№ 43983
гр. София, 22.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № *************** по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба /уточнена с молба с вх. № ****/13.03.2023 г., молба с вх.
№ ******/25.05.2023 г. и молба с вх. № *******/24.07.2023 г./ на „ФИРМА“ ЕООД срещу
„ФИРМА“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение на вземане в размер на сумата
от 166,67 лв., представляващо възнаградителна лихва, за което е издаден изпълнителен лист
от 15.06.2015 г. по търг. д. № *****/2015 г., въз основа на който е образувано изп. д. №
*****/2014 г. по описа на Х М. П., с рег. № **** в КХ, поради изтекла петгодишна
погасителна давност.
С Определение № ******/29.04.2024 г., влязло в законна сила на 08.07.2025 г., е
върната исковата молба в частта, в която „ФИРМА“ ЕООД е предявило срещу Х М. П. и
„ФИРМА“ ООД кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува право на принудително
изпълнение на вземане в размер на сумата от 166,67 лв., представляващо възнаградителна
лихва, за което е издаден изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по търг. д. № *****/2015 г., въз
основа на който е образувано изп. д. № *****/2014 г. по описа на Х М. П., с рег. № **** в
КХ, поради изтекла петгодишна погасителна давност, и за прогласяване на нищожност на
постановените по изп. д. № *****/2014 г. искане за вписване на възбрана с изх. №
*****/07.02.2020 г., протокол за опис на недвижим имот с изх. № ****/20.02.2020 г. и
съобщение № ****/14.07.2021 г., и производството по делото е прекратено в посочената
част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ФИРМА“ АД е релевирал възражение за
местна неподсъдност на спора пред Софийския районен съд с искане делото да се изпрати
1
по компетентност на Районен съд – Варна.
С молба с вх. № ******/27.05.2024 г. ищецът „ФИРМА“ ЕООД заявява, че местната
подсъдност по делото се е стабилизирала още с подаването на исковата молба в Софийския
районен съд, в който момент ищецът е упражнил правото си по чл. 116 ГПК да предяви иска
си в избран от него съд в хипотезата на няколко ответници от различни съдебни райони. На
отделно основание твърди, че на 26.11.2019 г. между страните по делото е сключена
спогодба, по силата на която същите са уговорили различна местна подсъдност от
определената съобразно общите правила на местната подсъдност по ГПК, а именно всички
спорове, произтичащи от или във връзка със спогодбата, да се отнасят за разрешаване пред
компетентния съд в гр. София. Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 120
ГПК и е процесуално недопустимо местната подсъдност да бъде променяна поради
настъпили след стабилизирането й фактически обстоятелства, изразяващи се в прекратяване
на производството срещу другите двама ответници Х М. П. и „ФИРМА“ ООД, чиито адреси
са в съдебния район на Софийския районен съд.
По силата на чл. 116 ГПК иск срещу ответници от различни съдебни райони или за
имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на
един от тези райони. Подсъдността се определя на база фактическите обстоятелства, които я
обуславят към момента на подаване на исковата молба /по арг. от чл. 120 ГПК/, ако тя е
редовна. При нередовност на исковата молба надлежната поправка по реда на чл. 129 ГПК
има ретроактивно действие – тя се счита за редовна от деня на първоначалното подаване
по арг. от чл. 129, ал. 5 ГПК.
Съгласно константната съдебна практика, ако ищецът е упражнил правото си на
избор на местна подсъдност по чл. 116 ГПК с подаване на исковата молба, а впоследствие
делото е било прекратено по отношение на ответниците, съобразно чието седалище е
определена местната подсъдност, това обстоятелство не съставлява основание, дерогиращо
изборната местна подсъдност по чл. 116 ГПК. Прекратяването на производството по
отношение на част от ответниците представлява последващо настъпило обстоятелство, което
не е основание за препращане на делото /арг. от чл. 120 ГПК/. В този случай избраната от
ищеца местна подсъдност може да бъде променена единствено по възражение на ответника,
направено в указания от закона срок, комуто принадлежи правото на отвод за липса на
местна подсъдност – в този смисъл Определение № 72 от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. №
****/2013 г., II г. о., ВКС, Определение Х.
В случая релевираното от ответника "ФИРМА" АД възражение за местна
неподсъдност е направено от легитимирано лице в преклузивния за това срок съгласно чл.
19, ал. 4 ГПК. Съобразявайки горецитираната съдебна практика, която съдът напълно
споделя, възражението за местна неподсъдност се явява и основателно. След като
настоящото производство е прекратено поради изначална недопустимост на предявените
искове срещу двама от ответниците, съобразно чието седалище ищецът е определил за
местнокомпетентен Софийския районен съд, то последната следва да се промени с оглед
своевременно релевираното от единствения процесуално легитимиран ответник възражение,
2
като се приложат общите правила на местната подсъдност по ГПК. Съдът намира, че
позоваването от страна на ищеца на подписана между страните по делото спогодба от
26.11.2019 г., която по същество представлява договор за избор на съд по см. на чл. 117, ал. 2
ГПК, след подаване на исковата молба в съда е недопустимо. Съгласно чл. 120 ГПК
настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Цитираната
разпоредба се отнася до последваща промяна по волята на страните в процеса на
обстоятелствата, според които се определя местната подсъдност в различните хипотези на
чл. 105 и сл. ГПК, и цели осуетяване на евентуална злоупотреба с права от страните в
процеса с оглед неговото забавяне – в този смисъл Определение № *** от 18.04.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № ***/2018 г., II т. о. В случая ищецът не се е позовал на тази спогодба с
подаване на исковата молба в съда, а е имал възможността да го направи, доколкото твърди,
че тя е сключена преди образуване на настоящото производство. Ето защо и по съображения
от чл. 3 ГПК съдът намира, че уговорената в спогодбата договорна местна подсъдност не
следва да се взима предвид при определяне на местната подсъдност на предявените в
настоящото производство искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. В производството не е спорно и се
установява от документите по делото, че ответникът „ФИРМА“ АД е със седалище и адрес
на управление към датата на депозиране на исковата молба в съда в гр. Варна.
С оглед всичко изложено дотук, релевираното от ответника „ФИРМА“ АД възражение
за неподсъдност на спора на Софийския районен съд се явява основателно и следва да бъде
уважено, като производството по гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, следва
да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 113 състав,
образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № ****/13.03.2023 г., молба с вх. №
******/25.05.2023 г. и молба с вх. № *******/24.07.2023 г./ на „ФИРМА“ ЕООД срещу
„ФИРМА“ АД пред Софийски районен съд и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ
на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4