Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067
гр. Силистра, 29 октомври 2021 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря М. Л. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 365 / 2020 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът Х.Т.Ж.
с ЕГН **********,***, моли съда на основание чл. 50, във вр. с чл. 45 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания и стрес в
следствие на увреждания, причинени от ухапване на безстопанствени кучета на 16.
10. 2013 г., настъпили след 01. 11. 2015 г., обезщетение за забава общо в
размер на 4872.17 лева за периода 01. 11. 2015 г. – 12. 10. 2020 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 01. 04. 2020 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че
на 16. 10.
Ответникът Община С., ЕИК, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. В. № , представляван от д-р Юлиян Найденов е подал
писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция, като счита същата за
неоснователна, необоснована и недоказана. Счита, че липсват доказателства
относно факта, че са настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата,
както и началния им момент, като за установяване на тези обстоятелства се
противопоставя на доказателственото искане на ищеца за разпит на свидетел, като
се позовава на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Във връзка с
липсата на установен начален момент, прави възражение за погасяване на
претенцията по давност. Счита, че не са налице доказателства за наличието на
причинно – следствена връзка между вредите и деликта, излага съждения относно
възможността вредите да са вследствие на неправилно лечение, като отделно от
това смята, че размерът на претенцията е силно завишен.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 51 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор
между страните, че с Решение № 204 / 13. 05. 2014 г., постановено по гр.д. №
2255 / 2013 г. по описа на СРС, поправено с Решение № 2843 / 16. 09. 2014 г. и
потвърдено с решение № 204 / 08. 12. 2014 г., постановено по в.гр.д. № 273 /
2014 г. по описа на СОС, за обезщетение на вредите вследствие на нападение и
ухапване от безстопанствени кучета на 16. 10. 2013 г. на ищцата са присъдени
сумите от 3 000.00 лева за претърпените неимуществени вреди и 107.01 лева
за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 16. 10. 2013 г.
В настоящото
производство се твърди, че въпреки проведеното производство, не всички вреди,
претърпени от ищцата, вледствие на инцидента са обезщетени, като са налице
такива, настъпили след деликта и след присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Твърди се, че в началото на месец ноември 2015 г. цялата
лява подбедрица на ищцата започнала да посинява, местата на ухапванията
започнали да се забелязват все по – осезаемо и започнала да усеща болки при
продължително ходене. Видимите белези загрозявали външния ѝ вид, правели
невъзможно носенето на облекло с дължина около и над коляното и довели до
психологически дискомфорт - ищцата
станала неспокойна и изпадала в тревожни състояния. Засилили се и болките в
подбедрицата, която започнала да изтръпва и да затруднява придвижването ѝ.
За установяване на тези обстоятелства по делото са ангажирани свидетелски
показания и е назначена СМЕ.
От
показанията на единствения свидетел – Н.М. се установява, че след инцидента,
оплакванията на ищцата са отшумели и тя се е чувствала добре, но около две
години по – късно са се появили болки в лявата подбедрица, които не намалявали
с времето, както и белезите потъмнели, което довело до ограничение в обичайното
ежедневие на ищцата, която се страхувала, срамувала се от белезите си и освен
това търпяла ежедневни болки, поради което ограничила придвижването си пеша.
От
заключението на назначената по делото СМЕ, изготвено след личен преглед на ищцата
се установява, че са налице дискретни промени по кожната повърхност, дължащи се
на извършената през 2013 година оперативна интервенция и последиците от нея, а
именно разрастване на съединителна тъкан в подкожието, което води до
несъществено уплътняване на меките тъкани в областта. Установени са и неголеми
зони на дискретна пигментация по задната повърхност на лявата подбедрица, като
и двете изменения вещото лице отдава на извършената хирургична интервенция. Според
заключението, след преценка на медицинската документация и вида на травмата,
ищцата не би следвало да усеща болки, не е налице двигателен дефицит, а
настоящия вид на лявата подбедрица на ищцата съществува от момента на пълно
зарастване на оперативната рана и се дължи на разрастването на съединителна
тъкан в подкожието и в мястото на оперативния разрез.
По силата на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило. /чл.50 от ЗЗД/. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение за
вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Въведен е принципът за пълно
обезщетяване на понесените при непозволено увреждане реални вреди. В настоящия
случай, въпреки указанията, дадени на ищцата, същата не доказа релевантните за
делото факти - наличието на причинно – следствена връзка между деянието и
вредите, техният вид, тежест и размер, същите да не са били взети предвид при
присъждане на обезщетението, както и че състоянието ѝ е влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението и това влошаване
се дължи именно на деликта. Единственото доказателство в тази връзка се
изчерпва с показанията на свидетеля М.,
чиято евентуална заинтересованост от изхода на спора с оглед родствената му
връзка по сватовство с ищцата съдът отчита. От друга страна, независимото
експертно мнение на вещото лице е категорично както по отношение на липсата на
твърдяните от ищцата ярки и грозни белези, така и по отношение на липсата на
възможност болките й да продължават след зарастването на оперативната рана.
Установена е и липса на двигателен дефицит. Отделно от това, съдът взима
предвид и становището на вещото лице относно настъпилите усложнения и
необходимостта от хирургична намеса поради късно потърсената медицинска помощ
от страна на ищцата – едва 12 дни след инцидента, когато вече се е стигнало до
сериозна инфекция, при това като очаквано събитие от медицинска гледна точка.
Не на последно място съдът има предвид и факта, че производството по в.гр.д. №
273 / 2014 г. по описа на СОС е приключило почти две години след нападението
над ищцата когато оперативната рана несъмнено е била зараснала и вида на
подбедрицата на ищцата не следва да е бил по – различен от този, в който се
намира към настоящия момент / съобразно становището на експертизата/.
Не следва да
се подминава без коментар и направеното от страна на ответника възражение за
погасяване на претенцията по давност, по което съдът не може да се произнесе с
категоричност, тъй като, въпреки възражението, не е доказан по безспорен начин
начален момент на търпените нововъзнакнали вреди.
Предвид
изложеното, съдът намира за недоказана исковата претенция на ищцата и я
отхвърля изцяло.
Предвид
изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски,
които в производството пред тази инстанция възлизат на 100.00 лв. – платен
депозит за изготвяне на експертизата.
Мотивиран от
тези изводи, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ исковете с правно
основание чл. 51 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от Х.Т.Ж. с
ЕГН **********,***, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. В. № ,
представляван от д-р Юлиян Найденов за заплащане на сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания и стрес в
следствие на увреждания, причинени от ухапване на безстопанствени кучета на 16.
10. 2013 г., настъпили след 01. 11. 2015 г., обезщетение за забава общо в
размер на 4872.17 / четири хиляди осемстотин седемдесет и два лв. и 17 ст. / лева
за периода 01. 11. 2015 г. – 12. 10. 2020 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 01. 04. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Х.Т.Ж. с ЕГН **********,*** да заплати на Община С., ЕИК,
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. С.В. № ,
представляван от д-р Юлиян Найденов сумата от 100.00 / сто /лева
– разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: