№ 121
гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500062 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На второ повикване в 10:05 ч. се явиха:
Жалбоподател „П.К. Б.“ ЕООД, редовно призовани, законен
представител не се явява. Не се явява и пълномощника юрисконсулт И..
Ответник Р. ИВ. Й., редовно призована, не се явява. Не се явява и
пълномощникът й адв. Ч..
Съдът докладва постъпила молба от „П.К. Б.“ ЕООД, в която е
изложено становище по хода на делото, по съществото на спора и по
доказателствата. В случай, че бъде даден ход по същество, се моли да бъде
уважена изцяло подадената въззивната жалба и да се отхвърлят предявените
от ищеца искове като недоказани и неоснователни. Претендират се съдебно-
деловодни разноски. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Моли се да бъде изпратен незаверен препис от
протокола на посочена в молбата електронна поща. Към молбата са
приложени пълномощно и препис от молбата за другата страна.
Съдът докладва постъпило становище от Р. ИВ. Й. чрез процесуалния й
представител адв. Ч., в която изразява становище по хода на делото, по
съществото на спора. Моли се да бъде оставена без уважение подадената
въззивна жалба, претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
1
Представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, докладва делото:
С Решение № 997 от 17.11.2021 г., постановено по гр.д.
№20215520100917/2021г. по описа на РС- Пазарджик е осъден ответника
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“
№49, да заплати на ищцата Р. ИВ. Й., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
Р.А., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 2451,05лв., която е
получена от ответника без основание по недействителни договори за
потребителски кредит №*** от 12.09.2019г. и №*** от 17.03.3030г., ведно със
законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на
10.03.2021г. до плащането.
Осъден е ответника „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на ищцата Р.
ИВ. Й., с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 298,04лв.
Осъден е „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на адвокат Г.Г. Ч., с
ЕГН ********** от гр.С., ул.“И.Д.“ №7, ет.5, ап.9, адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 401,57лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „П.К. Б.“ ЕООД,
чрез пълномощника му юриск.Р. ИВ. ИЛ..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно в частта, с
която съдът е уважил иска на ищеца относно платеното договорно
възнаграждение в размер на 562,58лв. по ДПК №*** и договорно
възнаграждение в размер на 714,45лв. по ДПК №***., като се сочи, че в
случая не се обжалва решението над посочените суми, представляващи
заплатено договорно възнаграждение.
Визира се, че процесния договор отговаря на всички законови
императивни изисквания. В него ясно е посочено методиката на формирания
годишен процент на разходите.
Счита се, че уговореният лихвен процент в размер на 41% отговаря на
законовите ограничения и на добрите нрави.
2
Приема се, че в случая няма противоречие на добрите нрави. Към момента,
предвиден за заплащане на вноските, включващи и възнаградителна лихва,
размерът е бил 10%, а петкратния й размер- 50%. Т.е. в конкретния случай,
ГПР не надхвърля петкратния размера законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на
законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговорения размер
„оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави,
защото не злепоставя интереса на икономически по слабата страна в
облигационно отношение.
Приема се, че неправилно е заключението на съда, че длъжникът по
процесните договори не дължи претендираното от дружеството договорно
възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено
възнаграждение за закупените допълнителни услуги. Счита се, че кредиторът
не е посочил по- нисък от действителния размер ГПР и че не е предоставил
невярна информация на потребителя.
Твърди се, че относително осведомен потребител, който е наблюдателен
и съобразителен в разумни граници може без затруднение да прецени пълно и
точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно
с параметрите, включващи закупуването на допълнителни услуги.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени, като неправилно обжалваното решение, с
което в цялост са уважени исковете на ищеца Р. ИВ. Й., че същата
неоснователно е заплатила без основание сума в общ размер на 2451,05лв. по
Договор за потребителски кредит №*** и Договор за потребителски кредит
№***, като се постанови ново решение, с което да се отхвърли исковата
претенция, относно платеното договорно възнаграждение в размер на
562,58лв. по Договор за потребителски кредит №*** и договорно
възнаграждение в размер на 714,45лв. по Договор за потребителски кредит
№***.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Р. ИВ. Й., чрез процесуалния й представител адв.Ч..
В същият се моли да бъде оставена без уважение подадената от „П.К.
Б.“ ЕООД въззивна жалба, като неоснователна.
Твърди се, че първоинстанционният съд, правилно, обосновано и
3
справедливо е взел своето решение, след обсъждане на всички събрани по
делото доказателства, че посочения в процесните договори размер на ГПР е
неправилен и неотговарящ на действителния такъв. От там, и че процесните
договори не отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съгласно
чл.22 от ЗПК са недействителни.
Счита се, че по делото е доказано, че договорите за потребителски
кредит са нищожни, на основание чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, във вр. с чл.22 от
ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузите за възнаградителна
лихва /ГЛП/ са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Недействителността на уговорената договорна лихва води до
нищожност и на целите договори.
Приема се, че от събраните по делото доказателства, действителния
размер на ГПР по процесния договор №*** от 12.09.2019г., ако се вземат
предвид размерът на отпуснатия кредит и изплатените от Р.Й. към „П.К. Б.“
ЕООД суми, а именно главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги, би бил 62,67%, а по процесния договор №*** от
17.03.2020г., ако се вземат предвид размера на отпуснатия кредит и
изплатените от Р.Й. към „П.К. Б.“ ЕООД суми, а именно главница, договорна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 78,50%.
Предвид на това се счита, че по делото е доказана основателността на
предявените искове срещу „П.К. Б.“ ЕООД, на основание чл.23, във вр. с
чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за сумата от 2451,05лв.-
разликата между заплатените от ищцата на ответника суми /8951,05лв./ и
получените от нея суми /6500лв./.
Моли се да се остави без уважение, като неоснователна предявената от
„П.К. Бълтгария“ ЕООД въззивна жалба.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, за това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
4
Съдът счете делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок
до 09.04.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5