№ 59
гр. Ихтиман, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840100807 по описа за 2021 година
З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш.“
№ 67А е предявило против О.Д.Б. иск за заплащане на сумата от 283,30 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета, както и мораторна лихва в
размер на 43,36 лева за периода от 10.02.2020 г. до 20.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по
щета № 1201-126-16414466 по застраховка „К.“, във връзка с настъпило на 07.10.2016 г.
застрахователно събитие при преминаване на лек автомобил през необезопасена и
необозначена неравност на второкласен път № 82 на км. 11, вследствие на което е увредена
задна дясна гума на автомобила. За произшествието е бил съставен протокол за ПТП №
1431466 от 07.10.2016 г. На 17.11.2016 г. е било изплатено застрахователно обезщетение на
собственика на автомобила в размер на 283,30 лева. Сочи се, че ищецът е встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на вредата за това, което е платил. О.Д.Б. в качеството си
на собственик на общинските пътища е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност
повереното й имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица.
Отправена е покана на 10.01.2020 г., като претендираната сума не е възстановена.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен отговор, не взема
становище по иск.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът оспорва иска,
като твърди, че не са представени доказателства за възникнало валидно застрахователно
правоотношение, както и за това, че е било изплатено застрахователно обезщетение. Твърди,
че 11 км на път № 82 е извън територията, стопанисвана от О.Д.Б..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
От представената по делото преписка по щета № 1201-1261-16-414466/1, включваща
1
застрахователна полица № 93001610014910, опис на щета от 11.10.2016 г., доклад по щета от
24.10.2016, фактура от 21.12.2016 г. и платежно нареждане от 17.11.2016 г., се установява, че
ЗК «Л.И.» АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Б.“, рег. №
********, собственост на С.И.К., е изплатило застрахователно обезщетение на размер на
273,30 лева.
От изисканата по делото административнонаказателна преписка във връзка със
съставен протокол за ПТП № 1431466 от 07.10.2016 г. се установява, че около 19,00 часа на
второкласен път № 82, км 11 е настъпило МПС, при което МНП „Б.“ рег. № ******** е
попаднало в дълбока дупка на пътното платно, пир което е била увредена предна лява гума с
джанта и задна лява гума с джанта. По преписката е приложена и декларация от водача, в
която той е отразил че произшествието е настъпило в участък от пътя между с. М. и гр. Д.Б.
На 14.01.2020 г., видно от представената обратна разписка, на О.Д.Б. е била връчена
регресна покана по щета № № 1201-1261-16-414466/1 за заплащане на сумата от 283,30 лева,
включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
07.10.2016 г. е свързан с преминаване през дупка на пътното платно в района на 11 км на
път II-82, при което са били увредени предна лява гума с джанта и задна дясна гума с
джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в
протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза
на 409,60 лева.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 07.10.2016 г. е възниквало
застрахователно събитие. Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 273,30 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за
застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието
на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на второкласен път 82,
на км 11, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие е
настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен
механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че
съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II
ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
2
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена
сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
Спорен е въпросът дали О.Д.Б. носи отговорност за стопанисването на участъка от
пътя, в който е настъпило събитието, респ. дали е налице бездействие на ответника, което
да е основание за ангажиране отговорността му качеството му на възложител на работата
при условията на чл. 49 ЗЗД. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца бе да
докаже, че именно О.Д.Б. е наслежният ответник, чиято отговорност следва да бъде
ангажирана във връзка с причинените на упреденото лице вреди.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, а общинските пътища - от кметовете на съответните
общини. От друга страна „Агенция пътна инфраструктура“ съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона
за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В ал. 3 на чл. 30 ЗП е предвидено, че Агенцията и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.
В случая от събраните по делото доказателства бе установено, че застрахователното
събитие е настъпило на второкласен път 82, който е част от републиканската пътна мрежа и
отговорността за неговото управление, стопанисване и поддържане е на Агенция „Пътна
инфраструктура“, а не на О.Д.Б.. При това положение съдът приема, че възложител на
работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, е
именно Агенция „Пътна инфраструктура“, като липсва основание за ангажиране
отговорността на ответната община.
В този смисъл настоящият състав намира, че така предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора, на ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника разноски, които включват изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ иска на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А против О.Д.Б., БУЛСТАТ *********, гр. Д.Б., ул. „Т.“
№ 134 иск за заплащане на сумата от 283,30 лв. /двеста осемдесет и три лева и тридесет
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1201-126-
16414466, както и мораторна лихва в размер на 43,36 лв. /четиридесет и три лева и тридесет
и шест стотинки/ за периода от 10.02.2020 г. до 20.08.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на иска – 20.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А да заплати на О.Д.Б. БУЛСТАТ
*********, гр. Д.Б., ул. „Т.“ № 134 сторените разноски в производството в размер на 400,00
лв. /четиристотин лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4