РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Ямбол, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20252330100198 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение предявена
от ЕТ «Д. – И. Г.» против «АГРОЗЕМ- АВ»ООД и В. Н. Ч., с която се претендира да
бъде развален по съдебен ред сключеният между двамата ответници на 18.01.2013 год.
год. договор за аренда на земеделска земя, в частта относно подробно описани имоти,
придобити от ищеца по силата на съдебна делба, поради забава на арендното плащане,
иск по чл. 30,ал.1 от ЗАЗ против ответницата Ч. да върне на ищеца владението на
същите имоти, иск за прогласяване на нищожността на сключения към договора Анекс
от *** год. и на чл. 2 от договора за аренда от ***год. , поради противоречие със
закона и добрите нрави, както и иск по чл. 8,ал.1 от ЗАЗ против ответницата Ч. да
заплати на ищеца сумата от 690 лв. – незаплатени арендни плащания за стопанските
2020/2021; 2022/2023 и 2023/2024 год., в едно със законната лихва от датата на
исковата молба.
В исковата молба се посочва, че с договор за аренда от *** год. първият ответник
е предоставил на втория ответник за временно и възмездно ползване земеделски земи,
находящи се в землището на с. Б., общ. Т. Договорът бил сключен за срок от 25
стопански години, като с Анекс от *** год. бил изменен в частта относно арендното
плащане. С решение по гр. дело № *** год. на ЯРС била допусната съдебна делба ,
като на основание чл. 353 ГПК на ищеца били поставени в дял и станал собственик на
пет от поземлените имота, предмет на договора, като останалите били разпределени в
дял на други съделители, вкл. на ответника. Ищецът счита, че е обвързан от договора
за аренда , излага подробни доводи относно правния си интерес от искането за
развалянето му, т.к. не може да упражни правата върху имотите предвид вписания
договор. Същевременно посочва, че е налице неизпълнение на задължението за
заплащане на арендно плащане за период от 12 стопански години. Твърди, че
1
официално уведомление по чл. 17,ал.3 от ЗАЗ не е изпращано, но ответникът
„Агрозем – АВ“ е бил съделител в делбеното производство , а ответникът Ч. е *** на
*** на дружеството, като излага доводи,поради които счита, че е налице забава в
плащането въпреки липсата на уведомяване.
Излагат се подробни съображения поради които ищецът счита, че е обвързан от
договора, като се посочва , че в случая са налице всички предпоставки на чл. 28,ал.1
от ЗАЗ за развалянето му по съдебен ред.Като последица се претендира ответницата Ч.
да бъде осъдена да върне на ищеца владението върху посочените имоти.
На следващо място ищецът твърди да оспорва действителността на сключения
Анекс от *** год. , вкл. на чл. 2 от самия договор, поради противоречието му със
закона – разпоредбата на чл. 16,ал.1,изр.1 от ЗАЗ в частта му относно договорената
арендна вноска.На следващо място като основание за нищожност на чл. 2 от Договора
въведено с анекса от *** год. се сочи противоречието и с добрите нрави поради пълна
липса на еквивалентност по отношение на останалите четири имота, предвид, че
начинът им на ползване не е нива, а ливада, овощна градина и лозе.
Същевременно ищецът предявява срещу ответницата Ч. претенция за
заплащане на дължимата се рента за три стопански години, от по 230 лв. на година или
общата сума от 690 лв. , в едно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба.
Претендира се за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски.
С депозиран в законния срок отговор ответниците са оспорили исковете като
неоснователни.Считат, че единствено страните по арендния договор – двамата
ответници могат да претендират изпълнение по договора, респ. защита по съдебен ред.
Посочват, че договорът е вписан и обвързва ищеца и след делбата. Посочва се и, че
правото да се иска разваляне на договора е погасено по давност по смисъла на чл.
87,ал.5 от ЗЗД, като в случая се твърди началния момент на забавата да датира от
стопанската 2012/2013 година. Неоснователността на иска по чл. 28 от ЗАЗ водела до
неоснователност и на иска за връщане на владението върху процесните имоти.
Оспорва се и искът по чл. 26,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗД , за което се излагат подробни
доводи, като посочва, че страните са се възползвали от правото си на свобода на
договарянето и не е налице нееквивалентност на престациите. Неоснователен и
недоказан бил и искът по чл. 8 от ЗАЗ . Самият ищец сочел, че не е уведомил
арендатора и арендодателя и не е претендирал плащания от тях, за което бил длъжен –
чл. 17,ал.3 от ЗАЗ.Ето защо бездействието не можело да бъде вменено във вина на
ответниците. По отношение размера на арендното плащане следвало да намери
приложение Анекса към договора и такова било дължимо единствено и само по
отношение на имота с предназначение нива.
Претендира се за отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалният
представител на ищеца.
Ответниците се представляват от упълномощен адвокат, който оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С Решение № *** год. на ЯРС е извършена по реда на чл. 352 от ГПК съдебна
делба между С. К. П., И. А. П., „Агрозем-АВ“ ООД, и ЕТ „Д. – И. Г.“на общо 16
2
недвижими имота – овощни градини, ниви, ливади, лозя, като в дял на ищеца „ЕТ Д.-
И. Г.“ , съответстващ на 8/80 ид.ч. са възложени - овощна градина с площ 2, 138 дка,
ливада с площ 7, 995 дка, нива с площ 11, 398 дка, лозе с площ 0, 744 дка и лозе с
площ 0,767 дка, а в дял на ответника „Агрозем“АД , съответстващ на 53/80 ид.ч. са
възложени подробно описани имоти.
С договор за аренда на земеделска земя от *** год., надлежно вписан, „Агрозем –
АВ“-арендодател е отдал за временно и възмездно ползване на арендатора В. Н. Ч.
подробно описани имоти, вкл. и процесните, както следва – нива с площ 11, 400 дка,
имот № ***, овощна градина с площ 2, 138 дка, имот № ***, ливада с площ 7, 996 дка,
имот № ***, лозе с площ 0,744 дка, имот № *** и лозе с площ 0,767 дка, имот № ***.
Договорът е сключен за срок от 25 стопански години , считано от 01.10.2012 год.
Уговорено е арендно плащане в размер на 10 лв. на декар, без да се влияе от
настъпилия инфлационен индекс и остава непроменено за целия период на договора –
чл. 2. С Анекс към договора от *** год. страните са се споразумели да бъде изменен
посочения чл. 2 от договора със следния израз- „арендатора заплаща на арендодателя
рента в размер на 15 % на декар от средния добив пшеница, обявен от ОДЗ – Я.,
изчислен по пазарна стойност само по отношение на посочени недвижими имоти –
ниви, сред които и собствената на ищеца нива с № ***.
От справка – актуално състояние за „Агрозем- АВ“ ООД е видно, че съдружници
в посоченото дружество са А. Д. Ч. и В. Н. Ч..
Приета е и фактура № *** год. с издател ищеца и получател ответника за сумата
540 лв. – рента земя 18,02 дка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от
ЗАЗ против двамата ответници, иск по чл. 30,ал.1 от ЗАЗ против ответницата Ч., иск
по чл. 26,ал.1, предл. 1 и предл. 3 против двамата ответници и по чл. 8,ал.1 от ЗАЗ
против ответника Ч..
По иска с правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от ЗАЗ:
Така предявеният иск съдът намира за допустим, а по същество за основателен,
предвид следното:
Действително ищецът в настоящото производство не е страна по договор за
аренда от *** год. В настоящи казус страните не спорят, че на посочената дата
между ответниците е бил сключен договор за аренда на съсобствена земеделска земя
за срок от 25 стопански години , надлежно вписан, който към датата на предявяване
на иска не се твърди да е прекратен на някое от основанията посочени в ЗАЗ. С оглед
датата на сключване на договора и действащата тогава разпоредба на чл. 3,ал.4 от ЗАЗ
, съдът приема, че договорът обвързва ищеца и за него е налице правен интерес да
иска развалянето му поради неизпълнение от страна на арендатора по съдебен ред. В
този смисъл изцяло неоснователно е възражението, че ищецът няма право на
разваляне, защото не е страна по договора за аренда. Както се приема в съдебната
практика (Решение № *** от 27.02.2020 г. по в. гр. д. № *** г. на Окръжен съд – П.,
Решение № *** от 14.11.2017 г. по в. гр. д. № *** г. на Окръжен съд - Ш.), въз основа
на решението за делба ищецът е придобил в еднолична собственост възложените му
делбени имоти - част от съсобствените имоти, обект на договора за аренда, и като
приобретател по смисъла на чл. 17 ал.2 от ЗАЗ е заместил арендодателя като страна в
договора за аренда в частта досежно тези имоти. Т.е. притежава материално-правна
3
легитимация да атакуват сделката като носител на потестативното право на разваляне.
Същевременно първоначалният арендодател не е собственик на възложените в дял на
ищеца имоти и няма интерес да търси заплащане на рента за тях, нито да иска
разваляне на договора при неплащането й. Още повече , че се касае за свързани лица,
каквито са първоначалните страни по договора за аренда – ТД и един от съдружниците
в него . (Ако не беше налице правоприемство и ищецът беше съсобственик на
имотите, като неучастващ в договора за аренда би могъл да иска разваляне и на
основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД -при бездействие на арендатора ,съгласно разясненията,
дадени с определение № 119/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 794/2021 г. на ВКС, 4 г.о. ,
Определение № 581 /20.07.2021 Г. по гр.д. № 2158/2021 г., І г.о. ВКС и др. .)
Неоснователни са и възраженията на ответниците, че договорът е ***-
сключен с оглед личността на арендатора и с оглед дейността на арендодателя, поради
което липсва клауза за заместване на същия от правоприемниците му. Съгласно
Решение № *** от 09.11.2011 г. по гр. д. № ***г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, при договор,
сключен с оглед личността, се предполага, че той е сключен с оглед особените
качества на страната. Това са договори, при които личността има съществено значение
за извършване на сделката, поради необходимите особени качества на договарящия за
изпълнение на поетите задължения, т.е. имат се предвид личните качества на страната.
Договори с оглед на личността по изложените по - горе съображения са например
договор за изработка и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане. В случая липсват каквито и да са обстоятелства, сочещи
категорично на такава характеристика на договора. От съдържанието му не е видно, че
арендаторът трябва да отговаря на определени качества, за да се приеме, че е сключен
с оглед на личността му. Дори и да не е уговорено заместване на арендатора,
релевантно в хипотезата на чл.17 ал.1 ЗАЗ, това не означава, че договорът е ***, още
повече с оглед личността на арендодателя. Заместването на арендодателя настъпва по
силата на закона, а не по волята на страните, каквато ал.2 не изисква.
Неоснователно е и възражението, че правото на иск е погасено по давност
предвид разпоредбата на чл. 87,ал.5 от ЗЗД. Действително това е общото правило и е
приложимо за всички хипотези, за които ЗЗД или друг специален закон не предвижда
друг срок. Давността по чл. 87,ал.5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно
неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за
разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла, ако това е
станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне.
Съгласно разпоредбата на чл. 28,ал.1,изр. 1 от ЗАЗ , арендодателят може да
развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. Т.е.
законодателят е предвидил едно специфично основание за разваляне на договора за
аренда, съобразено с неговия предмет, а именно забавяне на годишното арендно
плащане с повече от три месеца.
Съдът намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез
развалянето му по съдебен ред в частта относно собствените на ищеца пет недвижими
имота е основателен. За уважаването му е следвало да се докаже, че арендаторът не е
изпълнил своето задължение за плащане на арендни вноски, при липса на спор в
процеса, че през процесните стопански години земите предмет на договора са се
4
ползвали от арендатора. Не се твърди и не се представят доказателства плащания на
арендни вноски да са извършвани изобщо в периода на действие на договора и преди
завеждане на иска.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
28,ал.1, изр. 1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда в частта относно собствените
на ищеца имоти.
По отношение иска по чл. 30,ал.1 ЗАЗ :
Съдът намира, че претенцията за връщане на арендуваните с процесния договор
пет недвижими имота има акцесорен характер спрямо иска за разваляне на договора,
произтичащ от същността на договора като правно основание за разместването на
имуществени права между патримониумите на страните, като след евентуалното
отпадане на това правно основание /в случай на разваляне на договора/ по общите
правила на ЗЗД /чл.55, ал.1, предл. трето/, се дължи връщане на полученото по време
на действието на договора. Това правило е установено и в приложимия към
процесните отношения специален закон – чл.30, ал.1 от ЗАЗ, съгласно която норма
след прекратяване действието на арендния договор арендаторът е длъжен да върне
обекта на договора в състоянието, в което го е приел. Тъй като в настоящия случай по
изложените по-горе съображения главният иск – за разваляне на договора за аренда на
земеделски земи, се явява основателен и доказан, то следва да се уважи като
основателна и доказана и претенцията с правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ, като се
осъди ответника В. Ч. да предаде владението на ищеца върху собствените му
земеделските имоти, предмет на процесния аренден договор.
По исковете с правно основание чл. 26,ал.1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожност на Анекс от 29.10.2013 год. , във връзка с клаузата на чл. 2
от договора поради противоречие на добрите нрави и поради противоречието му
със закона:
В случая, както се посочи по делото ищецът след влизането сила на решението
за извършване на съдебна делба е станал индивидуален собственик на част от
арендуваните имоти. Собственици на останалата част от имотите са ответното
дружество и трети лица. В този смисъл съдът намира, че ищецът не е оправомощен да
предявява чужди права пред съд, т.е. не може да иска прогласяване на нищожността на
клаузата касаеща уговореното арендно плащане по отношение на собствените на
ответника и трети лица имоти. В тази връзка и въпреки многократно дадените
указания и останалата неяснота, съдът приема, че ищецът всъщност оспорва
валидността на анекса/чл.2 от договора касаещи собствените му имоти.
Според чл. 2 от процесния договор – „арендатора заплаща на арендодателя по 10
лв. за всеки декар, без да се влияе от настъпилия инфлационен индекс и остава
непроменено за целия период на договора“. С подписването на анекс между страните ,
текста на чл. 2 от договора се заменя със следното „арендаторът заплаща на
арендодателя в размер на 15 % на декар от средния добив на пшеница по обявен от
ОДЗ – Я. , само по отношение на следните имоти – ниви, подробно описани.“ .
Сам по себе си чл. 2 от договор за аренда 28.01.2013 год. не е нищожен, като
поради противоречащ на добрите нрави, изразяваща се в нееквивалентност на
насрещните престации.
Смисъла на понятието „добри нрави”, на което прано основание се
атакува сключеният договор, е изяснен в съдебната практика (Решение № 88 от
5
22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.
№ 224/2011 г., II т. о., ТК и др.), като се приема, че се касае за обща правна категория,
приложима към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези
наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за
всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки
отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на
които морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни
последици. Приема се, че нееквивалентността на престациите, когато има за резултат
нарушаването на такива норми, обуславя нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави. ВКС в по-актуалната си практика въвежда по-
конкретни критерии при определяне на еквивалентността на престациите, като приема,
че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание
за нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност -Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на
ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са необходими, тъй като в
противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и би се накърнил
принципът на свободата на договарянето, защото еквивалентността на престациите
поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Мотивира
се още с това, че като критерий в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите-в Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС например е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в Решение №119 от 22.03.2011 г. по
гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на І г. о. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска
цена. В последното решение се сочи още, че предвид казуалния характер на
възмездните сделки при преценката на тяхната действителност следва да се съобразява
не само съдържанието на уговорените насрещни престации, а съгласно чл. 20
ЗЗД следва да се вземе предвид целта, с която е сключена сделката от всяка страна, тъй
като тази цел е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес на
страната. В по-новото Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г.
о., ВКС приема също, че когато престацията не е толкова незначителна, съдът може
само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия,
сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е
предявен.
6
В процесния случай арендното плащане е уговорено в размер на 10 лв. и не може
да се приеме, че е налице нулева престация. С оглед цитираната практика обаче и
тълкувайки смисъла на уговореното с анекса, съдът приема, че със същия е уговорена
именно такава нулева престация и то по отношение на собствените на ищеца имоти ,
различни от ниви – овощна градина, ливада и две лозя. Ето защо и следва да бъде
прогласена нищожността на анекса по отношение на ищеца и касателно собствените
на ищеца имоти, поради противоречието му с добрите нрави.
По иска по чл. 8, ал.1 от ЗАЗ:
Разпоредбата на чл.8 от Закона за арендата в земеделието предвижда, че
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а
размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и
наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в
арендуваните движими и недвижими вещи, като то може да се договори в пари и/или
в земеделски продукти.
В процесния случай с оглед прогласяване нищожността на анекс към договора за
аренда, съдът приема, че приложение следва да намери уговорката в чл. 2 от договора
за аренда , а именно дължимата рента да е в размер на 10 лв. за всеки декар земя
годишно. Неоснователни са възраженията на ответницата Ч., че не дължи плащане, т.к.
не е уведомена за настъпилото заместване и недовеждане до знанието на желанието на
ищеца да получава арендни плащания. Видно от събраните по делото доказателства
дружеството - ответник, в което съдружник е и ответницата В. Ч. е било страна в
процеса по съдебна делба, т.е. и самата ответница – арендатор е била наясно кои са
лицата получили в индивидуални дялове арендуваните имоти.
Общия размер на площта на процесните имоти е 23 041 кв.м. или приблизително
23 дка, т.е. дължимата се годишна рента е в размер на 230 лв. или 690 лв. за трите
стопански години. Представената фактура за сумата от 540 лв. при липса на твърдения
и от двете страни да касае процесния договор и при липса на уточнение за кои земи и
за кои стопански години се плаща, съдът не приема за относима към настоящата
претенция. При липса на представени годни доказателства за извършено плащане по
процесния договор и за процесните стопански години, претенцията се явява
основателна и доказана в пълния си предявен размер. Сумата следва да бъде
присъдена в едно със законната лихва от датата на ИМ, каквото е искането на ищеца.
По разноските:
Поради изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на
2000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв.- заплатена държавна такса
по разгледаните и уважени искове.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
7
РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на
*** год. договор за аренда на земеделски земи между „АГРОЗЕМ – АВ“ ООД , ЕИК
*** – арендодател и В. Н. Ч., ЕГН ********** - арендатор , вписан в Служба по
вписванията при Районен съд-Я.под вх. рег. № *** год.,в частта относно ПИ с
идентификатор № 05952.33.20 с площ 2138 кв.м., ПИ с идентификатор №
05952.35.354, с площ 7995 кв.м; ПИ с идентификатор № 05952.38.40 с площ 11 398
кв.м, ПИ с идентификатор № 05952.58.8 с площ 744 кв.м, ПИ с идентификатор №
05952.58.9 с площ 766 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ В. Н. Ч., ЕГН ********** да върне
на ЕТ „Д. – И. Г.“ , ЕИК *** следните недвижими имоти ПИ с идентификатор №
05952.33.20 с площ 2138 кв.м., ПИ с идентификатор № 05952.35.354, с площ 7995
кв.м; ПИ с идентификатор № 05952.38.40 с площ 11 398 кв.м, ПИ с идентификатор №
05952.58.8 с площ 744 кв.м, ПИ с идентификатор № 05952.58.9 с площ 766 кв.м.
предмет на Договор за аренда на земеделска земя от *** год., вписан в Служба по
вписванията при Районен съд-Я. под вх. рег. № *** год.
Прогласява за нищожен на осн чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД по отношение на ЕТ
„Д. – И. Г.“ , ЕИК ***- Анекс от *** год. към Договор за аренда на земеделска земя от
*** год., вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Я. под вх. рег. № *** год.
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от ЗАЗ В. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на
ЕТ „Д. – И. Г.“ , ЕИК *** сумата от 690 лв., представляваща незаплатени рентни
вноски по договор за аренда на земеделски земи от *** год., за стопанската 2020/2021,
2022/2023 и 2023/2024 година, в едно със законната лихва от датата на исковата молба
– 23.01.2025 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК В. Н. Ч., ЕГН ********** и „АГРОЗЕМ –
АВ“ ООД, ЕИК ***да заплатят на ЕТ „Д. – И. Г.“ , ЕИК *** сумата от 2200 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
8