетамин с нетно тегло 7,091 грама на стойност 212.73лев**

От субективна страна подсъдимият ***е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл.

Същият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 НК).

Той е имал напълно представата, че държаното от него вещество е наркотично, както и че държането му е забранено по смисъла на закона, т.е. налице е интелектуалния елемент на вината му.

Едновременно с това обаче, подсъдимият е имал за цел противозаконно да държи това наркотично вещество, с което е реализирал напълно и волевия елемент на винат**

Съдът категорично не споделя поддържаните от страна на защитата доводи, че деянието не се установява от събраните по делото доказателств**

От анализираната доказателствена маса в кредитираната й част се установява, че деянието категорично е извършено от страна на подсъдимия ** и че същото е извършено при пълното съзнаване, че държаното от него вещество е наркотично.

Подсъдимият ** е съзнавал също, че държането на наркотичното вещество в него е забранено. Именно предвид съзнаването, какво е веществото което държи, както и че държането му е в нарушение на закона, след като подсъдимият е видял, че към него се приближават полицейските служители – свидетелят ** и свидетелят **, той е изхвърлил под лек автомобил „***“ полиетиленовото пликче, с намиращото се в него наркотично вещество.

По гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият ***е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.354а, ал.3, т.1 НК и го призна за виновен.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК законодателят предвижда наказание с „Лишаване от свобода“ в размер от 1 до 6 години и кумулативно е предвидено и наказание Глоба в размер от 2000 л** до 10000 лев**

При определяне размера на наказанието конкретно за подсъдимия ***съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и тази на деец**

Съдът прие, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като то засяга обществените отношения, свързани със здравето на гражданите, а също така не бе пренебрегнат и факта на динамиката на този вид престъпления в цялата страна и настъпилите с тях съставомерни резултати е изключително тежк**

За преценка на обществената опасност на дееца съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство заведените 2 броя заявителски материали в масивите на ОДМВР – гр. Плевен, а също така като смекчаващи отговорността обстоятелства счете сравнително младата възраст на дееца, а именно - навършените 18 години към датата на настоящото деяние и  чистото съдебно минало на подсъдими**

По тези съображения, водим от целите на наказанието /възпитателно и предупредително въздействие върху членовете на обществото, поправително-превъзпитателно и предупредително въздействие върху извършителя/, по справедливост и по вътрешно убеждение, съдът възприе, че определянето на наказанието следва да бъде по правилата на чл.54 НК, а именно, да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона срок от 1 годин**

Съдът счита, че този размер на наказанието би бил най-съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на подсъдимия; на характерът и тежестта на извършеното от него и на другите специфики по случа**

Така определеното наказание, с оглед личността на дееца не следва да се изтърпи реално, а следва да се приложи института на чл. 66, ал. 1  от НК, като лишаването от свобода следва да се отложи с минималния изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият ***е неосъждан.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е СПРАВЕДЛИВОСТТ**

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението.

Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрав**

С този минимален размер на определеното наказание, съдът намира, че то напълно ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, като така определеното наказание, без излишна строгост, напълно ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 Н**

Така отложеното наказание ще има също така за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение от негова стран**

Съдът категорично счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от Н**

С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година лишаване от свобод**

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, за напред като спазва законите в странат**

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна ще покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.354а, ал.3, т.1 НК наказание „Глоба“.

При определяне размера на глобата съдът отчете обществената опасност на извършеното от подсъдимия, това, че с оглед принципите на справедливост и съразмерност на наказанието, глобата следва да е в размер на 2000 лев** Ето защо подсъдимият ***бе осъден да заплати в полза на държавата глоба в размер на 2000 л**

По въпроса за веществените доказателства:

Вещественото доказателство – 7,006 гр. амфетамин – остатък от извършения анализ, намиращи се на съхранение в Централно митническо управление, отдел МРР-НОП, на основание чл. 354а, ал.6 от НК, съдът е постановил да се отнеме в полза на Държавата, с цел унищожаването им след влизане на присъдата в сил**

Съдът на основание чл.53, ал. 1, ** „а” и ал.2, ** „а” от НК,  отне в полза на Държавата веществените доказателства, а именно – 1 бр. прозрачно, самозалепващо се, полиетиленово пликче с размери 5 с** на 7 с**, поставен в голям полиетиленов плик, именуван „ИЗСЛЕДВАНО ВД“, които следва да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сил**

По въпроса за разноските:

Съдът  на основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъди подсъдимия ***да заплати направените деловодни разноски в размер на 168,43 л** по сметка на ОД на МВР – Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

                                                                                                               

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: