Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
03.05.2019 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на единадесети април, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 176 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 24 от 08.01.2019година., постановено по гр.д. № 1891/2018г. Плевенски
районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан
предявения от „***“ЕАД против Р.Н.Р. ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 908.41лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит №***.;
сумата от 103.81лв., представляваща договорна лихва за периода
от 28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата 45.18лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2017г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.10.2017г. по ч.гр.д.№7658/2017г. по описа на ПлРС, като неоснователен и
недоказан.
Отхвърлен
е и предявеният от „***” ЕАД гр.С.против Р.Н.Р. с иск със същото правно
основание за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата 534.17лв., представляваща главница по
Договор за стоков кредит №***. за
периода от 28.09.2016г. до 28.09.2017г.; сумата 103.81лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до
20.04.2017г.; сумата 45,18лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното
изплащане, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2017г. по
ч.гр.д.№7658/2017г. по описа на ПлРС.
Отхвърлен е и предявеният от „***” ЕАД гр.С.против Р.Н.Р.
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
374.24лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит №***, дължима за периода от 21.10.2017г. до 21.09.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.Ищецът е осъден да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на Плевенски районен съд сумата 180лв. за разноски за вещо
лице.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „***“ЕАД
представлявано от изпълнителния директор М.Д.Д.,
чрез пълномощникът юрисконсулт А.Б..
В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това
са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което
да бъдат уважени предявените от дружеството обективно съединени искове, като
бъдат присъдени на дружеството и направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Р.Н.Р., чрез особения
представител адв.Я.А. е взела становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява и основателна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата
Р.Н.Р., че дължи на „***“ЕАД гр. С.908.41лв., представляваща непогасена главница
по Договор за стоков кредит №***.; сумата от 103.81лв., представляваща
договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата 45.18лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.04.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното изплащане, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
03.10.2017г. по ч.гр.д.№7658/2017г. по описа на ПлРС, както и такси и разноски.
Вземанията произтичат от Договор за стоков кредит от ***., сключен
между „***” ЕАД и ответницата, с който
банката е отпуснала на ответницата стоков кредит в размер на 1024.16лв. за
закупуване на стоки, описани в договора за кредит, продавани от магазин ***. Ищецът се легитимира с Приложение №1 към Рамков договор за покупко-продажба на
вземания от ***., по силата на което вземанията на „***“ ЕАД, произтичащи от
Договора за стоков кредит са му били прехвърлени изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че цесията е
съобщена на длъжника. Кредитополучателят е следвало
да върне сумата по кредита в срок до 11.06.2018 г., на 24 броя месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна част от Договора за
кредит. В хода на исковото производство предстояло да настъпи и крайния
уговорен падеж на задълженията. Кредиторът се позовава на неизпълнение от
страна на длъжника, което го е принудило да обяви договора за предсрочно
изискуем, на основание т. 12.1 от Общите условия.
Като евентуални са предявени установителен иск
за падежиралите към момента на подаване на заявлението вноски по банковия
стоков кредит и осъдителен - за непадежиралите вноски по същия договор, обявен
от кредитора за предсрочно изискуем. Ответницата
не е намерена на регистрирания постоянен и настоящ адрес ***, поради което и е
назначен особен представител, който в подадения отговор на исковата молба е
оспорил исковите претенции. Възразил е, че договора за цесия не е породил действие
спрямо длъжника, тъй като не му е бил съобщен. Оспорва подписа на ответницата
под договора за стоков кредит. Счита също, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на договора.
Безспорно
е, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение
спрямо ответника за посочените по-горе суми, издадена по ч.гр.д. № 7658/17г. по
описа на Плевенския РС. Заповедта е била връчена чрез залепване на уведомление
и поради това и на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си, като
довнесе дължимата ДТ.Не се спори, че искът е предявен в указания срок.Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 7658/2017 г. по описа на ПРС.
Спорно е дължи ли ответникът сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид
следното : От събраните пред първоинстанционният съд писмени доказателства и от
заключението на ССЕ, се установява, че ищецът се е легитимирал като кредитор с: Рамков
договор за цесия от ***. и препис-извлечение от Приложение към него, от които
се установява, че заемодателя „***” ЕАД е прехвърлил на ищеца „***” АД
вземанията, произтичащи от процесния договор за стоков кредит. Представено е и
писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.Видно от преписа на
пълномощно, изходящо от „***” ЕАД, дружеството е упълномощило цесионера „***” АД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания, които са били
цедирани, в това число и с договора за
цесия от ***.
От представения препис на Договор за стоков
кредит №***., сключен между „***“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата Р.Н.Р.,
в качеството на кредитополучател се установява, че кредитора отпуснал на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 1024.16лв. за закупуване от „***“
ЕАД на телевизор на цена 339лв. и пералня на цена 599лв., както и за сключване
на застраховка, чрез банката, с еднократна застрахователна премия в размер на
86.16лв.Съгласно чл.3 от договора, сумата по кредита се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на търговеца, а сумата за финансиране на застраховка –
еднократно, безкасово по сметка на застрахователя.Срокът за издължаване е 24
месеца, а падежната дата на отделните месечни вноски – 28 число на месеца.Съгласно
прил. Погасителен план, погасяването е договорено за 24 вноски, от които 23 по
5107лв. и една вноска - 42,07лв. или общо дължима за връщане сума - в размер на
1216.68лв. Съгласно чл.12, договорът е сключен при Общи условия по договори за
стокови кредити на физически лица, които кредитополучателя е получил и прие с
подписване на съглашението.
Съгласно чл.12.1 от
Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. Тези последици настъпват автоматично, а ако законът го
изисква – след уведомление на клиента. След подаване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва
по чл.86 от ЗЗД.В чл.15 от същите ОУ всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от
него адрес, се считат за връчени.
За доказване на
изпълнението на договора ищецът е представил уведомително писмо, изходящо от „***“ЕАД
адресирано до „***“ ЕАД, с което кредитодателя е уведомил търговеца за
сключения договор с ответницата. Последната е подписала и декларация, че е
получила от търговеца закупената стока.Приложен е и дубликат на служебен бон от
11.06.2016г., за закупените телевизор и пералня на обща стойност 938.01лв., подписан
от ответницата-получател на стоката.По отношение на насрещното изпълнение, от
приетото от Плевенски РС заключение по
допуснатата ССЕ, което не е оспорено от страните, се установява, че до
28.09.2016г. ответницата е заплатила сумата в общ размер на 154.07лв., като по
този начин е погасила изцяло три погасителни вноски – с падежи на 28.06.2016г., 28.07.2016г. и 28.08.2016г.
и част от договорната лихва на вноска с падеж 28.09.2016г. – в размер на 0.86лв.
С тези плащания е погасила следните задължения: 115.75лв. от главницата, при
усвоена такава по договора в общ размер на 1024.16лв. и част от договорната
лихва. Останала е непогасена главница в размер на 908.41лв. и договорна лихва в
размер на 103.81лв. за периода от 28.08.2016г. до 20.04.2017г. Установява се
също така, че размерът на лихвата за забава върху главницата за периода от
20.04.2017г. до 29.09.2017г. е 45.18лв.
Видно от прил. уведомително
писмо с изх.№***., с него е уведомена длъжницата за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от процесния договор за стоков кредит. Писмото съдържа
уведомление от цедента, чрез цесионера, че размерът на цялото задължение
възлиза на 1023.29лв., като е предоставен 5-дневен срок за погасяване на дълга.
Съдържа и изявление, че поради неизпълнение на поетите задължения по процесния
договор за стоков кредит, всички вземания, произтичащи от него са изискуеми
изцяло и в пълен размер. Според приложеното известие за доставяне до посочения
от кредитополучателката адрес в гр.П., ж.к.“***“, бл.***, ет.***, ап.***.,
пратката е била върната като непотърсена. До същия адрес, който е и вписания
постоянен и настоящ адрес на ответницата, са изпратени и изходящи на 05.09.2017г. и на 23.02.2018
уведомителни писма със същото съдържание, които отново не са били връчени на
адресата, поради това, че не е бил открит на посочения адрес, съгл. оформените
от куриера обратни разписки.
Ответницата, чрез назначения и
особен представител е оспорила автентичността на подписа си под представените
от ищеца договор за стоков кредит № ***. и погасителния план към него, както и съпътстващите
го искане за стоков кредит от ***., декларация искане за кредит, уведомително писмо от ***. и декларация за
получаване на стоката и дубликат на касов бон от същата дата.В рамките на откритото
производство по чл.193 от ГПК за проверка автентичността на оспорените
документи, е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, от което се
установява, че подписите, съдържащи се в оспорените документи са положени от
ответницата Р.Р., т.е. оспорването не е проведено успешно.
Въззивният съд възприема
изцяло следните правни и фактически доводи на районния съд : Между ответницата,
в качеството на заемател и „***” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор за стоков кредит №***, е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Заемодателят е изпълнил договорното си задължение да предостави
сумата в размер на 1024.16лв. за закупуване на стоки, продавани от „***“ ЕАД и
за заплащане на застрахователна премия. В изпълнение на своето насрещно
задължение ответницата е погасила само 115.75лв. от дължимата главница и 38.32лв.
от уговорената договорна лихва, като след 28.09.2016г. не е извършила никакви
плащания. С оглед на това, правилно съдът е приел, че са настъпили предвидените
в чл.12.1 от Общите условия предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Банката – кредитор е упражнил правото си да обяви целия размер
на отпуснатия кредит за предсрочно и незабавно изискуем и е уведомила
длъжника-ответник в настоящото производство за настъпилата незабавна изискуемост в съответствие с приетото в т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС. Наличието на надлежно уведомяване на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита се установява от посочените по-горе
съобщения изпратени на посочения в договора
адрес на ответницата, с препоръчана
пощенска пратка, и обратната разписка, в която пощенският служител е отразил,
че получателят не
е открит на посочения адрес,
като това изявление на пощенския служител е подписано от него.С оглед установения в чл.15 от същите ОУ начин на връчване на кореспонденцията между
страните /всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес, се считат за връчени/, изпращането
на адреса посочен в договора и достигане до този адрес се приравнява на фактическо връчване. Ето защо следва да се приеме, че изявлението на
новия кредитор, с което е уведомил длъжника за волеизявлението му за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита, е достигнало до ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
вземанията на ищеца за целия размер на отпуснатия кредит, ведно с договорните
лихви, са станали предсрочно изискуеми по отношения на ответника с извършеното по реда на
чл.15 от ОУ връчване.
За да отхвърли обаче предявените искове, като неоснователни
и недоказани, Плевенски РС е приел и следното: Извършената от кредитора „***“ЕАД
цесия не е произвела правно действие спрямо длъжника, т.к. не е била съобщена
по правилото на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и поради това ищецът не се легитимира
като кредитор на ответницата за вземанията, произточащи от процесния договор за
стоков кредит.Предприетото от цесионера „***” ЕАД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „***” ЕАД, съгласно
изрично пълномощно за това действие, не е достигнало до ответницата, тъй като нито
едно от съобщенията не е било връчено на длъжника. Уведомлението за цесията,
съставляващо приложение към
исковата молба
също не е връчено на ответницата или на неин упълномощен представител, а на назначения й на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител. Съдът е приел, че представителната власт на особения представител се
изчерпва единствено
с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело,
по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник.
Въззивният съд, в настоящия
си състав не споделя тези изводи. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на
длъжника, има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва
да изпълни надлежно и съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не е титуляр на вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор законът изисква уведомяването за сключения договор за
цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Когато уведомлението за
настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето лице,
изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта
си за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого
следва да изпълни надлежно задължението си. Връчването на уведомлението няма
характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то
да бъде извършено от пълномощник на цедента. В конкретния случай е представено
изрично пълномощно за учредена представителна власт в полза на цесионера „***” ЕАД. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да
се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си по реда на чл. 290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на
вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за
цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. Следва да се приеме, че уведомяването на длъжника е станало чрез връчване
на съобщение по реда уговорен между страните – чл.15 от ОУ.
Отделно от това следва да се
посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не
се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете
страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда от пороци водещи
до неговата недействителност, то следва да се приеме, че процесният договор за
цесия е валиден и е произвел действие между Банката/цедент/ и „***”
ЕАД "/цесионер/,
че посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са
валидно прехвърлени в потримониума на Агенцията още на датата посочена в
договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия
би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал
други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Ето защо съдът
възприема становището на жалбоподателя, че длъжникът може да възрази за липса
на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.Поради това и
съдът приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без
значение за основателността на иска, при положение, че безспорно е установено
непогасеното му задължение към ищеца.
Изложеното налага отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване
на друго по същество за уважаване на главния иск изцяло. При този
изход на делото, следва да бъдат присъдени и разноски в полза на ищцовото
дружество. Пред първата инстанция разноските на ищеца са в размер на 1160лв., включващи и разноските
за ДТ 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. направени в
заповедното производство, а
пред въззивната инстанция – в размер на 625лв., от които 300лв. възнаграждение за юрисконсулт. За двете инстанции следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ищеца-въззивник в размер общо на сумата 1785лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.1 ГПК решение
№ 24 на Плевенски районен съд, постановено на 08.01.2019г. по гр.д. № 1891/2018г.
по описа на съда, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК
по
отношение на ответницата Р.Н.Р., с ЕГН **********,***, че дължи на ищеца „***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”, №***, ет.***, офис *** следните
суми: сумата от 908.41лв., представляваща
непогасена главница по Договор за стоков кредит №***.; сумата
от 103.81
лв., представляваща
договорна лихва за периода от 28.07.2016г. до 20.04.2017г.; сумата от 45.18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2017г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.09.2017г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.10.2017г. по
ч.гр.д.№7658/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 вр. 273 от ГПК Р.Н.Р., с ЕГН **********,***, да
заплати на „***” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.”***”, №***, ет.***, офис *** сумата 1785лв. разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: