Р Е Ш Е Н И Е №…….
гр. ***еч, 03.01.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, четвърти състав в
публичното заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:***при
секретар ***като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 948 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
отрицателен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 от ГПК
и обща цена на иска: 13 430.28 лв. в това число: за
главници, мораторни лихви и разноски по ИД,събрани по
Тарифата към ЗЧСИ.
Постъпила е искова молба от М.И.Л., ЕГН **********,***, с пълномощник и
съдебен адрес ***,офис 9, адв.С.Т.,***, против:„***"АД,ЕИК
***,гр.***П. с петитум: да се постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че М.И.Л.,ЕГН **********,***
не дължи на „***"АД, ЕИК ***,ГР.***,р-н ***, пл."***",№ 7,
представлявано от ***П.,сумата от 13 430.28 лв.,която включва: главници и лихви
към главници: 10 210.61 лв., мораторна лихва :
2086.15 лв.,такси по Тарифата към ЗЧСИ : 1133.52 лв.,по изп.д.№
2013***0400492 на ЧСИ ***ен и да им се присъдят
сторените разноски.
Ищецът твърди, че с влязло в сила
Решение № 2/02.01.2018 г. по гр.д.№ 1516/2017 г., Районен съд ***еч признава за установено, че не дължи посочената в
решението сума на „***, който има сключен договор за цесия от 22.06.
В резултат на решението на PC ***еч „*** е заличен като длъжник, но делото не е прекратено, въпреки
искането им до ЧСИ, а същото е продължено с първоначалния взискател
„***“АД.Твърди, че на 19.02.2019 г. след подробно запознаване с изпълнителното
дело, установили, че последното валидно изпълнително действие, направено от
ответника е от 30.01.2014 г. Последващите действия са
извършвани от „***,чиито права спрямо задължението на ищцата бяха признати за
невалидни с решението по гр.д.№ 1516/2017 г. на PC ***еч.
Твърди, че към датата 19.02.2019 г., спрямо 30.01.2014 г. е изтекъл двегодишния
срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и петгодишния срок по смисъла на т.10 от TP от
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е новонастъпил
факт по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК. Поради това и поискали от ЧСИ
прекратяване на изпълнителното дело с
молба вх.№ 865/19.02.2019 г.
Със съобщение изх.№ 2870/21.02.2019 г.
ги уведомил,че отказва да прекрати изпълнителното дело, поради това че
действията на „***по делото представлявали водене на чужда работа в полза на
първоначалния взискател,с което не може да се съгласят, защото в конкретния случай не
е изпълнена хипотезата на чл.60,ал.1 от ЗЗД. Обосновка в тази насока ще
развият, ако ответника заяви подобно становище по делото.С цел определяне на
материалния интерес по настоящото дело се снабдили и с Удостоверение за размер
на дълга изх.№ 5839/17.04.2019 г. по изп.д. № 2013***0400492,
съгласно което ищцата дължи на ответника следните суми: главници и лихви към
главници: 10 210.61 лв., мораторна лихва : 2086.15
лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ : 1133.52 лв. или общо сума в размер на 13
430.28 лв.
С настоящата искова молба се прави
възражение за погасяване по давност по чл. 110 от ЗЗД - изтичане на петгодишния
период от 30.01.2014 г. към 30.01.2019 г. на горепосочените суми, поради което
същите са недължими от ищцата на ответника, а също така и недължими поради
прекратяване по право на изп.д.№ 2013***0400492 на
ЧСИ ***, с изтичане на двегодишния период по чл.433,ал.1,т. 8 от ГПК и
непоискване неизвършването на изпълнителни действия от взискателя
от дата 30.01.2016 г.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131
от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140
от ГПК .
Съдът като съобрази събраните писмени
доказателства : писмо изх. № 16500/12,11.2019 г. от ЧСИ ***, с приложени по
него: изх. №3-71337//1/14.10.2014 г. ***уведомява ЧСИ, че е наложен запор на
банкова сметка; ***. №588/10.02.2016г. - Молба от взискател за налагане възбрана на недвижими имоти,
собственост на длъжникът М.И.Л.; изх. №2448/16.02.2016 г.- Запорно
съобщение за запор на вземане на длъжникът М.И.Л. от „М+В ***"; изх.
№3401/09.03.2016 г. - Запорно съобщение за запор на
трудово възнаграждение на длъжникът М.И.Л., дължимо от трето задължено лице ***Л.;
изх. №6452/16.05.2016 г. - Искане за вписване на възбрана до Служба по
вписванията -***, вписана с вх. Peг. №8518/09.06.2016
г., акт №193, том 2; вх. №4509/07.11.2016 г. - Молба от взискател
за налагане запор на трудово възнаграждение; вх. №3243/22.06.2017 г.- Молба от взискател за справки и налагане запор на банкови сметки и
др., гр.д. № 1516/2017 г. на РС ***еч, както и представеното днес съобщение
за прекратяване на ИД № 2013***0400492, с изх. № 8365
от 18.06.2019 г. на ЧСИ ***, преценени поотделно и в тяхната съвкупност взаимна
връзка и обус***еност ,
прие за установено следното:
Срещу ищцата като съдлъжник е било образувано на 07.03.2013г. ИД №2013***0400492
на ЧСИ ***, рег.№ *** , гр.***.
Въз основа на у-ние за размера на дълга
изх. №5839/17.04.19г.
на ЧСИ, е видно, че горното е
образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 05.03.2013 г. от
РС – *** на основание ЗИПЗ по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1042 от
С молба вх. №2416/17.06.2019г. от *** АД е
поискано прекратяване на ИД№491/2013г. и същото е
прекратено на осн. чл.433, ал.1 ,т.2 ГПК и на тази дата от ЧСИ.
Междувременно се
установява от мотивите на Решение №215/18.05.2018г.
по ВГД №293/2018г. на ОС – ***, че с Молба вх.№3957/11.09.2015г. от „***"АД, в която е посочено, че
вземането на „***" АД по процесното изпълнително
дело е било прехвърлено на „***по силата на сключен между двете дружества
Договор за прехвърляне на вземане от 22.05.2015г.
Отправено е искане на основание чл.429 от ГПК „***"'АД да бъде конституирано
като взискател по изпълнителното дело. ЧСИ ***е
конституирал като взискател по делото „***"АД,
на основание чл.429 от ГПК, което обстоятелство е съобщено на длъжниците.
По делото е
приложено съобщение до ищцата , във връзка с нейно искане за прекратяване на
делото, както и придружително писмо до РС – ***еч с доказателства като в първото се посочва, че тя
„некоректно сочи, че последното изпълнително действие е от 30.01.2014г., а са извършени и други ИД“, а във второто ,че
такива ИД са извършени от *** АД и цесионера :
- изх.
№3-71337//1/14.10.2014 г. ***уведомява ЧСИ, че е наложен запор на банкова
сметка;
- ***. №588/10.02.2016г - Молба от взискател за
налагане възбрана на недвижими имоти, собственост на длъжникът М.И.Л.;
- изх.
№2448/16.02.2016 г.- Запорно съобщение за запор на
вземане на длъжникът М.И.Л. от „М+В ***";
- изх.
№3401/09.03.2016 г. - Запорно съобщение за запор на
трудово възнаграждение на длъжникът М.И.Л., дължимо от трето задължено лице ***Л.;
- изх.
№6452/16.05.2016 г. - Искане за вписване на възбрана до Служба по вписванията -***,
вписана с вх. Peг. №8518/09.06.2016 г., акт №193, том
2;
- вх.
№4509/07.11.2016 г. - Молба от взискател за налагане
запор на трудово възнаграждение;
- вх.
№3243/22.06.2017 г.- Молба от взискател за справки и
налагане запор на банкови сметки;
Приложени са и копия,потвърждаващи
извършването им и като ги съобрази, съдът приема, че от писмо изх. №3 – 71337 #
1/14.10.2014 г. е видно,че е наложен запор на сметка на П.Д.З. като с оглед
конституирането на новия взискател по извършената
цесия, приема, че е наложен от първоначалния
- *** АД и е валидно ИД, прекъсващо давността.
Установява се, че
след конституирането на „***" АД като взискател
по делото,длъжникът М.И.Л. е предявила иск срещу „***, постановено Решение от
02.01.2018 г. по ГД1516/2017г. , с което се признава за установено по
отношение на „***” АД , че по
отрицателния установителен иск на М.И.Л., тя не дължи
изпълнение на „***” АД за сумата от 18 421,78 лв., от която 10 210,61 лв. –
главница, 4 544,81 лв. – обезщетение за забава за периода 28.02.2013 г. до
17.07.2017 г., 1 285,04 лв. – неолихвено вземане,
805,80 лв. – присъдени разноски, 56,19 лв. – разноски по изпълнително дело и 1
519,33 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски на ЧСИ, предмет на принуда по изп. д. № 492/2013 г. по описа на ЧСИ ***, с район на
действие района на ОС ***. Влязло е в законна сила на 10.02.2018г.
Или в случая
изпълнителните действия , извършени от цесионера и
посочени по горе от вх. №588/10.02.2016г. до
вх.№3243/22.06.2017г. съдът приема за ирелевантни.
Практиката е категорична ,че момента ,
който се разбира под „предприемане на действия по принудително изпълнение е
момента на подаване на молба от кредитора, а не предприемане на действия
от съдебния изпълнител . Няма значение
дали действията по принудителното изпълнение са били успешни , самото сезиране
на съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде прекъсната - включително в случаите когато принудителните
действия не могат да бъдат извършени. Съгласно горната, и по време на самия
изпълнителен процес давността не спира да тече, защото ИП-во
не е съдебен процес за вземането по смисъла на чл.115,б.“ж“ ЗЗД.
В този смисъл с подаване на молбата за
принудително изпълнение се прекъсва давността по чл.117 ЗЗД и от този момент
започва да тече нова давност , която може да бъде прекъсната с ново искане на
кредитора за предприемане на изпълнителни действия или с предприемане на такива
действия.
Т.е следващия момент, който прекъсва давността
по изпълнителното дело , според съда, е наложения запор, описан по – горе в
писмото на 14.10.2014г.
, потвърден от ПИБ, а не както се твърди от ищцовата
страна, че последното изпълнително действие е от 30.01.2014г.
От този момент е започнал да тече нов давностен срок
и в такъв случай следва извода, че щом иска е предявен на 20.05.2019г.
, същия не е изтекъл , тъй като се касае
за главница по банков кредит и следва да се прилага чл.110 ЗЗД , съгласно който
срока е петгодишен. Т.е давностния срок изтича на
14.10.2019г.
От горните съображения следва ,че иска
за главницата следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
За лихвата :
Давността по вземания по влязло в сила
решение е 5 годишна за главница и лихва съгласно чл.117, ал.2 ГПК, а по ЗИП по
чл.410 ГПК според съда, досежно лихвата, следва да се
приложи чл.111,ал.1, т.в ЗЗД, без да се
проследява от кога вземането е станало изискуемо по смисъла на чл.114,ал.1 ЗЗД
или какъв е вида мораторна лихва /договорна или
законова/, в каквато връзка не са и ангажирани доказателства.
Затова така предявения иск следва да
бъде уважен за лихвата изцяло.
За сумата 1133,52 лева - такси:
По отношение на последните, съдът
счита, че иска е недоказан или дори преждевременно предявен, тъй като не се
представят конкретни доказателства какви видове такси и в какъв размер по
Тарифата към ЗЧСИ са събрани от ищцата или се касае за начислени такива по ИД,
в хипотезата на трима солидарни длъжници. Само твърдението на ищеца, че са недължими е
недостатъчно, дори и при констатацията,
че е налице отпадане на основанието за събирането им въобще - например тези в
резултата на ИД на цесионера, с оглед влязлото в сила
решение, но с обратна сила, довело до отпадането на матералноправната
и на процесуалната му легитимност - липсата и на последващо
упълномощаване от банката да води ИД и
да извършва ИД , след постановяване на решението и затова и претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
При този изход на процеса, при въведено искане от ищцовата
страна и приложен списък, следва да се
присъждат разноски в тежест на ответника
по съразмерност уважената част, на осн. чл.78, ал.3 ГПК или разноски общо 1472,41 лева върху интереса или сумата 228,71 лева.
Съдът счита, че първоначалната д.т. е неправилно
определена на осн. чл.1 от Тарифата за ДТ ГПК и ищеца
следва да довнесе сумата от 3,79 лева по сметка на РС – ***еч.
Воден от горните съображения
,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Л., ЕГН **********,***, не
дължи на „***"АД, ЕИК ***, гр.***, р-н ***, пл. "***,
представлявано от ***П., сумата от 2086.15 лв. – мораторна
лихва по изп.д.№ 2013***0400492 на ЧСИ ***, рег.№ *** , гр.***, а
иска до пълния претендиран размер на сумата 13
430.28 лв., която включва: главници: 10 210.61 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ : 1133.52 лв., по
изп.д.№ 2013***0400492 на ЧСИ ***,рег.№ *** , гр. ***,
като неоснователни и недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА,на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , „***"АД,
с горните данни , да заплати на М.И.Л., с горните данни , сумата 228,71 лева,
разноски в производството по делото, съразмерно на уважения размер от иска.
ОСЪЖДА М.И.Л.,
с горните данни, да доплати по сметка на РС – ***еч ,
сумата 3,79 лева – д.т. на осн. чл.1 от Тарифата за
ДТ ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ***ешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.