РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Белоградчик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200138 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В. ул. ”....” № .. вх. ..,
ет..., ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 353/09.06.2022 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр.
чл.108 ал.3 от ЗГ, му е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с
наведени доводи за липса на авторство към деянието, т.е. отрича се
извършването му от Й., излагат се доводи и за процесуални нарушения
според жалбоподателя – позоваване от АНО в НП на допълнителна
квалификация, липсваща в АУАН, неправилно определяне периода на
нарушението. В с. з. жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител – адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Претендират се
разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но е депозирала писмено становище по казуса – за неоснователност на
жалбата, респ. за отхвърлянето й и потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
В хода на извършвани проверки в рамките на своята компетентност на
контролен орган, служители на ИАГ, посетили на 05.04.2022 г. землището на
с. И., обл. В., като същевременно поискали съдействие и от страна на
компетентните местни органи - РДГ-Берковица и ТП-ДГС-Белоградчик.
Жалбоподателят Г. Й., като лицензиран лесовъд, бил получил на 24.02.2022 г.
Позволително за сеч с № 0657640, за добив на общо 27,00 пл. куб. м. дърва от
отдел 21, подотдел „ц“, землище на с. И., обл. В., имот – собственост на ФЛ и
с кад. № 32370.157.43. Съгласно това Позволително, сечта следвало да си
извърши в периода 27.02.-31.05.2022 г., като в същото време се и извозят
материалите от сечището. Служителите на ИАГ и РДГ-Берковица извършили
проверка на съседен имот на посочения, в който също Й. имал правото да
добива дървесина и сам ги отвел до мястото на проверката. В този съседен
имот не били констатирани нарушения. Но в първия имот проверяващите
забелязали рязани немаркирани дървета и това ги провокирало да извършат
по-обстоен обход и преглед в този имот. Така, свид. Г. Б., в присъствието на
самия Г. Й. и И. Н. от РДГ-Берковица и Е. Е. от ДГС-Белоградчик, измерили
общо 97 бр. отрязани немаркирани дървета. Б. съставил на място КП №
143942 , като в него се подписали и Н. и Е., а и самият Й., като посочил отдел
„23“ подотдел „ц“ от ГФ, в землището на с. И..
Й. съобщил, че преди няколко дни е установил сам незаконна сеч в
имота и е подал сигнал за това към контролни органи. Но Б. приел, че с
получаване на Позволителното за сеч № № 0657640, отговорността за
сечището се поема от получилия позволителното, т.е. Й.. Така Б. съставил и
АУАН № 353/05.04.2022 г. на Й., като свидетели на съставянето на акта и
установяване на нарушението, в него се подписали И. Н. и Е.Е.. Актът е
съставен за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, извършено от Й. и описано с
думи като „допуснал отсичането на 97 бр. дървета от вида цер, немаркирани
с КГМ“ в имот кад. № 32370.157.43, отдел „23“, подотдел „ц“, в землището на
с. И., общ. Д.. Посочил и общата кубатура на дърветата според сортиментна
ведомост – 21,53 пл. куб. м., както и диаметрите на отсечените дървета.
Нарушението било осъществено според актосъставителя в периода 27.02-
30.05.2022 г. – от датата на позволяване на сечта до подаване сигнала за
незаконна сеч от Й..
На 09.06.2022 г. въз основа на акт № 353/05.04.22 г. е издадено
обжалваното по настоящето дело НП 353/2022 г. на Директора на РДГ-
Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
2
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени фактите на установени от контролните органи на
05.04.2022 г., добити / отрязани/общо 97 бр. дървета в имот в землището на с.
И. обл.В., за който имот правото на добив било на Г. Й. – въз основа на
позволително за сеч, без тези дървета да са били с поставена марка преди
сечта им. Установено е също, че за добив на дървесина от имот в отдел „21“,
подотдел „ц“, землище на с. И. е имало издадено Позволително за сеч №
0657640/24.02.2022 г., и негов получател е жалбоподателят. Служителите на
ИАГ, РДГ-Берковица и ТП ДС Белоградчик – Б., Н. и Е., на 05.04.2022 г. са
констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в горски имот
в землището на с. И., имало отрязани дървета, без предварително маркиране –
т.е. те не са отбелязани , както следва за предстоящ добив.
Установено е по делото, и че жалбоподателят е сигнализирал на
31.03.2022 г. още, на „дежурен телефон“ към РДГ-Берковица, за незаконно
добити дърва, в имот, за който той имал позволително за сеч, имот в отдел
„23“, в землището на с. И.. Тези две обстоятелства се доказват от
разпечатката-справка за телефон , на който се подават подобни сигнали в
РДГ-Берковица /справка от сайта на Дирекцията/, разпечатка с телефонни
номера, от които е осъществено набиране на телефонния номер на РДГ-
Берковица, показанията на свид. Г.. / за ползван телефон, номер, от Й./ и
показанията на св. Д. – за имота, за който е подаден сигнала от Й..
Съдът намира обаче за недоказано по безспорен начин извършването на
така приписаното на нарушителя деяние.
От една страна, свид. Г. Б. категорично заяви, че поддържа написаното
от него в АУАН. Съдът отича при това факта, че в АУАН, в КП – на който
той също се базира, и по думите на свид. Д. – проверката е извършена , и
сигнал преди това имало подаден – за имот в отдел „23 ц“ от ГФ, землище на
с. И. Този отдел е посочен от актосъставителят и в акта и в констативния
протокол, като проверен и установено в него нерегламентираното добиване
/отсичане/ на общо 97 бр. дървета от вида цер. В издаденото НП се твърди
нещо съвсем различно, незаконен добив на същият брой дървета, от същия
вид, но от отдел „21 ц „. В същото време се цитира Позволително за сеч №
0657640/24.02.22 г., издадено на Г. Й. – цитира се както в НП, така и в АУАН
и КП № 143942/05.04.22 г.
Позволителното е представено по делото от въззиваемата страна, след
указания на съда – и от него е видно, че касае отдел „21 ц“.
При така установеното от съда, той не може да приеме за доказано, че
Й., след като е получил разрешението да осъществи добив на дървесина в
отдел „21 ц“ в землището нас. И, може да понася отговорност за законен или
не добив на дърва от друг имот, за който няма доказателства той получавал ли
е разрешение за добив – Позволително за сеч, или не. / въпреки твърденията,
3
че Й. е получил и друго позволително, за съседен имот; но не се изяснява кой
от тези имоти тогава е проверен и в кой не е имало нередности, както
съобщих свидетелите, вкл. и актосъставителят, и в кой имот е имало – рязани
немаркирани дървета/.От друга страна самото формално разминаване в
АУАН и НП на местоизвършването на нарушението – отдел „23 ц“ или „21
ц“, е също недопустимо и опорочава правилата за провеждане на админ. нак.
производство, засягайки и правото на защита на нарушителя – да узнае в
какво точно е обвинен.
На следващо място, съдът намира за основателен довода на
представителя на жалбоподателя, относно незаконосъобразно допълване на
квалификацията придадена с АУАН – след това в НП. В акта, нарушителят е
обвинен в извършване на деяние по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. Тази норма е обща,
бланкетна и изисква препращане към конкретен друг текст от закона или
подзаконов нормативен акт. В казуса това е сторено едва при издаване на НП
– там квалификацията на нарушението е разширена с посочване на нормата на
чл.108 ал.3 от ЗГ, където наистина са вменени конкретни задължения на
лицето, на което се издава позволително за сеч /и го получава/, вкл. и контрол
за законния добив на дървесината. Това обвързване на банкетната норма на
ЗГ с конкретна в последващ момент, след повдигане на обвинение с акт – чак
при налагане на наказанието от АНО, е недопустимо също по правилата на
админ. нак. производство.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като цяло е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 353/09.06.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Г. Р. Й. от гр. В. обл.В., ул. ”.....” №
..., вх. ., ет.., ап..., с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.257 ал.1
4
т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ, е наложено наказание „глоба” в размер на
300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр. чл.108 ал.3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица, с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Й. от гр. В. обл.В., ул. ”....”
№ .., вх. . ет.., ап..., с ЕГН **********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5