№ 83
гр. Ловеч, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500528 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №5794/28.12.2023 г. от Д. Б. И., Н. Б. К., А.
Б. К., Р. А. К., П. М. П. против съдебно решение №213/27.11.2023 г. по гр.д.
№356/2022 г. на Районен съд –Троян,което се обжалва като
незаконосъобразно,в частта в която са уважени исковете по чл. 109 от ЗС и по
чл. 45 от ЗЗД. В обстоятелствената част на въззивната жалба е посочено, че
съдебния акт от 28.12.2023 г. е недопустим, тъй като в диспозитив съдът е
осъдил въззивниците да заплатят 3900 –три хиляди и деветстотин. Изтъква че
липсва яснота, с какво и как да бъде заплатено и в каква валута.
В хода на производство – на 22.08.2024 г. е починала Р. А. К. и нейни
наследници са Д. Б. И. ,Н. Б. К., А. Б. К..
Въззивниците П. М. П.,Д. Б. И. ,Н. Б. К., А. Б. К.,редовно призовани не
се явяват. За всички в процеса участва адв. Г.. Заявява че поддържат
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като в подробно обосновава тезата
си за неоснователност на исковете в писмено становище.
1
Въззиваемата, редовно призована, в съдебно заседание не се явява
лично, а чрез адв. Ц.. Излага, че въззивната жалба е необоснована, а
атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като
аргументира позиция в писмени бележки.
От представените доказателства по гр.д. 276/2022 г. на ТРС,от
заключенията на съдебно-техническата експертиза, от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Троянски районен съд се е произнесъл със съдебно решение
№213/27.11.2023 г. по гр.д. №356/2022 г.,с което
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС П. М. П. Б., , Р. А. К., А. Б. К., , Д.
Б. К. и Н. Б. К., да преустановят неоснователното си бездействие, с което
пречат на ищцата Н. Д. М.да упражнява правото си на собственост по
отношение на ПИ с идентификатор 05445.151.399 по КККР на с. Б., като
извършат ремонт или съответно да премахнат самосрутващите се сгради в
съсобствения им ПИ с идентификатор 05445.151.400 по КККР на с. Б., общ. Т.
, с идентификатори 05445.151.400.1.1 и 05445.151.400.2.
На основание чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА П. М. П. Б. да заплати на Н. Д. М.
обезщетение за претърпени материални щети в размер на 3 900 – три хиляди и
деветстотин, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022 г. до
окончателното изплащане.
На основание чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА Р. А. К., А. Б. К., Д. Б. К., и Н. Б.
К., да заплатят солидарно на Н. Д. М. обезщетение за претърпени материални
щети в размер на 3 900 – три хиляди и деветстотин, ведно със законната лихва,
считано от 03.05.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. М., против П. М. П. Б., Р. А. К., А. Б. К.,
Д. Б. К., и Н. Б. К., иск по реда на чл. 45 от ЗЗД за сумата от 4 200 лева –
претендирани претърпени неимуществени вреди.
ОСЪЖДА П. М. П. Б., П. М. П. Б., Р. А. К., А. Б. К., Д. Б. К., и Н. Б. К. да
заплатят на Н. Д. М., , сумата от 1 780 – хиляда седемстотни и осемдесет лева,
сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част.
ОСЪЖДА Н. Д. М., да заплати на П. М. П. Б., сумата от 550 – петстотин
и петдесет лева, сторени съдебноделоводни разноски, съразмерно с
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Н. Д. М., да заплати на всеки един от Р. А. К., А. Б. К., и Н. Б.
2
К. по 497 – четиристотин деветдесет и седем лева, на Д. Б. К., – сумата 550 –
петстотин и петдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно
с отхвърлената част.
По повод очевидна фактическа грешка въззивният съд е постановил с
определение от 11.06.2024 г. делото да бъде изпратено на ТРС за произнасяне
със съдебен акт. Постановено е съдебно решение 207/25.04.2024 г. на ТРС ,с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение № № 213 от 27.11.2023 г., постановено по гр. дело № 356 от 2022 г.
по описан а ТРС, както следва: „във втори и трети абзац след сумата 3 900 –
три хиляди и деветстотин допълва „лева“. В същите абзаци допълва:
„обезщетение за материални щети, изразяващи се в парични обезщетения,
които сина на ищцата Н. М. - С. М. е заплащал на лицата, наети да работят в
имота, за претърпените от тях контузии, както и счупен телефон, причинени
от падащите предмети от сградите, собственост на ответниците П. М. П.-Б., Р.
А. К., Д. Б. К., А. Б. К. и Н. Б. К., включително по представени платежни
документи от 21.12.2021 г. и 23.12.2021 г., с които С. М. е превел посочените
суми, с основание възстановяване на Айфон на К. М., и с основание контузия
на К. М..
Атакуваното съдебно решение №213/27.11.2023 г. на Троянски районен
съд е валидно и допустимо. Съдебният акт е обжалван само в частта,в която са
уважени исковете по чл. 109 от ЗС въззивниците да преустановят
неоснователното си бездействие, с което пречат на ищцата Н. Д. М., да
упражнява правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор
05445.151.399 по КККР на с. Б., като извършат ремонт или съответно да
премахнат самосрутващите се сгради в съсобствения им ПИ с идентификатор
05445.151.400 по КККР на с. Б., общ. Т. , с идентификатори 05445.151.400.1.1
и 05445.151.400.2 и по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от П.П. в размер
на 3900 лева и от останалите въззивници също сума в размер на 3900 лева. В
обжалваните части съдът извърши самостоятелен анализ на писмените и
гласни доказателства и приема, че е решението незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
След дадени указания на въззивната инстанция по определение от
05.11.2024 г. , въззиваемата-ищца е конкретизирала петитум на исковете с
писмена молба №7390/11.11.2024 г. Това е обосновано от липсата на
конкретика в петитума на исковата молба по исковете по чл. 109 от ЗС и
3
произнасянето като последица от това на районния съд в мотиви и
диспозитив да бъде ремонтиран или премахнат първи етаж на процесната
двуетажна жилищна сграда, обозначен в съдебния акт като имот с идент.
№05445.151.400.1.1. Това е в противоречие, както с основанието на иска,
където се обсъжда необходимост от ремонт на .покрива на двуетажната сграда,
така и възможността да бъде изпълнено решението, тъй като технически е
невъзможно да се премахне само първи етаж на дветажната жилищна сграда.
Въззивният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза която
приема, че е компетентно изготвена и професионално защитена, поради което
я съобразява при изясняване на спора от фактическа страна. Изяснява се
индивидуализацията на сградите, които ответниците са придобили при
съдебната делба по действащия кадастрален план и карта на с. Б.,Л.област.
Вещото лице е проследило регулационните записвания на имотите по
представените документи и по действалите регулационни планове на с. Б. от
1921 г., 1980 г. и сега действащата КККР. Установено е при оглед на имота и
състоянието на процесните сгради към 17.03.2025 г.
Свидетелските показания на св. Г.А.А., И. П. Г. и С. А. М. съдът не
съобразява като обективни, тъй като не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Всеки от свидетелите твърди за конкретна година, но
без да уточнява дата,че е възникнал деликт и техните показания са
неконкретни и общи. От друга страна липсват други св.показания, които да
потвърждават техните изявления. Твърденията на св. Г.А. не се са изолирани,
св. показания на И. Г. остават несъответстващи с другите доказателства
относно причинната връзка между състоянието на сградите и възникналите
увреждания и съдът не ги кредитира. И. Г. е служител при сина на ищцата-
Ст.М. и следователно е заинтересован в твърденията си. Съдът дава вяра на
св. показания на Г. Г.,Б. А.,И. И.,В. Ц. и В. Ц., тъй като са непротиворечиви ,
конкретни и съвпадат със заключението на вещите лица.
Н. Д. М. и нейната сестра В. Д. Ц. са се снабдили с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от
01.06.2007 г. на три недвижими имота, находящи се в с. Б., Лов. Област ,в т.ч.
поземлен имот с площ от 393 кв.м., находящ се в с.Б., Лов. Област, урегулиран
в п.VІ-399 в кв. 10 по плана на селото с уредени сметки по регулация, одобрен
кадастрален и регулационен план със заповед №786/1980 г. при граници
:улица, УПИ №VІІ-400, УПИ №ІХ-401 и УПИ №V-396 ,ведно с построените в
4
него жилищна сграда и стопански сгради. Въззивниците не спорят относно
способа на придобиване и правото на собственост на въззиваемата-ищца и
съдът приема този факт за установен.
В съдебно заседание на 09.05.2023 г. В. Ц. е изслушана като свидетел и
посочва, че Н. М. не я допускала в къщата и тя трябвало да спи при
братовчедите, като пет години не е влизала в къщата. Заявява, че минава
покрай къщата и е много мъчно, тъй като е имала своя стая, за която няма
ключ. Посочва, че „от сградите на съседите не са падали цигли“/к.ц./.
Дъщерята на В.Ц.- св. В. Ц. заявявава, че през 2019 г. или 2018 са посетили с
майка си имота, тъй като пред портата били изхвърлени техни вещи-мебели,
дрехи и други предмети.Жилищната сграда в имота на въззивниците е стара и
необитаема, но си е в цялост и съседите правят по нея ремонти. Покрива на
селскостопанската ср.града на въззивниците не е наклонен към техния имот.
От 2021 година не е влизала в имота, който е собственост на майка и и леля и.
В. Ц. не е възлагала на С. М. да управлява имота и.
По действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на с. Б.
,одобрени със заповед №РД-18-21/24.03.2009 г. на изп.директор на АГКК
процесния имот на ищцата-въззиваем е с идентификатор 05445.151.399 по
КККР на с. Б. общ. Т., с площ от 386 кв. м., ведно с построените в имота три
сгради- жилищна сграда с идентификатор 05445.151.399.1 и две
селскостопански сгради с идентификатори 05445.151.399.2 и 05445.151.399.3.
По силата на доброволна делба на недвижими имоти от 12.12.2008 г.
съсобствениците Б. Н. К. /наследодател на Р. К., Н. К., Д. К. и А. К./, П. Н. К. -
Л. и П. М. П., вписана в Служба по вписванията - гр. Троян на 15.12.2008 г. с
вх. № 4342, опис № 103, том 3, кн. Б, партиди № 1439-1445 са поделили
недвижимите имоти, в т.ч. и поземлен имот с идентификатор 05445.151.400 по
КККР на с. Б. общ. Т.,ведно със застроените двуетажна жилищна, и две
стопански сгради. Посочен е недвижим имот с кад.№400 с площ от 438 кв.м.,
отреден п. VІІ-400 с площ от 438 кв.м. в кв. 10 по регулационния план на с. Б.
от 1980 г., съответства по местонахождение, площ и граници на поземлен
имот с идентификатор 05445.151.400 по КККР на с. Б. общ. Т., жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 05445.151.400.1.1, едноетажна стопанска
постройка с идентификатор 05445.151.400.2 и двуетажна стопанска постройка
с идентификатор 05445.151.400.3.
Въззивниците,наследници на Б.К. се легитимират като собственици по
5
делба и наследство на ½ идеална част поземлен имот с идентификатор
05445.151.400 по КККР на с. Б. общ. Т., ведно с първи етаж на двуетажната
жилищна сграда на два етажа с идентификатор 05445.151.400.1.1 и двуетажна
стопанска постройка с идентификатор 05445.151.400.3. Предвид
констатациите по съдебно техническата експертиза от 17.03.2025 г. съдът
разграничава, кой от въззивниците на коя сграда е собственик
П. М. П., е получила в реален дял и станала изключителен собственик на
1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 05445.151.400, ведно с
целия втори жилищен етаж, обособен като самостоятелно жилище от
построената в имота жилищна сграда на два етажа с идентификатор
05445.151.400.1.2, както и цялата едноетажна стопанска постройка, долепена
до жилищната сграда с идентификатор 05445.151.400.2/като на нейно име те
са записани в КРНИ на с. Б./.
Първият регулационен план на с. Б. е одобрен със заповед
№№1300/10.05.1921 г. и по него поземлен имот с идентификатор
05445.151.400 е част от имот с кад №223 ,урегулиран в п. Х-223 ,в кв.10
,записан на П. Д. без документ.По дейсващият понастоящем застроителен и
регулационен план , одобрен със заповед №769/14.04.1980 г. от имот кад №223
са образувани два имота- имот ,урегулиран като п.VІІ-400 и п.VІІ-968 в кв.10 .
В имотът урегулиран като п.VІІ-400 са нанесени три сгради - едноетажна
масивна жилищна сграда , на северна граница на имота и на уличната
регулационния от изток, едноетажна паянтова стопанска сграда, на северна
граница на имота и двуетажна паянтова стопанска сграда , на западна
регулационна граница. В разписния лист към плана е записано, че имот №400
е на П. П. П. , а имот №399 на Д. Г. Т.. В застроителния план е показано
основно застрояване, като липсва допълващото и върху жилищната сграда е
записано два етажа, а съществуващата на северна граница едноетажна
паянтова жилищна сграда се премахва. Поземленият имот с идентификатор
05445.151.400 съотвества по местонахождение, площ и граници с имот с кад.
№400 и сградите в него, като е урегулиран по имотните граници и няма
придаваеми места.
Жилищната сграда в имота е с носеща дървена конструкция в добро
състояние/становище на вещите лица по съдебно-техническите експертизи в
първа и въззивна инстанция/, по носещите греди на хоризонталния дървен
гредоред между етажите няма деформации, по основните хоризонтални и
6
вертикални елементи на покривната конструкция/столици и попове/ не са
налице видими деформации. Сградата с идентификатор 05445.151.400.1 е с
площ от 50 кв.м. на два етажа, еднофамилна жилищна сграда,застроена през
1922 г. Носещата конструкция е в добро състояние, междуетажната покривна
конструкция е от дървен гредоред, дървен покрив, четирискатен с покритие от
керемиди. Към 04.07.2023 г. вещото лице е посочило, че има частично
разрушаване и гниене на ребра,летви, стреха и челни дъски, като наскоро са
били поставени улуци от двете страни на стрехите. В допълнителното
заключение №4577/18.10.2023 г. вещото лице е установило, че е извършен
ремонт на сградата след огледа от 04.07.2023 г. и е посочено, че състоянието
на покрива е задоволително и няма опасност от конструктивна застрашеност
на сградата. При огледа на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
,допусната от въззивната инстанция се установява,че на покрива е извършен
частичен ремонт и няма счупени и разместени керемиди, капаците са
подмазани, а по стряхата откъм улицата и към имота на въззиваемата са
поставени улуци.
Втората сграда с идентификатор 05445.151.400.2 е едноетажна,
паянтова, със селскостопанско предназначение, с каменен зид,върху който е
издигната тухлена стена, укрепена с вградена в зидарията дървена паянтова
конструкция, покривната конструкция е дървена, едноскатна с наклон към
имота на въззивниците. Има междинен хоризонтален дървен гредоред със
свързващи и подложни греди за покривните попове, покрита е с керемиди
марсилски тип и на горната част на калката при огледа от вещото лице към
юли 2020 г. е имало деструкция на тухлените блокове, нарушена структура на
покрилните елементи под керемидите. Конструкцията в частта на междинното
покритие е в добро техническо състояние и е извършен ремонт, който вещото
лице е посочило, че не е бил достатъчен за безопасно ползване на сградата.В
допълнителното заключение по съдебно техническата експертиза от
18.10.2023 г. е конкретизирано, че калканната тухлена стена е в лошо
състояние и свързващия материал на последните няколко реда липсва, циглите
на билото са неукрепени, капаците са разместени и има отвор на дясната
странична страна. Към 17.03.2025 г. тухлената стена на постройката е
съборена от въззивниците до каменния зид .
В процесния имот на въззивниците е разположена и сграда с
идентификатор 05445.151.400.3-собственост на Б.К., която е двуетажна
7
паянтова, със селскостопанско предназначение с годен за ползване първи
етаж. Покривът е амортизиран , но няма опасност от саморазрушаване.
С Договор за управление и поддръжка на недвижими имоти от
22.02.2015 година и Договор за строителство от 25.11.2021 година Н. Д. М. е
възложила на своя син С. А. М. да извършва стопанисване, ремонт и
поддържане на процесния имот в с. Б. като възложител , но за сметка на
изпълнителя, считано от датата на подписване на договора.
През 2019 г. , /на неконкретизирана дата/ Ст.М. повикал Г. А. да постави
система за видеонаблюдение, като свидетелят посочва, че станал инцидент и
на главата и дясното му рамо паднали цигли или керемиди от покрива на
въззивниците. Съдът счита ,че неговите показания са изолирани, тъй като не
се потвърждават от останалите доказателства,а единствено от св.показания на
Ст.М., който е заинтересован от изхода на спора. Предвид отстоянието на
жилищната и селскостопанските сгради от жилищната сграда на въззиваемата,
поставените дървени греди и дървени отпадъци, които създават буферна зона
и ограничават достъпа до тях, съдът счита, че не се доказва твърдението, че
паднали от сградите цигли и керемиди са наранили главата и рамото на Г.А..
Още повече, че камери за видеонаблюдение няма как да бъдат поставени
върху стената на жилищната и стопанската сграда на въззивниците и
следователно свидетелят да се е намирал в този участък на дворното място на
ищцата. Твърди се, че С. М. е изплатил на Г.А. сума от 1000 лева, която
посочва, че е била за обезщетяване на вредите му.
През октомври 2020 г. /по свидетелските показания на И. Г./ С. М.
възложил в работно време на своя служител И. Г., работещ в дружеството му
„Б.“ЕООД да пусне кучетата в имота и той решил да премести едни печки, за
да ограничи преминаването на животните в имота на въззиваемата. Заявява, че
върху него паднало „нещо“/к.ц./-не може да посочи цигла или тухла и паднал
на земята. Посочва, че последвал преглед при личния му лекар, но не можел да
стои на краката си. Излага, че „В същото време сключихме един договор с
американска компания, която да сключвам договори в И.,бяхме намерили за
изкупуването на канабис, за регистрация в П.“/к.ц./ и Ст.М. му дал 4000 лева
аванс. Заявява, че 4-5 месеца не можел да върши възложената му работа и М.
му казал да задържи сумата от 4000 лева .
По делото е представен договор за дистрибуция от 13.08.2020 г. между
И. П. Г. и Р.У.С. Инк. От Н.,С. за срок до 31.12.2020 г. , с който Г. като брокер –
8
изключителен представител на дружеството на територията на цялата страна
И. да преговаря за споразумения с италиански субекти, произвеждащи
канабис L и договаря закупуването на минимум 4000 кг биомаса от канабис L
във форма на пелети, готови за извличане на нуждите на услугите на
търговеца. За дружеството Р.У.С. Инк. От Н.,С. представител подписал
договора е С. М.. И. П. Г. е получил от С. М. сумата 4000 лева на 17.08.2020 г.
–авансово плащане във връзка с договор сключен пред него и Р.У.С. Инк. От
Н.,С.,представлявано от Ст.М..
И. П. Г. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност по болничен
лист №Е20200672044 за времето от 15.09.2020 г. до 19.09.2020 г. с диагноза
„увреждания на шийните коренчета,некласифицирани другаде“. Този писмен
документ опровергава неговите твърдения относно дата на инцидента, че е
възникнал през октомври 2020 г. и съдът приема, че св.показания са
необективни. Следователно не може да установи безспорно дата на дейнието
и съществуването на причинна връзка между падането на отломки от рушащи
се сгради на въззивниците , като причина за уврежданията му. Приложен е
амбулаторен лист за преглед от 28.10.20 година с диагноза периферен
световъртеж и издаден болничен лист №Е20200997714 за периода от
26.11.2020 г. до 05.10.2020 г. със същата същата диагноза. Показанията на св.
М., че И. е бил десетки месеци в болнични не се подрепят от писмените
документи. Посочените диагнози и датите на болничните също са отдалечени
хронолигчно и не могат да се свържат времево с инцидента твърдян от св. Г..
Съдът не възприема, като доказани твърденията на Ст. М., че е наел хора
от С.б., с които сключил договор за определена строителна работа. В делото
липсват писмени доказателства в такава насока, няма конкретно посочена дата
и обстоятелства, които да изясняват кога е възникнало деянието. Твърдението
е ,че единият от работниците бил ударен от парчета от постройките на
въззивниците, които му счупили телефона и го наранили, а М. му заплатил
сумата 1100 лева за телефона и 1300 лева за обезщетение/по исковата молба/.
В съдебно заседание М. заявява, че се разбрали за 1200-1500 лева, които
изпратил на работника. Тези обстоятелства не се доказват с каквито и да са
други писмени или гласни доказателства и съдът приема, че са недоказани.
С. М. изготвил запис на заповед от 24.01.2022 г. ,койято неговата майка
Н. Д. М. подписала на същата дата с падеж 30.04.2022 г. за сумата 7800 лева.
Н. М. е заплатила с пл. нареждане от 27.04.2022 г. на сина си С. М. сумата
9
4300 щатски долара като е посочено, че сумата се изплаща по запис на заповед
от 24.01.2022 г.
Въззиваемата чрез сина си Ст.М. е сезирала по жалба Община Троян и
по адм. Преписка № 1095/06.03.2023 г е извършен оглед на имота - протокол
№ 5/14.05.2020 г. Кметът на Община Троян е издал заповед № 634 от
20.05.2020 г. с предписание до възивниците да извършат ремонт и
реконструкция на покрива на двуетажната жилищна сграда, собственост на
наследниците на Б. Н. К.- Р. К., Н. К., Д. К. и А. К. и да се премахване на
покривната конструкция и тухлените зидове на стопанската сграда до ниво
каменен зид, собственост на ответницата П. П. Б..
Р. К., Н. К., Д. И. и А. К. са подали заявление с вх. № З-УТ-
199/03.10.2022 г. до Община Троян, в което са посочили, че като собственици
на двуетажна паянтова жилищна сграда в имот 05445.151.400, УПИ VII-400 в
кв. 1, по план с. Б. са изпълнили нареждането за ремонт и реконструкция на
покрива на сградата, за което е била уведомена въззиваемата.
Административният орган е приел, че към 30.11.2022 г., сградите не са
опасни,ремонтиран е покрива на двуетажната сграда, като са монтирани
улуци,извършен е текущ ремонт и на покрива на стопанската постройка.
На 26.10.2022 г. Главният архитект на Община-Троян е дал разрешение
за изготвяне на проект за основен ремонт на покрива на селскостопанската
сграда, собственост на ответницата П. М. П., в условията на чл. 147, ал. 1, т. 3
от ЗУТ. Издадено е разрешение за строеж № 78/10.05.2023 г/ влязло в сила на
29.05.2023 г./ - Приложение № 1 от 29.05.2023 г. към разрешение за строеж №
78/10.05.2023 г., ведно с цялата проектна документация, на П. М. П.- Б. за
„Основен ремонт на покрив в условията на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ" , на
покрива на селскостопанската сграда, нейна собственост, с местоположение:
УПИ VII-400, кв. 10 по плана за регулация и застрояване на с. Б., /поземлен
имот с идентификатор 05445.151.400 по кадастралната карта на с. Б./, с
административен адрес: ***.
През май 2022 г. Б.А. /св. А.-„през май, точната дата не мога да кажа“/ е
направил ремонт на покрива на жилищната сграда. Този период се
потвърждава и от заявление от 03.10.2022 г.,с което Р.К., Н.К., Д.И. и А. К.
уведомяват кмета на Община-Троян, че са извършили ремонт и реконструкция
на двуетажната паянтова сграда.От докладна записка от 03.04.2023 г. по
преписка с рег №359р-20939/2022 г. на ОД на МВР-Ловеч се установява, че на
10
13.10. 2022 г. двама работници –Б.А. и В.М. по искане на въззивниците са
премахвали тухли от процесната стопанска постройка, като Ст.М. се е
противопоставил и извикал органите на реда.
В констативен протокол от 07.12.2023 г. комисия при Община-Троян е
констатирала по повод молба от 07.12.2023 г., че жилищната сграда е
амортизирана, строена е през 1929 г., но не е опасна и застрашена от
самосрутване, годна е за използване след извършване на ремонт.
В писмения отговор на Н.М. от 24.10.2024 г. е посочено, че жалбата е
недопустима, тъй като решението на съда е изпълнено изцяло доброволно от
ответниците-въззивници . Изтъква, че след завеждане на делото двуетажната
жилищна сграда е отразена в кадастралната карта със самостоятелни
идентификационни номера за всеки от двата етажа.
В съдебно заседание на 05.11.2024 г. въззиваемата е посочила,чрез
проц.предстаител, че е представила към писмения отговор снимки, за да се
види, че двуетажната жилищна сграда е ремонтирана, пренареден е покривът ,
поставени улуци ,а тухлената стена на стопанската постройка е премахната до
каменния зид и вече не създава опасност.
В заключението на съдебно-техническата експертиза от 17.03.2025 г. е
установено, че при огледа на процесните сгради, че покрива на жилищната
сграда е ремонтиран, а стопанската сграда е с разрушена стена до каменния
зид.
В настоящето производство в обхвата на въззивен контрол е
произнасянето по два негаторни иска с правно основание чл. 109 от ЗС
относно прекратяване на въздействието върху ползването на ПИ с
идентификатор 05445.151.399, предвид състоянието на двете сгради в ПИ с
идентификатор 05445.151.400-жилищна и стопанска. Произнасянето на съда
по негаторния осъдителен иск е свързано с установяване на активната
материално правна легитимация на ищците и правната заповед към
ответниците-въззиваеми да преустановят нарушението в правната сфера на
ищците. Следователно трябва да се установи и докаже, както правото на
собственост върху конкретния имот, така и конкретните действия, с които
ответниците навлизат в правната сфера на ищеца и тези условия обуславят
уважаване на исковата претенция по чл. 109 от ЗС.
Активната материално правна легитимация на ищцата-въззиваема не е
оспорена в процеса от въззивниците и съдът приема, че Н. М. се легитимира
11
като собственик ,придобил по давностно владение собствеността върху 1/2
ид.част от имот с идентификатор 05445.151.399 по КККР на с. Б.
Въззивниците са собственици по наследство и доброволна делба на поземлен
имот с идентификатор 05445.151.400 по КККР на с. Б., общ. Троян , и
застроените в него сгради с идентификатори 05445.151.400.1 и
05445.151.400.2.
След конкретизация на петитума на исковете с писмена молба от
11.11.2024 г. на Н.М. е изяснено, че искането по двата негаторни иска, касае
ремонт на покрива на жилищната сграда с идентификатор 05445.151.400.1 и
премахване на стените и покривната конструкция на саморазрушаващата се
сграда с идентификатор 05445.151.400.2 . Предвид това разграничение следва
да се отбележи, че Д.И., Н.К., А. К., като наследници на Б.К. са собственици
на първи етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор
05445.151.400.1.1, а П. П. –Б. е собственик на втори етаж на жилищната сграда
с идентификатор 05445.151.400.1.2 и на едноетажната селскостопанска сграда
с идентификатор 05445.151.400.2. Доколкото всички въззивници са
собственици на обособените етажи на жилищната сграда , покривът на
сградата е обща част и следователно те отговарят по иска с правно основание
чл. 109 от ЗС за ремонт на покрива на жилищната сграда. П.П. е собственик
на едноетажната стопанска сграда и следователно по втория негаторен иск за
премахване на стените и покривната конструкция на тази сграда следва да
отговаря само тази въззивница. Спрямо останалите въззивници искът по чл.
109 от ЗС е неоснователен, тъй като те не са собственици на тази сграда.
Съдът приема, че ищцата -въззиваем не е доказала по безспорен начин,
че застроените сгради с идентификатори 05445.151.400.1 и 05445.151.400.2 на
вътрешна регулационната граница на поземлени имоти с идентификатори
05445.151.399 и с идентификатор 05445.151.400 по КККР на с. Б.,препятстват
упражняване на правото и собственост върху притежавания в ½ идалана част
недвижим имот. Страните не спорят относно способите за придобиване на
поземлените имоти и периода на придобиване. Основните спорни въпроси
касаят състоянието на сградите в имота на въззивниците и въздействието
върху имота на въззиваемата-падането на тухли и цигли. Съдът намира, че от
св. показания на св. В.Ц., Вл.Ц., Г. Г., Б.А. и И. И., чиито св. показания
съвпадат, а съответстват и на изводите на вещите лица по съдебните
експертизи, се доказва,че сградите с идентификатори 05445.151.400.1 и
12
05445.151.400.2 са застроени преди много години от дядото на въззивниците,
не са обитаеми, имат вътрешни увреди, но не съставляват опасност за
живущите в имота на ищцата. В такава насока са показанията на св. В.Ц. и
Вл.Ц., като първата свидетелка е собственик на останалата ½ ид. Част от
поземления имот с идентификатор 05445.151.399 по КККР на с. Б. и сградите
в него. Посочената група свидетели са категорични, че жилищната и
стопанска града в имота на ответниците са стабилни,през определен период от
време на първия етаж на жилищната сграда е живял наемател/св. Б.А.,св. Г./,
не са падали елементи от сградите /св. Г.-„не съм забелязал да липсват цигли
или да има друга промяна, като минава.Не съм забелязал такива неща да е
имало/и са извършвани периодично ремонти на покривите им- св. А., св. И.. В
заключението на вещото лице от 18.10.2023 г. е посочено, че няма
конструктивна застрашеност на жилищната сграда, а процесната стопанска
сграда е описано, че има едноскатния покрив, наклонен към имота на
въззивниците, а не на въззиваемата. В заключението на в. лице от 10.07.2023 г.
е костатирано наличие на тухли и цигли в имота на ищцата, но не е могло да
намери причинно следствена връзка на този факт със състоянието на сградите
на ответниците. В тази насока са св. показания на И. Г., който е заявил, че са
наслагани греди от ищцата по стената на жилищната сграда и дървени
отпадъци откъм стопанската сграда ,сложени са печки/тези елементи са
видими и на приложените снимки по делото/,като се е обособена зона с
ограничаване на достъпа до сградите на вътрешната регулационна линия
между двата имота. Жилищната сграда е застроена 1929 г. , като едноетажната
стопанска сграда също е от този период, поради което те са амортизирани,
нямат добър външен вид, имало е през периода от 2019 г. различни повреди,
но те не са създавали опасност за въззиваемата и ползването на имота и.
Съдът намира,че не се установява и втората предпоставка за
основателност на негаторния осъдителен иск, а именно ответниците да са
осъществили действия накърняващи правото на собственост на въззиваемата
и пречещи и да осъществява в пълен обем правомощията си на собственик –
т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г.,
ОСГК. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд , а и
постановяване на акта на настоящата инстанция покрива на жилищната сграда
е ремонтиран, а тухлената и покривна конструкция на едноетажната стопанска
сграда са премахнати до каменен зид. В хода на съдебното производство
13
въпреки, че не е имало пряка и непосредствена опасност, която да е
установена от падане на елементите в имота на ищцата-въззиваема
въззивниците са отдали под наем на трето лице първия етаж на жилищната
сграда, неколкократно са ремонтирали покрива на жилищната сграда и
премахнали тухлената стена и покривна конструкция на стопанската сграда.
Реално целените правни последици от въззиваемата са постигнати и
предявените искове са неоснователни и при този довод.
Съдът е сезиран и с облигационен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за сумата 7800 лева-обезщетение за имуществени вреди/в рамките на
въззивния контрол/. С писмена молба №326/20.01.2023 г. по чл. 129 от ГПК
ищцата е конкретизирала, че претендира заплащане на ½ част от сумата от
П.П. –Б. и ½ част от сумата от останалите въззивници.С писмена молба от
11.11.2024 г. въззивният съд е изискал уточняване на петитума на иска.
Настоящата инстанция преценява, че предявените искове са неоснователни и
недоказани .Уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗДС за присъждане на
обезщетение за непозволено увреждане се обосновава от съществуването на
четири кумулативни условия- деяние, вреда, причинна връзка и вина. В казуса
не се установява на първо място възникване на конкретните деяния, които с
посочени в исковата молба . За 2019 г. липсва конкретизирана дата и други
доказателства, освен обясненията на пострадалия свидетел Г.А. и изявленията
на Ст.М.. За 2020 г. дата на инцидента не може да бъде установена, тъй като
приложеният болничен лист е от 15.09.2020 г., а пострадалото лице И. И.
изрично заявява, че е пострадал октомври 2020 г. За 2021 г. липсват каквито и
да са писмени или гласни доказателства, установяващи възникване на деяние
и дата на която да е пострадало лице – К. М.. Показанията на Ст.М.
настоящата инстанция не кредитира, тъй като той е явно заинтересован от
изхода на спора, доколкото сумите на пострадалите според него лица ги е
изплащал той, в размер по своя преценка и след това ги е претендирал и
получил от своята майка Н. М.. Без конкретиката като дати на осъществяване
на деянията и обективни доказателства съдът счита, че исковата претенция по
чл. 45 от ЗЗД е недоказана.
Следва да се посочи, че не са представени доказателства за
съществуване на причинна връзка между вреди, причинени на трети лица и
наличие на падащи елементи на сградите на въззивниците, които са довели до
такива вреди. Липсват доказателства и относно размера на дължимо
14
обезщетение за неимуществени вреди, ако се приеме, че Ст.М. е заплащал
такова- по твърденията му за първия пострадал 1000 лева, за втория – 4000
лева и за третия по исковата молба 1100 лева за счупен айфон и 1300 лева за
вреди на лицето. Ст.М. е посочвал суми за обезщетяване по свое усмотрение и
твърди, че е заплащал такива, но обезщетението по чл. 51 от ЗЗД не се
определя произволно и не се доказва как точно са формирани размерите . Не
на последно място липсват доказателства за реално изплатени суми.Следва
само да се вметне , че сумата от 4000 лева, която се твърди, че е изплатена на
св. И. И., всъщност е формирана като дължима комисионна по договор, с
представител на дружеството Ст.М. и въобще не може да се установи
причинна връзка между състоянието на сградите и последвалите щети за Н.
М.. Още повече, че тя е собственик на ½ ид.част от имот с идентификатор
05445.151.399 по КККР на с. Б. и решенията за извършване на разходи по
поддръжката на имота, заплащане на разходите по претендирана сума от 7800
лева следва да се вземат при условията на чл. 31 от ЗС с другия съсобственик.
Съдът намира, че исковете по чл. 109 от ЗС,чл. 45 от ЗЗД против
въззивниците са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд счита, че съдебно решение №213/27.11.2023 г. по
гр.д. №356/2022 г. на Районен съд –Троян,което се обжалва като
незаконосъобразно,в частта в която са уважени исковете по чл. 109 от ЗС и по
чл. 45 от ЗЗД е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като
фактическите и правни изводи на двете инстанции са различни, като исковете
бъдат отхвърлени.
Предвид този изход от процеса въззиваемата следва да заплати на
въззивниците направените разноски. При действие на т.1 от Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г. въпросът за цената на
исковете по чл. 109 от ЗС не е повдиган от страните или съда в
законоустановения срок. В казуса обаче проц.представител на въззивниците е
упълномощен за първа инстанция през периода от 06.06-08.06.2022 г., и
предвид извършени ремонти на сградите още през 2022 г. реално делото не е
съставлявало съществена трудност от фактическа и правна
страна.Следователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. В първа инстанция
Д. К. е упълномощила адв. Г. с пълномощно от 06.06.2022 г. , като е
договорено с договор за правна защита и съдействие адв. хонорар от 1490
15
лева. Д.К. е внесла и сумата 200 лева-депозит за вещо лице . Н. К. е
представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие на адв. Г.
от 08.06.2022 г. за сумата 1490 лева-платени в брой, А. К. –подписал
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 07.06.2022 г. за
сумата 1490 лела-платени в брой, Р. К. –пълномощно и договор за пр. защита
от 07.06.2022 г. за сумата 1490 лева и П. П. –Б. –пълномощно и договор за
пр.защита от 20.10.22 г. за 1490 лева и 160 лева д.такса. Във въззивна
инстанция са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 18.12.2023 г. от П.П. на адв. Г. за сумата 2190 лева-преведена с
дебитно авизо от същата дата и е внесен депозит за вещо лице от 200 лева,
останалите въззивници са подписали пълномощни и договори за правна
помощ съответно –А. К. от 18.12.2023 г. за 2190 лева-адв.възнаграждение в
брой,Р.К. на 19.12.2023 г. за 2190 лева в броай, Н. К. на 15.12.2023 г. за 2190
лева в брой, Д. КК. за сумата 2190 лева в брой по пълномощно от 13.12.2023 г.
и 200 лева депозит за вещо лице. Съдът счита, че за първа инстанция на П.П.
се дължи адв. възнаграждение в размер на сумата 1000 лева,предвид
проведените 4 заседания, липсата на усложнение от фактическа страна на
казуса. П.П. следва да получи плащане за адв. възнаграждение за втора
инстанция в размер на сумата 1000 лева и за втора инстанция от въззиваемата.
П.П. е заплатила и 160 лева д.такса за първа инстанция и депозит за вещо лице
в размер на 200 лева за втора инстанция или още 360 лева. Следователно общо
дължимите суми за разноски по двете инстанции са в размер на сумата 2360
лева. Р. К. е починала в хода на въззивното производство и нейните
наследници са А. К., Д. К. и Н. К., всички те са наследници на Б. К. и
съсобственици на придобития от него имот по договора за доброволна делба
на недвижими имоти. Предвид на това проц.представителство е извършвано
за всички от тях от един проц.представител, който е подал един отговор и една
въззивна жалба от всички. Следователно по предявениje спрямо тях искове се
дължи адвокатски хонорар в размер на сумата по 500 лева за всеки за първа
инстанция и по 500 лева за въззивна инстанция, както 406 лева-депозит за
в.лице и д.такса на Д. К..
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение
№213/27.11.2023 г. по гр.д. №356/2022 г. на Районен съд –Троян и съдебно
решение №207/25.04.2024 г. на ТРС ,в частта в която са уважени исковете
по чл. 109 от ЗС и по чл. 45 от ЗЗД и присъдени съдебни разноски и вместо
него постанови:.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените Н. Д. М.,
ЕГН **********, адрес: *** против П. М. П. Б., ЕГН **********, адрес:
***, , А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Б. К., ЕГН **********,
адрес: *** и Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: *** искове с правно
основание чл. 109, ал.1 от ЗС:
-да прекратят неоснователното си бездействие и извършат ремонт
на покрива на сграда с идентификатор 05445.151.400.1 /нула пет четири
четири пет точка едно пет едно точка четири нула нула точка едно/, със
застроена площ 50 /петдесет/ квадратни метра, на два етажа, с
предназначение - еднофамилна жилищна сграда, с паянтова конструкция
и дървен гредоред, построена преди около 100 /сто/ години в поземлен
имот с идентификатор 05445.151.400 /нула пет четири четири пет точка
едно пет едно точка четири нула нула/, находящ се в с.Б., общ.Т.,
обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-21/24.03.2009 год. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е със Заповед 18-13337/12.12.2022 год. на Началник
СГКК Ловеч, с адрес на поземления имот: с.Б., с площ на имота: 433
/четиристотин тридесет и три/ квадратни метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, номер по предходен план: 400 /четиристотин/, квартал: 10 /десет/,
парцел: VII /седем римско/,
- да премахнат тухлените стени и покривната конструкция на
саморазрушаваща се сграда с идентификатор 05445.151.400.2 /нула пет
четири четири пет точка едно пет едно точка четири нула нула точка две/, със
застроена площ 33 /тридесет и три/ квадратни метра, на един етаж, с
предназначение - селскотопанска сграда, с паянтова конструкция и
дървен гредоред, построена преди около 100 /сто/ години в поземлен имот
с идентификатор 05445.151.400 /нула пет четири четири пет точка едно
пет едно точка четири нула нула/, находящ се в с.Б., общ.Т., обл.Ловеч по
17
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-21/24.03.2009 год. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е със Заповед 18-13337/12.12.2022 год. на Началник СГКК
Ловеч, с адрес на поземления имот: с.Б., с площ на имота: 433 /четиристотин
тридесет и три/ квадратни метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: 400 /четиристотин/, квартал: 10 /десет/, парцел: VII /седем
римско/, чието състояние пречи да упражнява спокойно правото си на
собственост върху имот, който е съседен на имота на ответниците и
представлява поземлен имот с идентификатор 05445.151.399 , находящ се в
с.Б., общ.Т., обл.Ловеч по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-21/24.03.2009 год. на изпълнителен директор на
АГКК , с адрес на поземления имот - с.Б., целия с площ 386 /триста осемдесет
и шест/ квадратни метра, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, при
съседи: ПИ№05445.151.401, ПИ№05445.151.1035, ПИ№05445.151.400 и
ПИ№05445.151.986, ведно с построените в този имот : 1.Сграда с
идентификатор 05445.151.399.1 със застроена площ 43 /четиридесет и три/
квадратни метра, на един етаж, с предназначение - еднофамилна жилищна
сграда; 2.Сграда с идентификатор 05445.151.399.2 със застроена площ 37
/тридесет и седем/ квадратни метра, на един етаж, с предназначение -
селскостопанска сграда; 3.Сграда с идентификатор 05445.151.399.3 със
застроена площ 32 /тридесет и два/ квадратни метра, на един етаж, с
предназначение - селскостопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД от Н. Д. М., ЕГН **********, адрес: ***
против П. М. П. Б. , ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 3 900 – три
хиляди и деветстотин допълва лева-обезщетение за материални щети,
изразяващи се в парични обезщетения, които сина на ищцата Н. М. - С. М. е
заплащал на лицата, наети да работят в имота, за претърпените от тях
контузии, както и счупен телефон, причинени от падащите предмети от
сградите, собственост на ответниците П. М. П.-Б., Р. А. К., Д. Б. К., А. Б. К. и
Н. Б. К., включително по представени платежни документи от 21.12.2021 г. и
23.12.2021 г., с които С. М. е превел посочените суми, с основание
18
възстановяване на Айфон на К. М., и с основание контузия на К. М..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД от Н. Д. М., ЕГН **********, адрес: *** против , А.
Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. Б. К., ЕГН **********, адрес: *** и
Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: *** за сумата 3 900 – три хиляди и
деветстотин допълва лева-обезщетение за материални щети, изразяващи
се в парични обезщетения, които сина на ищцата Н. М. - С. М. е заплащал на
лицата, наети да работят в имота, за претърпените от тях контузии, както и
счупен телефон, причинени от падащите предмети от сградите, собственост
на ответниците П. М. П.-Б., Р. А. К., Д. Б. К., А. Б. К. и Н. Б. К., включително
по представени платежни документи от 21.12.2021 г. и 23.12.2021 г., с които С.
М. е превел посочените суми, с основание възстановяване на Айфон на К. М.,
и с основание контузия на К. М..
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П. М. П.
Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2360 лева ,от които 2000 лева адв.
възнаграждение и сумата 360 лева-д.такса и депозит за вещо лице
съдебноделоводни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А. Б. К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н. Б. К., ЕГН **********, адрес: *** сумата
1000 лева за на всеки един от тях съдебни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Д. Б. К.,
ЕГН **********, адрес: *** – сумата 1406 лева съдебно-деловодни разноски
за двете инстанции.
Решението е окончателно по цена на исковете по чл. 45 от ЗЗД, и
подлежи на обжалване в останалата част по реда на чл.280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19