РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. С., 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:
Председател:С. Б. К.
Членове:С. Т. М. М.
М. Кр. Д.
при участието на секретаря П. М. С.
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от М. Кр. Д. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20252200600640 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. Й., като защитник на
подсъдимия Н. М. П., срещу присъда № 117/29.07.2025г., постановена по
НОХД № 967/2024г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Н. М. П. е признат за виновен в
това, че: на 12.11.2019г. в землището на Община Д. се заканил с убийство на
Н. Й. Ж. от с. Г., община С. с думите „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря!
Ще те убия! Ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“ като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 от НК
му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ТРИ години.
Подсъдимият е осъден да заплати на Н. Й. Ж. сумата от 600 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 1261,20 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР-С., както и направените по делото разноски в
1
размер на 120 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – С..
Във въззивната жалба, депозирана в установения от закона срок, както и
в допълнението към нея, се поддържа, че присъдата освен неправилна, което
налага нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия, е и материално и
процесуално незаконосъобразна, като при изготвянето на мотивите са
допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия.
Изложени са съображения за пропуски на РС-С. при изясняване на
фактическата обстановка, доколкото са налице противоречия между
показанията на свидетелите и писмените доказателства, които макар и приети
и приобщени по делото не са обсъдени и подложени на задълбочен анализ.
Поддържа се в жалбата, че от същите е видно, че на 12.11.2019г. свид. Ж.
изобщо не е пътувал за закупуване на автомобил, като това е станало на
10.11.2019г., за което са изложени подробни аргументи, както и че не се
установява свид. И. да е присъствал по време на разговора по телефона,
осъществен в колата на свид. Ж.. По този начин, при необсъдени и
анализирани доказателства, не става ясно как е формирана волята на съда,
което е абсолютно процесуално нарушение, приравняващо се на липса на
мотиви.
На следващо място в жалбата се твърди, че обвинението не е доказано
по безспорен начин, а именно налице ли е основателен страх от
осъществяване на заканата спрямо пострадалото лице Ж.. Въпреки наличието
на дългогодишен конфликт между двамата подсъдимият никога не е
осъществявал физически контакт и упражнявал физическо насилие над свид.
Ж.. Подсъдимият има труден характер и по-остър изказ, но няма данни
пострадалият да се е чувствал заплашен и разговорите между тях не са
възбудили основателен страх. В подкрепа на това твърдение е и
обстоятелството, че жалба от свид. Ж. е подадена шест дни след
инкриминираната дата, като преди това е имало и други скандали между
двамата. В жалбата се сочи още, че обвинението не се подкрепя и от
заключението на изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, в която макар да е посочено, че частният обвинител е изпитал
страх, това е ирелевантно за съставомерността на деянието, като не се
установява дали заплахата е годна да предизвика такъв. Освен това, в
експертизата се сочело, че свид. Ж. е изпитвал и гняв и яд спрямо подсъдимия,
което е противоположно състояние на изпитан страх. Поддържа се, че съдът е
следвало да достигне до извод за обективно наличие на възможност за
възникване на основателен страх, а не дали е налице такова състояние. Моли
за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава,
алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на
районния съд, предвид допуснатите съществени отстраними процесуални
нарушения.
Представителят на обвинението в съдебно заседание изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че присъдата на
2
РС-С. е правилна и законосъобразна. Сочи, че от събрания доказателствен
материал се установява пътуване от С. до Д. на 12.11.2019г., като автомобилът
е закупен на 10.11.2019г., а транзитни номера, без които автомобилът не може
да се движи, са сложени на 11.11.2019г. Твърди, че разминаването във времето
между извършването на деянието и подаването на жалба от страна на Ж., не
касае съставомерността на деянието. Изготвената СППЕ също не води до
извод за несъставомерност на извършеното. Моли за потвърждаване на
присъдата.
Повереникът на частния обвинител поддържа, че жалбата е
неоснователна, а обвинението е доказано по безспорен начин. Сочи, че
постановената присъда е валидна, допустима и правилна. Моли за
присъждане на разноски.
Частният обвинител се продържа към казаното от повереника му.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената
въззивна жалба. Сочи, че на 12.11.2019г. не е имало пътуване от С. към Д. с
цел закупуване на автомобила, като последният се е намирал в гр. С. на
предния ден-11.11.2019г., като противоречието между писмените
доказателства и свидетелските показания не е оборено. Твърди, че
съставомерността на деянието не е доказана по безспорен начин, а почива на
предположения. Както действията на пострадалия, така и експертизата,
предполагат възникнал страх, а не дават категоричен отговор дали думите на
подсъдимия са възбудили такъв. Сочи, че обстоятелството, че Ж. е потърсил
адвокат няколко дни след инцидента противоречи на житейската логика, ако
човек се чувства застрашен. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена нова оправдателна такава, алтернативно, делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В даденото му право на лична защита и последна дума подс. П. моли да
бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта
жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните,
направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният
съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. П. за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 НК.
Свидетелят Н. Ж. имал две дъщери. По-голямата-свид. М. Ж.а била
омъжена за подс. П., като бракът им бил сключен на 01.06.2015г. и от него
имали дъщеря М. П.а, родена на *******г. В началото те живеели в с. С., общ.
С., откъдето бил подс. П., като отношенията помежду им били нормални,
разбирали се добре. С времето отношенията им се влошили, тъй като
подсъдимият започнал да тормози свид. Ж.а. Той не работел редовно и парите,
които изкарвал, прахосвал само за себе си, без да се грижи за семейството,
3
дори вземал от св. Ж.а парите от майчинство и с тях купувал вещи за себе си.
Вземал кредити, които св. Ж.а се налагало да погасява. Поради това тя
напуснала подс. П. и подала молба за развод. С Решение № 584/27.05.2019г.,
постановено по гражданско дело № 1485/2019г. по описа на РС- С., бракът
между двамата бил прекратен. Родителските права спрямо малолетното дете
били предоставени на майката, а на бащата - подс. П. бил определен режим на
лични контакти с детето.
След развода подс. П. продължил да оказва психически тормоз на св.
Ж.а, като й отправял закани за саморазправа по телефона, търсел я постоянно.
Тъй като свид. Ж. защитавал дъщеря си, агресията на подс. П. се насочила и
към него като също му отправял закани за саморазправа.
На 12.11.2019г., следобяд, свид. Н. Ж. пътувал с колегата си свид. И. И.
за гр. Д., откъдето свид. Ж. щял да си купува автомобил. Двамата се
придвижвали с личния автомобил на свид. И., управляван от него, а свид. Ж.
седял на предната дясна седалка до него. Около 15 часа двамата се намирали
вече на пътя до с. Р., общ. Д., в посока гр. Д., в землището на общ. Д., когато
мобилния телефон на св. Ж. звъннал и той видял, че му звъни подс. П..
Първоначално св. Ж. не вдигал телефона. След като подс. П. продължил да
звъни св. Ж. вдигнал телефона, като подс. П. му казал, че иска да говорят за
бившата му съпруга, но последният му заявил, че не иска да води каквито и да
е разговори с него. Тогава подс. П. започнал да крещи на висок глас, да
отправя обиди и закани с убийство към свид. Ж., казвайки му „Педераст,
боклук, майка ти в гъза ще еба! И твоят ред ще дойде, ще те намеря и ще те
убия! Ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“. Отправените обидни
реплики и заканите за убийство били чути от свид. И., тъй като свид. Ж.
включил телефона си на високоговорител. След като чул това свид. Ж.
затворил телефона. Подсъдимият П. го набрал още веднъж, но свид. Ж. не му
отговорил. Свид. Ж. видимо се притеснил от отправените му от подсъдимия
реплики, започнал да трепери, тъй като знаел, че подс. П. е агресивен и е
способен да изпълни заканите си. През целия ден свид. Ж. бил притеснен,
изпитвал страх за себе си и семейството си. След като закупил автомобила
свид. Ж. се прибрал с него, а свид. И. се върнал със своя автомобил.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на частния
обвинител Н. Ж.. От експертното заключение е видно, че е психически годен
да разбира и противодейства при упражняване спрямо него на физическо и
психическо насилие. По време на инкриминираното деяние същият е изпитал
страх и яд. Могъл да възприема правилно важните по делото факти и
обстоятелства и е в състояние да дава правилни и достоверни обяснения за
тях. В заключението е посочено, че по време на инкриминираното деяние е
преживявал емоции на страх, които са водещи в последващото му поведение,
свързано с отправените закани за убийство /проявявал подозрителност, търсел
съдействие от прокуратурата и полицията/. Отправената от подсъдимия закана
за убийство спрямо свид. Ж. на /12.11.2019г./ е възбудила у последния
4
основателен страх за нейното осъществяване.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза на подс. П., от която
е видно, че същият не се води на диспансерен и регистрационен учет към
Психиатрична регистратура на МБАЛ – С.. Той е психично здрав. Към
момента на извършване на деянието 12.11.2019г е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Същият не е
изпадал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Биле
психически годен да възприема фактите, имащи значение за делото и е можел
да дава достоверни показания /обяснения/ за тях, можел е да участва във
фазите на наказателното производство. Не се налагало спрямо него да бъдат
прилагани принудителни медицински мерки.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите
т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Единствено намира за
необходимо да допълни, че след вземането на автомобила от автокъщата в гр.
Д., частният обвинител е взел съпругата си-свид. Д. Ж.а, от работа в „Я.“ – гр.
Д., след което я е закарал в гр. Х., където тя била на квартира, след което се
прибрал с новия автомобил обратно към гр. С..
Районният съд е изложил аргументирано съображенията си въз основа
на кои от събраните в хода на производството доказателствени материали и до
каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за
установена от него фактическа обстановка. Съдът е кредитирал и
присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не са били оспорени от страните. В
мотивите към присъдата е посочено, че приетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност, като
е заключил, че не е налице противоречив доказателствен материал.
Въззивният съд споделя извода за липса на противоречие в събраните
доказателства, поради следните съображения:
Безспорно е установено по делото, че между подсъдимия П. и частния
обвинител Ж. е налице семеен конфликт предвид прекратения през м.05.2019г.
брак между П. и свидетеля М. Ж.а /дъщеря на частния обвинител/, като
споровете са били основно по повод режима на контакти между П. и общото
им дете с Ж.а. Това се потвърждава, както от обясненията на самия подсъдим,
така и от показанията на частния обвинител, свидетелят М. Ж.а, свидетеля
Димитринка П.а, както и свидетелят И.ка М.. До физически сблъсък не се е
стигало в нито един момент.
Във връзка със случилото се на инкриминираната дата
5
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Н. Ж., И.
И., Д. Ж.а, М. Ж.а, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни,
логични и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Въззивният съд се солидаризира с този извод.
От показанията на частния обвинител Н. Ж. се установява, че на
12.11.2019г., малко след 13:30 часа, заедно с колегата си свидетеля И. И., е
тръгнал към гр. Д., където щял да купува капариран по-рано автомобил. В
същия ден Ж. е бил отпуск, а И. първа смяна, която приключвала в 13:30 часа.
Пътували с автомобила на свид. И., който управлявал същия. Докато пътували
подсъдимият звъннал на Ж., който първоначално не вдигнал телефона, а
направил това след като П. продължил да звъни, като по време на разговора
към него били отправени думите „Педераст, боклук, майка ти в гъза ще еба,
ще те убия, ще ти отрежа главата, никой няма да те намери“, възприети и от
пътуващия в автомобила И., като телефонът бил на високоговорител.
Установява се от показанията на частния обвинител, че е изпитал страх,
разсеял се е и се е притеснил, предвид предишните конфликти между него и
подсъдимия. По-късно същият ден се прибрал в с. Г. със закупения автомобил,
като преди това закарал съпругата си до гр. Х., където тя била на квартира и й
споделил за случилото се, а след това споделил и на дъщеря си. Действително,
свидетелят Ж. има качеството на пострадал от инкриминираните действия на
подсъдимия, поради което настоящата инстанция обсъди показанията му
особено внимателно и констатира, че те са последователни, подробни и
преценени самостоятелно не дават основание да се постави под съмнение
обективността на свидетеля. Посоченото от него е достатъчно ясно и
подробно и за съда няма основание да се съмнява в неговата достоверност, до
какъвто извод правилно е достигнал и районният съд. Следва да се отбележи и
че соченото от него се подкрепя от голяма част от събрания по делото
доказателствен материал.
На първо място, показанията на частния обвинител се подкрепят от
присъствалия по време на телефонния разговор-свидетеля И.. Той
потвърждава причината за пътуването им заедно до Д. на 12.11.2019г., както и
че по време на това пътуване подсъдимият отправил заплахи за намушкване,
колене и убийство към свидетеля Ж., които лично възприел, предвид
включения на високоговорител телефон. От показанията на свидетеля И., вкл.
прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 от НПК се установява, че
той ясно чул как П. обижда И., като му казвал „педераст“, „боклук“, напсувал
го на майка и му се заканил с убийство като му казал, че вече дошъл и неговия
ред, нямало къде да ходи, щял да го намери и да го убие. Тези думи подс. П.
изкрещял „силно и заплашително“. В резултат на това Ж. се изплашил,
стресирал се, започнал да трепери и бил неадекватен, което продължило и
следващите дни на работа, където бил притеснен. От прочетените свидетелски
показания се установява още, че свидетелят И. е посъветвал свидетеля Ж. да
подаде сигнал за случилото се. Установява се още, че след като взели колата,
взели и съпругата на частния обвинител-свид. Д. Ж.а от работа в предприятие
6
„Я.“-гр. Д., след което И. потеглил обратно към С.. Настоящата инстанция
кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и достоверни.
Свидетелят лично е възприел отправените думи, както и реакцията и
изпитания от Ж. страх и притеснение. Не бива да се пренебрегва и
обстоятелството, че свидетелят И. е незаинтересован от изхода на делото,
което също подкрепя извода за обективността на соченото от него.
Настоящата инстанция се довери на показанията на свидетелите Ж. и И.
и ги постави в основата на фактическите си констатации по делото. Те са
преки очевидци на деянието и въз основа на техните показания съдът намира
за безспорно доказани инкриминираните думи и изрази: „И твоят ред ще
дойде, ще те намеря ще те убия. Ще ти отрежа главата и никой няма да те
намери!“. Освен това, показанията им в тази си част съвпадат напълно.
На следващо място, обстоятелството, че на инкриминираната дата Ж. е
бил в отпуск, а И. първа смяна на работа се потвърждава от справката от
работодателя им /л. 72-76 от ДП, том II/. От нея е видно, че И. е напуснал
предприятието в 13:37 часа на 12.11.2019г., което потвърждава соченото от
двамата свидетели като дата и време на тръгване към гр. Д..
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля Ж. в частта, в
която сочи, че взел съпругата си от работа от „Я.“-Д. и заедно с нея и свид. И.
отишли да вземат автомобила. Това обстоятелство не се подкрепя от
посоченото от самата Д. Ж.а /съпруга на Ж./, както и от свид. И..
Действително, Ж. е взел съпругата си, която работи в гр. Д., и я е закарал до
гр. Х. с новата кола, където тя била на квартира, след което е тръгнал обратно,
но това се е случило след вземането на новия автомобил от автокъщата. На
същата дата съпругата на Ж.-Д. Ж.а е била първа смяна на работа в „Я.“-гр. Д.,
видно от справка от нейния работодател, като е напуснала предприятието в
14:49 часа на 12.11.2019г /л. 77-78 от ДП, том II/, което потвърждава версията
съпругът й е да я вземе с новата кола след приключването на смяната й.
От показанията на свидетеля Д. Ж.а, прочетени на основание чл. 281,
ал.5, вр. ал.1 НПК, се установява, че на 12.11.2019г. нейният съпруг я е взел от
работа и й е споделил за случилото се и за отправените закани по телефона и
по-конкретно думите: „Ще те убия, ще те пречупя, жив няма да останеш“.
Свидетелят не е бил очевидец на случилото се, а възпроизвежда споделеното й
от самия пострадал, предвид което разминаването в посочените от нея и
инкриминираните изрази не разколебава извода на съда за отправяне на закана
за убийство. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта относно
състоянието на пострадалия след случилото се, а именно в резултат на
заканите свид. Ж. бил притеснен, променил се начинът му на живот, стряскал
се насън, започнал да страда от безсъние, т.к. работел на смени, изпитвал
притеснения подс. П. да не го причака някъде и да осъществи заканите си. В
тази част показанията на свидетеля настоящата инстанция намира за
обективни, логични и подкрепящи се от показанията на свидетелите Ж. и И.,
като освен това почиват на лични възприятия.
Изпитаният стрес и страх от случилото от страна на пострадалия се
7
потвърждава и от показанията на свидетеля М. Ж.а-дъщеря на Н. Ж.. Тя сочи,
вкл. в прочетените й на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК показания, че
баща й бил изплашен, тъй като не е знаел какво да очаква от бившия й съпруг.
Установява се още, че подсъдимият бил агресивен, обижда и заплашва,
обръщал се е с викове към баща й и е отправял вербални заплахи преди
инкриминирания инцидент.
Макар свидетелите Д. Ж.а и М. Ж.а да се намират в родствени връзки с
пострадалото лице, съдът не намира основания да се съмнява в
достоверността на дадените от тях показания относно състоянието на
свидетеля Ж. след инцидента, още повече, че същите кореспондират с
показанията на свидетеля – очевидец И., който не е заинтересован от изхода на
делото, както бе вече посочено.
Що се отнася до показанията на свидетелите И.ка М. и М. Р., подобно на
първата инстанция и тази ги намира за неотносими по отношение на
случилото се на инкриминираната дата. Показанията на свидетеля И.ка М.
касаят конфликт относно режима на контакти между подсъдимия и детето, но
реализирал се след 12.11.2019г., като за такъв сочи и свидетеля Р., както и за
обтегнати отношения между свидетеля М. Ж.а и подсъдимия. Обтегнати
отношения между страните и скандали по повод режима на лични контакти
заявява и свидетеля Д. П.а, което прави соченото от нея неотносимо по
отношение изясняването на факти и обстоятелства, касаещи случилото се на
инкриминираната дата.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П. по отношение на
твърдяното от него, че на 12.11.2019г. е видял новия автомобил на частния
обвинител, че на същата дата Ж. е този, който му е звънял, както и че
последният е отправялият заплахи и закани, а не подсъдимия. Всичко това
противоречи на останалия събран в хода на делото доказателствен материал-
показанията на свидетелите Ж., И., Д. и М. Ж.и. Освен това не бива да се
пренебрегва обстоятелството, че обясненията на подсъдимия имат двояка
природа, като освен гласно доказателствено средство, те са и средство за
защита и твърдяното от него въззивният съд, както и районният съд, приема,
че цели оневиняване на П..
Настоящата инстанция не споделя съображенията на защитата за
противоречие между свидетелските показания и в частност тези на свидетеля
И. и на частния обвинител и приетите и приобщените по делото писмени
доказателства, а именно договор за покупко-продажба от 10.11.2019г., фактура
от същата дата с приложен касов бон. Във въззивната жалба се сочи, че тези
писмени доказателства установяват, че Ж. е пътувал към гр. Д. не на
12.11.2019г., а на 10.11.2019г., предвид което извършеното деяние е
недоказано. Твърди се от защитата още, че не е обсъдено заявлението за
първоначална транзитна регистрация. Съдът намира соченото от защитата за
неоснователно.
От приетите и приобщените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, касаещи закупуването и регистрацията на автомобила, се
8
установява, че на 10.11.2019г. е сключен договор за покупко-продажба между
„Ауто Нели“ ООД като продавач и Н. Й. Ж. като купувач на лек автомобил
Хонда FR-V, с описан номер на рама за сумата от 3750 лв. В договора е
посочено, че същият се издава въз основа на фактура № 779/10.11.2029г. като
към фактурата е приложен касов бон, издаден на 10.11.2019г. в 23:26:51 часа
за заплатената по договора сума. Автомобилът с описания по договора номер
на рама е бил първоначално регистриран с транзитна регистрация на
11.11.2019г. в поделение сектор „Пътна полиция“-Х., като заявлението е
подадено от управителя на „Ауто Нели“ ООД, а следващата регистрация на
автомобила е в сектор „Пътна полиция“-С. и е от 13.11.2019г.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че
обстоятелството кога точно е закупен автомобила не може да обоснове извод
за дискредитиране показанията на свид. Ж. и И.. Няма пречка автомобилът да
бъде закупен по-рано от деня на фактическото му вземане от автокъщата,
какъвто е именно настоящият случай. Това, че сделката е сключена на
10.11.2019г. не означава, че това е датата, на която частният обвинител е
пътувал към гр. Д.. Датата на сделката може да бъде различна от датата на
фактическото предаване на стоката. Това се потвърждава и от справката за
извършените регистрации на автомобила, а именно същият е бил
първоначално регистриран от продавача с транзитна регистрация на
11.11.2019г. в поделение сектор „Пътна полиция“-Х., а следващата
регистрация на автомобила е в сектор „Пътна полиция“-С. и е от 13.11.2019г.
Това прави невъзможно взимането на автомобила от Ж. по-рано от
11.11.2019г., доколкото към този момент той не е бил регистриран. Също така,
заявлението за първоначална транзитна регистрация е подадено от продавача
на автомобила „Ауто Нели“ ООД на 11.11.2019г., а не от Ж., което също
потвърждава невъзможността автомобилът да е взет от него преди тази дата.
Освен това, от справката на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е
приложена в материалите по НОХД № 878/2020 година на РС – С. /л.45-46 от
делото/, се установява, че автомобилът на св. И. се е движил в посока Д.
именно на 12.11.2019г. По този начин от събраните писмени доказателства,
свързани със закупуването на автомобила и регистрирането му, не се налага
извода, че на 10.11.2019г. частният обвинител е пътувал към гр. Д. за
закупуването на автомобила и че същият се е намирал в гр. С. на 11.11.2019г.,
както твърди защитата. Тези писмени доказателства в същото време не
дискредитират твърдяното от свидетелите Ж., И. и Д. Ж.а пътуване към
автокъщата за взимане на автомобила на 12.11.2019г.
Проверявайки присъдата по отношение на извършения анализ на
доказателствата и доказателствените средства настоящата инстанция стигна
до извода, че районният съд е изложил в мотивите си достатъчно и убедителни
съображения досежно преценката на всички и особено на гласните
доказателствени материали, като въз основа на това е обосновал изводите си
за това кои обстоятелства приема за установени респ. доказани по несъмнен и
категоричен начин и е посочил подробно съображенията си за това.
9
От правна страна:
При така установеното законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна
от подс. П. състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и
съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по 144, ал.3, вр. ал.1 НК, тъй като на 12.11.2019г. в землището
на Община Д. се заканил с убийство на Н. Й. Ж. от с. Г., община С. с думите
„И твоят ред ще дойде! Ще те намеря! Ще те убия! Ще ти отрежа главата и
никой няма да те намери!“ като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство /сегашна
редакция чл. 144, ал.3, т.1 НК/, е квалифициран състав на престъплението
по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. С чл. 144, ал. 3 НК не се защитава
живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се
преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след
минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство
и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
От обективна страна по делото се установи, че на инкриминираната
дата подсъдимият П. е отправил спрямо свидетеля Ж. по телефона изразите:
„И твоят ред ще дойде, ще те намеря, ще те убия. Ще ти отрежа главата и
никой няма да те намери!“, предхождани от обиди. Заканата е съставомерна,
доколкото е обективирано намерение за извършване на наказуемо по закона
деяние – престъпление против личността на пострадалия. Отправените от
подсъдимия думи са натоварени със застрашителен потенциал, били изречени
силно и заплашително и съдържат реална заплаха за живота на пострадалия,
която заплашващият свързва със собственото си поведение. Употребените
изрази безспорно са от естество да възбудят основателен страх у пострадалия
от осъществяването им. За този извод способства и обстоятелството, че
отношенията между страните са лоши, между тях е имало конфликти.
Бившата съпруга на пострадалия го описва като агресивен човек, който
10
обижда и заплашва, който е отправял заплахи и преди инкриминирания
инцидент, макар и да не се е стигало до физически сблъсък между частния
обвинител и подсъдимия. Последното обаче не изключва по никакъв начин
съставомерността на деянието.
В принципен план изясняването дали заканите са могли да предизвикат
основателен страх за осъществяването им е фактически въпрос, но в тази си
дейност съдът може да бъде подпомаган от експерти, доколкото страхът като
преживяване има психично и психологично обяснение. В конкретния случай
изготвената СППЕ е дала заключение, че пострадалият е изпитал страх от
отправената срещу него закана, определяйки го за основателен. Действително,
за съставомерността на деянието не е необходимо у пострадалия да е
възникнал основателен страх от осъществяване на заканата. Обстоятелството,
че пострадалият се е притеснил, разтревожил, както сочат свидетелските
показания, и е изпитал страх, потвърждава заплашителният заряд на
изречените думи и изрази и че същите обективират закана към неговия живот.
Това води до извод, че отправената от подсъдимия закана за убийство спрямо
свид. Ж. на 12.11.2019г. не само е годна, но и е възбудила у последния
основателен страх за нейното осъществяване.
Фактът, че свид. Ж. освен страх е изпитал и яд, както се сочи в СППЕ, не
опровергава този извод. На първо място, дали заканата е възбудила или не
основателен страх е без значение за съставомерността на деянието, както бе
вече посочено, а само дали е годна да предизвика такъв. Това, че пострадалият
е изпитал и яд не влияе на извода за осъществяване от обективна страха на
престъплението, доколкото отправените думи и изрази са били с достатъчен
застрашителен потенциал, изречени заплашително и възприети от
пострадалия, като са били годни да възбудят такъв страх. Освен това, били са
предхождани от обиди, които, както сочи и вещото лице в съдебно заседание
пред РС, обясняват изпитания яд у пострадалия.
Няма спор и по отношение на съставомерността на деянието на
подсъдимия П. и от субективна страна. Той го е извършил с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Както правилно е
отбелязал районният съд, подсъдимият е съзнавал, че отправяйки спрямо свид.
Ж. инкриминираните думи, обективира закана към живота му. Съзнавал е, че
думите и поведението му се възприемат от техния адресат, както и това че с
оглед конкретната обстановка и начина на извършване на деянието би могъл и
реално е възникнал основателен страх от осъществяване на престъплението.
Подсъдимият е целял заканата да бъде възприета от пострадалия и той да
изпита страх от нейното осъществяване.
Съдът не споделя довода на защитата, че съставомерността на деянието
не е налице, тъй като св. Ж. е потърсил адвокатска защита и е подал жалба
няколко дни след инцидента. Това обстоятелство е ирелевантно за обективната
и субективната страна на извършеното. Още повече, заканата с убийство не
предполага действително лицето да е изпитало страх от осъществяването й,
11
както бе вече посочено, което също е аргумент в посока ирелевантността на
горното обстоятелство. Но дори и лицето действително да е изпитало страх,
както сочи всъщност и експертизата, подаването на жалба няколко дни след
деянието не води до извод за липса на такъв. Право на пострадалото лице е да
прецени в кой момент и по какъв начин да защити и упражни правата си, като
в конкретния случай действията на Ж. не обуславят извод за липса на
съставомерност на деянието.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия П. престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години. Районният съд е наложил наказание при
условията на чл. 54, ал.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. За да
определи това наказание съдът е отчел като отегчаващи отговорността
обстоятелства лошите характеристични данни на подсъдимия, отбелязвайки
като причини, мотиви и условия за извършване на престъплението
самонадеяността на подсъдимото лице и слабите му морално-волеви
задръжки. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е посочено чистото
му съдебно минало.
Определеното от районния съд наказание въззивният съд прецени за
максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и на дееца и съответстващо на целите и значението на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Наказанието от три месеца лишаване от
свобода е минимално предвиденото наказание за този вид санкция според чл.
39, ал.1 НК. Въззивният съд намира това за справедливо, отчитайки
изминалият от над 6 години период от извършване на деянието до настоящия
момент. Така определеното наказание ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Приложение в случая на чл. 55 НК е недопустимо, доколкото така
наложеното наказание е в минималния според чл. 39, ал.1 НК размер на
санкцията лишаване от свобода, както бе вече посочено. Освен това, не се
установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства в настоящия случай.
Доколкото са налице формалните предпоставки за приложение на чл. 66,
ал.1 НК-наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
въззивният съд се солидаризира с преценката на районния съд, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи ефективно наказанието. Затваряне на подсъдимия в
пенитенциарно заведение към настоящия момент и изолирането му от
естествената му социална среда не би способствало за неговото поправяне и
превъзпитание.
Правилна е присъдата и в частта относно присъдените разноски. В
съответствие с процесуалния закон подсъдимият е осъден да заплати в полза
12
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С. направените по делото
разноски в досъдебното производство, както и направените в съдебното
производство разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – С.. Правилно подсъдимият е осъден да заплати на частния
обвинител направените разноски за повереник пред първата съдебна
инстанция.
След извършената проверка на атакуваната присъда, настоящата
инстанция не намери допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, твърдени от жалбоподателя. Изводите на решаващия съд са
направени след цялостен, задълбочен и правилен анализ на събраните
доказателства, правилно е приложен и материалния закон, а наложеното
наказание не е прекомерно тежко за извършеното и неговия автор. Присъдата
е законосъобразна, обоснована и правилна, а подадената от подсъдимия и
защитата му въззивна жалба е неоснователна и не може да доведе до
претендираните с нея правни последици.
В заключение, въззивният съд, след цялостна служебна проверка на
постановения съдебен акт по отношение законосъобразността, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне
или отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното, присъдата следва да
бъде потвърдена изцяло.
С оглед направеното искане от повереника на частния обвинител,
въззивният съд следва да осъди подс. П. да заплати на Н. Й. Ж. направените от
него разноски във въззивното производство за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 306,78 евро, равняващи се на 600 лева /при
фиксиран курс за 1 евро=1,95583 лева/, предвид посочената сума в
представения договор за правна защита и съдействие.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 117/29.07.2025 г., постановена по
НОХД № 967/2024 г. по описа на Районен съд - С..
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. П. да заплати на частния обвинител Н. Й.
Ж. направените от него разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 306,78 евро, равняващи се на 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14