РЕШЕНИЕ
№ 1514
гр. Пловдив, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20235300100286 по описа за 2023 година
Ищцата К. К. Н. с ЕГН **********, от с. Б. ***, представлявана от
пълномощниците си адв. Т. Е., адв. М. К. и адв. К. Б., твърди, че : от 1988 г. е
диагностицирана с общо, хронично, автоимунно заболяване -„дисеминиран lupus
erithematodes“ /лупус/, от което при нея са засегнати ставите и мускулите; от 1998 г. до
2001 г. е вписана като адв. към АКП, в периода от 2001 г. до 2009 г. изпълнява
функции на с. по в. в СВ – П., а от 2009 г. и към ***** г. е с. по в. в СВ при Районен
съд – София, към който момент живее с третото лице М. И.ов А. в апартамент под
наем, находящ се в гр. С.****“. С постановление от 25.03.2016 г. в Следствен отдел
при Специализираната прокуратура /СП/ е образувано д. п. № 5129 по описа на СДВР
– София, пр. пр. № 172 по описа на СП за 2016 г. срещу неизвестни извършители за
престъпление по чл. 212 НК, в който ден ищцата претърпява лапароскопска операция
за отстраняване на доброкачествен тумор с оглед предприемане на последваща ин
витро процедура, като е изписана от лечебното заведение на 27.03.2016 г. с предписано
домашно медикаментозно лечение и с определена временна намалена
работоспособност в продължение на 30 дни. На ***** г. неочаквано дома в с. Б. в
продължение на повече от час е извършено претърсване и изземване на стар преносим
компютър, пишеща машина, собственост на родителите и копия от документи и н.а.,
свързани с работата като с. по в., като след приключване на процесуално-
следствените действия, към 18 часа е указано да отиде в Отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за разпит. Към 21.30 ч. е задържана за срок от 24
1
часа в помещение за временно задържане на ІІ-ро РУ – П. и в същия ден са извършени
процесуално-следствени действия в дома в гр. С.****“, от който е иззет личният
компютър. На 29.03.2016 г. е откарана с полицейски автомобил до СДВР и с
постановление от същия ден е привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, а именно:
участие в качеството й на д.л. в ОПГ (заедно с М. И.ов А., с когото живее на семейни
начала и с Н. ВА.а С.) в периода от месец януари 2014 г. до 20.03.2016 г. на
територията на страната с цел съгласувано извършване на престъпления против
собствеността - „измама“, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три
години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва д.л., като е
наложена МНО „*****.“, изтърпяна в арест, намиращ се на ул. ********
Преживеният стрес от задържането и от предприетите срещу нея действия на
Прокуратурата водят до възстановяване на симптомите на наличното у нея от 1988 г.
автоимунно заболяване „дисеминиран lupus erithematodes” - при престоя в ареста
ставите се подуват силно, болките в ставите и мускулите се обострят, което налага
да потърси лекарска помощ, за да бъдат предписани обезболяващи медикаменти.
С Постановление от 01.04.2016 г. е определена МНО „п.г.“ в размер на 4 000
лв., намалена след обжалване на 1 000 лв.
Във връзка с повдигнатото обвинение за извършено в качеството й на д.л.
престъпление със Заповед № ***** г. на м. на пр. тя е отстранена от длъжност до
приключване на наказателното производство.
С молба от 20.10.2017 г. ищцата поискала да бъде възстановена на заеманата от
нея длъжност - с. по в. при РС – София, но с писмо от 01.11.2017 г. от МП. била
уведомена, че липсва „изискване възстановяването да става по почин на отстранения.
След като получим уведомление, че причината за отстраняването е отпаднала, така,
както ни уведомяват за образуваното наказателно производство, ще предприемем
съответните действия. “
С Постановление от 22.01.2021 г. на СП е прекратено наказателното
производство по пр. пр. № 172/2016 г. по описа на СП, д. п. № 172/2016 г. по описа на
ГД „НП“ в частта, в която срещу ищцата е водено наказателно производство и е
повдигнато обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във връзка с
ал. 2 от НК, като със Заповед № ***** г. е възстановена на заеманата от нея длъжност.
В резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление в
качеството на д.л. ищцата претърпява сериозно увреждане на правната сфера. С
привличането като обвиняема и задържането първоначално за 24 часа, а
впоследствие за 72 часа в ареста, преживяла емоционален стрес. Вследствие на
проведеното досъдебно производство силно се променила - видимо отслабнала и се
сринала психически. Преживява случилото се изключително тежко, тъй като се
2
ползвала с отлична репутация. По време на престоя в ареста ищцата не се хранила,
не можела да спи от преживения стрес и от болки в ставите и мускулите не можела да
извършва своя ежедневен тоалет, а деня на задържането за срок до 24 часа не
разполагала с дрехи за преобличане, с лекарства и санитарни принадлежности,
особено необходими след претърпяната операция.
Разследването срещу нея станало причина за отстраняването от длъжност за
неизвестен период и така тя загубила и единствения си източник на постоянни доходи.
Стресът свързан със загубата на средства за издръжка се засилил и от факта, че
трябвало да заплати и наложената МНО, а тя не разполагала с никакви спестявания.
Ситуацията се утежнила и от факта, че тя имала и задължения към банка по договор за
потребителски кредит в размер на 3 000 лева. Това довело до необходимост да взема
заеми от братовчед си и от приятели и да разчита на м. си, за да се издържа до
момента, в който започнала да получава пенсия за инвалидност.
Поради неизвестния период на наказателното производство ищцата отложила и
предприемането на ин витро процедура, шансовете за успех да забременее при
предприемането на каквато към датата на прекратяване на наказателното производство
са намалели с оглед на това, че към този момент тя е на 51 години.
Безизходицата, в която била поставена ищцата наложило да ползва
психологична и психиатрична помощ - няколко месеца след престоя в ареста тя
постъпила за около месец в „Центъра за психично здраве“ ЕООД - гр. Пловдив.
Според съветите и препоръките на психолозите и психиатрите тя трябвало да забрави
за случилото се, за колегите си и да се занимава с дейности извън правната сфера.
От силния стрес, който преживяла ищцата изпаднала в дълбока депресия -не
искала да се среща с никого, да излиза от дома си, срамувала се от колеги, съседи и
приятели. От един общителен и жизнерадостен човек тя се преврърнала в мрачна и
потисната личност. Изпитвала чувство на безполезност и малоценност, както и вина за
притесненията и негативните емоции, които причинила на семейството си.
Сринало се и здравето на ищцата : през месец май 2016 г. тя постъпила в
болница за лечение на заболяването, от което страда - лупус, където била назначена
трайна терапия; през месец април 2019 г. поради остра болка в кръста се наложило да
бъде хоспитализирана и лекувана в отделението по Неврология на УМБАЛ „Свети И.
Рилски“ - гр. Пловдив; в периода месец май 2016 г.-05.11.2021 г. претърпяла няколко
хоспитализации във връзка с обостряне на болките в ставите и мускулите поради
влошаване на тежкото заболяване, от което страда.
Преди образуването на досъдебното производство срещу нея ищцата заемала
отговорната длъжност - „с. по в.“, била с перспективи за растеж в професията, имала
амбиции за кариерно развитие и като н. или с., поради което се явявала на конкурси за
тези длъжности, а след воденото срещу нея досъдебно производство от ангажиран и
3
деен човек тя се превърнала в безнадеждна личност, страдаща от множество
заболявания, претърпяла срив по социалната стълбица, което довело до промяна в
самочувствието .
Във връзка с образуваното срещу нея досъдебно производство към нея бил
проявен интерес от страна на националните медии, публикувани били статии в
различни електронни издания, свързани с провежданото досъдебно производство, в
които фигурирало името , които станали достояние на широк кръг лица, в резултат
на което тя изпитала срам и неудобство от опетняване на доброто име в обществото,
в професионалната общност и сред близките .
Образуваното досъдебно производство срещу ищцата оставило дълбока
емоционална травма, сринало самочувствието и я променило безвъзвратно. През
периода на висящността му е налице сериозно негативно въздействие върху
психиката, здравето, финансовото състояние, социалната и професионална реализация
на ищцата, което я променило завинаги. Дори и прекратяването на досъдебното
производство не успяло да премахне чувството , че има негативна атестация в
обществото.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да
осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство по д. х. № 51292016
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172 по описа на Специализирана прокуратура за 2016 г.
Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпълняващия функции гл.п. Б. С., а по
делото - от И. С. – пр. в Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява становище за
неоснователност на предявения иск, тъй като : събраните доказателства не установяват
безспорно и категорично действително претърпени вреди като пряк и непосредствен
резултат от обвинението; не са представени и доказателства в подкрепа на
твърденията, че на ищцата са били причинени многобройни, различни по своя
характер и интензивност неимуществени вреди, изразяващи се в изживявания, тежки
душевни страдания, дискомфорт, притеснения и др.; липсват доказателства
постановлението за прекратяване на наказателното производство да е придобило
стабилитет; липсват и доказателства за твърдените вреди от влошеното психично
състояние, както и за влошеното здраве на ищцата; за вредите от лошите условия в
арестите не би могла да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република
България – подобен вид претенция би следвало да се насочи към ГДИН при
4
Министерство на пр.; твърдените вреди от отстраняването на ищцата от длъжност не
са в причинна връзка с повдигнатото обвинение, доколкото органът по назначаването
е действал при условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана
компетентност; липсват и доказателства ин витро процедурата да е била отложена в
резултат на повдигнатото на ищцата обвинение; във връзка с твърденията за
претърпени вреди от медийни публикации свързани с повдигнатото на ищцата
обвинение следва да се отбележи, че за разлика от частните лица публичните
личности са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите
именно във връзка със заеманата от тях длъжност или позиция в обществения жИ.т,
като във всяко демократично общество свободата на словото и правото на информация
са част от основата му, като правото на информация може да бъде ограничавано само
в регламентираните от Конституцията хипотези, поради което не може да се търси
отговорност от страна на Прокуратурата на Република България за публикувани от
медиите статии, без значение колко критични са те или срещу кого са насочени; вън от
това приложените публикации са във връзка с предоставяне на информация за
прекратяване на производството, а не във връзка с повдигнатото обвинение; размерът
на обезщетението е силно завишен, не отговарящ на твърдените от ищцата вреди, на
икономическия стандарт в страната и на принципа на справедливост; не са налице
незаконни действия на Прокуратурата при образуване на наказателното производство
и провеждането на разследването; наказателното производство с продължителност от 4
години и 10 месеца не е извън разумния срок, като то е приключило още на досъдебна
фаза; взетата мярка за неотклонение не е довела до ограничаване на правата на
ищцата; Прокуратурата не може да носи отговорност за начина, по който е извършено
претърсването и изземването в дома на ищцата, освен това задържането е било за
непродължителен период от време – 72 часа; неоснователна е претенцията за лихва;
налице са предпоставките съответно на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ и на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за
освобождаване на ответника от отговорност, съответно за намаляване на
отговорността му. По тези събражения ответникът моли съда да отхвърли предявения
иск. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните от ищцата
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното
:
Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това
регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна
уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
5
В настоящия случай се претендира присъждане на обезщетение за вреди от
неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, като за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление и
оправдаване на лицето, съответно прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано; вреда; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото
обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на
държавата е безвиновна.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, както и от
представените от ищцовата страна в хода на производството с молба вх. №
28942/26.09.2023 г. материали по опис, приложен в том 3, на листове от 609 до 611 от
делото, съдържащи се в пр. пр. № 802 по описа на Софийска районна прокуратура, дп
№ 5129 по описа на СДВР за 2016 г. :
с постановление от 25.03.2016 г. на прокурор при Специализирана прокуратура
по пр. пр. № 172/2016 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестни
извършители, които в периода от месец януари на 2014 г. до настоящия момент на
територията на страната участвали в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления против собствеността – раздел четири – измама по смисъла на чл. 212 от
НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от гри години, като
групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 2
от НК, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК разследването е възложено на р.п.
при СДВР – МВР – Отдел „Икономическа полиция“, при която е образувано д. п. №
513-ЗМИП-5129/25.03.2016 г.;
с постановление от ***** г. на р.п. при отдел „Разследване“ – Сектор
„Разследване на икономически престъпления“ при СДВР по д. п. № 513-ЗМИП-
5129/25.03.2016 г. по описа на СДВР е възложено на р.п. при ОД на МВР – Пловдив да
извърши претърсване и изземване на основание чл. 161, ал. 2 НПК от лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № ****, находящ се в с. Б., на ул. ****, както
и от къщата на същия адрес, и двете имущества собственост на К. Н., като се търсят
документи, касаещи имоти, намиращи се в : гр. *****; гр. *****; **** и гр. *****;
на същата дата – ***** г., в изпълнение на горното постановление по възлагане
на действия по разследването по д. п. № 513-ЗМИП-5129 по описа на СДВР за 2016 г.
в присъствието на ищцата К. Н. за времето от 17:51 ч. до 18:15 ч. са извършени
действия по претърсване на собствения й лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
6
„Поло“, рег. № ****, паркиран в гараж в къща, намираща се в с. Б., на ул. ****, след
което от 18:20 ч. до 19:25 ч. са извършени действия по претърсване и изземване на
вещи от къщата на Н. на същия адрес и по-късно в същия ден – в 21:15 ч., тя е
задържана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 Закон за министрество на вътрешните работи за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на ІІ-ро РУ – Пловдив, при което
в 21:45 ч. й е извършен личен обиск, при който у нея са намерени няколко вещи, между
които и : „... блистер с медикамент „Ксанакс“, непълен – 1 бр.“;
на 29.03.2016 г. в 8:35 ч. Н. е освободена от помещение за временно задържане
на ІІ-ро РУ при ОД на МВР и в същия час й е връчена нова заповед за задържане по
ЗМВР за срок от 24 часа от и. при СДВР, след което е конвоирана от гр. П. до гр. С. -
СДВР, където в 11:20 ч. й е извършен личен обиск, а в 17:50 ч. й е връчено
постановление от 29.03.2016 г. на с. р.п. при СРИП – СДВР, за привличането й като
обвиняема по д. п. № 5129 по описа на СДВР за 2016 г., пр. пр. 172 по описа на
Специализираната прокуратура за 2016 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2 във връзка с ал. 2 НК – за това, че в периода от месец януари 2014 г. до ***** г.
на територията на страната в качеството си на д.л. – с. по в. при „АВ“, заедно с М.
И.ов А. и Н. ВА.а С. участвала в организирана престъпна група – структурирано
трайно сдружение на три лица1 с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
против собствеността, раздел четвърти, измама по смисъла на чл. 212 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е
създадена с користна цел и в нея участва д.л., разпитана е за времето от 17:55 ч. до
18:10 ч., след което на основание постановление на прокурор при Специализирана
прокуратура, с което е постановено задържането й срок до 72 часа, е конвоирана до
*****; при задържането й е изготвено Медицинско направление, в което е
удостоверено, че задържаната е „...без субективни оплаквания в момента“;
на 01.04.2016 г. Н. е освободена от ареста и с постановление от същата дата
на прокурор при Специализирана прокуратура спрямо нея е взета мярка за
неотклонение „п.г.“ в размер на 4 000 лв., което постановление е изменено с
определение на Специализиран наказателен съд от 27.04.2016 г. по нчд № 1247/2016 г.
и размерът на паричната гаранция е намален на 1 000 лв.;
със Заповед № ***** г. на мисистъра на пр. на основание чл. 288, ал. 1 Закон за
съдебната власт Н. е отстранена от длъжност;
по искане на адв. М. И. – защитник на обвиняемата К. Н. съгласно пълномощно
от 29.03.2016 г., с постановление от 12.10.2017 г. на прокурор при Специализирана
прокуратура взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение „**** в пари“ в размер на
1000 лв. е отменена;
с постановление от 16.03.2018 г. на прокурор при Специализирана прокуратура
материалите по пр. пр. № 129/2016 г. по описа на Софийска градска прокуратура, дп №
7
14/2016 г. по описа на СДВР и по дп № 5129/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
172/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура са обединени, като обединеното
дело се разглежда като дп № 5129/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172/2016 г. по
описа на Специализирана прокуратура;
през 2019 г. разглеждането на дп № 5129/2016 г. по описа на СДВР, е
продължено от ГД „НП“ – МВР под № 3286-ЗМ-170/2019 г., като наред с Н. ВА.а С., К.
К. Н. и М. И.ов А., по него като обвиняеми са привлечени и третите лица Д. В. К. и С.
А. А.;
с постановление от 22.01.2021 г. на прокурор при Специализирана прокуратура
е прието, че в хода на досъдебното производство не са събрани достатъчно
доказателства, които да наведат на категоричен извод за наличие на факти и
обстоятелства, необходими за очертаване на обективните признаци на състава на чл.
321 НК, осъществен от К. Н. заедно с другите обвиняеми лица по делото, поради което
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство по пр. пр. №
172/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура, дп № 170/2016 г. на ГД „НП“, в
частта, в която срещу Н. е водено наказателно производство и й е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, пр. 4, т. 2 във връзка с
ал. 2 НК е прекратено, като екземпляр от това постановление е връчен : на обвиняемия
Д. К. – през месец февруари 2021 г. /том 3, лист 753/; на обвиняемия М. А. - на
05.03.2021 г. /том 3, лист 750/; на обвиняемия С. А. - на 10.03.202 г. /том 3, лист 765/;
на обвиняемата Н. С. - на 10.03.2021 г. /том 3, лист 764/ и на адв. Е. М. - пълномощник
на ищцата, на 15.04.2021 г. /том 3, лист 748/;
със Заповед ***** г. на м. на пр., връчена на Н. на **** г., на основание чл.
288, ал. 2 и чл. 293 Закон за съдебната власт тя е възстановена на длъжността „с. по в.“
в **** и е разпоредено да й се заплати трудово възнаграждение за периода на
отстраняване, като в заповедта е обективирано следното нейно изявление : „Ще се явя
на работа, за да заема длъжността с. по в. при СРС на 17.06.2021 г.“
Въз основа на установената до тук фактическа обстановка могат да се направят
следните фактически и правни изводи :
На ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във връзка с ал. 2 НК, което е тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 Наказателен кодекс, тъй като за него е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от пет години.
С влязло в сила на 23.04.2021 г. постановление на прокурор в Специализирана
прокуратура по дп № 170/2016 г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 172/2016 г. по описа
на Специализирана прокуратура, наказателното производство срещу ищцата е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на
обвинението.
8
Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице първите два елемента от
фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигане на
обвинение на ищцата в извършване на престъпление от общ характер и прекратяване
на образуваното наказателно производство поради недоказаност на обвинението, с
оглед на което следва да се пристъпи към изясняване и на останалите две
предпоставки – вредите и причинно-следствената връзка между незаконно
повдигнатото обвинение и описания в исковата молба вредоносен резултат.
Според трайната съдебна практика /Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. №
1506/2009 г. на ВКС, ГО; решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на
ВКС, ІІІ-то ГО; Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV-то
ГО; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ-то ГО/
нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на психиката и на
личния жИ.т на ищеца, с оглед на което може да се претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без същите
да бъдат описвани подробно в исковата молба. Доколкото, обаче, в настоящия случай
уврежданията, за които се търси репарация, са конкретизирани в исковата молба, то
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е установяването на същите и
връзката им с наказателния процес.
В тази насока като доказателства са приети представените с исковата молба
заверени преписи на : Епикриза, издадена на 27.03.2016 г. от АГБ „С.“, Ин витро
център – гр. Пловдив, Епикриза, издадена на 20.05.2016 г. в „Център за психично
здраве – Пловдив“ ЕООД, Епикриза, издадена на 22.06.2016 г. от УМБАЛ
„Еврохоспитал Пловдив“, Експертно решение № *** от заседание № 174/18.10.2016 г.
на ТЕЛК, Общи заболявания, гр. София ІІ МБАЛ, І състав, Епикриза, издадена на
22.05.2017 г. от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“, Епикриза, издадена на 20.10.2017 г.
от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“, Експертно решение № *** от заседание №
182/10.11.2017 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, Епикриза, издадена на
04.06.2018 г. от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“, Епикриза, издадена на 10.04.2019 г.
МБАЛ – Медицински комплекс „Св. И. Рилски“ – гр. Пловдив, Епикриза, издадена на
14.10.2017 г. от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“, Етапна епикриза за периода
24.10.2018 г. – 24.10.2019 г., издадена от ДКЦ „Св. Георги“ ЕООД – гр. Пловдив,
Експертно решение № **** от заседание № 193/11.11.2019 г. на ТЕЛК към „УМБАЛ
Пловдив“ АД, Епикриза, издадена на 13.07.20 г. от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“,
Епикриза, издадена на 22.08.2021 г. от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Пловдив“ ЕООД,
Епикриза, издадена на 07.11.2021 г. от УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“, Експертно
решение № **** от заседание № 205/20.12.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“
АД, а също и представени медицински документи от третите неучастващи в
производството по делото лица - „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД,
МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД, МБАЛ – Медицински комплекс Свети
9
И. Рилски“ – гр. Пловдив, УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ ООД и „Университетска
специализирана акушеро-гинекологична болница“ ЕООД в изпълнение на вменените
им на основание чл. 192, ал. 1 ГПК процесуални задължения да представят намиращи
се у тях документи, видно от които :
на 25.03.2016 г., в 07:22 ч. Н. е постъпила в Специализирана акушеро-
гинекологична болница „С.“ ООД със : „... силни болки долу ниско в корема. На
прегледа установена промяна на яйчника и свободна течност в коремната кухина.“,
като поради констатирано наличие на кистозна формация в ляв яйчинк е пристъпено
към лапароскопска кистектомия, след което след гладък следоперативен период
ищцата е изписана на 27.03.2016 г. : „без оплаквания“ и с препоръка за : „последващо
наблюдение“, като й е издаден болничен лист за 30 дни; /История на заболяването №
**** г. – том 3, листове от 782 до 820; Епикриза – том 1, лист 32/
на 25.04.2016 г. е постъпила в „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД със
следните оплаквания : „...Постъпва за първи път на лечение в ЦПЗ Пловдив и в
психиатрично заведение изобщо. ...лекувана с Лупус еритематодес като дете,
дископатия. С начало на оплакванията от около месец по повод на психотравмираща
ситуация станала напрегната, неспокойна, тревожна, не можела да спи добре. Нямала
настроение, не се справяла с ежедневните си ангажименти, приемала Ксанакс ... при
нужда, но с временен ефект. ...“, соматичен статус : „б. о.“ /без особености/;
неврологичен статус : „без данни за огнищна неврологична симптоматика“,
психически статус : „Видимо спокойна, вътрешно напрегната, тревожна, контактна,
ориентирана всестранно, мисловно подредена, с мисли за безперспективност и
несправяне, с панически атаки. Апсихотична. Инсомния. Критична.“, като на
20.05.2016 г. Н. е изписана от центъра с окончателна диагноза : „Смесено тревожно-
депресивно разстройство“, в следното обективно състояние : „спокойна, контактна,
ориентирана, мисловно подредена, апсихозна. Състояние при изписване : подобрено“,
с препоръка за следното медикаментозно лечение : „Оропрам 10 мг., Грандаксин 50
мг.“ /Епикриза – том 1, лист 35; амбулаторен лист – том 2, лист 198/;
на 20.06.2016 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „Сутрешна скованост от около 90
минути, болки по малките стави на ръцете, грабначния стълб и тазовите кости“, като
след проведените й изследвания на 22.06.2016 г. е изписана от лечебното заведение с
диагноза : SLE. DsDNA(+), ACL IgG(+). Феномен на RAYNAUD“, както и с насоки за
физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1, листове 36 и 37/;
на 12.09.2016 г. Н. е постъпила в МБАЛ – Медицински комплекс „Св. И.
Рилски“ – гр. Пловдив с оплаквания : „... от болки в кръста с ирадиация по задно-
външната повърхност на двата крака до пръстите ... От 1 – 2 седмици болки във врата,
засилващи се при движение.“, като след проведените й изследвания, консултативни
10
прегледи и терапевтични процедури, на 17.09.2016 г. е изписана от лечебното
заведение с диагноза : „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Пролапсус дисци Л4-Л5. Радикулопатия
Л5, Ес1 двустранно.“, както и с препоръка да спазва щадящ ОДА режим, с насока за
физиотерапия и рехабилитация и с назначено медикаментозно лечение /медицинско
досие на Н. – том 2, листове 302 - 354/;
на 18.10.2016 г. Н. се е явила пред ТЕЛК Общи заболявания при ІІ МБАЛ за
освидетелстване, при което след преглед са й определени 94% намалена
работоспособност поради следното общо заболяване : „Дисеминиран лупус
еритематодес – персистираща имунологична активност. Пулс терапия.С-м на Рейно.
Лумбална остехондроза радиклерен с-м. Лумалгия. Смесено тревожно депресивно
разстройство.“, като в графата : „Анамнеза“ от раздел : „Констатация от медицинските
изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение“ е
удостоверено следното въз основа на съобщеното от самата освидетелствана на
18.10.2016 г. пред комисията : „ ...Фамилно необременена с правилно развитие.
Завършла е гимназия и ВУЗ – п.. Работила е като а., с. по в.. Стаж над 22 г. Необъжена
без деца. От няколко години във връзка със служебни натоварвания била
постоянно тревожна, не спяла, изпотявала се, имала вариращо РР, чувствувала се
потисната, смятала, че не се справя с ангажиментите си. Лекувана е в ПК през м.
април 2016 г.“ /ЕР на ТЕЛК – том 1, лист 38/;
на 19.05.2017 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „...сутрешна скованост от около 90
минути, болки по малките стави на ръцете, новопоявили се остри болки в гр. стълб и
тазовите кости“, като след проведените й изследвания на 22.05.2017 г. е изписана от
лечебното заведение с диагноза : SLE. DsDNA(+), ACL IgG(+). Феномен на
RAYNAUD“, както и с насоки за физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1,
листове 39 и 40/;
на 18.10.2017 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „...сутрешна скованост от около 90
минути, болки по малките стави на ръцете, новопоявили се остри болки в гр. стълб и
тазовите кости, новопоявили се болки и умерени отоци на двете коленни стави“, като
след проведените й изследвания на 20.10.2017 г. е изписана от лечебното заведение с
диагноза : SLE. DsDNA(+), ACL IgG(+). Феномен на RAYNAUD“, както и с насоки за
физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1, листове 41 и 42/;
на 10.11.2017 г. Н. се е явила пред ТЕЛК Общи заболявания при ІІ МБАЛ за
преосвидетелстване, при което след преглед отново са й определени 94% намалена
работоспособност поради следното общо заболяване : „Дисеминиран лупус
еритематодес – персистираща имунологична активност. Пулс терапия. Лумбална
11
остехондроза. Радикулопатия Л5 и С1 двустр. Смесено тревожно депресивно
разстройство.“ /ЕР на ТЕЛК – том 1, лист 45/;
на 01.06.2018 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „...сутрешна скованост от около 60
минути, болки по малките стави на ръцете, новопоявили се болки в гр. стълб и
тазовите кости, новопоявили се болки и умерени отоци на двете коленни стави, има
лесна уморяемост и новопоявило се главоболие и нарушение на зрението“, като след
проведените й изследвания на 04.06.2018 г. е изписана от лечебното заведение с
диагноза : SLE. DsDNA(+), ACL IgG(+). Феномен на RAYNAUD“, както и с насоки за
физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1, листове 46 и 47/;
на 05.04.2019 г. Н. е постъпила в Неврологично отделение на МАБЛ –
Медицински комплекс „Св. И. Рилски“ – гр. Пловдив със следните оплаквания : „...От
1-2 месеца болките в кръста се засилили и ирадиират към двата крака /повече задно-
външна повръхност на левия – до пръстите, чувства го изтръпнал. Лекувана
амбулаторно без ефект, поради което е насочена за хоспитализация. Лекувана за
същите оплаквания преди 2 години в НО. Има и болка и скованост и във врата,
засилващи се при движение.“, като след извършени й изследвания и лечение, тя е
изписана от центъра на 10.04.2019 г. с подобрение, с окончателна диагноза :
„Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълба с радикулопатия.“ И с препоръки за „щадящ ОДА режим“ и
следното медикаментозно лечение : Келтикан форте 1 к дневно за два месеца, Бриека
2х1к“ /Епикриза том 1, листове 48 и 49/;
на 11.10.2019 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за
„...диагностично уточняване и лечение“ със следните оплаквания : „С дългогодишни
оплаквания от болки и отоци в периферни стави, с възпалителен характер. На 18
годишна възраст е имала сутрешна скованост, артралгии и позитивни ANA и е
поставена диагноза SLE. Започнато е лечение с КС и е провела неколкократни пулс
терапии по повод на ЦНС васкулит. Провеждано е лечение и азатиоприн и НСПВС. От
два месеца е с обострили се оплаквания от болки и отопци в периферни стави. Изявила
се сутрешна скованост достигаща обедните часове. Инактивитетна скованост през
деня. Болката персистира в покой.“, като след проведените й изследвания и лечение на
14.10.2019 г. е изписана от лечебното заведение с диагноза : СЗСТ. Припокриващи
болести. Ревматоиден палиартрит – активен ІІ ф. К. ІІ рентенов стадий. Системен
лупус еритематодес в непълна клинична и имунологична ремисия“, с : „подобрение“ ,
както и с препоръки : „Да отбременява ОДА в ежедневието. ХДР. Стационарна
физикална терапия и рехабилитация.“ И със следното назначено медикаментозно
лечение : „Сулфасалазин ... Етодин форт ...“ /епикриза том 1, листове 50 и 51/;
на 11.11.2019 г. Н. се е явила пред ТЕЛК, V-ти състав при УМБАЛ „Пловдив“ за
12
преосвидетелстване, при което след преглед са й определени 92% намалена
работоспособност поради следните общи заболявания : „СЗТ – припокриваща се
болест. Дисеминиран лупус еритематодес. Ревмат. артрит активен ІІ рьост. Лумбална
остехондроза. Радикулопатия Л5 и С1 двустр. Смесено тревожно депресивно
разстройство – затегнат ход.“ /ЕР на ТЕЛК – том 1, лист 53/;
на 10.07.2020 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „Сутрешна скованост от около 90
минути, болки по малките стави на ръцете, новопоявили се остри болки в гр. стълб и
тазовите кости, новопоявили се болки и умерени отоци на двете коленни стави, има
лесна уморяемост и новопоявило се главоболие и нарушение на зрението“, като след
проведените й изследвания на 13.07.2020 г. е изписана от лечебното заведение с
диагноза : Серонегативен ревматоиден артирт. ІІ & ІІ RO ст. Синдром на припокрИ.е
със SLE.М35 АNA(+), DsNA(+), Феномен на RAYNAUD“, както и с насоки за
физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1, листове 54 и 55/.
След прекратяване на наказателното производство :
на 20.08.2021 г. Н. е постъпила в МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив“ ЕООД по
повод на „...причерняване, загуба на равновесие и последвала загуба на съзнание за
няколко минути ...“, като след проведените й изследвания, прегледи и лечение на
22.08.2021 г. е изписана от лечебното заведение с окончателна диагноза : „Припадък
/синкоп/ и колапс. Идиопатична хипотония.“, както и с препоръка да спазва хигиенно-
диетичен режим и назначено медикаментозно лечение със : „Серопрам“, „Гутром“ и
„Ксанакс“ /епикриза том 1, листове 69 и 70, ИЗ № 5749/2021 – том 2, листове 273 -
300/;
на 05.11.2021 г. Н. е постъпила в УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за „...нова
оценка на състоянието“ поради оплаквания от : „Сутрешна скованост от около 120
минути, болки по малките стави на ръцете, новопоявили се остри болки в гр. стълб и
тазовите кости, новопоявили се болки и умерени отоци на двете коленни стави, има
лесна уморяемост и новопоявило се главоболие и нарушение на зрението“, като след
проведените й изследвания на 07.11.2021 г. е изписана от лечебното заведение с
диагноза : Серонегативен ревматоиден артирт. ІІ & ІІ RO ст. Синдром на припокрИ.е
със SLE.М35 ACL(+), АNA(+), DsNA(+), Феномен на RAYNAUD“, както и с насоки за
физиотерапия и балнеолечение.“ /епикриза том 1, листове 71 и 72/.
на 20.12.2021 г. Н. се е явила пред ТЕЛК, V-ти състав при УМБАЛ „Пловдив“ за
преосвидетелстване, при което след преглед са й определени 90% намалена
работоспособност поради следните общи заболявания : „СЗТ – припокриваща се
болест. Дисеминиран лупус еритематодес. РEвмат. артрит активен ІІ рьост. Феномен на
Рейно. Лумбална остехондроза. Радикулопатия Л5 и С1 двустр. Смесено тревожно
депресивно разстройство – затегнато протичане.“ /ЕР на ТЕЛК – том 1, лист 73/;
13
на 09.05.2022 г. Н. е постъпила в МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив“ ЕООД
със следните оплаквания : „От около 4-5 дни получава пристъпи от ретростернална
болка с ирадиация към гърба и задух с продължителност около 5 минути. Тази сутрин
оплакванията я събудили от сън и продължили около 15 минути. Изпотила се със
студена пот. От около две години е с артериална хипертония и ритъмни нарушения...“,
като след проведените й изследвания, консултативни прегледи и лечение на 12.05.2022
г. е изписана от лечебното заведение с окончателна диагноза : „ИБС. Нестабилна
стенокардия ІІІ Б2 по Браунвалд.“, както и с препоръка да спазва хигиенно-диетичен
режим и назначено медикаментозно лечение /ИЗ № 3194/703/2022 г. - том 2, листове
226 - 272/.
Приеха се като доказателства и представени с исковата молба две статии от
електронни издания както следва :
статия публикувана на **** г. в сайта **** със заглавие : „*****“ и подзаглавие
: „*********.“, в която се съдържа информация за прекратяване на делото срещу К. Н.
поради недоказаност на обвинението, че тя е разследвана пет години, че върти имотни
измами заедно със свои приятели, като групата действала през периода 2014 г. – 2016
г., както и че зад тези тежки обвинения стои конфликт на Н. с Й. Р. - с. по в., който се
скарал с нея и малко след това тя била обвинена, за същността на разследваните
сделки и за начина на достъп до документите в АВ, че Н. е останала без работа пет
години и тежко се разболяла, за мненията на нейните опоненти и колеги по случая;
статия публикувана на **** г. в сайта : **** със заглавие : „*****?“, в която се
съдържа информация за прекратяване на досъдебното производство срещу с.та по в. в
СВ – С.– К. Н., за извършване заедно с л. й М. А. на имотни измами, за ролята на Н. в
престъпната дейност, за действията на Специализираната прокуратура, която
отказвала реално да разследва случая, за това кой е съдействал на с. Н. да избегне пр.,
как тя се е издържала през петте години на воденото срещу нея наказателно
производство и за действията на прокурора, прекратил наказателното производство
срещу Н..
Като доказателство се прие и заверен препис на Договор за потребителски
кредит № ****** г., видно от който на 05.08.2015 г. ищцата е сключила с „Централна
кооперативна банка“ АД договор за потребителски кредит за сумата от 3000 лв. с
краен срок за връщане – 01.08.2017 г.
Разпитаха се и свидетели, според чиито показания :
св. Н. К.а Н. – м. на ищцата : „ ...През 2016 г., в края на месец март, като гръм от
ясно небе ни дойдоха две коли с п. пред нас. Д. излезе да види какви и се върна с тези
хора и аз се изненадах. Точно тя беше излязла в болнични и имаше уговорка с лекаря
да й прави някаква гинекологична операция и тя си беше дошла от С. и беше него ден
на операция. Току-що се беше върнала от операция и още кървеше детето. Тя ми
14
разказваше лекарят как я убеждава „**********. Това си разговаряхме и в това време
дойдоха те и нищо не стана по-нататък. Освен този гинекологичен проблем тя имаше
и други здравословни проблеми. На 18 годишна възраст се разболя, ... установиха, че
има „лупус“ ... Към 2016 г. беше вече много добре, щастливи бяхме, че е добре,
започна работа и нямаше абсолютно никакви проблеми в момента. ... П. направиха
обиск в къщата. Аз бях в недоумение какво търсеха, пари ли, злато ли, какво търсиха,
бумаги ли? ... След като приключи те я взеха в П.. Не си спомням дали й дадоха
възможност да си вземе някакви лични вещи, но тя все още кървеше и не знам как се е
справила там. ... Тя беше в С., четири денонощия е била в ареста там. Нямала съм
никаква връзка в С.. Чрез нейни колеги от П. ми се обаждаха, не ме оставяха сама.
След като я освободиха от ареста и се прибра, обостри се нейното състояние, започна
да се схваща, да има болки по ставите. Психически се срина. Тя се откъсна сякаш от
света, не искаше да разговаря с никой, да вижда никой. Изпаднала беше в тежка
депресия, но аз не я оставих. Започнахме по лекари да ходим – психолози, психиатри,
за нейното си заболяване, на такива лекари. Престой не е имала в „Център за психично
здраве – Пловдив“, но й даваха лекарства и ходеше на проверки там. Не можеше да
спи спокойно, тя не говореше дори, само ми се обаждаше и казваше: „М., аз ти
причиних голяма болка“. ... Тя ми казваше: „Ако стигна до съдебната зала, М., трябва
да ти кажа, че аз няма да издържа. Няма да мога да издържа“. ... В този период 2016 г.
– 2021 г. тя живееше в С.. Имаше квартира, но всеки петък си идваше ... С тези
преживявания, пет години вече, тя спря, вече не може да даде яйцеклетки. Нищо не
стана и ето, няма да стане м.. Не е посещавала лекар в тази връзка, как ще посещава,
тя акъла й беше – за какво дете да мисли. Много се страхувахме и като вижда колко
невинни хора си отиваха от този свят и се плашихме много ... Заболяването се
проявяваше и след 2016 г., тя като е притеснена, има притеснение, винаги се обажда –
схващат й се ръцете, подуване има, но много рядко. Тя иначе е със силен дух, упорита
е. Отначало аз не я оставих да стигне до дъното и я карах насила да излиза. Имаше
колеги, колежки, приятели от детинство, които много й подадоха ръка и й помогнаха.
Те я търсиха. Тя не искаше. Дори трябва да Ви кажа, че настоявах да отида при г-н Ц.,
когато беше тогава гл.п.. Тя не ми даде. Нейните колеги и приятели ми забраниха
„няма да ходиш“. Тя вика: „М., аз не съм престъпничка да отидеш да молиш за милост.
Нищо не съм направила“. ... През този период тя не работеше. Нейна приятелка, тя е
н., Н. Д., тя от време на време, когато отсъстват нейните служители, я викаше не само
материално да й помогне, нали финансово, но и да се почувства, че е нужна на този
свят, за нейно успокоение ... Първите две години финансовите средства, като знаете
нашите пенсии какви са, какви пенсии взимаме, колкото спестени пари имах, колкото
златни работе сме й купували с нейния Б., като ходеше по чужбина, сребро, злато,
всичко това го продадох, не я оставих да се почувства, че нямаме средства и че не
можем да живеем. Не отиде да работи никъде. Къде да отиде да работи, не може, тя
15
започна само по лекари и лекарства да пие, отчаяна, изплашена, в депресия изпаднала.
Тя беше душата на компанията, с чувство за хумор, много се раздава, обича да помага
на хората, с чувство за хумор, весела. Променила се е много и започна да се
задълбочава, изнервя се, нервна да става. ... Получихме тази вест, че е освободена, че
трябва да започне работа. Но пет години минаха. След като приключи това
производство, пак преживя един стрес, като отиде на същата работа в същия колектив,
които я наклеветиха и тогава си дойде и пак ми се схвана, „М., не мога да ходя,
схваната съм, лягам“. „Защо бе, М.?“ „Аз не можах да преживея как бях посрещната
там с такова лицемерие, с такава наглост - тези, които ме наклеветиха. Пак преживя
едно такова пак, взе си болнични няколко дни. ... Сега д. ми работи тук в ***, с. по в..
Тя кандидатстваше, много пъти се явяваше на конкурси, искаше да расте нагоре и
реши да отиде в С.. Тук се премести заради мен. Б. й почина, заради мен, да не съм
сама. Симптомите на това заболяване, което има, сега са причинени от депресията, от
стрес, постоянно ми повтаря „моето име съществува за престъпник, където и да ида,
колкото и време да мине, знаят ме, че съм била обвинена в престъпна дейност“. И това
я смущава. Плюс това тя не е спокойна, защото не можа да си създаде семейство, не
можа да си роди дете.“
св. Л. П. С. – съсед на ищцата : „...Никога не е имала проблеми с органите на
полицията, прокуратурата. Пред къщата й са идвали п., когато правиха обиск, преди
не. От тогава минаха доста години, когато ме извикаха за свидетел да присъствам на
обиска. Това беше през 2016 година или 2017 година. ... Наистина бях изненадана, но
отидох, защото познавам семейството като интелигентни, любезни хора, никога не са
злоупотребявали, просто всичко са постигали с честен труд. Когато отидох в къщата на
К., имаше към пет-шест полицая. Започнаха всичко да изваждат, да претърсват, всяко
ъгълче, всяко чекмедже, всичко извадиха от вътре да търсят нещо. К.то въобще не им
се пречкаше, просто каквото казаха, където искаха, навсякъде им позволяваше да
претърсват и да гледат. Притеснена беше дотолкова, че беше изненадана. ... Сега, К.то
като минава покрай нас, се виждаме, поздравяваме се. Тя е много контактен човек. От
тогава, тя преди освен поздрава, беше поконтактна, ще се спре, ще поговори, докато
след това се задоволяваше само с един поздрав и се прибираше.“
св. адв. Е. Д. М. – с. и приятел на ищцата от 1990-та година : „ ... През месец
март 2016 година ми се обади по телефона друг наш колега и с. адв. М. И., който ми
каза, че К. е задържана. ... Като научих, че тя ще бъде докарана в С.,... , ... до Сл. О.,
който се намира в границите на С.ц.з., на „В.“, с.а. е там, и аз съответно отидох, за да я
видя, ... заедно с колегата И.. ... разговаряхме с нея и аз всъщност я видях в едно
изключително тревожно състояние, в което тя се намираше към онзи момент. Тя беше
с домашните дрехи, отгоре наметната с едно палто. Попитах я какво става, а тя не
можеше да обясни смислено какво става, заради това, че тя самата не беше наясно със
ситуацията, а пък отделно от това беше изключително изплашена и разтревожена,
16
защото тя е цивилист и тези неща за нея са абсолютно непознати, стресиращи и
разбира се неприятни като за всеки човек. Но и физически не се чувстваше добре.
Сподели ми, че е била в болница предния ден. Тя правеше едни манипулации във
връзка с желано забременяване и процедура ин витро, по който повод трябваше да се
извърши медицинска интервенция във връзка с цялостната процедура по ин витрото. ...
тя, като току-що излезнала от гинекологична интервенция, разбира се имаше нужда и
от санитарни материали, но буквално тя нямаше никакви дрехи, тя нямаше бельо,
нямаше никакви продукти за хигиена, които са й необходими. Това го закупих и го
занесох моментално там в ареста. Към този въпросен момент не бях наясно да е имала
други проблеми, знаех само за гинекологичния въпрос. Зная, че сега има подуване на
стави, болене на кости, случвало се е да се виждаме, когато ходи на прегледи в С. ...
Зная, че сега се лекува и то доста сериозно. ... Тя беше много, много притеснена,
защото беше временно отстранена от длъжност и всъщност за целия период, в който
се водеше ДП, тя не ходеше на работа, нямаше никакви доходи от труд. Особено
първите няколко месеца бяха кошмарни за нея, защото впоследствие, заради влошаване
на здравословното й състояние тя получи някаква инвалидна пенсия, но
първоначалните, със сигурност повече от половин година, тя нямаше никакви доходи.
Много страшно беше за нея. Всъщност живееше единствено от пенсията на м. си.
Многократно съм я питала „искаш ли да ти помогна?“, „с какво живееш?“ И тя ми
казва „с парите на м.“. Аз казвах, че мога да отделя пари и да й изпратя, а тя казва:
„Не, в никакъв случай, аз зная как ще мога да ти ги върна“. .. съм я канила да дойде
при мен в С., ... но тя нямаше възможност дори парите за транспорт да отдели в този
момент, въпреки че аз съм предложила да ги поема, но тя не желаеше да влиза в
дългове по този начин, защото се страхуваше за бъдещето, буквално се страхуваше за
бъдещето. Тя беше много разстроена от цялата ситуация. Тя казваше „полета ми е
прекършен“. Тя е изключително прецизен и много принципен човек и това обвинение
за нея беше, още повече свързано с работата й, беше изключително травмиращо,
защото многократно сме имали поводи да говорим и за правото и за жИ.та и тя дори, в
правната си реализация, тя не можеше да си представи да се реализира като адв.,
защото неминуемо като адв. понякога се налага да защитаваш интереси, които ти не
споделяше. ... Затова тя избра дейност, която да е максимално прецизна, максимално
плътно в рамките на закона, без да има никакви варианти за отклонение, и
обвинението, че тя е нарушила тези си задължения като с. по в., за нея беше много
травмиращо. Тя се срамуваше да излиза в П.. ... тя ми казваше: „Не смея да изляза,
защото излизайки, срещам някой, който ме познава – хора от съда. Каза, „Когато
излязох, срещнах една д. „Здравейте, с., в отпуск ли сте?“ К. казва – аз няма какво да
отговоря, как да кажа отстранена съм от длъжност. Тя се срамуваше да излезе, защото
хората, които я познават, ще я питат защо не е на работа и тя трябва да обясни нещо,
което нея я накърнява, от което я е срам, нещо, от което я боли. Беше много
17
травмиращо. Категорично промяна в характера й има след случилото се. ... когато най-
накрая тя беше възстановена на длъжността си, за нея беше трудно да се върне сред
същите хора, с които е работила, на същата работа, и при първия възможен момент,
след като беше възстановена на работа, тя подаде молба до м. и се върне отново в П.,
просто защото се срамуваше да бъде в обкръжение на хората, с които е работила.
Продължава негативния ефект от незаконното обвинение срещу нея и към настоящия
момент. Тя имаше желание да работи като н. и е участвала в конкурси за н.и. Аз също
съм участвала заедно с нея в конкурс, ако не се лъжа през 2007 г. Това е единствения
конкурс, в който аз съм участвала, но аз зная, че тя участваше абсолютно във всички
конкурси за н.и и мисля, че в последния конкурс за с. - дали за външен прием или за м.
с., ... не съм съвсем сигурна ... Не мисля, че тя вече има имбиции за развитие, тя е
прекършена. Не мисля, че вече е в състояние психически да се организира, да има
желанието, да има погледа напред, да има щението да се развие, да се покаже и да
бъде професионално реализирана. Аз мисля, че тя се затвори, мисля, че желанието й
да надгражда вече е затъпено, вследствие на тези събития...“
св. н. Н. Г. Д.-К., приятел на ищцата, чието познанство датира от преди 2000-та
година : ... на практика тя търсеше моята помощ и подкрепа - морална и финансова ...
Знам, че тя беше много потисната, много разтревожена. Смяташе, че това е една
несправедлива акция срещу нея. Търсеше непрекъснато текст в закона, на основание
на което е била отстранена от работа, за да може да обжалва съответния акт за
отстраняване. Търсеше начин да бъде възстановена на работа. Знам, че нямаше
средства. Разчиташе на пенсията си тогава, тъй като тя имаше пенсия за инвалидност.
Аз се мъчех по някакъв начин да я подпомагам доколкото мога. ... в един момент я бях
поканила да идва в к. да се утешава, защото тя не е свикнала да не ходи на работа и да
не върши нищо, но знам, че беше много потисната. ... Знам, че беше много напрегната
и че много страдаше. Тя не работеше. Тя по начало не беше добре със здравето ... В
един момент я виках в к. да ми помага, доколкото е човек, който не е назначен на
работа и може да извършва някакви дребни неща ..., най-вече да бъде сред хора и да
чувства, че не е лишена от работата си. Просто чисто морално, да се утешава. ... беше
останала без доходи и единствено разчиташе на пенсията си, даже като ходихме
някъде й плащах разходите. Тя е възстановена на работа. Сега ходи на работа. ... Тя се
успокои дотолкова, че очакваше да бъде възстановена, ... успокои се дотолкова,
доколкото някаква справедлИ.ст е възтържествувала. Иначе, нашата работа е много
динамична, тревожна. В този смисъл не мога да кажа, че е много спокойна. ... След
приключване на наказателното производства има промяна. Зарадва се много, успокои
се затова, че е възстановена на работа. Тя има хронично заболяване по начало, имаше и
преди делото, което се мъчи по някакъв начин да поддържа.“
18
Допусна се извършване и на съдебно-медицинска експертиза от д-р М. А. К., според
чието заключение и изявленията му направени при приемането му в последното
проведено по делото открито съдебно заседание на 19.11.2024 г. :
- К. К. Н. страда от заболяването Systemic lupuserythematodes (SLE).
Заболяването е диагностицирано през 1988 г. и като заболяване, за което няма
дефинитивно лечение, постоянно присъства в жИ.та й.
- Симптомите на заболяването са изключително разнообразни поради
възможността да порази всички органи и системи, като водещата симптоматика е
различна при всеки отделен човек. Най-характерни са кожно, ставно, белодробно,
бъбречно и хематологично засягане с различна сила и степен на увреждане според
вътрешните /генетични/ и външни фактори, провокиращи заболяването. Като симпоми
обичайни са фебрилитет, артрит, анемия, отпадналост, умора, афтоза, косопад, отоци и
др.
- При К. Н. заболяването се изразява основно със ставно засягане с болки и оток
на пръстите на ръцета и коленни стави и хематологично с лек анемичен синдром.
- Симптомите не са постоянни, като са възможни ремисии. Ремисиите могат да
бъдат клинични с липса на симпотми и наличие само на имунологични белези за
заболяването, т. е. автоантитела или имунологични с изчезване и на автоантителата.
- Не е ясна причината за обострянията, като се счита за основен техен тригер
инфекции, стрес или фактори на външната среда като ултравиолетови лъчи.
- Лечението е комплексно от нестероидни протИ.възпалителни средства,
кортикостероиди, антималарици, цитостатици и биологични средства според проявите
на заболяването.
- Заболяването изисква медикаментозно лечение според неговите клинични
изяви.
- Пропуснати отделни дози от медикаменти нямат съществено клинично
значение. Трайно непридържане към лечението е с непредвидими последици, като по
същество при висока клинична активност без лечение се наблюдава влошаване на
състоянието.
- Могат да се развият симптоми на фибромиалгия, която често се наблюдава при
хронично болни лица. Тя се изразява с болки по тялото, безсилие и умора без наличие
на клинични и параклинични признаци на възпаление.
- Стресът е по същество един от основните фактори за активиране на
автоимунните заболявания. Няма как да се оцени директния му ефект върху имунната
система.
19
- Възможно е стресът, притесненията и напрежението от пребиваването в ареста
да допринесат за влошаване на здравословното състояние. От направените изследвания
при хоспитализациите се установява ниска възпалителна активност, лек анемичен
синдром и варираща имунологична активност, задържащи се във времето. Не е
възможно да се прецени дали това е естествен ход на заболяването или е следствие на
преживяния в ареста стрес. В представените епикризи не е отразена назначена
поддържаща терапия.
- „...общо взето може да се каже, че към датата на задържането ищцата е била в
ремисия. ... Не мога да кажа, че е било много обострено след датата на задържането. ...
След тази дата има много епикризи от Еврохоспитал, в които пише : „наличие на
болка“, ...“подуване на коленните стави“. Сега няма как да влизаме в съдебен спор с
колегите имала ли е реално или е нямало, аз знам отговора на въпроса, но
документално ..., за да се издаде направление трябва да се каже така, но смятам, че не
е имало някакво тежко обостряне на заболяването. Налагащата се хоспитализация
понякога е за уточняване за появата на симпотим, които будят съмнение за активиране
на заболяването. ... Във всички тези хоспитализации изследванията са едни и същи и
няма някакво драстично авансиране. Резултатите на изследванията са абсолютно
идентични и не мога да кажа, че заболяването се развива в прогресиращ ход, ... а по-
скоро е било едно проследяване. Има имунологична активност, защото антителата й са
били високи през цялото време. Антителата могат да бъдат високи, дори и без да има
някакви симпотми. В период на клинична ремисия също могат да са високи
антителата, т. е., когато човек няма никакви оплаквания и се чувства добре ...
Наличието на хоспитализация с подута става говори за някаква активност, бих казал
ниска активност на самото заболяване. ... Не можем ... да разбираме, че има повишена
активност от предходното за периода след задържането на ищцата, защото нямаме
години наред проследяване. ... Не намирам тежко активиране или сериозно активиране
на заболяването „системен лупус“ в продължение на година или където е пролежавала
в Еврохоспитал, от всички тези епикризи, бих казал едно стациониране с една ниска
активност, може би болки по коленете без възпаление, без ЦРП или възпалителни
маркери, но наличие на имунологична активност, която потвърждава, че заболяването
си стои в имунологична фаза, а колко е клиничната фаза, сега, ако трябва да бъда още
по–подробен, тъй като липсва проведено лечение, липсва във всичките тези епикризи
лечение за дома, не може на човек с тежко заболяване да кажеш: „Не се налага да
пиеш нищо“ и да го хоспитализираш отново. Това определено говори, че не се касае за
някакво сериозно, тежко страдание ... може би има някаква ниска активност на
заболяването заради имунологичната активност и заради болките по ставите. Стресът
до някъде може да ги е активирал ... Стрес и работа, задържане, ограничаване,
наистина това е фактор, който може да провокира заболяването да се обостри ...
Определено част от симптомите, дали с появата на болките, дали са само от лупуса
20
или просто от стреса, фибромиалгията, психично въздействие, всичко това са много
фактори. Не можем само лупуса да го обвиним и да бъде еднозначен отговорът, но –
да определено стресът ще повлияе в негативен аспект самото заболяване, тоест
възможно е да се обостри, но в проследяването все пак тя показва много епикризи,
които общо взето показват, че няма някакво тежко обостряне, в смисъл една ниска
имунологична активност, даже мисля, че и накрая имунологичните резултати са доста
по-добре. ... не върви прогресиращо ... Може би – да, минимална активност
предизвиква. ... заболяването може да протича много тежко с перикардити, изливи,
пулмонити, белодробен оток, бъбречно ангажиране, достигане на хемодиализа, с отоци
масивни, артрит с полиставност, придвижване на носилки, подпухване и обриви по
кожата, тоест това заболяване може да порази нервната система с дисоциативни и най–
различни разстройства ... Една минимална активност при нея може би се наблюдава,
щом се хоспитализира, тоест тя се притеснява, има сериозен стрес. Има имунология
лека, анемия желязодефицитна, болки по ставите, защото все коляното я боли и отича,
така пише, тоест една минимална активност можем да приемем, че се дължи на стреса
... Вероятно стресът ще бъде един провокиращ фактор, но провокиращи фактори могат
да бъдат и много други. Категорично – да, въздейства негативно на самото
заболяване.“ /изявления на д-р К. в открито съдебно заседание на 17.11.2024 г./
При разбора на коментираните в предходното изложение доказателства се
констатира протИ.речие от една страна между показанията на св. Н. в частта им, в
която тя сочи, че преди повдигане на обвинението през 2016 г. д. й била много добре и
нямала никакви здравословни проблеми, както и тези на св. М., която споделя, че
преди ареста не й е известно ищцата да е имала други здравословни проблеми освен
гинекологичния й такъв и от друга - приетите като доказателства заверени преписи на
Протокол за личен обиск на лице от **** г. и на Експертно решение № *** от
заседание № 174/18.10.2016 г. на ТЕКЛ – Общи заболявания към ІІ МБАЛ София, І с-в.
Съставеният за извършения на ищцата личен обиск при задържането й на на
***** г. по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР протокол за личен обиск съставлява
официален документ, тъй като е изготвен от д.л. – и. в отдел „Икономическа полиция“
при ОД на МВР - Пловдив, в кръга на службата му и по определени в закона – чл. 20,
ал. 4 и ал. 5 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в
тях в Министерството на вътрешните работи, форма и ред. Официални документи са и
приетите като доказателства епикризи и експертни решения на ТЕЛК – първите са
издадени съгласно чл. 24 и следващите от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред
на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, а
експертните решения са съставени от лекарите, включени в състава на трудово-
експертна лекарска комисия съгласно чл. 103, ал. 4 Закон за здравето и по определени
21
в закона – чл. 101, ал. 4 Закон за здравето във връзка с Глава ІV на Наредба за
медицинската експертиза, форма и ред. Следователно по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК
те съставляват доказателства за изявленията пред съставителя и за извършените от и
пред него действия, в това число и относно дадените съответно от лекуващите
лекари/органите на медицинската експертиза диагнози, направените от тях
констатации за състоянието на пациента, съобщеното им от последния и за
извършените от тях изследвания, консултативни прегледи, проведено лечение, дадени
препоръки, предписания и назначения.
Ето защо въз основа на тези документи, а също и на приетата като
доказателство епикриза, издадена от „Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД на
20.05.2016 г., съдът приема за установено, че при обиска на Н. на ***** г. у нея е
намерен : „Блистер с медикамент Ксанакс, непълен – 1 бр.“, нейна собственост
съобразно даденото от нея пред длъжностното лице обяснение, обективирано в
протокола : „Описаните вещи са лично мои.“, както и че при освидетелстването й от
органите на медицинската експертиза на 18.10.2016 г. тя е направила следните
изявления отразени в раздел „Констатация от медицинските изследвания,
представените документи и мотиви за експертното решение“, графа : „Анамнеза“,
съставляващи по своето естество извънсъдебно признание за неизгодни за нея
обстоятелства, а именно, че : „...От някокло години във връзка със служебни
натоварвания била постоянно тревожна, не спяла, изпотявала се, имала вариращо РР,
чувствала се потисната, смятала, че не се справя с ангажиментите си. Лекувана е в ПК
през м. април 2016 г.“, въз основа на които и на представената медицинска
документация ТЕЛК е потвърдила диагностицираното у нея при пролежаването й в
„Център за психично здраве Пловдив“ ЕООД в периода 25.04.2016 г. – 20.05.2016 г.
писхично заболяване – „Смесено тревожно-депресивно разстройство“. Ерго то е било
налично у ищцата към датата на задържането й, поради което решаващият състав не
кредитира показанията на св. Н. и на св. М. в посочените по-горе части, както и
приема за невярно наведеното в исковата молба твърдение, че ищцата е търсила
психична и психиатрична помощ поради „безизходицата, в която е поставена ...“
вследствие на незаконно започнатото срещу нея наказателно преследване.
Не кореспондира на приетите като доказателства медицински документи и на
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска
експертиза д-р М. К. и твърдението, че „...здравето на ищцата“ се „срива“ в резултат
на незаконното й обвинение. Няма как да бъде намерена закономерна връзка между
диагностицираното у ищцата общо заболяване „Увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, посочено в
издадените й от МБАЛ – Медицински комплекс „Св. И. Рилски“ – гр. Пловдив две
епикризи при пролежаванията й в лечебното заведение в периодите 12.09. – 17.09.2016
г. и 05.04. – 10.04.2019 г. и образуваното срещу нея досъдебно производство, тъй като
22
в основата на тази увреда стои дегенеративен процес. Няма отношение към последното
и припадъкът на Н. на 20.08.2021 г. поради ниско кръвно, тъй като същият е
произтекъл почти седем месеца след датата на приключване на наказателното
производство срещу нея.
Същевременно според заключението на медицинския експерт : констатираното у
ищцата автоимунно заболяване – „системен лупус“, трябва да се контролира, което
налага и хоспитализации, в това число понякога и за уточняване при поява на
симптоми, които будят съмнение за активиране на заболяването; с оглед на
идентичността на резултатите от изследванията при многократните хоспитализации на
ищцата през ревизирания период не се наблюдава прогресиращ ход на заболяването;
не е налице тежко или сериозно активиране на заболяването, тъй като в нито една
епикриза издадена при многобройните болнични пролежавания на ищцата не е
предписано лечение за дома; по-скоро има някаква ниска активност на заболяването
заради имунологчната активност и заради болките по ставите, които стресът донякъде
е активирал.
Изводите на вещото бяха обосновани устно в последното проведено по делото
открито съдебно заседание, като те кореспондират на отразеното в многобройните
медицински документи приети като доказателства по делото, видно от които в унисон
с констатациите на вещото лице се установява, че в издадените за шестте
хоспитализации на ищцата по време на висящността на наказателното производство
епикризи, в графата „анамнеза“ на всяка от тях са описани сходни оплаквания, както и
че в никоя от тях след изписването й от лечебното заведение не е назначавано
лечение за дома. Ето защо и доколкото по делото не са представени медицински
документи относно здравния статус на ищцата преди полицейското й задържане, то
съдът кредитира заключението на д-р К., в това число и в частта му, в която той
приема, че не се наблюдава прогресиращ ход на заболяването „системен лупус“, не е
налице тежко или сериозно активиране на същото, както и че стресът от задържането
донякъде е активирал болки в ставите у ищцата.
Недоказани останаха твърденията на ищцата за проявен интерес от страна на
националните медии във връзка с образуваното срещу нея досъдебно производство – в
разрез с тях от приетите като доказателства две статии публикувани в следните
сайтове : „*****“ и „*****“, се установява, че медиен интерес е проявен само с оглед
на прекратяване на образуваното срещу нея досъдебно производство и то от
посочените два национални сайта. Ето защо и доколкото и в двете статии се повдигат
риторични въпроси, с които се цели да се поставят под съмнение действията на
прокуратурата във връзка с прекратяване на наказателното производство срещу
ищцата, то няма как да се приеме, че зад тези публикации стоят длъжностни лица на
ответника, поради което съдът намира, че ответникът не следва да отговаря за това
23
медийно отразяване, както и че то е израз само и единствено на прокламираната в чл.
40, ал. 1 Конституция на Република България /КРБ/ свобода на печата и на другите
средства за масова информация, както и резултат от упражняване на едно от основните
права на гражданите на Република България регламентирано в чл. 41 от КРБ на
търсене, получаване и разпространяване на информация.
В обобщение въз основа на събраните по делото и коментирани в предходното
изложение доказателства съдът приема, че вследствие на незаконно повдигнатото й
обвинение ищцата е преживяла силен стрес от неочакваното и внезапно нахлуване в
личното й пространство посредством прилагането от страна на полицейските органи
на два от предвидените в чл. 136, ал. 1 НПК способи за събиране на доказателства –
претърсване на личния й автомобил и на жилищата в с. Б. и в гр. С., а след това и
чрез полицейското й задържане за срок от 24 часа и последвалото го вземане спрямо
нея на две мерки за неотклонение, регламентирана в чл. 58, т. 4 и в т. 2 НПК – ***** и
гаранция, които процесуално-следствени действия са извършени три дена след като
е направена операция, вследствие на което : у нея се е засилил ставно-болковият
синдром от наличното й автоимунно заболяване – „системен лупус“, персистирало е и
наличното към датата на полицейското задържане психично заболяване – „смесено
тревожно-депресивно разстройство“; сринала се психически, настъпили са промени в
характера - затворила се в себе си и не искала да вижда никой, загубила веселия си
нрав, изнервила се; не можела да спи спокойно; провалили се плановете за кариерно
развитие и за създаване на поколение; била отстранена от работа поради привличането
като обвиняема и на 46 години изпаднала във финансова зависимост от м. си, тъй
като за период от повече от половин година била лишена от доходи, а имала и заем за
изплащане, което допълнително психически я травмирало, а от тук и че са накърнени
основни нейни права като гражданин на Република България – правото на
неприкосновеност на личния жИ.т съгласно чл. 32, ал. 1 Конституция на Република
България /КРБ/, като са засегнати честта и достойнството ; правото на
неприкосновеност на жилището , уредено в чл. 33, ал. 1 КРБ, правото по чл. 35, ал.
1 КРБ на свободно избиране на местожителство и на свободно придвижване на
територията на страната за времето на полицейското задържане и на задържането
под стража, както и правото на труд чл. 48, ал. 1 КРБ, в резултат на което в
неимуществената сфера са настъпили негативни последици, които, надхвърлят
обичайните в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – причинени са изключителни
неудобства и душевни терзания, от които тя се сринала психически, накърнено е името
; променен е обичайният ритъм на жИ.т, провалени са нейни лични и
професионални планове. Следователно налице са всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на държавата да поправи тези вреди.
На обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
24
причинени виновно от длъжностното лице съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ. В последния
липсва уредба относно начина на определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но в § 1 от Заключителните му разпоредби е предвидено, че за
неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони. Ето защо и тъй като в случая се касае за вреди от непозволено увреждане, то
при определяне на размера на обезщетението следва да намери субсидиарно
приложение разпоредбата на чл. 52 Закон за задълженията и договорите, съобразно
която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст.
Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието „справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД … не е абстрактно … То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди. …“
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г., постановено по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в трайната съдебна практика факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са : тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазлИ.ст, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; отражение на случилото се
върху ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху жИ.та му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.
Пак според съдебната практика като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди следва да служат и общата икономическа среда и стандартът
на жИ.т в страната към периода на увреждането; следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент
25
за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за ищеца,
като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване;
обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
се определя глобално за всички неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат
на приключилото срещу него незаконосъобразно наказателно преследване /№ 16 от
02.02.2011 г. по гр. д. № 396/ 2010 г., ІІІ г. о.; решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. №
637/ 2011 г., ІІІ г. о.; решение № 55 от 11.03.2013 г. по гр. д. N 1107 /2012 г., ІV г. о.;
решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/ 2012 г., IV г. о.; решение № 476 от
27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о.; решение № 311 от 14.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о./
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че : ищцата е обвинена в
извършването на 1 тежко умишлено престъпление; наказателното производство по д.
п. № 513-ЗМИП-5129/25.03.2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 172/2016 г. на
Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД „НП“ –
МВР под № 3286-ЗМ-170/2019 г. от момента на предприетите срещу ищцата
процесуално-следствени действия – ***** г., до прекратяването му с влязло в сила на
23.04.2021 г. постановление, е продължило общо 5 години и 26 дни, което е
изключително дълъг период като се вземе предвид обстоятелството, че съобразно
данните по делото след изтичане на срока от 72-часовото задържане на Н. с нейно
участие не са извършвани никакви процесуално-следствени действия; спрямо нея е
приложена принудителна административна мярка – полицейско задържане, както и са
взети две мерки мерки за неотклонение – „*****“ и „****“, първата от които е най-
тежката; тя е с. по в., като повдигнатото й обвинение е за престъпление в област
свързана с професионалната реализация, което е довело до прекършване на
желанието за по-нататъшно кариерно развитие, включително и за завръщането на
старата месторабота след възстановяването на заеманата длъжност; ищцата не е
публична личност, поради което и образуваното срещу нея наказателно производство
не е предизвикало никакъв обществен отзвук – съвсем спорадичен интерес е проявен
от два национални сайта, но само към прекратяването на наказателното производство,
тъй като, обаче, предвид отстраняването от длъжност, то е станало известно освен на
нейните близки, съседи и приятели, но и на професионалното обкръжение, съдът
приема, че честта и достойнството са засегнати повече от обичайното; случилото се
е повлияло и върху социалното функциониране, като тя се е самоизолирала,
вкючително и за да се предпази; настъпила е промяна и в начина на жИ.т – останала
е без работа по време на цялото наказателно производство, а за период от повече от
половин година и без доходи, което я е поставило във финансова зависимост;
незаконосъобразно повдигнатото обвинение не е довело до твърдяното в исковата
молба „срИ.е“ на здравето на ищцата, но неминуемо е повлияло негативно на
здравнния статус, тъй като оплакванията от наличното към датата на
26
полицейското задържане общо заболяване – „смесено тревожно-депресивно
разстройство“, изразяващи се в напрегнатост, безпокойство, тревожност, безсъние,
липса на настроение, несправяне с ежедневни ангажименти, са перистирали, а от
преживения силен стрес от неочакваното и внезапно полицейско задържане и
задържането под стража се е засилил ставно-болковият синдром от заболяването й
„системен лупус“, с което е диагностицирана още през далечната 1988 г.; въпреки
оправдаването , обаче, тя не само няма амбиция, но не е и в състояние да продължи
да се реализира професионално.
С оглед на горното и вземайки предвид констатираните обстоятелства – по-
големия интензитет, не малката продължителност на страданията, персистирането и
обострянето на оплакванията от наличните у нея две общи заболявания, настъпилите
промени в социалното функциониране, включително и поради отстраняването й от
работа за времето от 14.04.2016 г. до 17.06.2021 г., в начина й и в качеството й на жИ.т,
препятстването на възможността да създаде поколение и по-значителното засягане на
честта и достойнството , в съответствие с критерия за справедлИ.ст съдът намира, че
дължимото обезщетение за репариране на установените неимуществени вреди следва
да е в размер на 130 000 лева, до който предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до претендираните
с исковата молба 150 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
И тъй като се касае за вреди от непозволено увреждане, в който случай съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим субсидиарно при уреждане на процесното
правоотношение на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ,
длъжникът изпада в забава без покана, то върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена и законната лихва от деня на забавата, който
съобразно разясненията направени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с
датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство – 23.04.2021 г.
На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 10 лева разноски за заплатена по производството
държавна такса.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 5 436 лв., в това
число данъчна основа 4530 лв. и 906 лв. данък върху добавената стойност, тъй като
размерът му е съобразен с минималния дължим такъв по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на тази
разпоредба към датата на сключване на договора за правна помощ между ищцата и
упълномощеното от нея адвокатско дружество /ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./,
постановяваща, че при интерес от от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. възнаграждението е
27
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., върху което следва да се начисли
данък върху добавената стойност на основание § 2а от ДР на Наредбата. При това
положение, изчислено на тази база и съразмерно на уважения иск на основание чл. 10,
ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата
от 4 711.38 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение /5 436 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение х 86.67%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес в гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите гл.п. Б. С., да
заплати на К. К. Н. с ЕГН **********, от с. Б. ***, сумата от 130 000 лв. /сто и
тридесет хиляди лева/ като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за отговорността
на държавата и общините за вреди за неимуществени вреди, произтекли от
неоснователно повдигнато й обвинение по д. п. № 513-ЗМИП-5129/25.03.2016 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 172/2016 г. на Специализирана прокуратура, разглеждането
на което е продължено от ГД „НП“ – МВР под № 3286-ЗМ-170/2019 г., за това, че : в
периода от месец януари 2014 г. до ***** г. на територията на страната в качеството си
на д.л. – с. по в. при „АВ“, заедно с М. И.ов А. и Н. ВА.а С., участвала в организирана
престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления против собствеността, раздел четвърти, измама
по смисъла на чл. 212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва д.л. -
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във връзка с ал. 2 НК ,
производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по пр. пр. №
172/2016 г. на Специализирана прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г. поради
недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 150 000
лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от изпълняващия функциите гл.п. Б. С., да
заплати на К. К. Н. с ЕГН **********, от с. Б. *** : сумата от 10 лв. /десет лева/
разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 4 711.38 лв.
/четири хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и седем стотинки/ разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
28
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
29