Решение по адм. дело №1902/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от С. С. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], №7 против Заповед за налагане на ПАМ № 70113/2013 от 04.06.2025г. на началник сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована и незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че междувременно си е подновявал свидетелството за управление безпрепятствено, като сега се установява, че има издадена ПАМ от 2013г. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и вписване в регистрите. Не се сочат доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът - началник сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70113/2013 от 04.06.2025г. на началник сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, е разпоредено, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, изземване на СУМПС на жалбоподателя.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления по приложената справка в наказателно постановление № 1506/23.09.2009г. на РПУ- Поморие, където е посочено 0 контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

От представената административна преписка се установяват следните наказателни постановления:

1. НП № 965/23.04.2008г. на РПУ Несебър (л.11), влязло в сила на 24.03.2009г., с което се отнемат 8 контролни точки; получено на 16.03.2009г.

2. НП №452/17.06.2008 г. на РПУ Поморие (л.12), влязло в сила на 24.03.2009г., с което се отнемат 10 контролни точки; връчено на 16.03.2009г.

3. НП № 822/14.07.2009г. на РПУ-Поморие (л.13), влязло в сила на 28.10.2009г., с което се отнемат 8 контролни точки; връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 20.10.2009г. Представена е пощенска карта явете се на 20.10.2009г. в РУМВР Поморие

4. НП № 1506/22.09.2009г. на РПУ Поморие (л.15), влязло в сила на 26.02.2010г., с което се отнемат 13 контролни точки; връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 18.02.2010г.

Видно от представената по делото справка "Картон на водача" (л.8) при издаване на първоначалното СУМПС на 12.09.2005 г. на К. са предоставени 27 контролни точки, които след 2 години са определени на 39 контролни точки. Описаните по-горе наказателни постановления са отразени в справката. На 05.06.2017. е преиздадено СУМПС на жалбоподателя.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 26.09.2025 г., а жалбата е депозирана чрез ССЕВ на на 26.09.2025г. и входирана в деловодството на административния орган на 29.09.2025г.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.Със заповед № З-2499 от 12.09.2012г. на директора на ОД на МВР [населено място] издадена на основание заповед № Із-1741/23.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. началник сектор "Пътна полиция", които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представено удостоверение рег.№ 251р-56796/10.11. 2025г., от което е видно, че издателят на заповедта Ж. Т. е заемал длъжността началник сектор „Пътна полиция“ към датата на издаването й. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и съставлява валиден административен акт.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че не е спазена установената от закона форма -чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е в писмена форма, мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.

За процесния период е действала Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., изм., бр. 11 от 04.02.2011 г., в сила от 04.02.2011 г./, съгласно която първоначалният максимален размер на контролните точки е 39 /чл. 2, ал. 1/, а контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

В случая, административният орган е представил четири броя наказателни постановления, подробно описани по-горе в настоящото изложение, съгласно които за периода от 16.03.2009 г. (датата посочена за влизане в сила на първото НП) до 18.02.2010 г. (датата посочена за влизане в сила на последното НП) на жалбоподателя са отнети общо 39 контролни точки при максимален размер на контролните точки - 39.

Жалбоподателят оспорва, че наказателни постановления НП № 822/14.07.2009г. на РПУ-Поморие и НП № 1506/22.09.2009г. на РПУ Поморие не са му редовно връчени. Видно от представените копия на двете наказателни постановления е направено отбелязване, че са връчени на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Към НП № 822/14.07.2009г. на РПУ-Поморие, на което е отбелязано, че е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 20.10.2009г. е представена е пощенска карта до жалбоподателя с указание да се яви на 20.10.2009г. в РУМВР Поморие. Не са представени доказателства, че е получена от лицето.

Към НП № 1506/22.09.2009г. на РПУ Поморие, в което също е направено отбелязване, че е връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 18.02.2010г. не са представени доказателства за установяване на предпоставките за връчване на наказателното постановление по този ред.

От тези данни следва не може да се направи извод за наличие на предпоставките на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както и не се установява авторът на отбелязването на датата на връчването, което съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН следва да бъде направено от наказващия орган. Предвид липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата и непосочването на автор на отразеното в наказателното постановление, Съдът счита, че не следва да се приема наличието на редовно приложена презумпция, поради което НП № 822/14.07.2009г. на РПУ-Поморие, с което се отнемат 8 контролни точки и НП № 1506/22.09.2009г. на РПУ Поморие, с което се отнемат 13 контролни точки не са редовно връчени.

Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, ако не са били обжалвани в законния срок. Срокът за обжалване обаче започва да тече след редовното връчване на наказателното постановление, а при условие, че не е връчено срокът не е изтекъл и наказателното постановление не е влязло в сила.

Съгласно чл. 3, ал. 1 Наредба № Iз-2539 контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Изложеното води до извод, че в хода на настоящото производство не се установяват фактическите основания за издаването на заповедта, тъй като визираните наказателни постановления не са влезли в сила, а отнетите контролни точки с тях са 21. Следователно не е установено, че към 04.06.2013г. жалбоподателят не е разполагал с контролни точки и за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС.

Изземването на СУМПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради което заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена в противоречие с материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за издаването й.

По посочените съображения жалбата против оспорения административен акт се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и своевременно направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски-10лв.държавна такса и 800лв. адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, но съдът съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в приложимата редакция, където е посочено възнаграждение от 1000лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, положеният труд за изготвяне на жалба и процесуално представителство, включително участие в едно открито съдебно заседание, поради което счита, че договореното възнаграждение не е прекомерно и ОДМВР-Бургас, в чиято структура е ответникът следва да бъде осъден да разноски по делото в размер на 800лв. и 10 лв. държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. С. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], №7, ЗАПОВЕД за налагане на ПАМ № 70113/2013 от 04.06.2025г. на началник сектор "Пътна полиция", ОДМВР-Бургас, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА ОД МВР - БУРГАС да заплати на С. С. К., [ЕГН], направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 810,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.