Р Е Ш Е
Н И Е
№82
гр. Несебър, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 658 по описа на Районен съд Несебър
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на сграда с идентификатор № *******по
КККР на Несебър, представлявана от председателя на управителния съвет Р.Л., са
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено
спрямо ответниците В.Д.К., А.В.К. и Л.И.К., че дължат на етажната собственост сумата от общо
767,88 лв., дължима за 2017г., от които 68,25 лв. – дължими вноски към ЕС за
фонд „Ремонт и обновяване”, 218,50 лв. – други разходи, гласувани с решение на
ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, 386,64
лв. – разходи по чл. 51 ЗУЕС, гласувани по т. 5.2.3 от протокола от ЕС, 61,42
лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС и
сумата от 33,07 лв. – вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС,
ведно със законната лихва от 01.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендира
се и присъждане на сумата от 77,80 лв. – лихва за периода 02.03.2017г. –
28.02.2018г. С протоколно определение от съдебно заседание от 19.02.2019г.
производството по делото е прекратено поради оттегляне
от иска от страна на ищеца в частта му, в която срещу всеки от ответниците е
предявен иск за установяване дължимостта на сумите по заповед № 127 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2018г. по ч.гр.д №
191/2018г. по описа на Районен съд Несебър, в следните части: за разходи по чл.
51 ЗУЕС над размера от 48,53 лв. до пълния предявен размер от 128,88 лв., за
лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г. над размера от 20.08 лв.
до пълния предявен размер от 25,93 лв. По този начин
производството е останало висящо по претенцията срещу всеки от тримата
ответници да се признае за устнаовено, че дължи на ищеца следните суми: 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и
обновяване”, 72,83 лв. - други разходи, гласувани с решение на ОС
на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от ОС, 48,53 лв. - разходи
по чл. 51 ЗУЕС, 20,47 лв.
- вноска за фонд „Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, 11,02 лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от
ОС, 20.08 лв. - лихва
за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г. Ищецът сочи, че ответниците
са собственици на апартамент № ****с идентификатор ********по
КККР на гр. Несебър, находящ се в етажната собственост на обща площ от
34,93 кв. м. Твърди се, че на 28.11.2016г. и впоследствие на 29.11.2016г. при
условията на спадащ кворум било проведено общо събрание на етажната
собственост, на които били взети редица решения, вкл. за приемане на бюджет на
ЕС за сезон 2017г., ред за разпределяне на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване”, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата
година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси и разходи от
собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. Сочи се, че по силата на
решенията ответниците, като етажни собственици, дължат посочените по-горе суми.
Навежда се, че съгласно решението по т. 7 от дневния ред сумите следвало да се
заплатят в срок до 01.03.2017г. Развива съображения в насока, че протоколът и
взетите с него решения са влезли в сила. Обръща внимание, че председателят на
ЕС е направил многобройни опити да проведе разговори с ответниците, които се
оказали без резултат. Сочи, че на входната врата на жилището им било залепено
уведомление за дължимите суми, но плащане не е последвало. Твърди, че плащането
не е постъпило в сроковете. Навежда се, че по ч.гр.д. № 191/2018г. по описа на
Районен съд Несебър била издадена заповед № 127 от 21.03.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която всеки от ответниците бил осъден
да заплати в полза на етажната собственост припадащата му се част от посочените
суми. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
присъждането на разноски от заповедното и исковото производство.
В
срок по чл. 131 ГПК от ответника В.К., чрез особения му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими,
неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищецът е следвало да представи по
делото всички надлежни платежни документи, удостоверяващи всички плащания по
така определените от ОС на ЕС суми и такси. Твърди се, че тъй като същите не са
представени ИМ се явява неоснователна и недоказана. До съда се отправя искане
да отхвърли исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата Л.К., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Обръща се внимание, че разговори със собствениците
за събиране на сумите изобщо не са проведени. Сочи се, че няма данни
ответницата да е била уведомена за евентуално свое неизпълнение и поканена да
плати. Навежда се, че действията по управлението на жилищния комплекс са вредни
и опасни. От съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника А.К., чрез особения му представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Навежда се, че не е ясно на каква база са
изчислени претендираните суми. Сочи се, че взетото решение по т. 6 в
представения по делото протокол от общото събрание е неясно и неточно и от него
не е възможно да се определи размерът на дължимото. Твърди се, че на основание
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответникът не дължи претендираните с иска суми. От съда се
иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски. Отправя се възражение за
прекомерност на претенцията за разноски на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск е било да докаже, че ответниците са собственици на самостоятелен обект
– апартамент № ****с идентификатор ********по КККР на гр. Несебър, който се намира в режим на етажна собственост – в
Етажната собственост на сграда с идентификатор № *******по КККР на Несебър. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в етажната
собственост от 29.11.2016г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за 2017г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
както и, че е настъпила изискуемостта на вземането.
При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответника
А.К. е било докаже възражението си, че не дължи
плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това
обстоятелство е уведомен писмено председателят на управителния съвет
(управителя).
По делото не се спори, а и от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №, том XXX, рег. № 13640, дело № 4041/2009г., съставен на 28.10.2009г. от нотариус
Стоян Ангелов с район на действия – района на Несебърски районен съд, рег. №
208 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 7 – л. 8 от делото) се
установява, че В.Д.К., А.В.К. и Л.И.К. са собственици на апартамент № ****– самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, находящ се в гр. ********.
От нотариалния акт се установява, че площта на апартамента, ведно с общите
части, възлиза на 34,93 кв. м. Всеки от тримата ответници придобил по 1/3 идеална част от правото
на собственост върху апартамента.
На 28.11.2016г. и 29.11.2016г., при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, се
провело общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор *******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Несебър – комплекс „Авалон”. За проведеното събрание бил съставен протокол (на
л. 9 – л. 29 от делото). Видно от него по т. 5.2.1.1 от дневния ред се взело решение да се създаде
фонд „Ремонт и обновяване” на обща стойност от 29 673 лв. По т. 5.2.2 били
гласувани разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС както следва: 50 000 лв. за
поддържане на прилежащите територии и инфраструктура, 15 000 лв. – за
административна поддръжка на ЕС, 20 000 лв. – за застраховане на общите
части, 4000 лв. – за мерки за противопожарна безопасност, 1000 лв. – за банкови
услуги, 1000 лв. – за пощенски услуги, 4000 лв. – за компенсация на инициативна
група по провеждане на ОС. По т. 5.2.3 от дневния ред общото събрание
определило разходи по чл. 51 ЗУЕС, както следва: 15 000 лв. – за
електрическа енергия в общите части, 10 000 лв. – за вода в общите части,
4800 лв. – за обслужване на асансьори, 4000 лв. – за почистване на общите
части, 3000 лв. – за консумативи, 7000 лв. – възнаграждение за градинар, 1500
лв. – за транспорт, 8000 лв. – за възнаграждение на УС, 30 000 лв. –
възнаграждение за охрана. По т. 5.2.4 се взело решение да се създаде фонд
„Непредвидени разходи” на обща стойност от 26 706 лв. По т. 5.2.5 било
взето решение за формиране на фонд „Резервен” в размер на 14 378 лв. По т.
6 от дневния ред се взело решение разходите да се разпределят съобразно притежаваните
идеални части от собствениците. По т. 7 от дневния ред общото събрание взело
решение за начало на финансовата година да се приеме 01.01.2017г., а за край –
31.12.2017г. Приело се дължимите от собствениците вноски да се заплащат по
банковата сметка на ЕС в срок до 01.03.2017г. По т. 8 от дневния ред общото
събрание взело решение да се вземат мерки срещу собствениците, които не са
внесли съответните суми до 01.04.2017г., като първо им се изпратят покани за
доброволно изпълнение, а впоследствие се предприемат и други необходими
действия.
С протокол от заседание на управителния съвет от 01.12.2016г. (на л. 30 от
делото) Р.Л. била избрана за председател на управителния съвет.
Както се посочи по делото срещу всеки от ответниците се претендират суми по
пет пера: 22,75 лв. - вноска за фонд „Ремонт и обновяване”, 72,83
лв. - други разходи, гласувани с
решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и по т. 5.2.2 от протокола от
ОС, 48,53 лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, 20,47 лв. - вноска за фонд
„Непредвидени разходи” по т. 5.2.4 от протокола от ОС, 11,02 лв. - вноска за
фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС. Общото събрание е приело
решение вноските по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС (за фонд „Ремонт и обновяване”) и разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС да се разпределят съобразно
идеалните части на собствениците. Такова разпределение произтича от ЗУЕС и за
разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, доколкото същите са част от тези за фонд
„Ремонт и обновяване”. Останалите два фонда, по които са определени разходи
„Резервен” и „Непредвидени разходи” нямат легална дефиниция в ЗУЕС, но
доколкото волята на общото събрание очевидно е била разходите да се определят
съобразно идеалните части на собствениците, вкл. и тези по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС,
то може да се направи извод, че общото събрание е приело всички разходи да се
определят по този ред (доколкото всички под една или друга форма попадат в
обхвата на нормите на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС). В тази връзка съдът намира, че
нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е диспозитивна и няма пречка в рамките на своята
компетентност, дадена му на основание чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, общото събрание
да приеме решение за определяне на такса в отклонение от чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
(т.е. не поравно според броя на собствениците). Подобен извод се съдържа
имплицитно и в Определение № 429 от 16.07.2015г. по т.д. № 1955 от 2014г. на II търг. отделение на ВКС, с което не
е допуснат до обжалване съдебен акт, в който нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е
приета за диспозитивна. Ето защо общото събрание се е възползвало от правомощията
си и е взело решение таксата да бъде определена в отклонение от предвиденото в
диспозитивна норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. По делото е представена фактура (на
л. 107), която не се оспорва от страните. Според нея общите части за апартамент
№ С 311 се равняват на 0,23 %. Съдът кредитира посочената фактура, тъй като не е
оспорена от ответниците и отразява извършеното преизчисление в проценти на общите
части, притежавани за посочения апартамент. В тези рамки съдът достигна до
извод, че сумата от 68,25 лв. (22,75 лв. за всеки от ответниците)
представлява 0,23 % от общата определена сума за фонд „Ремонт и обновяване” (29 673 лв.),
сумата от 61,42 лв. (20,47 лв. за всеки от ответниците) представлява 0,23 % от общата определена сума за фонд „Непредвидени разходи” (26 706 лв.), а
сумата от 33,07 лв. (11,02 лв. за всеки от
ответниците) – 0,23 % от общата определена сума за фонд „Резервен”. Посочените разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, приети
по различни пера по т. 5.2.2 от протокола от общото събрание, са в общ размер
на 95 000 лв., поради което сумата от 218,50 лв.
(72,83 лв. за всеки от ответниците) съответства на 0,23 % от тях. Общите
разходи по чл. 51 ЗУЕС са определени от общото събрание в размер на 83 300
лв. (в това число и разходите за охрана по чл. 51, ал.
4 ЗУЕС). Сумата по фактурата за тези разходи в размер на 145,59 лв. (48,53 лв.
за всеки от ответниците) е по-малка от 0,23 % от
83 300 лв. (191,59 лв.). Т.е. може да се направи извод,
че претендираните от ищеца суми по различните пера съответстват на идеалните
части от общите части в сградата за апартамент № CS 311, отнесени към общия размер на определените за цялата етажна собственост
суми по всяко перо.
Спорен по делото е въпросът дали посочените суми се
дължат от ответниците. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила. От представените към исковата
молба съдебни актове на Районен съд Несебър, Окръжен съд Бургас и Апелативен
съд Бургас (на л. 33 – л. 48 от делото) се установява, че решенията са атакувани
по съдебен ред, но по окончателен начин производството по делото е прекратено.
Ето защо решенията на общото събрание са влезли в сила и следва да се зачетат
от настоящия съдебен състав. В съдебната си практика върховната инстанция
(Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се
произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на
етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления
на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията
на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези,
които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата,
които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят
съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила по
силата на съдебно решение, което е задължително за настоящия съд – арг. от чл. 297 ГПК. Ето защо въпросите за законосъобразното
провеждане на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в
настоящия процес. Следва да се има предвид, че общото събрание няма за
задължение да приема решения за дължимите от всеки един собственик суми, като е
достатъчно да се приемат глобални решения за разходите в етажната собственост.
Управителният съвет е този, който организира изпълнението на решенията на
общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). С формиране на
волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния
апартамент (вкл. и чрез изготвяне на фактурата на л. 107 от делото) управителният
съвет е предприел действия по изпълнение решенията на ОС.
Вземането на
ищеца е и изискуемо, тъй като по т. 7 от протокола на общото събрание е
определен и изричен падеж за плащане на вноските – 01.03.2017г. Следователно
задължението е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл.
84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради тази причина не е било необходимо
до ответниците да се изпраща допълнителна покана за заплащането на сумите.
Предвиденото в решението по т. 8 от дневния ред на общото събрание изпращане на
покани има единствено допълнителен характер и е свързано с още една възможност,
която общото събрание е приело, че следва да се даде на лицата, които не са
внесли съответните суми. Това решение обаче не променя извода, че сумите е
следвало да се заплатят до точно определена дата, която към момента е
настъпила, поради което вземането е изискуемо.
Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответника А.К.,
че сумата не се дължи на основание
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС включва
в себе си два аспекта. Първият е за значението на обстоятелството дали
собственикът, който няма да пребивава в комплекса повече от 30 дни за
календарната година, е уведомил за това управителя или председателя на
управителния съвет. Вторият е фактически и се свежда до реалното време, през
което съответният собственик е пребивавал в комплекса. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици, ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи
за управление и поддържане на общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа
изключение, според което не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е уредена хипотезата при отсъствието на
собственик за повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Според чл.
51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за отсъствието се уведомява писмено председателят на
управителния съвет (управителят). От анализа на цитираните норми може да се
направи извод, че задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от
30 дни, е да уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя.
Единствено собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да
се възползва от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е
така, тъй като при постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от
общото събрание при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно
е, че за освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е
необходимо изрично решение на общото събрание (както при освобождаването по чл.
51, ал. 3 от ЗУЕС). При всички случаи обаче общото събрание следва да вземе
предвид подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по две причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето
действително не пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени
какъв следва да е размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след
като един или няколко от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички
тези обстоятелства следва да се преценят към момента на вземане на решение от
общото събрание на етажната собственост за определяне на съответните такси,
дължими за поддръжка и управление. Очевидно ответникът не е уведомил писмено
управителя на етажната собственост за отсъствието си. Самият той не твърди да е
извършил такова уведомяване, а и по делото не са събрани доказателства в такава
насока. Вторият аспект във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е фактически и дори при подадено
уведомление за отсъствие собственикът трябва да установи, че е пребивавал в комплекса
по-малко от 30 дни през календарната година. Във връзка с пребиваването на
ответника в комплекса през 2017г. пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства, поради което съдът приема за недоказано той да е пребивавал
по-малко от 30 дни в него. В подобна насока е и практиката на въззивната
инстанция – Решение № V-16 от 26.02.2018г. по в.гр.д.
№ 1128/2017г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Налага се извод,
че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Очевидно е, че ответниците са придобили правото на собственост върху
апартамента при равни квоти, поради което всеки от тях следва да заплати 1/3 от
дължимите суми, както е отразено в издадената срещу тях заповед за изпълнение
във все още действащите й части, които не са обезсилени от
съда.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че
искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен в уточнените
в хода на настоящия процес размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава. Както се посочи задължението на ответниците е било определено като платимо на определен ден
(по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.03.2017г. Ето
защо от следващия ден (02.03.2017г.) те са изпаднали в забава и не е било
необходимо да им бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите
суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответниците
в забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г., то претенцията за лихва е
доказана по основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 20.08 лв. съответства на дължимата от всеки от ответниците лихва, съразмерно на
дължимите от него суми за главница.
По разноските:
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото
производство ищецът е направил следните разноски: 75 лв. – платена държавна
такса, 600 лв. – платени депозити за особени представители на ответниците и 300
лв. – платено възнаграждение за един адвокат. Ето защо посочените суми следва
да се присъдят в полза на ищеца. Няма основание за намаляване на
възнаграждението за един адвокат поради прекомерност, тъй като същото е
уговорено и заплатено в предвидения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум.
От
своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25
лв. – за платена държавна такса. Следователно ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца тази сума - за направени разноски в заповедното
производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С
оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в
настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК.
Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 191/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Ето защо по арг. от чл.
412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството
по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че В.Д.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд
„Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53
лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи”
по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,02
лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи
1/3 от общо дължимите за апартамент СS311 вноски за 2017г.,
приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г.,
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г.
– 28.02.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че А.В.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд
„Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53
лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи”
по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,02
лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи
1/3 от общо дължимите за апартамент СS311 вноски за 2017г.,
приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г.,
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че Л.И.К., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор № *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумите както следва:
- на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 22,75 лв. - вноска за фонд
„Ремонт и обновяване”, сумата от 72,83 лв.
- други разходи, гласувани с решение на ОС на ЕС по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и
по т. 5.2.2 от протокола от ОС, сумата от 48,53
лв. - разходи по чл. 51 ЗУЕС, сумата от 20,47 лв. - вноска за фонд „Непредвидени разходи”
по т. 5.2.4 от протокола от ОС, сумата от 11,02
лв. - вноска за фонд „Резервен” по т. 5.2.5 от протокола от ОС, представляващи
1/3 от общо дължимите за апартамент СS311 вноски за 2017г.,
приети с решение на ОС на ЕС от 29.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г.,
до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 20,08 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.03.2017г. – 28.02.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Д.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 325 лв., представляваща 1/3 от направените по делото
разноски в общ размер от 975 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.В.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 325 лв., представляваща 1/3 от направените по делото
разноски в общ размер от 975 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.И.К., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 325 лв., представляваща 1/3 от направените по делото
разноски в общ размер от 975 лв.
ОСЪЖДА В.Д.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 8,33 лв., представляваща 1/3 от
направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА А.В.К., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 8,33 лв., представляваща 1/3 от
направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА Л.И.К., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ ********, с постоянен адрес в к. к. „********, да заплати
на Етажната собственост на сграда с идентификатор
№ *******по КККР на Несебър - комплекс „********”, представлявана от председателя на управителния
съвет Р.Л., сумата от 8,33 лв., представляваща 1/3 от
направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: