Присъда по дело №686/2024 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към присъда от 19.02.25 г. по НОХД №686/24 г. по описа на ВРС:

Настоящето съдебно производство е образувано по внесен от ВРП
обвинителен акт против подсъдимата С. Г. М. от гр.****, с повдигнато
обвинение по чл.183, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че за времето от месец
декември 2021 г. до месец март 2024 г. включително, в с.****, общ.Криводол,
при условията на продължавано престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след като е
била осъдена с Решение с №228/01.11.2021 г. по гр.дело № 1774/2021 г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 26.11.2021 г., да издържа свои
низходящи: Г. Г. Г., ЕГН: ********** и К. Г.а Г.а, ЕГН: ********** чрез техния
баща и законен представител - Г. Б. Г., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 28
/двадесет и осем/ месечни вноски в общ размер на 9100.00 лв. или по 162.50
лв. месечно за всяко дете, както следва:
- За времето от месец декември 2021 г. до месец март 2024 г.
включително, в с.****, общ.Криводол, след като е била осъдена с Решение №
228/01.11.2021 г. по гр.дело №1774/2021 г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила на 26.11.2021 г., да издържа свой низходящ: Г. Г. Г., ЕГН: ********** чрез
неговия баща и законен представител - Г. Б. Г., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 28
/двадесет и осем/ месечни вноски в общ размер на 4550 /четири хиляди
петстотин и петдесет/ лева или по 162.50 лв. месечно и
- За времето от месец декември 2021 г. до месец март 2024 г.
включително, в с.****, общ.Криводол, след като е била осъдена с Решение с №
228/01.11.2021г. по гр.дело № 1774/2021г. по описа на ВРС, влязло в законна
сила на 26.11.2021 г., да издържа свой низходящ- К. Г.а Г.а, ЕГН: **********
чрез нейния баща и законен представител - Г. Б. Г., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски именно 28
/двадесет и осем/ месечни вноски в общ размер на 4550 лв. или по 162.50 лв.
месечно.
Участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение без
изменения. В хода на съдебните прения се излага лаконичен доказателствен
анализ, според който обвинението се явява безспорно доказано от обективна и
субективна страна, налагащо постановяване на изцяло осъдителна присъда.
Акцентира се върху липсата на достатъчно доказателства, подкрепящи
защитната версия на подсъдимата. По отношение на индивидуализацията на
наказанието се пледира за налагане на наказание пробация, с предвидените в
закона минимални по вид и размер пробационни мерки.
Законният представител-бащата на двете пострадали малолетни деца-
1

св.Г.Г., на основание чл.76 НПК е конституиран като частен обвинител в
процеса. Упълномощеният повереник-адв.Коцанкова поддържа обвинението
наред с прокурора и се присъединява към позицията му за безспорна
доказаност на обвинението, с последващо искане за постановяване на
осъдителна присъда и налагане на наказание пробация. Единственото
изразено несъгласие е със срока на евентуалните пробационни мерки, в насока
завишаване на този срок .
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание еднократно и оспорва
обвинението. Дава обяснения, с които без да оспорва фактите относно
неплащането на дължимата издръжка, сочи определени „извинителни“
причини за това си поведение. Упълномощеният й защитник-адв.Ц.С. на свой
ред също оспорва обвинението. Излага подробни аргументи за неговата
недоказаност и съответна несъставомерност на поведението на подсъдимата
от субективна страна. На тази база се пледира и за постановяване на изцяло
оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
Св. Г. Г. и подс. С. М. заживели заедно на семейни начала от 2015 г. в с.
****, като от съвместното им съжителство се родили две деца - Г. Г. Г. с ЕГН:
********** и К. Г.а Г.а, ЕГН: **********. През 2021 г., отношенията между Г.
и М. се влошили и двамата се разделили, като подс.М. заминала за чужбина,
оставяйки двете деца на грижите на бащата и неговите родители в с.****.
Поради това и св.Г. завел гражданско дело за уреждане на родителските права
и задължения с №1774/21 г. по описа на РС-Враца. С решение №
228/01.11.2021 г. по това дело, влязло в законна сила на 26.11.2021 г.,
родителските права на децата били предоставени на бащата – св. Г. Г., а подс.
М. била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 162,50 лв. месечно
за всяко дете.
След влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, за целия
инкриминиран в обвинителния акт период, а именно - от месец декември 2021
г. до месец март 2024 г., включително, подсъдимата не е изпълнила
задължението си за заплащане на месечната издръжка на двете деца в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 28 бр. месечни вноски от по 162.50
лв. за всяко дете или общо неизплатено задължение за издръжка в общ размер
на 9100.00 лв.
Изложените до тук фактически положения принципно не са спорни
между страните и се установяват еднопосочно и безпротиворечиво от
приобщените от съда по съответния процесуален ред гласни и писмени
доказателства- обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на Г.Г.,
Цв.Д. и Б.Г. /всички дадени в с.з., в релевантната им част относно безспорните
факти/; от горепосоченото решение на гражданския съд, ведно с мотивите;
актове за раждане на двете деца, справки от НАП, НОИ, АВп, Община-Враца,
СИС при ВРС, справка за съдимост и характеристика на подсъдимата и др.
2

В рамките на конкретния казус остават спорни само причините за
неплащането на издръжката от страна подсъдимата и техния „извинителен
характер“ спрямо изискуемите се правни критерии за субективна
съставомерност на престъплението, съответно наличието им за целия
инкриминиран период или само за част от него.
Относно тези спорни факти, състоянието на наличния по делото
доказателствен материал е както следва:
Налице са обясненията на подсъдимата, дадени непосредствено пред
съда, според които /обобщено/: след решението на гражданския съд и
независимо от него, тя и св.Г-Г. са продължили да се събират и да живеят
заедно, а след това да се разделят за определени периоди. При събирането им
са живеели заедно в дома му в с.****, но в следствие на намесата на
родителите му, същата била гонена и принуждавана да се изнася, в т.ч. и с
намеса на полиция. При разделите им, подсъдимата се връщала да живее в
родния си гр.****. При всички тези събирания и раздели обаче, децата винаги
са я следвали, независимо къде е живеела тя-в с.**** или в гр.****, като
съответно неизменно и ежедневно, тя лично е полагала непосредствени грижи
за тях. Подсъдимата твърди и че последно към месец август 2023 г. е била в
гр.****, заедно с двете си деца, след поредната им раздяла със св.Г.Г.. Под
претекст, че идва да види децата, в крайна сметка същият ги взел и отвел в
с.****, на което тя не се възпротивила и заминала за чужбина.След това й
заминаване не е заплащала дължимата издръжка.
Налице са и показанията на св.Г.Г., дадени непосредствено пред съда след
обясненията на самата подсъдима. Вероятно и поради този факт /т.е. след като
е чул обясненията на подсъдимата/, св.Г. за първи път в разпита си пред съда
заявява и „признава“ определени факти, несъобщени при първоначалния му
разпит от досъдебната фаза. Разгледани самостоятелно, показанията откъм
конкретно съдържание са твърде хаотични и като цяло- вътрешно
противоречиви. В първоначалния свободен разказ св.Г. е преди всичко
критичен към подсъдимата и защитен спрямо собственото си поведение, при
съобщаване на определени факти. В този свободен разказ и при последващия
разпит от представителя на ВРП и на собствения му упълномощен повереник,
св.Г. уклончиво твърди, че въпреки решението на гражданския съд, са имали
периоди на събиране и раздели с подсъдимата, „но то беше много за
кратко...тя постоянно си идваше ...и си тръгваше.Тя не се е застояла 1-2
години. Имаше периоди, в които си вземаше децата...Децата са живеели с нея
в **** след влизане на решението в сила, за период не повече от 3 месеца.
Имаше периоди за 2 месеца, за 3 месеца, не повече...През 2022 г. децата са
били при майката до 3 месеца най-много, като не си спомням точно как са
били, дали 3 месеца плътно, но казвам 3 месеца общо за цялата година. През
2023 г. беше същата работа. От 2023 г. децата са постоянно при мен от
м.август. И за двете години сме имали периоди, когато тя си живееше при мен
в с.****.“. В края на разпита и след доуточняващи въпроси, зададени от
защитника-адв.С. и накрая от съда, според поредността, заложена в чл.280,
ал.1 и ал.2, вр.чл.277, ал.3 и ал.4 НПК, в крайна сметка свидетелят Г.Г. заявява
3

и признава, че през м.12.21 г. /т.е. след влизане в сила на решението на
гражданския съд/, подсъдимата се е прибрала и „...живяхме в **** около
месец. След това, тя си тръгна с децата и си отиде в ****, където бяха за около
20-на дена. После пак се събрахме, като не мога да кажа за колко време, след
което си тръгна с децата и си беше в **** за 7-8 месеца. Около една седмица,
след като тя си тръгна, аз отидох на **** и си взех децата. Това беше през
2022 г..След това тя пак дойде и пак се събрахме. На 23.05.23 г. вечерта тя си
тръгна с децата...През м.август аз отидох и си взех децата от ****...Докато тя
беше при мен в ****, тя се грижеше за децата...Докато децата бяха в ****, тя
се грижеше за тях.“.
При така проследеното и цитирано съдържание на свидетелските
показания на Г.Г., съдът приема, че същите принципно съвпадат с обясненията
на подсъдимата относно основните факти, а именно за това, че след влизането
в сила на решението на гражданския съд, двамата родители са имали
непрекъснати периоди на събирания и раздели, през които периоди обаче,
децата винаги са следвали майката /подс.М./ и именно тя е полагала
непосредствените, ежедневни грижи за тях, като въпросната ситуация е
продължила до м.август 2023 г., когато бащата е прибрал децата в с.****, а
подсъдимата е заминала за чужбина.
Тук е мястото да се отбележи, че обясненията на подсъдимата и
свидетелските показания на св.Г.Г. относно събитията през м.август 2023 г. се
подкрепят допълнително и от приложената справка от КИАД, съгласно която
на подсъдимата действително е заминала за чужбина на 15.08.23 г. и се е
завърнала на 25.01.24 г.
Налице е и следваща група гласни доказателствени източници,
ангажирани от държавното и частно обвинение, включващи свидетелските
показания на майката и бащата на св.Г.Г., дадени за първи път в с.з., а именно
показанията на св.Б.Г. и на св.Ц.Д.. Извън родствената връзка със свидетеля-
частен обвинител Г.Г., в показанията и на тези двама свидетели се наблюдава
силно негативно отношение към подсъдимата в субективен план, а обективно-
голяма хаотичност, непоследователност и вътрешна противоречивост в
показанията им.
Така напр.,св.Б.Г. твърди, че след „официалната“ раздяла на С. и Г. и
осъждането й за издръжка, „...имаше случаи, когато се събираха, но много за
малко. Тя идваше за малко и после пак си тръгваше. Тя откакто беше осъдена,
дойде един път, събраха се, а сега си взе децата. Когато си тръгваше, някой
път, децата оставаха при нас. Понякога си тръгваше и ги вземаше.Не мога да
кажа с точност колко пъти е идвала и си е тръгвала и колко пъти децата са
били с нея или са оставали при нас.... През 2022-2023 г., горе- долу 2-3 пъти се
е връщала при нас...Тя идваше за малко. Оставаше за известно време, но дали
е било за 1 година или за по 5-6 месеца, не мога да кажа... Не мога да кажа за
колко време са отсъствали децата от нас и са били с нея в ****.Тя, когато е в
къщи, ние не живеем в къщи. Последните 2 години не ходехме на работа,
защото гледахме децата, защото тя ги беше оставила...Децата не са отсъствали
от **** много, не мога да кажа за по 1 месец или два. Повече от две години
4

ние гледахме децата.Тя е безотговорна майка.“. Св.Б.Г. все пак оправдава
своята уклончивост в отговорите на директните въпроси, зададени от страните
с това, че „не си спомня, защото беше отдавна и аз съм възрастен“.
За разлика от св.Б.Г., св.Ц.Д. на свой ред е категорична в твърденията си,
че през 2023 г., подсъдимата е живяла в дома им в с.**** само за две седмици,
след което се прибрала с двете деца в ****, откъдето синът й си взел децата, а
тя заминала за чужбина. Свидетелката е категорична, че „от 2021 г. тя не е
живяла с Г.. От 2021 г. до 2023 г. тя се е разделила с него. Беше в чужбина и в
****“. Свидетелката е категорична и че през цялото останало време 2022-2023
г., децата са били в с.****, където за тях са се грижили тя и св.Г.Г.. Очевидно е,
че с това им категорично съдържание, показанията на въпросната свидетелка
влизат в противоречие дори с показанията на собствените й син и съпруг.
Предвид така изложеното и проследено съдържание на свидетелските
показания на Б.Г. и Ц.Д., същите няма как да бъдат ценени с доверие от съда
откъм безпристрастно и добросъвестно излагане на твърденията, съответно и
не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно, в подкрепа на обвинителната
или на защитната позиция.
На следващо място и все за пълнота на доказателствения анализ, съдът
отбелязва, че по инициатива на всички страни, по делото са изискани и
приобщени като писмени доказателства съответни справки от двете учебни
заведения в с.****, посещавани от двете деца – ДГ“Калина Малина“ и
ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“. Според тези справки, за инкриминирания
период и двете деца имат голям брой неизвинени отсъствия. Тези данни обаче,
също не може да бъдат интерпретирани еднозначно, съответно и не могат да
бъдат съотнесени като подкрепящи двете тези-обвинителна или защитна.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
напомни следното: Предвид чл.16 НПК, въвеждащ презумцията за
невиновност, обвиняемият/подсъдимият не е длъжен да доказва
невиновността си и/или възраженията си против обвинението. Независимо от
избраната от него защитна позиция- да дава или изобщо да не дава обяснения
или да дава частични обяснения или дори и да прави самопризнание, винаги в
безусловно задължение на прокуратурата е да докаже обвинителната си теза,
с изискуемия се от закона несъмнен и категоричен интензитет. В случая това
не само не е сторено, но и всички усилия на представителя на ВРП и на
частното обвинение, погрешно са насочени само и единствено към оборване
на защитната теза.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на
гореизложения доказателствен анализ, от правна страна се налагат следните
изводи:
По делото безспорно се установи, че като е имала задължение да
издържа свои низходящи-син Г. и дъщеря К., установено с влязъл в сила
съдебен акт, подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си за
плащане на дължимата издръжка за повече от два месеца- за целия
5

инкриминиран в обвинителния акт период – от м.12.21 г. до м.03.24 г.
включително, в размер на общо 28 месечни вноски за всяко дете от по 162.50
лв. или общо неизплатена сума от 9100.00 лв. С това си поведение, от
обективна страна подсъдимата принципно е осъществила състава на
престъплението по чл.183, ал.1 НК.
Не така стоят нещата обаче със субективната съставомерност на
престъплението. Известно е от наказателно-правната теория и константна
съдебна практика, че процесното деяние може да бъде извършено само
умишлено /с пряк или евентуален умисъл/, при което интелектуалния момент
на умисъла обхваща съзнание от подсъдимия, че е осъден да заплаща
издръжка с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на
бездействието си детето/децата няма да получат дължимата издръжка за
повече от два месеца, както и че по този начин, същите ще бъдат лишени от
полагаемия им се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал или поне допускал настъпването на обществено
опасните последици от деянието си, а именно лишаване на децата му от
издръжка за повече от два месеца.
В процесния казус и съобразно гореизложения доказателствен анализ,
по делото еднозначно и безспорно се установи, че подсъдимата целенасочено
и съзнателно, не е заплащала дължимата издръжка на двете си деца само за
част от инкриминирания в обвинителния акт период, а именно от м.08.2023 г.
до м.03.24 г., когато е била в чужбина, а двете пострадали, малолетни деца са
били оставени при бащата-св.Г.Г. в с.**** и същият, ведно с членовете на
семейството му, са полагали непосредствени грижи за тях.
За останалата част от инкриминирания период, т.е от м.12.21 г. до
м.07.23 г. включително, по делото не се доказа с изискуемия се от закона
несъмнен и категоричен интезитет, че подсъдимата съзнателно и
целенасочено не е изпълнявала задължението си за заплащане на издръжка.
Напротив, установи, че в този период подсъдимата и св.Г. са имали
непрекъснати периоди на събирания и раздели, при които обаче, било поради
ниската им възраст и/или други негласни уговорки между двамата родители,
децата са следвали майката и същата е полагала ежедневни грижи за тях. След
като това поведение на подсъдимата в крайна сметка е осигурявало редовното
предоставяне на средства, от които децата са се нуждаели за задоволяване на
ежедневните им потребности от храна, облекло, топлина, лекарства,
развлечения и пр., то това поведение не би могло да се третира като
ненадлежно изпълнение на задължението й за заплащане на издръжка, тъй
като не постига забранения от закона резултат на престъплението по чл.183
НК- да се гарантира надлежното участие на другия родител /този, който не
полага ежедневни грижи за детето/ в неговата издръжка.
При горните съображения, настоящият съдебен състав като краен
резултат призна подсъдимата за виновна в това, че за времето от месец август
2023 г. до месец март 2024 г. включително, в с.****, общ.Криводол, след като е
6

била осъдена с Решение с №228/01.11.2021 г. по гр.дело № 1774/2021 г. по
описа на ВРС, влязло в законна сила на 26.11.2021 г., да издържа свои
низходящи- син Г. и дъщеря К., съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 месечни вноски по 162.50
лв. месечно за всяко дете, или общо 16 месечни вноски в общ размер на
2600.00 лв. Съответно съдът призна подсъдимата М. за невиновна и на
основание чл.304 НПК я оправда в частта на първоначалното обвинение
според обвинителния акт, в това да е извършила деянието в периода от
м.декември 2021 г. до м.юли 2023 г. включително, в размер на 20 месечни
вноски по 162.50 лв. за всяко дете или общо 40 месечни вноски в общ размер
на 6500.00 лв.
Относно квалификацията на процесното деяние по чл.26, ал.1 НК:
Към настоящия момент, в съдебната практика на различните съдилища в
страната се налюдава разделение как следва да се квалифицира неплащането
на издръжка по отношение на повече от едно дете:
Някои състави приемат, че в такъв случай се касае само до едно
единствено деяние, респ. до едно единствено престъпление, но с няколко
пострадали /според броя на децата/.
Други състави също приемат, че се касае за едно деяние, но застъпват, че
същото осъществява в условията на идеална еднородна съвкупност съставите
на няколко отделни престъпления, отново в зависимост от броя на децата.
Според трети виждания, се касае за няколко отделни деяния, всяко
самостоятелно консумиращо отделен състав на престъплението по чл.183,
ал.1 НК, за които приложение следва да намерят правилата на чл.23 НК.
Най-накрая съществува и виждането, че се касае за няколко деяния,
които обаче се явяват извършени в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
В собствената си практика, настоящият съдебен състав е застъпвал
определени становища по този правен въпрос, но ОС-Враца в качеството си на
въззивна инстанция е застъпвал и възприемал други, различни от неговите. В
рамките на настоящия казус и с оглед специфичното процесуално поведение
на страните, съдът избра да застъпи и възприеме именно първото становище.
А то е, че се касае само до едно деяние, респ. до едно единствено
престъпление, тъй като броя на пострадалите лица и общото количество на
неизплатени вноски за издръжка води само до количествено натрупване и
усложнения на вредоносния краен, съставомерен резултат, но не и до
разделяне на самото изпълнително деяние на престъплението, като условие за
квалификацията му по чл.26 НК. Застъпването на това становище, в случая е
избрано от първостепеннния съд именно с цел изрично произнасяне и
застъпване на становище по казуса от горестоящата инстанция- ОС-Враца.
При горните съображения, съдът допълнително призна подсъдимата за
невиновна и я оправда в първоначалната част на обвинението, повдигнато с
7

обвинителния акт, досежно квалификацията на престъплението по чл.26, ал.1
НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, за което подсъдимата беше призната за
виновна откъм конкретни обективни и субективни параметри, съдът отчете от
една страна като смекчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно минало
на подсъдимата, добрите й характеристични данни по местоживеене,
направеното самопризнание и проявена самокритичност, социалния и
имуществен статус и най-вече факта, че никога не е била трайно
дезинтересирана от децата си и спрямо конкретиката на отношенията си с
техния баща, продължава да полага грижи за тях, под една или друга форма.
Отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха. При така отчетените
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимата по-лекото от двете предвидени
алтернативно наказания за престъплението по чл.183, ал.1 НК- “пробация”, в
предвидените от закона минимални по вид и брой пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на изпълнение два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца за всяка от мерките,
съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК. Този вид и размер на наказанието, съдът счете за
адекватен на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и
достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	11
Дата:	19 февруари 2025 г.
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20241420200686
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юли 2024 г.

Присъда по дело №686/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите