№ 6594
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20251100505116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано е по подадена молба по чл. 240, ал. 1 ГПК с вх. №
25001610/05.02.2025 г., допълнена с молба вх. № 25002667/24.02.2025 г. на С. Г. Б. за
отмяна на неприсъствено решение от 29.01.2020 г. по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа
на СРС, 28 състав.
С молба вх. № 25001610/05.02.2025 г. както и с последващата молба ответникът
С. Г. Б. твърди да са налице основания за отмяна на неприсъственото решение.
Навежда, че като ответник по исковете по чл. 422 ГПК на “Топлофикация София“ ЕАД
е бил ненадлежно призован за първо заседание и също така препис от исковата молба
не му бил изобщо връчен по предвидените в ГПК способи. Сочи, че в нарушение на
процесуалните правила съдът е приел за надлежно връчването на препис от исковата
молба и призовките за единственото с.з. чрез домашен от адреса по чл. 46, ал. 2 ГПК
чрез лицето В.С..
Излага, че не живее в България повече от 30 години и е освободена от българско
гражданство на 29.11.2000 г. с Указ на президента; че е чешки гражданин и живее в
Чехия. Оспорва да има регистриран адрес в България – според справката по делото
няма п.а. в България, а н.а. е в Чехия. Първоначално В.С. отказвал да приема
призовки, но после приел съобщение за ответницата на 01.08.2019 г. Ответникът
оспорва В.С. да е домашен от адреса, да живяла с него в едно домакинство и той да е
приел съобщението със задължение да го предаде на адресата. Твърди, че той е
положил подписа си в лично качество, а не със задължение да предаде книжата.
Призоваването следвало да бъде чрез неофициален раздел на ДВ.
1
В молбата от 24.02.2025 г. сочи, че Регламент № 1393/2007 г. не се прилага, когато
адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен. Оспорва
да е живяла някога на адреса в ж.к. “Дружба“, където са връчвани книжата.
Ответницата сочи, че живее в Чехия. Прилага писмени документи на чешки език с
превод на български език, които моли да бъдат приети като доказателства.
Насрещната страна ищецът “Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор от
17.03.2025 г., с който оспорва молбата. Сочи, че искането е неоснователно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното.
Установява се, че на 29.01.2020 г. по гр. д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 28 състав съдът е постановил неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239
от ГПК, като е уважил предявените от “Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г. Б.
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.
Производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК – за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа като
инстанция по същество и не проверява правилността на оспореното решение, а само
се произнася по наведените доводи за накърняване на основния процесуален принцип
– правото на защита на страните по делото /арг. от чл. 9 и чл. 10 от ГПК/, вследствие
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, уреждащи връчване
на съдебни книжа, призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в
процеса.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено
решение чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени и
предполагат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
решаващия първоинстанционен съд, изразяващи се в следното: 1/. страната да е била
лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/. при невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/. невъзможност
да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния
закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично
и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото
решение. Следователно моментът на връчването на решението, и то в съответствие с
установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено
релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок. Допустимостта на молбата
по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До
редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната
сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични
доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент,
едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В
хипотезата на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на
решението правно релевантно значение. В тази хипотеза /на производство по чл. 240,
2
ал. 1 от ГПК/ течението на срока е обусловено императивно от действителното
връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл
"връчването на неприсъствено решение" не е равнозначно на "узнаване на решението"
/ така Определение № 550/12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 529/2010 г., II ТО/.
В конкретния случай се установява, че постановеното неприсъствено
решение не е било надлежно връчено на молителя, поради което следва да се приеме,
че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима. Съобщение за връчване на
неприсъственото решение е връчено на молителката С. Г. Б. на 10.02.2020 г. чрез
лицето В.С. на адрес в гр. София, ж.к. ****. Молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена
на 05.02.2025 г.
Молбата е основателна поради това, че връчването на книжа на С. Г. Б. чрез
В.С. на адрес в гр. София, ж.к. **** не съставлява надлежно връчване по ГПК.
С оглед изложените в молбата твърдения се налага изводът, че молителят се
позовава на хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно връчване на препис
от исковата молба и на призовката за съдебното заседание.
Производството по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, 28 състав е
образувано по подадени по чл. 422 ГПК от “Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г.
Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ.
Длъжници по заявлението по чл. 410 ГПК и съответно ответници в исковото
производство са С. Г. Б. и С.С. – и двамата наследници на П.М.. Последователно в
хода на заповедното производство и в хода на исковото производство ищецът твърди,
че адресът на длъжниците съвпада с този на процесния топлоснабден имот - гр. София,
ж.к. ****. Нито един от двамата ответници обаче няма и не е имал регистиран адрес в
гр. София, ж.к. ****. С.С. има регистриран адрес в ж.к. “Дружба“, но в различен блок,
а молителката С. Г. Б. няма регистриран адрес в България.
Видно от приложената по исковото производство справка Б. е освободена от
българско гражданство, н.а. е в Република Чехия, а п.а. е “гр. София, ж.к. Красно
село“. Така посоченият п.а. с обозначаване само на жилищен комплекс и в съчетание
с отбелязването за освобождаване от българско гражданство водят на извода, че
относно Б. липсва регистриран адрес в страната. При това положение връчването е
следвало да се осъществи или на адрес в Чехия чрез съдебна поръчка по Регламент
или с обратна разписка /ако такъв адрес е известен/, или по чл. 48 ГПК.
Вместо това е изпратена първа призовка за връчване на исковата молба за
отговор на Б. на адреса на топлоснабдения имот - гр. София, ж.к. ****. Същата се е
върнала в цялост, невръчена, с отбелязване, че лицето В.С. дава сведения, че Б. живее
в чужбина.
Въпреки това съобщение отново е изпратено до този адрес и този път същото
това лице В.С. е приело съобщението за Б.. В призовката, приета на 01.08.2019 г., не е
отбелязано, че В. С. като пълнолетен от домашните се задължава да предаде
съобщението на адресата. По същия начин – на този адрес, чрез В. С., е формално
призована Б. за първо с.з. По този начин й е връчено и решението.
Установява се от справката от ГРАО / приложена в първоинстанционното
дело/ и от приложените към молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК документи, че С. Б. е
родена в Петрич, България, но считано от 29.11.2000 г. е освободена от българско
гражданство с Указ на Президента. Видно от удостоверение от 10.04.2001 г. то тя е
3
придобила чешко гражданство. Съгласно удостоверение за брак Б. е омъжена за чех
считано от 1991 г., като бракът е сключен в Чехия, Мости у Яблункова. Представен е
и заверен препис с превод от чешка лична карта на Б., издадена на 09.06.2021 г.
Следователно безпротиворечиво се установява от писмените доказателства по
делото, вкл. и от справка ГРАО, че ответникът С. Б. не е имала към момента на
връчване на исковата молба и на призовките регистриран адрес в България, като
същата е освободена от българско гражданство и живее в Чехия от 1991 г. В този
смисъл са и сведенията на лицето от топлоснабдения имот В. С., който при първото
неуспешно връчване сам е посочил пред връчителя, че на адреса не живее ответницата,
която от години е в чужбина. Поради това връчването на книжа на ответницата Б. чрез
В. С. като домашен от адреса е ненадлежно. Не съществуват данни по делото Б. да е
обитавала някога този адрес /на топлоснабдения имот/, нито е била регистрирана на
него, нито В. С. е домашен от адреса, нито последният се е задължил да предаде
книжата на адресата. Видно от справката ГРАО то към момента на връчване на
исковата молба за отговор С. Б. на практика не е имала регистриран адрес в РБ. Н.а. е
в Чехия, а п.а. “ж.к. Красно село“ без последващи уточнения не съставлява надлежно
регистриран адрес в страната.
По тези съображения се налага извод, че връчването на препис от исковата
молба, както и на призовката за съдебното заседание, е осъществено в нарушение на
правилата на ГПК. Така констатираните обстоятелства се явяват основание за отмяна
на постановеното неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид
установеното нарушаване на правото на защита на ответника Б. в образуваното срещу
нея исково производство и лишаването от възможността й да участва в него, молбата с
правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна. Оспореното неприсъствено
решение следва да бъде отменено по отношение на С. Б., а делото върнато на СРС за
разглеждане на спора от друг съдебен състав.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъствено решение от
29.01.2020 г. по гр.д. № 24 553/2019 г. по описа на СРС, 28 състав в частта относно
предявените срещу С. Г. Б. ЕГН ********** искове.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг
състав, като разглеждането започне от етапа – изпращане на препис от исковата молба
на ответника за отговор в едномесечен срок /чл. 131 от ГПК/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5