Мотиви към присъда по НОХД № 1710 по описа за 2019г. на ШРС
На 29.07.2019г. от
Шуменска районна прокуратура е внесен в РС – гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№37/2019г., по който на 29.07.2019г. е образувано производство пред първа
инстанция срещу М.М.М. ЕГН **********, за извършени от него престъпления от общ
характер по чл.183 ал.4 от НК във вр. с чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: за периода от 01.12.2012г. до
31.05.2019г. включително, в с. Тимарево, след като е бил осъден с определение
от 27.10.2011г. по гр. дело № 2844/11г.по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 04.11.2011г., изменено с решение № 1627 от 06.10.2015г. по гр. дело №
1789/2015г. по описа на ШРС, влязло в сила на 23.10.2015г., да издържа свой
низходящ – сина си Т.М.М., род на ***г., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 35 месечни вноски по 70
лева всяка - общо 2450 лв. и 43 месечни
вноски по 100 лв. всяка – общо 4300 лв., всичко 6750 лв., и деянието е
извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила на
03.01.2013г. присъда по НОХД № 1759/2012г. на ШРС за престъпление по чл. 183
ал.1 от НК.
че за периода от 01.12.2012г. до 31.05.2019г.
включително, в с. Тимарево, след като е бил осъден с определение от
27.10.2011г. по гр. дело № 2844/11г.по описа на ШРС, влязло в законна сила на
04.11.2011г., изменено с решение № 1627 от 06.10.2015г. по гр. дело №
1789/2015г. по описа на ШРС, влязло в сила на 23.10.2015г., да издържа свой
низходящ – дъщеря си И.М.М., род на 26.07.2008г., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 35 месечни
вноски по 65 лева всяка - общо 2275 лв.
и 43 месечни вноски по 100 лв. всяка – общо 4300 лв., всичко 6575 лв., и
деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила на
03.01.2013г. присъда по НОХД № 1759/2012г. на ШРС за престъпление по чл. 183
ал.1 от НК, поради
което и на основание
че за
периода от 01.12.2012г. до 31.05.2019г. включително, в с. Тимарево, след като е
бил осъден с определение от 27.10.2011г. по гр. дело № 2844/11г.по описа на
ШРС, влязло в законна сила на 04.11.2011г., изменено с решение № 1627 от
06.10.2015г. по гр. дело № 1789/2015г. по описа на ШРС, влязло в сила на
23.10.2015г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Д.М.М., род на ***г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно – 35 месечни вноски по 65 лева всяка - общо 2275 лв. и 43 месечни вноски по 100
лв. всяка – общо 4300 лв., всичко 6575 лв., и деянието е извършено повторно,
след като деецът е бил осъден с влязла в сила на 03.01.2013г. присъда по НОХД №
1759/2012г. на ШРС за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание
“глоба” в размер на 500 лв., както и комулативното наказание „обществено
порицание“ при условията на чл. 55 ал.1 б. „в“ от НК. Предлага на осн. чл. 23
от НК едно общо наказание по трите присъди.
Процесуалния представител на подсъдимия се изказва в
подкрепа на искането на представителя на държавното обвинение. Разпитан в хода
на съдебното следствие подсъдимият заявява, че дължи издръжката, че е започнал
изплащането и това ще продължи, ако съда му даде тази възможност, заявява, че
съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: До 2010г. подсъдимия М. живял на съпружески начала със
свидетелката С.М.С.. От съжителството им се родили децата им – Т.М.М., род. на ***г.,
И.М. М.,
родена на ***г. и Д.М.М., род. на ***г.
След като двамата родители преустановили съвместното си
съжителство, децата останали да живеят заедно с майка си в дома на нейните
родители в с. Тимарево.
През 2011г. свидетелката С.М. *** с иск да бъде осъден
подсъдимия да заплаща издръжка на децата им. Въз основа на исковата и молба
било образувано гр.д. № 2844/2011г. на ШРС. В хода на производството двамата
родители постигнали спогодба, която била одобрена с определение на ШРС от
27.10.2011г. Според одобрената от съдебния състав спогодба, подсъдимия бил
осъден да заплаща издръжка чрез майката на децата си както следва – по 70 лв.
месечно за Т.М. считано от 01.06.2011г. и по 65 лв. месечно за всяко от другите
деца – И. и Д.М., считано от 01.06.2011г. Определението за прекратяване на
производството поради постигната спогодба е влязло в сила на 04.11.2011г.
На 14.11.2011г. в Съдебно изпълнителна служба при ШРС
било образувано изпълнително дело № 20113630402160 по молба на свидетелката С.С.
в качеството и на взискател срещу подс. М. в качеството му на длъжник с предмет – принудително събиране на
дължимата от подсъдимия издръжка.
В
периода от м. ноември 2011г. до 31.11.2012г. подсъдимия не заплатил за всяко от
децата си по 12 дължими месечни вноски за издръжка, като по този начин
реализирал три престъпления, всяко от които по чл. 183 ал.1 от НК. За тези три
престъпления той бил осъден с влязла в сила на 03.01.2013г. присъда постановена
по НОХД № 1795/2012г. на ШРС. С тази присъда на подсъдимия били наложени три
наказания „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца всяко, които на осн. чл.
23 ал.1 от НК били комулирани. Изпълнението на определеното по този начин общо
наказание – 6 месеца „Лишаване от свобода“ било отложено на основание чл. 66
ал.1 от НК. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство по НОХД №
1795/2012г. на ШРС, подсъдимият внесъл на 10.10.2013г. по ИД № 20113630402160
на СИС при ШРС сумата от 77.52 лв., които били преведени от съдия изпълнителя по
сметка на РС-Шумен за покриване на държавни такси. Така и след влизане в сила
на присъдата по НОХД № 1795/2012г. на ШРС, дължимите от подсъдимия суми за
издръжка на трите му деца за инкриминирания период /м. ноември 2011г. –
31.11.2012г./ продължавали да не бъдат платени от него, както и дължимите суми
за периода от 01.06.2011г. до влизане в сила на определението за одобряване на
спогодбата.
С
решение № 1627 от 06.10.2015г. постановено по гр. . № 1789/2015г. на ШРС бил
изменен размерът на присъдената издръжка по гр. д. № 2844/2011г. на ШРС, като
тя била увеличена на 100 лв. месечно за всяко от трите деца. Това решение
влязло в сила на 23.10.2015г. подсъдимия продължавал да дължи издръжката чрез майката
на децата си – свидетелката С.С., а падежът на задълженията бил първо число на
месеца, за който се дължи издръжката.
След
като дължимата месечна издръжка за всяко от децата била увеличена подсъдимият
продължил да не изпълнява ежемесечните си задължения за заплащането ѝ.
Едва през 2018г. по изпълнителното дело постъпили парични суми. В периода м.
април 2018г. – м. януари 2019г. включително, по изпълнителното дело били
превеждани ежемесечно суми в размер на 300 лв. Държавният съдия изпълнител
превеждал тези суми от 300 лв. всеки месец по сметка на свидетелката С. за
издръжка на децата. Освен това на 19.12.2018г. по сметката на ДСИ във връзка с
ИД № 20113630402160 била приведена сумата от 143.02 лв. от „Банка ДСК“ АД, като
ДСИ превел по сметката на свидетелката С. 100 лв. от тази сума за плащане
издръжки на децата. Така общо платените за издръжка на трите деца суми от
подсъдимия за целия период за който той бил осъден, считано от 01.06.2011г.
били в размер на 3 100 лв. При заплащането на тази сума чрез ДСИ, тя
послужила за погасяване на най-старите задължения, считано от 01.06.2011г.,
като се има предвид , че в периода 01.06.2011г. – 09.07.2015г. според одобрената от съда спогодба
подсъдимият дължал издръжка на трите си деца общо в размер 200 лв. месечно /70
лв. – за сина си Т., и по 65 лв. – за всяка от двете си дъщери/, то с платената
сума в размер на 3 100 лв. той погасил задълженията си за издръжка по
отношение на трите си деца за общо 15 месеца и половина, считано от м. юни
2011г. до м. септември 2012г.
Освен
платените чрез ДСИ суми, описани по-горе, през целия период от 01.12.2012г. до
31.05.2019г. подсъдимия не е плащал други суми на децата си за издръжка.
Съгласно закона за изплащане на присъдени издръжки от общината на трите деца
били изплащани суми за издръжка чрез тяхната майка от община Хитрино в периода
от м. май 2012г. до м. октомври 2017г. включително, като по този ред за целия
период от време е била изплатена сума в размер на 13 800 лв.
Така,
въпреки плащането на общата сума от 3 100 лв. за погасяване на
задълженията за издръжка за периода от 01.12.2012г. до 31.05.2019г. включително
подсъдимият продължавал да дължи по 78 месечни вноски за издръжка на всяко от
децата си.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия М.
от обективна и субективна страна е реализирал три престъпления – всяко от които
по чл. 183 ал.4 във вр. с чл. 183 ал.1 от НК, а именно – в периода от
01.12.2012г. до 31.05.2019г. включително в с. Тимарево, след като е бил осъден
с определение от 27.10.2011г. по гр. д. № 2844/2011г. на ШРС, влязло в сила на
04.11.2011г., изменено с решение № 1627 от 06.10.2015г. по гр. д. № 1789/2015г.
на ШРС, влязло в сила на 23.10.2015г. , да издържа свой низходящ съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
78 месечни вноски и деянието е извършено повторно, след като деецът е бил
осъден с влязла в сила на 03.01.2013г. присъда по НОХД № 1795/2012г. на ШРС за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. Всяко от трите престъпления е реализирано
по отношение на всеки от низходящите му – сина му Т. М.М., дъщеря му И.М.М. и
дъщеря му Д.М.М..
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена
въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на разпитаните в с.з. свидетели – С.М.С. и Н.И.Х., както и от
приетите в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото, като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на три престъпления от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.4 от НК във вр.
с чл.183 ал.1 от НК защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимия чрез своето бездействие
не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на
влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни
вноски в определен размер, като неизпълнението на тези задължения е в размер на
повече от две месечни вноски;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката
в размер на повече от две месечни вноски и пряко я е целял.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като
родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока с оглед значителния срок и размер на неиздължението; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи
извод, че той е личност с висока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс. Хюсмен:
* смекчаващите вината обстоятелства – към момента подсъдимия
работи и изпълнява задължението си по плащане не дължимата издръжка,
положителна промяна напоследък в поведението му ;
* отегчаващи вината обстоятелства – не констатира.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
като то бъде определено при наличие на констатираните по-горе отговорността
обстоятелства: За престъплението по чл.183 ал.4 от НК е предвидено наказание
“лишаване от свобода” до две години или "пробация”, както и “обществено
порицание”. Въз основа на гореизложеното, както и предвид факта, че се
забелязва положителна промяна в поведението на подсъдимия, както и че е
започнал да изплаща дължимата си издръжка, съдът намира, че е справедливо да
определи наказанието при условията на чл. 55 ал.1 б. „в“ от НК а именно глоба в
максималния предвиден размер, както и комулативно дадената наказание
„обществено порицание“, чрез обявяване на присъдата на таблото за съобщения в
гр. Шумен, където е постоянното местожителство на подсъдимия. Това наказание
съдът намира за най подходящо с оглед защита интересите на трите му деца и
възможността да получават издръжка. Определеният размер на това наказание, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдената, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин
и с това наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: