Р Е Ш Е Н И Е
№ ………. / 12.05.2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13427 по описа на
съда за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен
по реда на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД от ищцата
В.Ж.П. ЕГН **********, срещу ответника „ЕС" АД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19.00лв., представляваща дължима сума за
възстановяване на ел. захранване, платена на 12.03.2020г. без основание,
съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по
фактура № ***/09.03.2020г.,
за партида с абонатен №***и
клиентски № ***,
за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от дата 21.10.2020г., датата на
депозиране на ИМ.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Сочи
се, че ищцата е страна по договор с
търговско дружество с фирмено наименование „ЕС" АД, ЕИК: *** за пренос,
доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: ***, с кл.№ *** и аб.
№ ***. На 12.03.2020г., същата е
заплатила без основание в полза на ответното дружество сума в размер на
19,00лв. в брой, на касата на „E-П В"
ЕАД в гр.****, видно от приложените по делото доказателства, а именно оригинал
от касов бон от 12.03.2020г., които са платени във връзка претендирана сума
инкорпорирана във фактура №***, издадена на 09.03.2020г. в размер на 19,00лв.,
която представлява такса за възстановяване на ел. захранване поради неговото
прекъсване при незаплащане от страна на потребителя в срок задължение за
потребена електроенергия.
Счита се, че ищцата не дължи гореописаната сума и респективно
е заплатила без основание размера, обективиран в процесната фактура, а за
ответника не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да
претендира соченото вземане за нереално извършени разходи при възобновяване на
електрозахранване, предвид следните аргументи: Към момента на начисляване на процесната сума са действали Общите
условия от 2007г. на „Е-П П" АД.
Съгласно чл.21, ал.1 от същите „Е-П П" АД изисква от „ЕС" АД
/„Е.М" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след
отпадане на основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е-П П""
АД и
„Е-П М" АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването, която считам за неравноправна клауза.
Сочи се, че Клаузата
противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите за
преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия между
които намира приложение и при неизпълнението на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването на ел. енергия. В
чл.124 от ЗЕ, изрично е визирано, че след отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването дружеството е длъжно да възстанови
снабдяването, като не е посочено друго условие за възстановяването му. Този е
смисълът, вложен в Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I
ТО, с което е прогласена неравноправността, респ. нищножността на клаузата на
ОУ, с която потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за
възстановяване на ел. захранването му след отпадане на основанията за
прекъсване на електроподаването.
С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика при уреждане на спорните отношения по повод настоящия казус, за да е
налице основание за плащане на процесната сума трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение, виновно поведение на конкретния
потребител и доказани по вид и размери сторени разходи за енергийното
дружество, които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква
предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание
чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването.
Ответното предприятие няма каквито и да е правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му
се следва. Между потребител на ел. енергия за битови нужди (съгласно § 1, т.
416 ЗЕ) и ответника „ЕС" АД (енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24
от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с
ел. енергия), се сочи, че са налице облигационни отношения, които се регулират
от публичнооповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Съгласно
посочените разпоредби в ОУ, при които се извършва прекъсване и възобновяване на
електрозахранването е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи
от закон, нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.2 Закона за защита
на потребителя. Неравноправност и по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП сочи, че при
наличие на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат
неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за
дружеството по вид и размер, като потребителят бива поставен в неравноправно
положение, тъй като доставчика си позволява да изисква предварително заплащане
на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на
снабдяването. Налице е нарушение на колективните потребителски интереси по чл.
186, ал. 2, т.1 ЗЗО с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в
нарушение на принципа за равноправност на страните в договорното
правоотношение, залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на
потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ.
С оглед гореизложеното, се настоява, че сумата от 19.00 лева,
заплатена на ответника, е недължимо платена и като такава, следва да бъде
установено, че се дължи в полза на ищцовото дружество в качеството му на
правоприемник по договор за цесия.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „ЕС" АД, ЕИК:
*** , със седалище и адрес на управление ***, чрез: адв. Н.Б. - ВАК, бул. „****, преупълномощен
от Адвокатско дружество „****", Булстат: ****, представлявано
от управляващ съдружник адв. **** от САК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди,
че е налице правно основание за
начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е-П П"" АД има право да поиска от „ЕС" АД
да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент
просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми. Моли да се
съобрази, че в настоящия случай е налице просрочие на задължението за заплащане
на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е повече от 20
дни.
Сочи,
че съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, „Е-П П"" АД изисква от „ЕС" АД
възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията
за прекъсването. Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът
заплати на „Е-П П"" АД цена, съгласно ценоразпис, в която са
включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата
на електрическа енергия.
Видно
от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на ел.
енергия, фактически се осъществява от „ЕС" АД. Поради посоченото по
прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от посоченото дружество, а не
от ответника в настоящото производство. Доколкото обаче таксата за възстановяване на
продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с
достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната мрежа, то
посочената такса се сочи, че несъмнено представлява заплащане на вид мрежова
услуга.
Съгласно
т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
"Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
На
основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период
на крайния снабдител. Поради изложеното, се сочи, че макар разходът по
преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „ЕС"
АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния
снабдител - „Е-П
П""
АД.
Безспорно
според ответната страна е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на
енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а
технически изискват изпращане на екип от служители на „Е-П М" АД на адреса на
потребление.
Ответникът
настоява, че липса противоречие на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката. Посочената клауза
от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото същата
предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с
ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от
абоната ел. енергия. На 02.05.2015г. снабдяването на клиента е възстановено.
Сочи,
че на основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на
причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови
снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното
дружество. Моли се да се съобрази и обстоятелството, че Законът за енергетиката
в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди,
понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията
на абоната по договора. Напротив, Закон за енергетиката изрично предвижда
Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от
които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за
извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа
до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези
разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения
на абоната. Нещо повече - видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за
ПЕЕЕПП преноса се възстановява след отпадане на основанието за
преустановяването му. Но продажбата на ел. енергия се възстановява след
заплащане на таксата за възстановяване на пренос.
От
изложеното, според ответникът, е видно, че плащането на таксата е определящо не
за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия. Снабдяването
на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде
ползвана такава. Последното е видно и от даденото легално определение в Наредба
№ 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и
мрежи за „електроснабдяване", съгласно което снабдяването е осигуряване на
потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически
уредби и мрежи. Снабдяването на абоната, праводател на ищеца с електрическа
енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и
захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му към ответника,
т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването. Фактическото
ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия,
което е правоотношение, различно от „снабдяването" като процес. Един обект
може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на
ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.
Заплащането
на таксата от 19 лева е условие за възстановяване на правоотношенията по
продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено по-горе няма нищо общо
с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във
възстановяване на преноса на енергия. Видно от изложеното, разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата
на потребителя, предвидени по закон. Посочената такса за възстановяване на
преноса на енергия е и част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки
абонат е запознат със съдържанието му.
Ответната
страна сочи, че липса и противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон
за защита на потребителите. В исковата молба се твърди, че разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП е неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 от
Закон за защита на потребителите, без да са посочени конкретни основания от
страна на ищеца, поради които счита разпоредбата на ОУ за неравноправная. Сочи,
че наведените твърдения са бланкетни и необосновани. Посочената клауза не е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закон за защита на
потребителите, поради следното:
-Посочената
клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му
чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.
-Чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава правата на потребителя,
произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба допълва
постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а
напротив - тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат
поправени.
Нещо
повече, сочи, че е налице е идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на
чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на
снабдяването с ел. енергия след отпадане на причините, довели до
преустановяването му. Поради изложеното,счита, че не е налице неравноправност
по смисъла на чл. 143, т. 2 от Закон за защита на потребителите.
-Не е
налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй
като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на продажбата
на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме, че
клаузата „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора". Абонатът е знаел, че при неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата
на енергия до обектът му ще бъде преустановен и че за възстановяване на същата
следва да заплати такса. Абонатът е бил предварително уведомен и за размерът на
тази такса.
Счита,
че Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна. Съгласно чл.
Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожни са клаузите, които са неравноправни /какъвто не е
настоящия случай/ и не са уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Моли да
се съобрази, че съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни
от влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в „Енерго -Про Продажби" АД писмено заявление, в
което да предложат специални условия.
Видно
от посоченото, клиентът е имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на
ОУ, от което право съшият е избрал да не се възползва. Абонатът не е депозирал
писмено заявление на основание чл. 52 от ОУ за ПЕЕЕПП. Поради изложеното
клиентът не само се е съгласил с приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ОУ за ПЕЕЕПП в отношенията си с „Енерго - Про Продажби" АД но и е
изразил съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия
да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е.
изразил е съгласие размерът на посочената такса да е ОПРЕДЕЛЕН като стойност, а
не определяем.
Видно
от посоченото по-горе, се настоява, че клиентът се е съгласил вредите да не се
определят по вид и размер. В този смисъл посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП има
неустоечен характер, като същата има за цел не само поправяне на вредите, но и
има стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска последният
виновно неизпълнение на задълженията си по договора. Не на последно място, се
моли да се съобрази и обстоятелството, че посоченото в исковата молба Решение
на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото същото касае
разпоредби на Общи условия на различен доставчик на електрическа енергия. Клаузата,
обявена за нищожна с Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I
въвежда заплащане на такса за възстановяване на снабдяването и поради това
наистина ограничава правата на потребителите, въведени в ЗЕ. Пълният текст на
нищожната клауза гласи: "ЕВН ЕС възстановява снабдяването с електрическа
енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като клиентът
е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в
случаите, когато преустановяването е било по негова вина." Клаузата на чл.
37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП на „Енерго Про Продажби" АД не поставя
възстановяване на снабдяването в зависимост от заплащане на такса, като
разпоредбата на ОУ на ЕВН. Заплащането на таксата е условие само за
възстановяване на продажбеното отношение между страните.
Предвид
гореизложеното, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, се
отправя искане да се постанови решение по гр. д. № 13247/2020г., 33 с-в по
описа на PC Варна, с което да се отхвърли предявения от В.Ж.П., като
неоснователен и недоказан.
Моли се,
да се присъдят сторените в производството съдебно - деловодни разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение. В случай, че се намери за
основателно, прави се от ответника и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на имущественото разместване между него и ответника,
т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание,
оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на
дължимата сума.
По делото е обявено за безспорно, че процесната сума е
заплатена на ответното дружество.
При релевираните от
ответника твърдения същият следва да
установи наличието на предпоставките за
начисляване на такса за възстановяване на ел.захранването в имота на ищеца .
Отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са следните
обстоятелства: 1.) наличието на валидно възникнало между В.Ж.П.
ЕГН ********** и ответното дружество договорно
правоотношение по повод доставка на електроенергия в обект на потребление с
абонатен №***и клиентски № ***, находящ
се в ***, при публично известни Общи условия; 2.) заплащането на
процесната сума по издадената фактура № ***/09.03.2020г., представляваща такса за възстановяване на
ел. захранването, осъществено на 12.03.2020г. в полза на ответника.
При насрочване на делото, е указано на страните, че
съдържанието на Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е-П П"“ АД,
е публично известно, поради което същото не подлежи на доказване, на основание
чл.155 ГПК.
Между
страните не се спори, че ищецът
е потребител на ел. енергия за обект
с абонатен №***и клиентски № ***, за обект на потребление, находящ се в ***. Следователно е страна по договор за доставка
на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Не се спори и относно факта, че абонатът е платил на ответното дружество
сумата от 19 лева като такса за възстановяване на ел. захранване, за което е
издадена фактура №***/09.03.2020г. Този факт се установява и от представен по делото фискален бон с дата 12.03.2020г./л.7/.
При така установените безспорно
факти, единственият спорен между страните въпрос е правен- има ли основание
ответното дружество да начислява такса за възстановяване на ел.захранване
прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ОУ за
продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014 г. на ДКЕВР обнародвани и
влезли в сила за потребителите, ответното дружество изисква от „Енерго- Про
Мрежи“ АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията
за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г., е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19,00 лв. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл.
122 - 124 от ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123
от ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това
за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да
реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид
спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно
определени от предприятието и то презумптивно само по размер. В заключение,
съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП (така Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №
990/2015 г. на ВКС, I т.о.). Доводите на ответника, че въпросната такса се
дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса
за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел. захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика
да преустанови временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на
задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от това да носи
договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за заплащане на цена
на такава услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е свързано
именно с изпълнение на това негово договорно и законово задължение скрепено в
чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото легалното
определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за
търговия с ел.енергия и закона е, че те означават достъп до мрежата и пренос на
ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната мрежа. Изрично в
чл. 37 от ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и
възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от ищцата сума, като цена на услуга за възстановяване на
ел. захранването, се явява дадена без основание, поради което подлежи на
връщане, а предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в
полза на ищцата следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 350,00 лв. – 300,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 50,00 лв. за държавна така, съобразно представените списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, ответникът „ЕС" АД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
В.Ж.П. ЕГН **********, сумата от 19,00лв., представляваща дължима сума за възстановяване на ел.
захранване, платена на 12.03.2020г. без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по фактура № ***/09.03.2020г., за партида с абонатен №***и
клиентски № ***,
за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 21.10.2020г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК , ответникът„ЕС" АД,
ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца В.Ж.П.
ЕГН **********,, с адрес: ***, сумата в общ размер от 350,00лв., представляваща сбор от
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски: 300,00лв. за платено адвокатско възнаграждение и 50,00лв. за държавна
така, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: