№ 21335
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110102380 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца П. В. В., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответника **************, ЕИК
*********, недължимостта на сумата от 640 лв., представляваща
претендирана от ответника сума съгласно официална справка за кредитна
задлъжнялост, издадена от ЦКР към БНБ, остатък от просрочена главница към
17.12.2023 г., като погасено по давност задължение.
Ищецът П. В. В., ЕГН **********, твърди, че през 2015 г. получил
покана от ответника за доброволно изпълнение, с която бил информиран, че
****************** била прехвърлила вземанията си по договор за кредитна
карта в полза на *****************, рег. в ТР на *******, действащо в РБ
чрез *********** / с правоприемник- **************/. Сумата в ПДИ
възлизала на 2037,02 лв., посочена като изискуемо парично задължение км
13.07.2015 г. Поддържа, че впоследствие служители на ответника
продължавали да изпращат покани до ищеца за заплащане на суми в размер на
„около 2500 лв.-2600 лв.“. Твърди, че през м. декември, 2023 г., депозирал
молба в ЦКР към БНБ да му бъде издадена справка за кредитна задлъжнялост,
в резултат на което на 12.12.2023 г. му била издадена такава, видно от която
ответникът претендира вземане в общ размер на 2574 лв., от които 640 лв.-
остатък от непогасена главница. Излага, че от поканата не ставало ясно как е
формирано претендираното срещу ищеца вземане. Оспорва наличието на
облигационно отношение. Евентуално твърди, че е бил изрядна страна по
договора. Оспорва да е валидно цедирано процесното вземане. Твърди, че
вземането е погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание от 22.10.2024 г., ищецът чрез упълномощен
1
процесуален представител уточнява исковата си претенцията като заявява, че
искът е предявен за сумата от 640 лева в цялост, а не като частичен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********,
депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. П. Е., с който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че процесното вземане произтича от договор за
издаване на кредитна карта ********** от 29.10.2004 г., сключен между ищеца
и ******************, като поради неизпълнение на договора от страна на
ищеца банката се е снабдила с изпълнителен лист от 25.06.2006 г., издаден по
ч.гр.д. № 651/2006 г. по описа на РС- гр. ******. Въз основа на изпълнителния
лист било образувано изп.д. № 120/2007 г. по описа на ЧСИ М. Н., прекратено
с постановление от 25.10.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
перемпцията била настъпила още през 2017 г. Твърди, че след тази дата не са
предприемани последващи действия от страна на ответника за претендиране
на сумата. Излага твърдения, че на 31.10.2011 г. между ****************** и
***************** бил сключен договор за цесия, с който било прехвърлено
процесното вземане. Впоследствие ответникът придобило същото съгласно
договор за цесия с ***************** от 29.02.2016 г., за което ищецът бил
надлежно уведомен. Признава иска, че процесната сума е недължима поради
погасяването по давност на възможността да бъде търсена принудително.
Моли разноските да останат в тежест на ищеца, доколкото ответникът с
поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения отрицателен установителен иск по чл. 124
ГПК и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което ответникът не навежда твърдения
и не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства:
договор за издаване на кредитна карта ********** от 29.10.2004 г. , сключен
между П. В. като картодържател и ******* като издател, изпълнителен лист
от 25.10.2006 г. по гр. д. № 644/2006 на РС ******, договор за прехвърляне на
вземания от 31.10.2011 г. между ******* и *************, потвърждение за
извършена цесия от 08.02.2012 г., договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 29.02.2016 г., сключен между ************* и ************* и
потвърждение за цесия се установява, че е налице облигационно отношение
по договор за издаване на кредитна карта, вземанията по който са прехвърлени
в полза на ответника. Установява се също така, че в полза на ******* е
издаден изпълнителен лист от 25.10.2006 г. по ч.гр.д. № 644/2006 г. на РС
******, като въпреки отразените плащания върху изпълнителния лист в
периода от 12.11.2007 г. до 28.08.2015 г., е налице неплатен остатък, който
съгласно запорно съобщение от приложеното изпълнително дело / л. 125/ към
2
03.10.2017 г. е в размер на 2479,61 лева. На следващо място, вземанията са
прехвърлени последователно чрез два договора за цесия от 31.10.2011 г. и от
29.02.2016 г. от ******* в полза на *************, като не се установява
нищожност на приложените по делото договори за цесия. Ето защо,
настоящият състав приема, че претендираните от ответника и оспорени от
ищеца вземания съществуват.
Основателен се явява обаче доводът на ищеца, че вземанията в размер на
640 лева са погасени по давност. Между страните по делото са отделени като
безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване, а именно
че вземането за процесната сума в размер на 640 лв. е погасена по давност.
Това се потвърждава и от приложеното по делото заверен препис от изп. дело
№ 120/2007 г. по описа на ЧСИ Н.. Видно от отбелязванията върху
изпълнителен лист 28.08.2015 г. е последното отразено частично погашение, а
на 03.10.2017 г. е подадена молба от взискателя с искане за изпълнителни
действия и е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца със
запорно съобщение от същата дата. От този момент до 25.10.2023 г. когато
изпълнителното производство е прекратено с постановление на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. Такива действия не се установява да са извършвани нито в
горепосочения период, нито към момента на приключване на устните
състезания по делото. Следователно, вземането е погасено по давност, а искът
се явява основателен.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, но съдът приема, че не е
налице основание за приложението му в настоящия случай. Извършеното
признание на иска се явява обстоятелство недостатъчно за приложение на
нормата на чл.78, ал.2 ГПК. Обстоятелството, че процесът е висящ и
взискателят не е десезирал съдебния изпълнител, се явява достатъчно
основание да се приеме, че единственият способ за защита за длъжника се
явява провеждане на исков процес, в който да се приеме за установено, че
вземането, като субективно право на взискателя , погасено по давност. В този
смисъл е определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр. д. №
2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС и определение №2026 от 16.07.2024г. по ч.т.д.
№941/2024г. на първо т.о. на ТК на ВКС. Съдебната практика приема, че
наличието на изпълнителен титул в полза на взискателя обуславя възникване
на правото на длъжника да поиска от съда да установи със сила на пресъдено
нещо погасяване на субективното право, посочено в изпълнителния лист, като
ирелевантно е поведението на взискателя в процеса, както и евентуално
настъпила перемпция и произнасянията по този въпрос от страна на ЧСИ.
Така и Определение по в.ч.г.д. № 10941/ 2024 г. , СГС.
В случая, ищецът чрез адв. Б. претендира възнаграждение на осн. чл. 38
ЗА. Съдебната практика приема еднозначно, че изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. Следва да се съобрази и обстоятелството, че след решението на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с
3
фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.
Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т.
д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като взе предвид горепосочените
критерии намира, че в полза на адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. В. В., ЕГН ********** не дължи на **************,
ЕИК ********* сумата от 640 лв., представляваща претендиран от
************** остатък от просрочена главница по договор за издаване на
кредитна карта ********** от 29.10.2004 г., сключен между П. В. като
картодържател и ******* като издател, прехвърлен с договор за цесия от
31.10.2011 г. и от 29.02.2016 г. в полза на **************, като погасено по
давност задължение.
ОСЪЖДА **************, ЕИК ********* да заплати на адв. К. И. Б.,
ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева, адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА на П.
В. в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4