№ 1433
гр. Сливен, 26.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от П. В. Петрова - Светиева Гражданско
дело № 20242230100216 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Б. от
САК, надлежно преупълномощен с пълномощно от 25.09.2024 година, което
представя, дадено му от адв. П. К. от САК, надлежно упълномощена с
пълномощно от 31.01.2023 година – лист 4 от делото.
Ответното дружество, редовно призовано не се представлява от
представител или пълномощник.
Свидетелят К. Д. се явява лично.
Свидетелят К. Г. се явява лично.
Съдът констатира, че по делото е постъпила писмена молба, вх.
19874/25.09.2024 година и молба, вх. № 19973 година по входящия регистър на
РС - Сливен, подадени от пълномощника на ищеца.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. Б.: Моля да пристъпим към разпита на допуснатите свидетели.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели, ВЪВЕДЕ
1
първия от тях в залата и сне самоличността му, както следва:
К. Щ. Д. с ЕГН: **********, българска гражданка, не осъждана, майка
на ищеца.
Съдът РАЗЯСНИ на лицето правото й да откаже да свидетелства.
СВИД. Д.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая
да свидетелствам.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която
носи обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на А. Д. Д.. Роден е на 11.12.1990
година. За катастрофата на сина ми разбрах на 17.01.2023 година, когато, не
мога да кажа точно колко време след катастррофата, той се обади и каза, че е
претърпял ПТП, ако можем да отидем с баща му. Тогава ние посетихме
местопроизшествието, това беше на светофарите около кв. Дружба и видях
две блъснати коли, едната беше много блъсната и познах, че е служебната
кола на сина ми. В момента нищо не знаех какво се е случило, имаше хора
край него и те казаха, че е загубил съзнание, но аз го намерих полуадекватен
като отидох и всички казаха, че не е виновен за катастрофата. Той беше
уплашен, край него имаше полицаи, линейка. Това, което разбрах от хората и
казаха, че добре, че колата е била електрическа, защото ако е била с двигател,
можеха да са му отсечени краката. В последствие, като минаха самите
разследващи органи, може би те останаха, линейка го взе и го закараха в
болницата. Видях го до самия автомобил, беше подпрян. Самите наранявания
последствия ги видях, защото беше зимата и беше с яке и при посещението в
болницата видях, че има на корема кръвонасядания, колената бяха ударени, по
ръцете също. Едното коляно го държеше превито, много време не можеше да
го опъва. Това, което мога да кажа за в болницата. Те са го качили на
линейката и при самото приемане не знам какво е станало, в последствие
отидохме с моя мъж и лекаря каза, че ще направят скенер, защото има
сътресение, да е на тъмно, да не чете, да не гледа телевизия и да е в пълен
покой. При самия престой в болницата имаше силно главоболие, повръщане и
болки в цялото тяло. Негови приятели ходиха постоянно и те му помагаха,
защото имаше дете на година и четири месеца, съпругата му беше ангажирана
и приятелите му ходиха и му помагахме за тоалетна, мивка. В отделението
лежа 3-4 дни, с указания след изписването да продължава да лежи на тъмно в
2
къщи и да спазва всички указания, които е дал лекаря. Абсолютно имаше
нужда от чужда помощ - ръцете го боляха, имаше нужда някой да го води до
баня, до тоалетна, но физическите травми те са ясни, видими. Той около 40
дни беше в болнични и след това си взе и отпуск, защото не беше в състояние
да тръгне на работа. Той се затвори в себе си. Не искаше да контактува с
никой. Дразнеше го всичко, той е грижовен баща и съпруг. Изпадна в някаква
депресия. Започна да заеква, защото мисля, че около втори-трети клас като
малък имаше такъв проблем, водихме го на лекари и се беше оправил. След
самия инцидент отключи това нещо. Имаше силно главоболие, държеше се за
главата и казваше: „ако детето беше в колата нямаше да е живо“. Първите три
месеца бяха много тежки, после до 5-6 месеца с това заекване по-осезателно
беше, после започна да се съвзема, колегите много му помогнаха, приятелите
също. Но тази травма си остава до ден днешен. Пречеше му на работа, защото
той пътува много. Отначало не му възлагаха такива задачи. Към настоящия
момент колената, особено това което казвам, че стоеше привито при смяна на
сезоните ги болят, но около 4-5 месеца започна да ходи по-нормално, чисто и
психически и физически да се съвзема, но много бавен беше процеса. Така
или иначе продължава да си шофира, но е под напрежение, внимава. Въпреки,
че казва: „мамо аз не бях виновен, минаха на червено, аз какво да направя“,
но към настоящия момент започна да си влиза в релси и да си работи по-
нормално. Много неща и от приятелите научавам, но има моменти, когато са
пътували с него приятели е казвал, че е постоянно под напрежение и не може
да не се сеща за това нещо. Това заекване продължава, но не е постоянно.
