Р Е Ш Е Н И
Е
№ ......
гр.Плевен, 18.03.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в
публично заседание на 20.02.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията Видолова гр.д. №
8817 по описа на съда за 2018
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.8,
ал.1 от ЗАЗ.
Ищецът ***, е предявил против „В.“ ЕООД, иск, в който се
сочи, че с решение № 2160 от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 4877 от 2017 г. на ПлРС, е
изменен на основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ, Договор за аренда на земеделска земя
от 02.10.2012 г., сключен между М.Т.Б., заместена от ищеца ***, и от друга
страна – „В.“ ЕООД, в частта по отношение на имот № 095029 /образуван от имот №
095002/ - нива от 5,563 дка, в землището на село С., общ.Д.М., м.Браянски дол, като
уговореното арендно плащане се увеличава, считано от стопанската 2016-2017 г.
от 35.00 лв. на 55.00 лв. на декар предоставена площ. Ищецът посочва, че
съгласно Договора за аренда, плащането е трябвало да бъде извършено до 31.10.
всяка стопанска година по смисъла на ЗАЗ. Твърди, че плащането в размер на
350.96 лв. не е извършено до момента от арендатора „В.“ ЕООД. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата в размер на 350.96 лв. - дължима и
неизплатена сума по Договор за аренда за стопанската 2016-2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ответникът е изразил становище по делото само в
писмения си отговор, в който е посочил, че искът е вероятно недопустим и
неоснователен. Твърди, че в договора за аренда е предвидено право на избор на
плащането и същото може да се извършва в натура, която се определя като основа
на 20% от средния добив на декар, който арендатора отглежда или в определена за
това цена. Твърди, че в зависимост от волята на страните, правото на избор може
да принадлежи на длъжника или на кредитора, но доколкото такава уговорка в
договора липсва, на основание чл.130, ал.1 от ЗЗД, правото на избор принадлежи
на него. Твърди, че с ищеца са водени преговори за заплащане на дължимото по
договор за аренда в натура за предаване на съответното количество, но ищецът
отказвал да получи арендното плащане в натура, позовавайки се на влязлото в
сила съдебно решение. Заявява, че ищецът никога не го е уведомявал, че желае да
получи плащането по арендния договор в парична сума, а не в натура, и счита, че
поради това той следва да бъде освободен от предвидената в закона отговорност,
и че не е изпаднал в забава. Счита, че в случая се касае за предаване на родови
вещи и съгласно чл.68, буква „в“ от ЗЗД се касае за търсимо задължение, за
което ищецът не му е оказал съдействие. Заявява, че въпреки проведените
разговори ищецът не се е явил, за да получи дължимото изпълнение в натура –
съответното количество овес, съобразно разпоредбите на договора. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
От представения заверен препис от Решение № 2160/22.12.2017г.,в
сила от същата дата, постановено по гр.д.№ 4877/2017г. на ПлРС, се установява,
че на основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ, е ИЗМЕНЕН Договор за аренда на земеделска
земя от 02.10.2012 г., сключен между М.Т.Б., заместена от ищеца ***, и от друга
страна – „В.“ ЕООД, в частта по отношение на имот № 095029 /образуван от имот №
095002/ - нива от 5,563 дка, в землището на село С., общ.Д.М., м.Браянски дол, в
частта относно размера на уговореното арендно плащане, като то е увеличено,
считано от стопанската 2016-2017 г. от 35.00 лв. на 55.00 лв. на декар
предоставена площ. По делото е представен и самия аренден договор от
02.10.2012г., който е за срок от седем стопански години, за имот № 095002 с
площ от 40.908дка., находяща се в землището на с.С., м. Браянски дол.
Уговореният размер на арендното плащане е
35.00 лева на дка. или в натура – 20% от средния добив на декар. От представения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2014г., е видно,
че 5.563 дка от дадената под аренда процесна земеделска земя била продадена на
ищеца като самостоятелна НИВА, имот № 095029.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи: Не спорно по делото, че страните се намират в
облигационни отношения във връзка със сключения Договор за аренда на земеделска земя от 02.10.2012г. – ищецът като
арендодател, а ответникът – като арендатор, както и че договорът обхваща и
стопанската 2016/2017г. Не се спори по въпроса, че арендното плащане за тази
стопанска година не е заплатено от ответника на ищеца. Спорен по делото е
въпросът – следвало ли е това плащане да бъде извършено в натура или в пари. По
делото, съобразно на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже плащане на претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи
възражения – в случая, че е избрал за начин на плащане – в натура, и е уведомил
за това ищеца. Изрично с определението по чл.140 от ГПК на ответника е указано
на основание чл.146, ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства относно избора си на
плащане в натура, относно обстоятелството, че е отглеждал овес в земеделската
земя, предоставена от арендодателя, както и какъв е средния добив от декар и в
какъв вид и размер следва да бъде плащането в натура. Въпреки изричните
указания до ответника, същият не е ангажирал доказателства във връзка с
разпределената му доказателствена тежест за твърденията му в отговора на и.м. При
наличието на валиден договор за аренда, и при установено изпълнение
задължението на арендодателя да предаде имотите, което не е спорно между
страните, за арендатора остава задължението да плати арендната цена, която е изменена
с влязло в сила и задължително за страните решение на ПлРС, на 55.00 лева на
декар, каквито доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е
ангажирал. Същевременно, следва да се отчете, че въпреки че исковата молба
представлява покана за плащане, дори в хода на делото не се доказа изпълнение
на задължението на ответника, в отговора на исковата молба също няма изразено
желание същият да извърши плащане, за каквото твърди, че е било търсимо
задължение. Видно от представения нотариален акт за придобиване на имот,
земеделската земя е с обща площ 5.563 дка. Съобразявайки увеличеното по съдебен
път арендно плащане в размер на 55.00 лева на декар, на основание чл.162 от ГПК,
съдът изчислява, че дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017 г.
възлиза на 305.97 лв., поради което претенцията в размер на 350.96 лв. се явява
частично основателна и следва да бъде уважена до размер на 305.97 лв., до
размер на 350.96 лв., като недоказана, да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, по компенсация, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, като
разлика между дължимите от ответника на ищеца разноски в размер на 174.36лв. и
дължимите от ищеца на ответника разноски в размер на 38.46лв., или разноски в
общ размер от 135.90лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.8, ал.1 от ЗАЗ, „В.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** Б, ДА ЗАПЛАТИ
НА *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от С.П.С.,
сумата от 305.97 лв., представляваща
неизплатено арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 02.10.2012
г., сключен между М.Т.Б., заместена от ищеца ***, и от друга страна – „В.“
ЕООД, за имот № 095029 /образуван от имот № 095002/ - нива от 5,563 дка, в
землището на село С., общ.Д.М., м.Браянски дол, за стопанската 2016-2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска – 06.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, като претенцията до размер на 350.96 лв.,
като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, „В.“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Б, ДА ЗАПЛАТИ НА *** с ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.П.С., деловодни разноски по компенсация в размер на 135.90лв.
Банкова сметка, ***волно изпълнение: ***, титуляр *** ***.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: