РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Царево, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Янч. Николов
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело №
20242180100547 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
“А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., С. о., р. Л., бул. ”Д. П. Д.” № *****, О. с. Л., ет. **** оф. ****,
представлявано от Изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. Г. П. -
А., със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. ”Д. П.Д.” № ***, о. с.
Л., ет.***, офис *****, против Н. К. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес:
общ. Ц., гр. Ц., ул. „Ч. м.“ ****, положителен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, за установяване дължимостта на
паричните вземания, за които е издадена заповед № ******* от ******** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 224/2024
г. по описа на Районен съд – Царево. Претендират се по отношение на
ответника следните вземания: сумата в размер на 637,69 лв., представляваща
главница по сключен договор за потребителски кредит № 2635902/2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението и направените в заповедното и исковото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2023 г. е подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.02.2022 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и „А. за с. на в.” ЕАД, по силата на
което вземането на „А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 08.09.2022 г., е прехвърлено в собственост на „А. за с. на в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
1
включително и всички лихви. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „А. Т.“ ЕООД, за
което с исковата молба е представено известие за доставяне.
Излага се, че на 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД /Кредитодател/ и Н. К. Т.
/Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с №
********, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който последния се задължава при
условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Релевира се, че между „А. Т.“ ЕООД и Н. К. Т. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. В тази връзка на
същата дата между „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД е бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
*********.
Поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било
изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „А. Т.“ ЕООД.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „А. за с. на в.“ ЕАД възниква правен интерес
от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
В тази връзка за “А. за с. на в.” ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №
******/2024 г., по описа на Районен съд - Царево и е издал Заповед № *******
от 11.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя
страна обуславя правния интерес на ищеца за предявяването на иска.
Ищецът ангажира писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото.
Направил е доказателствени искания за изискане и прилагане служебно
по настоящото дело на ч. гр. д. № 224/2024 г. по описа на Районен съд –
Царево.
Направил е и доказателствено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с нарочно поставени въпроси при условие, че
ответникът оспори обстоятелството на усвояване на кредита.
Също така е направено искане, при условие, че ответникът оспори
сключването на договора за заем и договора за поръчителство, да бъде
назначена съдебно - техническа експертиза, която да установи сключването на
договорите.
Съдът е приел иска за разглеждане и е разпоредил препис от исковата
молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на ответницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез упълномощен
2
процесуален представител - адвокат е депозирала писмен отговор, с който
счита иска за допустим, но неоснователен.
С отговора на ИМ ответницата не оспорва обстоятелството, че между
нея и „К.“ ЕАД е сключен посочения договор за кредит. Не оспорва и че
между „А. Т.“ ЕООД и Н. К. Т. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство с цел да се обезпечи процесния кредит. Доколкото от
съдържанието на отговора на исковата молба не може да се изведе
противното, ответницата не оспорва и обстоятелството, че е била уведомена,
че вземането на „А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 08.09.2022 г., е прехвърлено в собственост на „А. за с. на в.”
ЕАД.
С ОИМ ответницата твърди, че Договор за потребителски кредит
сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22
от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Според нея, процесния договор не отговарял на изискваният на чл. 11
ал. 1 т. 10 от ЗПК. Според посочената разпоредба договорът трябвало да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В сключения договор не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР.
Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.
Наред с това счита договора за потребителски кредит за нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. Това според
ответницата е така, защото сумата която се претендира чрез Договор за
гаранция /поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП/. В Договора за
потребителски кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към
ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и
повече, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвидената за
заплащане сума по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК.
На последно място се твърди, че разпоредбата на чл. 22 от ЗПК била
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за
определяне на ГПР, поради което сключения договор за потребителски кредит
следвало да се прогласи за недействителен.
Релевира се, че доколкото процесния договор е нищожен, то на
3
основание чл. 23 от ЗПК, ответницата дължи само и единствено главницата от
800,00 лева, а доколкото тя е заплатила сумата от 543,00 лева, то искът
следвало да бъде уважен само за сумата от 257,00 лева.
Претендират се и направените от ответника разноски за настоящата
съдебна инстанция.
С отговора на исковата молба са представени заверени преписи на
разписки за извършените плащания, които моли да бъдат приети като
доказателства по делото.
Направено и искане на основание чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, да бъде
задължен ищеца да предостави справка за сумата, която е била заплатена от
ответницата по договора за кредит и поръчителство, тъй като тази
информация била дадена от А. Т. ЕООД, при извършената цесия.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД и Н. К. Т. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №*********,
по силата на който „К.“ ЕАД се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 800 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне на „К.“ ЕАД сума в размер на
890.16 лева в срок от 13 месеца на 13 броя месечни погасителни вноски,
размерът на всяка от които е посочен в приложение № 1 към договора, при
ГЛП в размер на 18,40 % и ГПР в размер на 20.02 %. В чл. 4 от договора е
уговорено, че кредитополучателят следва да предостави на „К.“ ЕАД
посочения от него вид обезпечение: банкова гаранция или договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице. В
чл. 4, ал. 2 от договора е въведено като изискване за одобряване на
заявлението на кредитополучателя предоставянето на обезпечението.
На 08.09.2022 г. между „А. Т.“ ЕООД в качеството на поръчител и Н. К.
Т. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, а потребителят е поел задължението да
заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 699,31 лева дължимо за
целия период на действие на договора за кредит, дължимо на датата на падежа
на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В случай, че
поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на
задълженията на потребителя към „К.“ ЕАД до възстановяване на сумата и
разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил потребителя
4
за постъпилото от „К.“ ЕАД искане за плащане.
На 08.09.2022 г. между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД в качеството на
поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит. Поръчителят се е задължил при писмено поискване от
страна на „К.“ ЕАД да плати всички изискуеми задължения на потребителя по
договора за потребителски кредит.
Прието за безспорно установено по делото е, че кредитополучателят е
усвоил кредита.
На 01.02.2022 г. между „К.“ ЕАД (цедент 1) и „А. Т.“ ЕООД (цедент 2) и
“А. за с. на в.” ЕАД (цесионер) е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедент 1 продава
възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени договори за кредит на физически лица в качеството на
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а
цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на
първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент
1) като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и
вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити на „К.“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените
лихви. За извършената цесия ответницата не оспорва обстоятелството, че е
била надлежно уведомена.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена
на длъжника, чрез нейната майка, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за съществуване на вземания в полза на поръчителя за изплатени от него
задължения за главница и лихва за забава по договор за потребителски кредит
и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по
договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за
5
поръчителство и договор за цесия, предоставянето на заемната сума на
кредитополучателя и изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит от поръчителя.
Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени от ответника Н. К. Т. в качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС - за
нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Като се запозна със съдържанието на процесните договори, страна по
които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради противоречие
със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по
кредита на потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено
абсолютна стойност на ГПР - 20.02 %, но липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира конкретният ГПР. Също така в размера на ГПР не е включено
дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, чийто размер е 669.31 лева. Това възнаграждение
представлява разход за потребителя, който е свързан с договора за кредит и е
бил предварително известен на кредитора „К.“ ЕАД, тъй като същият е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „А. Т.“ ЕООД
съгласно вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради това стойността на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде
включена при изчисляване на размера на ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК. В този смисъл посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на
действителния такъв, въвежда в заблуждение потребителя за дължимите от
6
него суми по кредита и поставя потребителя в невъзможност да разбере какво
е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.
11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22
от ЗПК прави договора за кредит недействителен поради противоречие със
закона.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, тъй като не съществува главно задължение, което да обезпечава.
Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията
по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което
прави договорът за поръчителство нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради
липса на основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел,
която се преследва със сключване на правната сделка. Договорът за
поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на
който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, което води до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД.
От своя страна поемането на задължение от потребителя да заплати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за
кредит. Налице е явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя
потребителят не получава никаква насрещна престация. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в
правоотношението. Дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря
за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 800 лева, срещу което
потребителят дължи възнаграждение в размер на 669.31 лв., представляващо
83.664 % от размера на кредита. При това отговорността на поръчителя може
изобщо да не бъде реализирана, ако потребителят добросъвестно изпълни
задълженията си по договора за кредит, но въпреки това ще следва да заплати
възнаграждение на поръчителя. Освен това ангажирането на отговорността на
поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитора, който е свързано лице
7
по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с дружеството-поръчител, което означава,
че дори и да не получи изпълнение по договора за кредит, имуществената
отговорност на поръчителя може и да не бъде реализирана. По този начин
клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията му.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се
спори, че сумата от 800,00 лева е усвоена от ответника. Ответникът твърди, че
е извършил плащания по кредита, като е представил доказателства в тази
насока – разписки за платени 543,00 лева, които не са оспорени от ищеца и са
приети от съда, поради което на основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме,
че дължи връщане на сумата от 257.00 лв., представляваща остатък от чистата
сума по кредита, по отношение на която договорът за цесия е породил правни
последици. Освен сумата от 257,00 лева ответникът дължи и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното и плащане.
При тези данни и така събраните по делото доказателства съдът
приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е доказан и основателен за размера до 257,00 лева
следва да бъде уважен до този размер и да бъде отхвърлен в останалата му
част до пълния претендиран размер от 637,69 лева.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски в исковото и заповедно
производство в общ размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева заплатена
държавна такса и 400,00 лева юрисконсултско възнаграждение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК с посочено ю.к.
възнаграждение), които му се дължат в съотношение 257/637,69 (уважената
част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат
на сумата от 181,36 лева.
В случай, че бъде осъден да заплати разноски прави възражение против
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, както и за липса на
основание за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника.
Процесуалният представител на ответницата по делото също
претендира разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
По отношение искането на упълномощения от ответника адвокат да се
присъди исканото адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т.
8
2 от ЗАдв, съдът намира, че предпоставките на тази разпоредба са налице, а
изложените от процесуалния представител на ищеца възражения са
неоснователни. За наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв не
може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв, очертаващ
изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за
разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да
определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна
помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата, като осъди
другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и
довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като
решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2
на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи
на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител
изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ - при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,
следва да е само на адвоката. В този смисъл е и константната практика на
ВКС: определение № 262 от 5.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о.,
определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о.,
определение № 395 от 9.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о.,
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о.,
определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о.,
определение № 257 от 9.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о.,
определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о.,
определение № 665 от 5.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о.,
Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022г. по описа на I т. о.
на ВКС и много други, е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна
да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава
съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл.
36, ал. 2 от ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Настоящият състав
споделя тази практика.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатите могат да
9
предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица. При
безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по дело и
адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв се дължи директно
на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но
по своя характер задължението за неговото заплащане от ищцовата страна е
задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 3 от ГПК – този
извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Така
претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответницата на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв трябва е в размер на 400 лева, без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа съобразно
цената на иска.
В допълнение, следва да се посочи че претендираното от
процесуалният представител на ищцата възнаграждение, следва да е с
начислено ДДС, тъй като от представените по делото доказателства, се
установява, че адв. М. М. е регистриран по ЗДДС.
Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалният представител на ответницата сумата в размер на 286,55 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, които му се дължат в
съотношение 380,69/637,69 (отхвърлена част и целия претендиран размер).
Сумата следва да се заплати по следната банкова сметка:
IBAN: *****************************;
Банка: „*************“ ********;
Титуляр: М. В. М..
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
К. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ц., общ. Ц., ул. „Ч. м.“ ******,
дължи на “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на
управление гр. С., С. о., р. Л., бул. ”Д. П. Д.” № ******, О. с. Л., ет.*****, оф.
******, сумата от 257,00 лева, представляваща остатък от чистата сума по
договор за потребителски кредит № ******** от 08.09.2022 г., сключен между
„К.“ ЕАД и Н. К. Т., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
29.05.2024 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******/11.10.2024 г.
по ч.гр. д. № ********/2024 г. по описа на Районен съд – Царево, като
отхвърля предявената искова претенция в останалата и част до пълния
10
претендиран размер от 637,69 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. К. Т., ЕГН ********** да заплати на “А. за с. на в.” ЕАД,
ЕИК ***********, сумата от 181,36 лева, представлява разноски по
настоящото и заповедното производства, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА “А. за с. на в.” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адвокат
М. В. М. при АК – П., с идентификационен № по ДДС:**************,
сумата от 286,55 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съобразно отхвърлената част от иска.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № *********/2024 год. по описа на ЦРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
11