Когато говори с чужди хора, когато е развълнуван, когато е притеснен е по-
изразено. Когато говори с мен също понякога заеква, казвам му: „с мен
говориш, недей“, но е видимо, усеща се. Той си беше се възстановил от това
състояние на заекване и аз се бях успокоила. Не се чувстваше комфортно,
притесняваше се даже да контактува с хора, но се беше излекувал. Но след
тази катастрофа се отключи отново по-силното заекване. Първите месеци
беше по видимо, сега не е толкова видимо. Колената го болят, при смяна на
времето, от този удар му остана болката в едното коляно. На моменти си го
боли постоянно. В момента пак е периодично това на колената. В момента той
е концентриран и чака второ дете и цялото му съзнание е насочено да може да
превъзмогне всякакви стари състояние, за да може да е полезен за
предстоящото събитие. Полага всякакви усилия за да е в кондиция и във
3
форма. Той работи във фирма „С.“. Автомобилът синкав, но като марка не
мога да кажа. Колата е електрическа. Той е шофирал към момента на ПТП-то.
Не съм видяла да има еърбек. Тя беше смачкана отпред. От коя страна не мога
да кажа. Точно до шосето не ни допусната, ние бяхме на тротоара. Не съм
видяла въздушната възглавница дали се е отворила. В последствие разбрах, че
е бил с колан. Като малък не е имал травми. Първите три месеца много го
болеше, след това като стъпва си привива крака. До ден днешен си има
някаква болка. В дома като се прибра продължи главоболието. Той не живее
при мен. Комплексно, всичките му оплаквания бяха първите три месеца. Не е
от хленчещите момчета. Даже и така се опитва да ми спестява негови болки и
неудачи. Той ми е споделял, че е като главозамаян, че има главоболие и от
снаха ми знам, че имаше доста време болки в главата. За главоболие взема
нещо, нямам представа. Поне първия месец, докато беше в болнични, тогава
не ми спестяваше, имаше болки. Понякога го усещам, но не винаги, че го
боли. Когато има някакво притеснение или проблем, той си променя външния
вид, познавам си го. Става по-затворен, разбирам, че има някакъв проблем.
Примерно, когато е в настроение си контактува спокойно, комуникация е
нормално, докато като има някакъв проблем, който иска да ми спести. Става
по-затворен, не иска да контактува толкова с мен, да не го разбера, променя си
външния вид, не иска да отговаря на въпросите ми, спестява си някои
отговори. Като дете спортуваше волейбол и футбол, от всичко по малко, не
нещо целенасочено. Сега не спортува. Когато го боли коляното понакуцва,
виждала съм го, но то не е постоянно. Непосредствено след катастрофата,
първите 3-4 месеца имаше по-видими неща, които го тревожеха. Той е добър
съпруг, като младо семейство помага в къщи, грижи се за детето. Играеше си
с детето, гледаше го и снаха ми го е оставила да го гледа. След самата
катастрофа просто се затваряше в стаята, не искаше хора в него,
непосредствено след самата катастрофа. Специално за семейството това по-
бързо отшумя. Месец-два след катастрофата започна по малко да кажа да се
справя със ситуацията, аз много му говорих, че детето има нужда от баща, да
не се затваря в себе си, да не бъде като гост в къщи, а да продължи стария
начин на живот и в помощ за семейството. В болницата това, момче което е от
вън, има друг приятел Диян и той е казвал, че и други приятели са го
посещавали. В къщи също са го посещавали след като го изписали от
болницата. Почти ежедневно го посещавах първия месец. Сега те по-скоро
4
идват, защото аз живея в къща. Те си имат приятелски семейства, с които
контактуват. Не съм чувала да са намалени контактите му с приятели. От
снаха ми зная и от него, те са го посещавали в дома им.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата и
ВЪВЕДЕ вторият от тях в залата и сне самоличността му, както следва:
К. Г. Г. с ЕГН: **********, български гражданин, не осъждан, без
родство и отношения на заинтересованост с представители на страните.
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, която носи
обещава да даде показания без лъжесвидетелстване.
РАЗПИТАН КАЗА: Приятел съм на А. Д.. Познаваме се може би от 15
години, защото сме живели в един квартал и сме израснали заедно. Познавам
излязлата свидетелка. Това е майката на А. Д. – К.. Знам за пътен инцидент, но
точната дата не зная. Пътния инцидент научих от моя приятел, че Наско е
пострадал, видях го за първи път в болницата – в окръжна болница. Посетих
го, инцидента беше станал по обяд, аз го видях надвечер. Не беше видно в
добро състояние, имаше доста рани, охлузвания, болежки по краката, на
ръцете, лакътя, около гърдите и на краката. Най-много се оплакваше за
главоболие и за болки в крака. Показа си ги, беше легнал. Беше намазан с
лекарство, светло синьо, червеникаво, беше охлузен доста. Поговорихме си,
доколкото зная няколко дни 3 или 4 беше в болницата. Ние почти всеки ден се
виждахме, защото ходих в тях, беше в болнични. Той ми е най-добрия
приятел. В началото имаше много силни болки в десния крак няколко месеца
/три месеца/, тогава е наблягал и констатирал тази болка и трудно се
придвижваше. Трудно прегъваше коляното. Помагах му да се придвижва до
тоалетна. Доста имаше главоболие. Около 3 месеца се оплакваше от силни
болки в крака. Пролетта беше, не си спомням точната дата. Три месеца трудно
си сгъваше коляното и се оплакваше за болките. Аз знам, че той беше в
болничен дълго време и че трябва да си почива и да не се натоварва.
Използваше някакви мазила, правиха му снимки. Няма счупване, но има
травми в капачката. Той продължава да се оплаква от време-навреме, че има
болки. Имаше болки в кръста, доколкото ми се е оплаквал той. Дали са повече
след удара и след тази катастрофа, до ден днешен също се оплаква в болки в
кръста. Оплаквал се е от болки в кръста и преди катастрофата. Последните 6
5
месеца са се увеличили болките и дори си е вземал болнични заради това
нещо. Това се случваше преди няколко месеца тази година. През цялата
година. Мисля, че в летния период беше си взел болнични за това нещо. След
катастрофата накуцваше. Оточен му беше крака. Единия – десния беше в
повече. Според възприятията ми видимо беше подут десния крак. Когато се
налагаше да му помагам да прави колата в техния дом, защото си има като
сервиз да поправя коли, защото е около 100 км и около 190 см се оплакваше
доста и му беше трудно сгъването. 2023 декември месец съм му помагал. Той
живее в кв. Дружба, баща му живееше в Руски квартал, но той почина.
Последните няколко месеца се оплаква най-много от болки в кръста, при
смяната на периодите, за болки в коляното и главоболието. Започна много да
заеква. През нашето детство рядко се случваше, но тази година доста започна
да заеква. Според него това му е от стреса от катастрофата. Не искаше да кара
автомобила, дълго време ми звънеше да го закарам тук и там. Беше си
притеснен за работата, защото тя е свързана с пътуване. Той работи във фирма
„С.“. Когато започна работа дълго време постоянно ми се обаждаше дали мога
да пътувам с него, защото неговата работа налагаше доста често пътуване до
Ямбол и се налагаше да го придружавам, когато пътуваше. В главата му
постоянно повтаряше, че „ако беше моето дете вътре нямаше да оживее“. Не
искаше да качва Теодор, се казва детето му и да пътува с него. Мисля, че все
още напълно не е преодолян. Колегите му на работа много му помогнаха, като
му говориха. Рядко си качва детето в колата. Като мина отока на коляното,
походка се подобри, защото в началото не можеше да стъпва на крака си, беше
като куц, сега си върви. Очевидно беше охлузено цялото му тяло и най-много
се оплакваше, че го боли главата. Аз доколкото видях колата, удара беше
страшен. Неговата кола от завоя на кръстовището, което взема той и
кръстовището, което се намира удара беше на около 25 метра колата
преместена след удара. Кръстовището на бул. Ч. и бул. Б.ш. до военния
стадион, а колата се намираше на градинката на заведение „Т.“. Колата е
Ситроен С 4, електрикаво зелен цвят, зеленкав цвят, светъл цвят. МПС-то
видях след това, видях, че предницата беше сгъната доста колата. Където стои
двигателя, тя е електрическа, няма двигател, а батерия, цялата предна част
беше сгъната. Частта, където е двигателя беше сгъната, на ширината на целия
автомобил. Отворено беше всичко, имаше въздушни възглавници. На волана
видях, че беше отворена. След това разбрах, че той е изпаднал в безсъзнание.
6
Това го зная от него, когато вече се беше прибрал в къщи. Той ми каза, че
вижда, че той минава на зелено и тази кола е засилена и след удара даже
колата авТ.тично е набрала 112 и когато след удара се събужда в колата била в
градинката. Нямало е никой пристигнал, когато се е свестил. Часове след това
него вече го нямаше в колата когато отидох. Колата не беше рязана.
Споделяше ми, че има остра постоянна болка в главата. Не ми е показвал къде
точно го боли главата. Присъствал съм, когато се е оплаквал, че го боли в
главата. Казваше ми, че има постоянна болка в главата, не да го пробожда, ами
болката е постоянна. Не е казвал дали го боли отзад или в страни, ами
постоянно. Когато гледаме формула 1 казваше, че го боли главата. До преди
тази случка не е казвал, когато сме гледали формула 1 да го боли главата. След
тази случка започна да го споделя. Той си е бил нормален човек, комуникирал
е перфектно, след тази случка забелязах, че стана по притеснителен, стресиран
и започна да заеква. Като се срещнем с някой човек, който сме видели, не
говори чисто, жестове проявяваше. Трябват му няколко секунди да се изрази,
ако аз му кажа думата той продължава нататък. Не искаше така да говори с
хората. Стана затворен. Не споделяше живота си, ежедневието си. Преди
казваше това се случва с мен, така ходихме, това правихме със сина ми.
Допускаше ме. Виждахме се, но повече общи работи започнахме да говорим.
Личните неща някак си ги прекрати. Общи работи имам предвид - примерно
за някакъв човек, за някаква случка, за телевизията. Стресиран е, че от най-
малкото започва да се стряска, от страничен шум започва да подскача, а той е
голям човек, притеснение – в изразяването си. При среща с други странични
хора беше притеснен, най- много се изразяваше в говоренето. Не му е
любимото нещо да кара автомобил сега. Мога да кажа, че му беше хоби.
Разликата преди инцидента и след инцидента е това, което съм забелязал. Той
продължава да се оплаква в болки в главата, особено на крайниците при смяна
температурата, кръста. За психическото състояние – не му е любимо да кара
автомобила, не е същия човек да изразява чувствата си.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който напусна залата.
АДВ. Б.: Ще държим на искането за допускане на съдебно-
психологична експертиза.
По доказателствата, съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-психологична експертиза, като
възлага на вещото лице д-р А. В. А. след като се запознае с цялостния събран
по делото доказателствен материал и извърши необходимия личен преглед на
А. Д. Д. да даде заключение, с което да отговори на формулираните от
пълномощника на ищеца в исковата молба въпроси.
Заключението си вещото лице да изготви при депозит в размер на 300,00
лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от днес по сметка – „депозити” на
СлРС.
С оглед необходимостта за събиране на допуснати от съда доказателства
се преценява, че не са налице условия за преустановяване на съдебното
дирене, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.11.2024 година от 11:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани - ищецът чрез
процесуалният си представител от съдебно заседание, а ответното дружество
при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице след представяне на документ,
удостоверяващ внесения депозит.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8