№ 3685
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153908 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Р. Х. С., И. В. С. и Х. В. С., искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
следните суми:
1. Р. Х. С. - сумата в размер на 1633,22 лeвa, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. № 180858, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 310,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 27.08.2021 г., сумата в размер на 9,60 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 2,20 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2018 г. до 27.08.2021 г.;
2. И. В. С. - сумата в размер на 408,30 лeвa, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. № 180858, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 77,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 27.08.2021 г., сумата в размер на 2,40 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 0,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2018 г. до 27.08.2021 г.;
3. Х. В. С. - сумата в размер на 408,30 лeвa, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. № 180858, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на
1
вземането, сумата в размер на 77,56 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 27.08.2021 г., сумата в размер на 2,40 лева - цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на 0,55 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2018 г. до 27.08.2021 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците и ответника Р. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната
от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. В. С.,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Твърди, че не е налице облигационно правоотношение между него и ищеца за
доставка на топлинна енергия, съответно, че не е потребена топлинна енергия в твърдения
размер, както и че не е приел наследството на наследодателя. По така изложените доводи
моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от другите ответници
Р. Х. С. и И. В. С..
Третото лице – помагач на страната на ищеца т не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и наследодателя на ответниците и ответника Р. С., по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на последните е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от представения по делото договор от 09.12.1994 г. за продажба
на недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992 г. и Наредба № 8/11.03.1993 г., както и
изготвените по реда на Наредба № 14/2009 г. справки за родствени връзки, се установява, че
наследодателят на ответниците – В. П. С., е придобил правото на собственост върху
процесния имот. Между страните не се спори, че имотът е придобит по време на брака му с
ответника Р. С.. Установява се, че наследодателят В. С. е починал на 03.01.2021 г., като
негови наследници по закон са ответниците Р. Х. С. – негова съпруга и синовете му И. В. С.
2
и Х. В. С.. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба през процесния период наследодателят В. С. и ответникът
Р. С. са били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на имота, като
същите са били задължени лица за заплащане на продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия до процесния имот. С оглед смъртта на наследодателя В. С., за
включените в наследствената му маса задължения – включително и за това за цена на
потребена топлинна енергия следва да отговарят именно наследниците му по закон, за които
няма данни да са се отказали от наследството му. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН
наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване
на наследството, т. е. нормата на чл. 48 ЗН въвежда законова презумция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемане на наследството по опис или отказ от
наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г., по описа
на ВКС, III ГО). В разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява
ответниците да са приели наследството на В. С. по опис или да се отказали от него, поради
което се налага извод, че на основание наследствено правоприемство тримата ответници
следва да отговарят за включените в наследствената маса на наследодателя им задължения
за процесния период, т.е. за ½ част от задълженията или ответниците И. В. С. и Х. В. С.
следва да отговарят за по 1/6 част от задълженията, а ответникът Р. Х. С. - за 4/6 от тях (1/6
+1/2), доколкото същата освен в качеството си на наследник на В. С., в който случай
отговаря за 1/6 част от задълженията, носи отговорност и в качеството си на съсобственик
на имота през исковия период, поради което отговаря и за останалата ½ част от
задълженията (общо 4/6).
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е
упражнено от правоимащите лица правото на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не
може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове
– Наредба № 16-334/06.04.2007 г., ЗЕ. Съгласно заключението за процесния период е
начислена топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за топлинна енергия за
отопление на имот и за БГВ. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия
период топлинна енергия възлиза на 2449,79 лева, изчислена при съобразяване на резултата
от изравнителните сметки. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства да са
извършвани плащания. Следователно задължението на ответника Р. С. възлиза на сумата в
размер на 1633,19 лева, до който размер предявеният срещу нея иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 1633,22 лева -
отхвърлен. Задълженията на ответниците И. С. и Х. С. възлизат на сумата в размер на по
408,30 лева в какъвто размер са предявените срещу тях искове, поради което същите следва
да бъдат уважени изцяло.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
3
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по делото
доказателства – извлечение от сметка, се установява дължимата сума за процесния период от
01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. да възлиза на сумата в общ размер на 14,40 лева, в какъвто
размер е и твърденият от ищеца общ дължим размер на сумата за услуга за дялово
разпределение, доставена в имота през исковия период. Доколкото в посочената по-горе
сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза не е
включена и дължимата сума за дялово разпределение, то предявените срещу тримата
ответници искове за заплащане на цена на извършена услуга дялово разпределение се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери от 9,60 лева
срещу Р. С. и от по 2,40 лева срещу И. С. и Х. С..
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
исковия период от 15.09.2019 г. до 27.08.2021 г. върху установения общ дължим размер на
вземането за главница за стойност на потребена топлинна енергия от 2449,79 лева възлиза на
сумата в общ размер на 485,19 лева. Доколкото претенцията на ищеца е в по-малък размер
(общо 465,38 лева), то предявените срещу тримата ответници акцесорни искове се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени срещу тях размери от
310,25 лева срещу ответника Р. С. и от по 77,56 лева срещу ответниците И. С. и Х. С..
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 30.09.2018 г. до
27.08.2021 г., се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Направените такива от ищеца такива са в общ размер на 547,32 лева, от които 117,32 лева за
платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в размер на 546,69 лева. Следователно дължимите разноски от ответника
4
Р. С. са в размер на 364,45 лева, а дължимите от ответниците И. С. и Х. С. са в размер на по
91,12 лева. В тежест на ответника Х. С. следва да бъдат възложени и направените от ищеца
разноски за платен депозит за особен представител в размер на 300 лева, които съразмерно
на уважената част от исковете възлизат на 299,66 лева. Следователно ответникът Х. С.
следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 390,78 лева.
Разноски в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани поради липсата на
данни и претенция за такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Х. С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна - III“,
бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1633,19 лeвa, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. №
180858, ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 310,25 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
27.08.2021 г., сумата в размер на 9,60 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 364,45 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на
незаплатена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1633,19 лева до пълния
претендиран размер от 1633,22 лева, както и иска за сумата в размер на 2,20 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2018 г. до 27.08.2021 г.
ОСЪЖДА И. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна - III“,
бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 408,30 лeвa, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. №
180858, ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 77,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
27.08.2021 г., сумата в размер на 2,40 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 91,12 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на
0,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.09.2018 г. до
27.08.2021 г.;
ОСЪЖДА Х. В. С., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна - III“,
бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 408,30 лeвa, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна – III“, бл. 31, вх. Г, ет. 3, ап. 148, с аб. №
180858, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 77,56 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 27.08.2021 г., сумата в размер на 2,40 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 390,78 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 0,55 лева, представляваща обезщетение за
5
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 30.09.2018 г. до 27.08.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6