Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на седемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1692 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „БАНКА
ДСК“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В.Т., срещу К.П.Г. ***,
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, в която се
твърди, че по силата на договор за кредитна карта от 12.04.2013 г., „Банка ДСК“
ЕАД, ФЦ Ловеч, е отпуснала на К.П.Г. кредит размер на 1 000,00 лева, като
Банката е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит -
предоставила е уговорената сума, която е усвоена изцяло. Посочва се, че при
погасяването на кредита са допуснати нередовности в
плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва, като длъжникът не е
изпълнявал договорните си задължения по редовно внасяне на дължимите месечни
погасителни вноски по договора. Съгласно представеното извлечение от
счетоводните книги от 03.12.2018 г., към посочената дата са били налице 5 броя
просрочени вноски с падежни дати от 20.11.2017 г. до 20.03.2018 г., всяка в
размер на 30,00 лева. Твърди се, че остатъкът от кредита е преминал в
счетоводна предсрочна изискуемост на 19.11.2018 г., поради допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над четири месеца съгласно чл. 31 от Общите условия
към договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост чрез уведомление
до длъжника.
Посочва
се, че след уведомяването, „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, на основание на
което е образувано ч.гр.д. № 2402/2018 г. в РС-Ловеч, като искането на банката
е уважено и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми.
Изтъква
се, че за събиране на вземането си, „Банка ДСК“ ЕАД е образувала изпълнително
дело № 23/2019 г. по описа на ЧСИ И. Лаловска, рег. №
903, с район на действие - Окръжен съд-Ловеч, по което поканата за доброволно
изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за "Банка ДСК" ЕАД е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си срещу длъжника.
Въз основа на изложеното, ищецът „Банка
ДСК" ЕАД моли за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответницата К.П.Г. му дължи на следите суми: 720.09 лева – главница, 412.97 лева – договорна лихва
за периода от 20.10.2017 г. до 02.12.2018 г., 22.80 лева – лихва за забава за
периода от 19.11.2018 г. до 02.12.2018 г., 104.96 лева – заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Моли
за присъждане и на направените разноски в заповедното и исковото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С
протоколно определение от 17.12.2019 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени преписи
от: Договор за кредитна карта от 12.04.2013 г.; Общи условия по него;
Извлечение от счетоводни книги за сметка № 25159563 от 12.04.2013 г.; покана-уведомление
до длъжника чрез ЧСИ Велислав Петров.
Приложено
е и ч.гр.дело № 2402/2018 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.№ 12639 от 03.12.2018
г., подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против К.П.Г. за същите вземания, произтичащи
от същите обстоятелства. Установява се, че заявлението е уважено изцяло и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 1422/04.12.2018 г. и изпълнителен лист от 04.12.2018 г. С Определение
№ 836/26.07.2019 г. заповедният съд е констатирал, че издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.
5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да
предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият установителен иск, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът се
представлява от пълномощника си гл. юрисконсулт Тонкова, която поддържа
исковата молба и моли да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата.
Ответницата
К.П.Г. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се
явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата като предявения положителен установителен
иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /03.12.2018 г./ до изплащане на
вземането.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в размер
на 25.22 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 125.22 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид
изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а
именно: 25.22 лева – внесена държавна такса, и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски: 75.22 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.
София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес:***, следните
суми по Договор за кредитна карта от 12.04.2013 г., а именно:
720.09 лв. /седемстотин и двадесет
лева и девет стотинки/ - главница, 412.97
лв. /четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ -
договорна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 02.12.2018 г., 22.80 лв. /двадесет и два лева и
осемдесет стотинки/ - лихва за забава за периода от 19.11.2018 г. до
02.12.2018 г., и 104.96 лв. /сто и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/ - заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/03.12.2018 г./ до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 1422/04.12.2018 г. и изпълнителен лист от
04.12.2018 г. по ч.гр.дело № 2402/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА К.П.Г.,
с горните данни, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, с горните данни, сумата 125.22 лв. /сто двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата 75.22 лв. /седемдесет и пет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 2402/2018 г. на РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: