РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 78565
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20241110126510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 145046/30.04.2024 г. на ..., ЕИК ... за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. М., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 274,12 лв. – цена на предоставени електронни услуги за периода от 16.07.2021 г. до
15.01.2022 г., дължима по Приложение № от 02.08.2021 г. към договор с партиден номер
М6746626, за предоставена услуга +359********* с план ONE 21,99 April 2021, 68,94 лв. –
лихва за забава върху нея за периода от 04.09.2021 г. до 23.04.2024 г.; 12,76 лв. – такса за
събиране на дължими суми за периода от 16.10.2021 г. до 15.11.2021 г., 3,07 лв. – лихва за
забава върху нея за периода от 05.12.2021 г. до 23.04.2024 г., 2,00 лв. – неустойка под
формата на обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,53 лв. – лихва за забава
върху нея за периода от 07.09.2021 г. до 23.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.04.2024 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница за цена на
предоставени електронни услуги в размер на 274,12 лв., лихва за забава върху нея в размер
на 68,94 лв. и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът
намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите, както следва: 12,76 лв. – такса
за събиране на дължими суми за периода от 16.10.2021 г. до 15.11.2021 г., 3,07 лв. – лихва за
забава върху нея за периода от 05.12.2021 г. до 23.04.2024 г., 2,00 лв. – неустойка под
формата на обезщетение за обработка на просрочени задължения, както и 0,53 лв. – лихва за
забава върху нея за периода от 07.09.2021 г. до 23.04.2024 г.
Най-напред съдът намира за необходимо да отбележи, че макар вземанията на
заявителя да произтичат от различни точки на Общите условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок.
Наред с това съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени
задължения не е за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и
съобщителни услуги. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която
се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов
интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да
бъдат понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се
формира въпросната „такса“ и защо се предявява в такъв размер, освен че е посочен някакъв
процент въз основа, на който се начислява. Не става ясно каква дейност се извършва и защо
1
за такава цена. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради
извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
На следващо място въобще не става ясно и какво представлява обезщетението за
обработка за просрочени задължения. Отново дължимостта на сумата очевидно е последица
от неизпълнени на задълженията по договора от страна на потребителя, но на това
основание вече са му начислени неустойки.
По изложените съображения съдът намира, че уговарянето на „такси“ за услуги в полза
на самия мобилен оператор, както и повторното начисление на суми за обезщетение
противоречи на добрите нрави.
С оглед извода на съда за недължимост на главния дълг в полза на заявителя не се
следва и претендираната лихва за забава върху всяка една от отделните претенции съответно
за такса и обезщетение.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 145046/30.04.2024 г. на „.... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. М., ЕГН ********** за сумите, както следва: 12,76
лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 16.10.2021 г. до 15.11.2021 г., 3,07 лв.
– лихва за забава върху нея за периода от 05.12.2021 г. до 23.04.2024 г., 2,00 лв. – неустойка
под формата на обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,53 лв. – лихва за
забава върху нея за периода от 07.09.2021 г. до 23.04.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2