Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157
гр.
Пловдив, 29.1.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 27.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 245/2020 г. по описа на
ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на че Н.П.У. против Наказателно постановление № 481444- F519600 , издадено от
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив,
с което на Н.П.У. е наложена ГЛОБА в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38 ЗСч, вр. чл. 74, ал.1 ЗСч.
С
жалбата се
навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП-липса на компетентност на административно наказващия
орган. В условията на евентуалност се
моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване
по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Н.П.У., ЕГН **********,
в качеството си на ******на „СЛЪНЧЕВИ ДЕЦА" ЕООД с ЕИК ********* -
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е бил задължена, не е публикувала годишния финансов
отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения
срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е
неприсъствен ден/.
Търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от
подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с вх.№
1600И0726313/21.03.2019г. и от приложения към нея отчет на дейността.
ГФО на дружеството
за-2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията на 24.10.2019
г.
Нарушението е извършено
на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив.
Нарушението е
установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по
вписванията, във връзка с писмо вх. N° 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП,
получено в ТД на НАП Пловдив с вх. N 04-01-1768/05.09.2019г.
Посочената фактическа
обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно
заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от приложената по
делото писмена документация.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Неоснователен
е доводът за незаконосъобразност на НП поради липса на компетентност на
административно наказващия орган. По делото е представена Заповед № ЗМФ-610/
03.07.2018г., която установява компетентността както на актосъставителя, така и
на наказващия орган. В т.2 от Заповедта изрично е предвидена възможност заместника на съответния териториален
директор на ТД на НАП да
издава наказателни постановления по чл. 74 ЗСч.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи и че от показанията на
актосъставителя, а и от оформлението на самия АУАН се установява, че същият е съставен в присъствието на самия
нарушител. Доколкото нарушителят
реално е участвал в най-ранния етап от административно-наказателното
производство,така и във всички последващи етапи и в пълнота се е възползвал от
възможностите, предоставени му от процесуалния закон, включително и да подаде
възражения, то не може да се приеме, че
е допуснато каквото и да било нарушение на правото му на защита. Така изрично Решение
№ 2139 от 28.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 28.10.2019г., а НП - на 2.12.2019г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Само за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН тече
от откриване на нарушителя. Съгласно трайната практика на Административен
съд-Пловдив нарушителят се счита открит, когато администрацията, компетентна да издаде АУАН, разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и личността на нарушителя.
В случая
процесното нарушение се характеризира със следната особеност: спрямо търговците
е налице задължение да представят ГФО за обявяване пред една институция-
Агенция по Вписванията. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78 ЗСч. обаче компетентни
да издават АУАН за нарушения по чл. 38 ЗСч. са длъжностни лица от друга
институция- НАП. От това следва, че релевантният момент за преценката кога е
открит нарушителя се явява моментът, когато компетентната да издаде АУАН
институция разполага с достатъчно данни за нарушението и нарушителя, а в случая
това се явява НАП. Поради това и съвсем коректно е и отбелязването в АУАН и НП,
че нарушението и нарушителят се считат открити от момента, в който НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията за неизправните търговци. Изцяло в полза
на наказвания субект е и приетото, че релевантна е по-ранната дата, на която писмото е получено
в ЦУ на НАП, а не по-късната, когато
това писмо е препратено до ТД на НАП.
В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.11 ЗСч. в приложимата редакция към
момента на извършване и установяване на нарушението, аналогична на сегашните
ал.13 и 15 на същия член.
Отново за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че сроковете, посочени
първоначално в чл. 38, ал.11 ЗСч, а след
измененията с ДВ 96/2019 в ал.13 и 15 на същия член имат само инструктивен характер. Същите са
приети с цел да дисциплинират администрацията от АВ и НАП, но са неотносими към
реда за реализиране на административно наказателната отговорност и към
давностните срокове, уредени в чл. 34 ЗАНН. На този извод навежда, както систематичното
място на ал.11, 13 и 15 на чл. 38 ЗАНН,
които не са в глава административно наказателна отговорност на ЗСч, така и изричното
правило на чл. 78 ЗСч., според който съставянето на актовете, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1,
вр. чл. 38, ал.1 ЗСч, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок
за подаване на ГФО, при съществуващо такова задължение.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че законът изрично предвижда, че отговорност кумулативно носят, както законният представител на ЮЛ-нарушител,
на когото се налага глоба, така и самото предприятие, на
което се налага имуществена санкция, като отговорността на двата субекта е
отделна и независима.
В тази връзка от приложената по
делото справка от търговския регистър се установява, че жалбоподателката е
едноличен собственик на капитала и ******на
„СЛЪНЧЕВИ ДЕЦА" ЕООД, поради което и се явява годен субект на нарушението.
Приложена е и правилната
санкционна норма, като определеният размер е в рамките на минимума предвиден в
закона.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
за подобен вид нарушения, по следните аргументи.
На
първо място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са представени
доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради което е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното нарушение, а наличието на такива обективни причини съдебната
практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които обуславят
по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
Действително
чисто формално нарушението е отстранено един ден преди издаване на АУАН. Тук
обаче следва да се съобрази периодът
на забава в изпълнение на задължението- почти четири месеца, който в никакъв случай не може
да се възприеме за незначителен. Нещо повече периодът на забава се равнява на една трета от целия отчетен период. Тоест липсва един от
основните белези на маловажния случай, а именно своевременност на отстраняване
на нарушението. Че период на забава в размер на четири месеца не води до
маловажност на случая е и трайната практика на административен съд
Пловдив-Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1027 от 10.05.2019 г.
по к. адм. н. д. № 766 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, както и редица други решения в които е прието, че е маловажен случай при период на забава по-малък от два
месеца-Решение № 1097 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от
22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
От
особено значение е и обстоятелството, че отстраняването на нарушението не е станало по инициатива на наказаното
лица, а едва след получаване на нарочна покана от НАП, за явяване за
съставяне на АУАН и то както се отбеляза с
четири месечно закъснение и то не
веднага след получаване на поканата. Видно от приложеното по делото
известие за доставяне покана за явяване за съставяне на АУАН е връчена по пощата
на дата 23.10.2019г., а ГФО е подаден е Търговския регистър на 27.10.2018г. Тоест
липсва и още един характерен белег на маловажния случай, а именно доброволната
проява на собствена инициатива за отстраняване на нарушението, което би било
индикация, че целите на ЗАНН могат да се постигнат и без реално налагане на
санкция. Че случаят не е маловажен
при отстраняване на нарушението преди издаване на АУАН, но след получаване на
нарочна покана за явяване и съставяне на АУАН е и трайната практика на административен
съд Пловдив. Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 /
2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от
20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Не
може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че
нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от
законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са
извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този
извод се достига при сравнение на санкциите на чл. 74, ал.1 и чл. 74, ал.2 ЗСч.
В този изричен смисъл и Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2194
/ 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 5 от 03.01.2019
г. по к. адм. н. д. № 3280 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив.
Следва
да се отбележи и че обстоятелството, че нарушението
е извършено за първи път изрично е съобразено от наказващия орган,
който е наложил наказание в рамките на
законоустановения минимум.
Не
може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в случая
интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се отбележи, че се
касае за формално нарушение, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен обществено опасен
резултат освен самото деяние изразяващо се в бездействие.
На
следващо място следва да се отбележи, че съставът на чл. 38, вр. чл. 74 ЗСч. има комплексен обект на защита,
като обслужва не само обществените отношения свързани с набиране на приходната
част на държавния бюджет, но и обществените отношения свързани с правилното
отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния
поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за
следващата година и осведомеността на
правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти. Поради
това и не може да се възприеме доводът, че обществените отношения, предмет на
защита не били реално накърнени. Така изрично Решение № 2585 от 11.12.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
Всичко гореизложено налага извод, че
нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от този вид. Нещо повече наложеното наказание е в минимален
размер, поради което и според
настоящия състав изцяло съответства на степента на обществена опасност на деянието и
дееца.
По
изложените съображения НП следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на
възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото
и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размерът,
който следва да се присъди възлиза на 80 лв. На основание параграф 1, т.6 от ДР
на АПК, вр. чл.2, ал.2 ЗНАП разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, в чиято структура е включен наказващия орган, тоест в полза
на Националната Агенция по приходите
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 481444- F519600 , издадено от
Заместник директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на Н.П.У. е наложена
ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38 ЗСч, вр. чл. 74, ал.1
ЗСч.
ОСЪЖДА Н.П.У.,
ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Националната Агенция
по приходите сумата от 80 лева, представляващи деловодни разноски по делото
пред първата инстанция
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.