РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Трявна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100271 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата молба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД против „МЕБЕЛЕН
ЗАВОД ИЗКУСТВО“ЕООД се твърди, че ищецът осигурява снабдяване с електрическа
енергия на потребители, присъединени към електроразпределителната му мрежа, а
ответникът е потребител на електрическа енергия с открита партида с кл.
№*********** за обект в гр. Т., ул. „*************“ №***. Основното задължение на
ответното дружество, като купувач на електрическа енергия, било да закупи
измерените количества електрическа енергия и да заплати на продавача фактурираните
суми. През м. декември 2019 г. стартирала кампания за актуализиране на данните за
предоставена мощност на стопанските клиенти на разпределителното дружеството, тъй
като електроразпределителното дружество заявило промяна в начина на
ценообразуване на услугата по предоставяне на достъп до мрежата в съответствие с
предоставената и реално необходима мощност, считано от 01.07.2020 г. Промяната се
изразявала в това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа се изчислява
на базата на заявената и предоставена мощност, а не както до този момент за
консумираната електрическа енергия. Тази промяна в начина на ценообразуване на
мрежовата услуга по предоставяне на достъп до мрежата била утвърдена с решение на
КЕВР №Ц-29 от 01.07.2020 г. Според решението, цената за достъп на небитови клиенти
била 0,02053 лв. на ден. Във връзка с промяната, за всеки клиент била предоставена
информация за съществуващите в системата на дружеството данни за предоставена
1
мощност, като клиентите приканени да потвърдят или изменят същата. Тъй като
ответното дружество не подало заявление за промяна на предоставяната му мощност за
обекта в гр. Т., на ул. „*************“ №***, а впоследствие не сключило договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, считано от 01.07.2020
г. ищцовото дружество начислявало дължимата на електроразпределителното
дружество цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната
му мощност, която за конкретния обект била 620 кВТ. За начислените суми били
издадени фактури, съответно от 06.04.2021 г., 07.05.2021 г., 07.06.2021 г. и 06.07.2021
г. Стойността на същите възлизала на общо 1863,48 лв. с вкл. ДДС. Посочените
фактури не били заплатени в срок. За сумите по тях било депозирано заявление и
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което постъпило възражение от
длъжника.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се установи със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника,
за следните суми: 1863,48 лв., представляваща сбор от главници по фактури, издадени
в периода 06.04.2021 г. – 06.07.2021 г., издадени за обект, находящ се в гр. Т., ул.
„*************“ №***; 34,03 лв. – лихва за забава, представляваща сбор от
мораторната лихва по фактурите за периода от датата на падежа на всяка от тях до
04.08.2021 г. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор /чрез адв. П. К./. В него
оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му, по следните аргументи: 1.
Ответникът оспорва правото на ищеца да доставя в обществото услугите, чиито цени
претендира с предявения иск; 2. Ответникът не потребявал електроенергия от м.
октомври 2019 г., когато били прекратени всички мрежови услуги, свързани с
доставката на електроенергия в обекта му – поради авария в енергийно съоръжение,
което не е негова собственост и за което той не носел отговорност за нормалното му
функциониране. На 13.10.2020 г. служители на енергийното предприятие посетили
обекта, в който се намирало средството за търговско измерване – сграда с трафопост,
намираща се в близост до собствения имот. Там установили, че има повреда в
трафопоста, поради която не може да се възстанови електрозахранването, след което си
заминали. От този момент и понастоящем ответникът не получавал електрозахранване,
вкл. до „границата на собствеността“. Твърди се от ответника, че за процесния период
същият нямал достъп до разпределителната мрежа и ако такъв е бил предоставян, е
щяла да бъде ползвана мощността. В периода м. октомври – ноември 2020 г. се провела
кореспонденция с енергийното дружество през електронна поща. От изявленията в нея
се разбирало, че обектът на ответника е бил подаден за възстановяване на 13.10.2020 г.,
но това не означавало, че е възстановено предоставянето на електроенергия.
Ответникът получил предписание от 26.10.2020 г. да отстрани повредата в трафопоста,
както и писмо от 19.11.2020 г. със същите указания. Отговорил в електронната
2
кореспонденция, че трафопостът и съоръженията в него не са негова собственост и той
нямал задължението да ги поддържа. Ето защо ищецът бил виновен за
непредоставянето на мрежови услуги в обекта на ответника. Не било проблем на
ответника чия била вината за настъпилата авария; 2. Невярно било твърдението на
ищеца, че ответникът нямал сключен договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени. Такъв договор бил сключен с „Ритъм-4-ТБ“ООД гр. Стара
Загора, като този договор действал през периода на исковата претенция. По тази
причина ответникът нямал нормативни отношения с друг енергиен оператор за
доставка на енергийни услуги от вида на претендираните; 4. За да дължал плащане на
нормативно основание /поради липса на договорно/ следвало ответникът да имал
предоставен достъп, а той нямал такъв предоставен достъп през процесния период.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. И. А., поддържа
предявения иск. Ответникът, чрез упълномощения адв. П. К., поддържа направеното в
писмения отговор оспорване. Заявява, че единствената причина, поради която не били
заплатени сумите по приложените по делото фактури, с посочени в тях суми за достъп
до разпределителната мрежа, е непредоставянето на услугата през исковия период
следствие авария в трафопоста, чрез който е присъединен към електрическата мрежа.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира
следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№884/20.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Със заповед №105/20.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №20214240100210/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1863,48 лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и три лева и 48 ст./ - главница, представляваща
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени през периода 06.04.2021 г. – 06.07.2021
г. за обект на потребление с абонатен №********, кл.№***********, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 20.08.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от 34,03 лв. /тридесет и четири
лева и 03 ст./ - лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
04.08.2021 г.; СУМАТА от 37,95 лв. /тридесет и седем лева и 95 ст./ - разноски по
делото, включващи внесена ДТ в посочения размер; СУМАТА от 50,00 лв. /петдесет
лева и 00 ст./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение, в което е посочил, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
3
Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното:
Ищецът „Електроразпределение Север“АД е юридическо лице, осъществяващо
дейност при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за
крайните потребители без изрично писмено приемане. Съобразно действащите през
исковия период Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго про Мрежи“АД, одобрени с решение
№ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с решение №ОУ-
004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, ищецът притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия №л.138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, като осъществява
дейност по експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурява
преноса през електроразпределителните мрежи на електрическа енергия на
територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Велико Търново, Разград, Габрово, Силистра и Русе.
От ищеца „Електроразпределение Север“АД е издадена фактура
№**********/06.04.2021 г. за сумата от 473,51 лв. относно услугата „достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.03.2021 г. –
31.03.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект,
находящ се в гр. Т., ул. „*************“ №***.
От ищеца „Електроразпределение Север“АД е издадена фактура
№**********/07.05.2021 г. за сумата от 458,23 лв. относно услугата „достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.04.2021 г. –
30.04.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект,
находящ се в гр. Т., ул. „*************“ №***.
От ищеца „Електроразпределение Север“АД е издадена фактура
№**********/07.06.2021 г. за сумата от 473,51 лв. относно услугата „достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.05.2021 г. –
31.05.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект,
находящ се в гр. Т., ул. „*************“ №***.
От ищеца „Електроразпределение Север“АД е издадена фактура
№**********/06.07.2021 г. за сумата от 458,23 лв. относно услугата „достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност през периода 01.06.2021 г. –
30.06.2021 г.“, предоставена на получателя „Мебелен завод изкуство“ЕООД до обект,
находящ се в гр. Т., ул. „*************“ №***.
Общата сума по издадените фактури е 1863,48 лв., като няма спор между страните, че
същата не е заплатена.
От приложения по делото комбиниран договор за продажба и балансиране на
4
електрическа енергия за краен клиент №4833/04.04.2018 г. е видно, че същият е
сключен между „Ритъм 4 ТБ“ООД /като търговец/ и „Мебелен завод изкуство“ЕООД
/като клиент/ относно продажбата на активна нетна електрическа енергия, която
търговецът са задължава да продаде и достави, а клиентът да закупи и заплати по
уговорената в договора цена.
Няма спор между страните, че и след сключване на горепосочения договор ответникът
„Мебелен завод изкуство“ЕООД е заплащал за достъп до разпределителната мрежа не
на търговеца по него „Ритъм 4 ТБ“ООД, а на ищеца „Електроразпределение Север“АД
и въз основа на издаваните от последния фактури.
От приложеното по делото писмо изх.№5575374/19.11.2020 г. на
„Електроразпределение Север“АД до „Мебелен завод изкуство“ЕООД се установява,
че след прекъсване на електрозахранването до обекта на ответника, находящ се в гр. Т.,
ул. „*************“ №*** /поради неплащане/, обектът е подаден за възстановяване
на електрозахранването на 13.10.2020 г. в 13.00 часа. В тази връзка на 13.10.2020 г. в
15.46 часа екип на „Електроразпределение Север“ е извършил манипулации за
електрозахранване на обекта, но след присъединяване на трафопоста защитите му са се
изключвали, поради причини в трафопоста – неподдържането и необслужването му, и
лошо техническо състояние, заради които се нуждае от спешен основен ремонт.
Според писмото, ремонтът следва да бъде извършен от собственика на съоръжението,
удостоверено със съответни изпитвателни протоколи. Според писмото, към датата на
изготвянето му и съгласно чл.21 ал.1, ал.2 и чл.22 ал.5 от ОУДПЕЕ, ответникът е без
захранване, което ще бъде възстановено след отпадане на причината за прекъсването
му, съгласно чл.26 ал.1 от ОУДПЕЕ.
Видно от представеното задължително предписание от 26.10.2020 г., същото е
издадено от „Електроразпределение Север“АД на „Мебелен завод изкуство“АД и се
отнася до „шунтиране или ремонт на повредения прекъсвач и подмяна на изолаторите
/всичките/ и на двата ПР в уредбата Ср.Н на собствения ви трафопост“.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза, изготвена от вещите лице К.И. и Д.К., се установява следното:
При изчисляване на фактурите за мрежови услуги за периода от 01.03.2021 г. до
30.06.2021 г. като такса достъп до разпределителната мрежа за заявена мощност в
размер на 620 кВт е използвана цена за достъп до разпределителната мрежа – 0,02053
лв./кВ/ден, която цена е одобрената от КЕВР за „Елетроразпределение Север“АД за
небитови клиенти. Предоставената мощност на клиента съобразно присъединителните
му съоръжения /токови измервателни трансформатори/ на напрежение 0,4 КВ е
определена на 620 КВт. При номинална стойност на трансформатора 630 кВА, и
фактор на мощност 0,9, стойността на предоставената мощност е по-ниска – 567 кВт.
Според експертизата, изводът захранващ трафопоста, към които е присъединено
5
ответното дружество, от датата на подаване на заявление за проблем с
електрозахранването на 06.10.2020 г. до края на 07.09.2021 г. е бил изключен от
съседен трафопост в електро района на гр. Т.. Задълженията по процесните фактури са
в размер на 1863,48 лв. с ДДС, а размерът на задължението за мрежови услуги след
корекция на счетоводните документи съобразно определената по-ниска стойност на
предоставената мощност – 567 кВт е 1704,16 лв. Лихвата за забава върху сумата по
фактурите за периода от падежа на задължението по всяка от тях до 04.08.2021 г. е в
размер на 31,12 лв. Процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на
ответника.
От обясненията на вещото лице К.И. при приемане на заключението в о.с.з. на
10.02.2022 г. се установява, че: За всеки от месеците през исковия период са
фактурирани по 620 кВт предоставена мощност. Това количество е било заявено от
ответника още преди 2005 г., тъй като няма документи за заявена такава мощност от
негова страна. Вещото лице посочва, че действително в трафопоста, захранващ обекта
на ответника, е констатирано наличие на опасност от авария, поради която служители
на ищцовото дружество са обсъдили с ръководството на дружеството въпроса, като е
било взето решение да се прекъсне достъпа на ответника до електрическата мрежа.
Това е станало чрез прекъсване на кабел от съседен трафопост. От този момент обектът
на ответника не е получавал електрическа енергия и така е било през целия исков
период. Причините за опасността от авария са отстранени след исковия период, в
резултат на ремонт от фирма, ангажирана от ответника, за който той е заплатил. След
отстраняването на проблема, служителите на ищцовото дружество са възстановили
достъпа до електрическата мрежа. Вещото лице И. посочва също, че не е могъл да
установи чия собственост е процесния трафопост. Установил е единствено, че СТИ за
обекта на ответника се намира в този трафопост. Заплащаната от ответника
електрическа енергия е за ниско напрежение.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът
извършва дейност по поддръжка и експлоатация на електроразпределителната мрежа
на територията на Община Т., а ответникът е „небитов клиент“ по смисъла на §1 т.33а
от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, който ползва предоставяната от ищеца услуга
„достъп до разпределителната мрежа“.
По смисъла на §1 т.15 от ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. В §1 т.1 на Правилата
за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи е дефинирано, че „достъп“ или „право на достъп до
6
мрежата“ е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на
клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при условия
на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му условия, като
правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно
условията на оператора. Съобразно разпоредбата на чл.28 ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /в редакцията, действала през процесния период/,
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. В ал.2 на чл.28 от
тези правила е предвидено, че крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция
събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа
енергия.
В случая данните по делото сочат, че краен снабдител/доставчик от последна
инстанция за доставяната в обекта на ответника електрическа енергия е „Ритъм 4
ТБ“ООД, но сумите за пренос и достъп на електрическа енергия до обекта не са
събирани от него, а са фактурирани от ищеца и заплащани от ответника. Това
обстоятелство не се спори от последния. Спорно по делото е единствено
обстоятелството дали през процесния период 01.03.2021 г. – 30.06.2021 г. на ответното
дружество е бил предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.
Въз основа на писмо изх.№5575374/19.11.2020 г., изходящо от ищеца
„Електроразпределение Север“АД, както и въз основа на заключението на
комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза безспорно се установява, че
през процесния период ищецът е бил лишен от правото да използва преносната и
разпределителна мрежи, след като служители на ищцовото дружество са прекъснали
кабел от съседен трафопост, подаващ захранване на трафопоста, чрез който ответникът
е присъединен към електрическата мрежа. Това е извършено от тях целенасочено,
обосновано с мотив да се предотврати авария в електрическите съоръжения, поради
лошото им техническо състояние. Следствие липсата на достъп до мрежата, в обекта на
ответника, находящ се в гр. Т., ул. „*************“ №***, не е доставяна електрическа
енергия през целия исков период и след него – до момента, в който служители на
ищцовото дружество са възстановили достъпа. При тези данни се налага извод, че
ищецът е фактурирал сума в общ размер на 1863,48 лв. за услугата „достъп до
разпределителната мрежа през периода 01.03.2021 г. – 30.06.2021 г., но без да е
доставил такава услуга.
Въз основа на доказателствения материал по делото не може да се направи извод, че
причина за непредоставяне на услугата от ищеца е виновно поведение на ответника.
Действително, ищецът е издал задължително предписание, с което е възложил на
7
ответника извършването на ремонтни дейности по електрическото съоръжение,
считайки го за собственик на трафопоста, в който е разположено то. Принуден от
липсата на електрическа енергия в обекта, ответникът е възложил и заплатил
извършването на такъв ремонт. По делото обаче не са представени доказателства от
ищеца /при негова доказателствена тежест/ за това чия е собствеността на трафопоста и
по-конкретно, че негов собственик е именно ответникът и оттам, че негово е било
задължението да отремонтира и възстанови нормалното техническото състояние на
електрическата мрежа. При това положение и след като се установи, че ищецът не е
предоставял в обекта на ответника услугата „достъп до разпределителната мрежа“ през
исковия период, неоснователно е начислил дължими суми за тази услуга с
приложените по делото фактури, издадени през периода периода 06.04.2021 г. –
06.07.2021 г.
На основание изложеното по-горе съдът намери за неоснователен предявеният по
делото иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 1863,48 лв., представляваща
дължими суми по фактури, издадени през периода 06.04.2021 г. – 06.07.2021 г. за обект
на потребление с абонатен №********, кл.№***********, както и за сумата от 34,03
лв., представляваща лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до
04.08.2021 г., за което е издадена заповед №105/20.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №20214240100210/2021 г. по описа
на Районен съд – Трявна.
Относно разноските:
С оглед отхвърлянето на предявения иск, следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед отхвърлянето на предявения иск, направеното искане от ответника и
представения от него списък по чл.80 ГПК, ищецът следва да му заплати направените
по делото разноски. Същите включват платено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правно обслужване от 01.12.2021 г. в полза на адв. П. К. от АК – София, в
размер на 670,00 лв. Относно този размер на адвокатското възнаграждение ищцовата
страна е направила възражение за прекомерност.
Предявеният по делото иск е с цена 1897,51 лв., при което дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 362,83
лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броят на проведените съдебни
заседания, съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на ответника следва да бъде намален, на основание чл.78 ал.5 ГПК, от
670,00 лв. на сума в размер на 500,00 лв.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, с ЕИК
*********, от гр. Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, представлявано заедно от всеки двама измежду Р. Г. Л.,
А. А. К. и Х. П. Х., срещу „МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО“ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №160,
представлявано от О. Ю. О., иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане за следните суми: СУМАТА от 1863,48 лв. /хиляда
осемстотин шестдесет и три лева и 48 ст./ - главница, представляваща незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени през периода 06.04.2021 г. – 06.07.2021 г. за обект на
потребление с абонатен №********, кл.№***********, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 20.08.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА от 34,03 лв. /тридесет и четири лева и 03 ст./ -
лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 04.08.2021 г., за което е
издадена заповед №105/20.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, постановена по ч.гр.д. №20214240100210/2021 г. по описа на Районен съд -
Трявна, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, с ЕИК *********, от гр. Варна,
район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул. „Владислав Варненчик“
№258, представлявано заедно от всеки двама измежду Р. Г. Л., А. А. К. и Х. П. Х., да
заплати на „МЕБЕЛЕН ЗАВОД ИЗКУСТВО“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Трявна, ул. „Ангел Кънчев“ №160, представлявано от О. Ю.
О., сумата от 500,00 лв. /петстотин лева и 00 ст./– направени разноски в настоящото
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9