№ 15320
гр. София, 16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110174411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
С молба вх. №115552/07.06.2022 г. длъжникът Е.С. С.Й. чрез адв. Г.П. от САК е
поискал от съда да спре принудителното изпълнение по ИД №20229210400986 по описа на
ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ, образуваното въз основа на издадената заповед по чл. 417
ГПК и изпълнител лист по настоящото дело в полза на [ФИРМА]. Твърди се в молбата, че
представеният към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение договор за
наем от 22.05.2015 г. с нотариална заверка на подписите е прекратен поради липса на
предмет предвид учреденото възмездно право на строеж върху наетата земя за изграждане
на оранжерии, което е било реализирано в срок. Поддържа и че вземанията на заявителя са
погасени с кратката тригодишна давност, поради което са недължими. Алтернативно
посочва, че представя обезпечение - оранжерия, чиято стойност значително надхвърля
размера на претенцията на заявителя. Моли съдът да постанови вдигане на наложените
запори на банкови сметки и възбрани на недвижими имот по ИД №20229210400986 по
описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ. Молбата за спиране на незабавното изпълнение е
инкорпорирана в депозирано в срока за това възражение срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането за спиране на изпълнението е направено от легитимирана страна в
производството като съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от
2017 г.; изм., бр. 100 от 2019 г. в сила от 24.12.2019 г.) подаването на същото не е обвързано
със срока за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. Ето защо искането за спиране на
изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнени по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист може да бъде подадено и преди да е връчена покана за доброволно изпълнение от
съдебния изпълнител, поради което и съдът намира същото за процесуално допустимо и
следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.; изм., бр. 100 от
2019 г. в сила от 24.12.2019 г.) съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре
и без да е необходимо надлежно обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД, когато направеното
искане за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. В тази
хипотеза спирането зависи от преценката на съда, т.е. то не е задължително. За да бъде
постановено спиране на изпълнението длъжникът следва да е представил писмени
доказателства разколебаващи удостоверителната сила на документа по чл. 417 ГПК и
обуславящи възможността вземането на заявителя да не съществува.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на договор за наем
1
с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане
на парични суми. Представените към молбата на длъжника копия на нотариален акт за
учредяване на право на строеж (суперфиция) №197, том I, рег. №1901, дело №165/2015 г. от
05.06.2015 г. на нотариус а.м., вписан под №252 в регистъра на НК и район на действие РС –
г.о. и удостоверение №1 – УП-V/24.01.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж V
категория – оранжерия за плодове и зеленчуци представляват писмени документи, въз
основа на които може да се направи вероятен извод за недължимост на претендираната сума,
предвид обекта на договора за наем от 22.05.2015 г. и реализираното в пълен обем право на
строеж. Същите разколебават формалната удостоверителна сила на документа, послужил
като основание за издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,
поради което съдът намира, че молбата за спиране следва да бъде уважена на основание чл.
420, ал.2, т. 1 ГПК.
Следва да се посочи, че независимо от заявената готовност за представяне на
обезпечение за кредитора по делото липсва представено нотариално съгласие на
собственика на недвижимия имот за учредяване на ипотека в полза на заявителя в който
смисъл е разпоредбата на чл. 181 ал. 2 ЗЗД.
По изложените мотиви и на основание чл. 420, ал. 2, ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420 ГПК по искане на Е.С. С.Й., изпълнението на Заповед
№3803 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
04.02.2022 г. по ч.гр.д.№74411/2021 г. на СРС, 168 състав и производството по ИД
№20229210400986 по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 на КЧСИ.
Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2