№ 3216
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110156798 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявен от М. Д. Р., чрез неговата майка и законен представител
Б. Г. Р., срещу „България Ер” АД, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр.чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за
установяване съществуване на вземане за сумата от 488.96 лева – обезщетение за
закъснял полет № FB320/15.07.2019г. по направление Берлин (Тегел) – София, ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 31.05.2021г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че сумата представлява обезщетение за закъснял над три часа от
планираното разписание полет FB320/15.07.2019г. на авиопревозвача по направление
Берлин (Тегел) – София, за който полет ищецът бил пътник. Пояснява, че същият е
имал начален час 10.10 ч. и краен – 13.20 ч., но превозът бил осъществен с пристигане
в крайната дестинация в 17.38 ч. Посочва, че е отправил покана за плащане на
обезщетението извънсъдебно, но плащане не е постъпило. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителен иск за вземането с проведено заповедно
производство и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 30718/2021г. на СРС, 55
състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
1
Ответникът е депозирал писмен отговор извън срока по чл.131 ГПК, изтекъл на
06.12.2021г., с който оспорва претенцията. Твърди, че закъснението се дължи на
извънредни обстоятелства и прилага извлечение от системата Netline, в която е
отразено за полета код 93, който е със значение на натрупани закъснения от предишни
полети, и код 81, който е със значение на ограничение в управление на потока на
въздушното движение. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на договор за превоз между него и превозвача
„България Ер“ АД, закъсняло с повече от три часа от планираното разписание
изпълнение на полет FB320 от 15.07.2019г. по дестинация Берлин (Тегел) – София,
отправяне на покана от пътника до превозвача за заплащане на търсеното обезщетение,
което да поставя ответника в забава. В тежест на ответника е било, при установяване на
горните обстоятелства от ищеца, да докаже плащане на търсеното вземане, евентуално
да установи наличието на освобождаваща го от отговорност да плати обезщетение
причина от извънреден характер, довела до това закъснение. Така е била разпределена
доказателствената тежест между страните с определението на съда по чл.140 от ГПК,
срещу което не са постъпили възражения.
По делото не е спорно и се установява от приложена бордна карта и превод на
документа, че ищецът е бил пътник за процесния полет, както и че се е явил на гише за
регистрация поне 45 минути преди началния му час. Ето защо, съдът приема, че между
страните в процеса е възникнало договорно правоотношение за въздушен превоз,
изпълняван от оператора „България Ер“ АД на 15.07.2019г. по направление Берлин
(Тегел) – София. Не се спори също, че изпълнението на полета е осъществено, но със
закъснение повече от три астрономически часа от планираното разписание. Спори се
относно съществуването на обстоятелство от извънреден характер, което освобождава
оператора от задължението му да обезщети пътника по реда на Регламента.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на
такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време
равна или по-голяма от три часа, поради което на същите им се дължи обезщетение от
въздушния оператор в размерите, посочени в чл.7 от Регламента, които са фиксирани и
съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета –
така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС. По аргумент от чл.5,
§ 3 от Регламента авиопревозвачът не носи отговорност към пътниците при закъснение
на полета над три часа, ако причината за това е извънредно обстоятелство, което не е
могло да бъде избегнато, дори при взимане на всички разумни мерки, като например
2
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета, стачки, оказващи влияние върху дейността на превозвача.
Изброяването е неизчерпателно, но същото показва, че причината е от такъв характер,
че не би могла да бъде прогнозирана и едновременно с това преодоляна при взети
разумни мерки. Условие за освобождаване от отговорност е и наличието на причинна
връзка между извънредното обстоятелство и осъществения от превозвача превоз със
закъснение, равно или надхвърлящо три астрономически часа, като стриктното
тълкуване на разпоредбите налага извода, че закъснението не може да се дължи и на
други обстоятелства, които нямат извънреден характер. Ето защо, именно в тежест на
ответника е било да докаже съществуването на такова извънредно обстоятелство, на
което се позовава.
В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че причината за
закъснението касае сигурността на полета, заради което самолетът е бил задържан за
проверка. За доказване на възражението за наличие на обстоятелство от извънреден
характер превозвачът е представил извадка от електронна система за планиране на
полетите “NetLine”, кък която е приложил извадка от списъка на ползваните кодове по
стандарт на Международната асоциация за въздушен транспорт. От извадката се
вижда, че за полет FB 320 от 15.07.2019г. са отразени следните обстоятелства за
закъснението: код 93 по списъка на ползваните кодове по стандарта на
Международната асоциация за въздушен транспорт със значение „смяна на
въздухоплавателното средство, късно пристигане на същото от друг полет или от
предишен сектор“, както и код 81 със значение „ограничения поради претоварване на
капацитета по маршрута. От така вписаните обстоятелства и липса на други
представени доказателства, не се установява причината за закъснението, не може да се
установи извънредния й характер, не става ясно в причинно – следствена връзка с нея
колко е продължило забавянето, какви разумни мерки е предприел превозвачът, за да
предотврати забавянето, ако такива мерки са били възможни. Код 93 съдържа няколко
хипотези. В конкретния случай не става ясно дали забавеното изпълнение е по причина
на смяна на въздухоплавателното средство от самия авиопревозвач и какво е наложило
това, респективно от късното пристигане на летището на самолета на оператора, с
който е било планирано извършването на полета, или се дължи на други причини,
които стоят извън поведението на ответника. Код 81 очевидно касае претоварване на
летището, но не става ясна причината за това, както и дали тя е резултат от
проведението на ответника или не, дали късното излитане е резултат от закъснялото
явяване на въздухоплавателното срество на „България Ер“ АД за изпълнение на полета
или поради например лоши метеорологични условия, довели до задържане на
полетите. Сочената в отговора причина - задържане на самолета за проверка, по
никакъв начин не се установи от така приложената извадка. Предвид изложеното,
3
съдът намира, че ответникът не е провел насрещно доказване, като не е установил
причина от извънреден характер, която да е рефлектирала точното във времево
отношение изпълнение на договора за въздушен превоз с ищеца.
Ето защо, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.7, т.1,
б. „а“ от Регламента в размер на 488.86 лева или левовата равностойност на 250 евро,
поради което искът следва да бъде уважен в цялост, като сумата се присъди ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Това е така, тъй като при положително решение по иск по чл.422 ГПК същият се смята
за предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за вземането – чл.422, ал.1 от ГПК.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи по водене на делото са в размер на 750.00 лева, от които 325.00 лева по
ч.гр.д.№ 30718/2021г. на СРС, 55 състав, и 425.00 лева – в настоящото производство
(25.00 лева държавна такса и 400.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение). Съдът намира, че заплатените от ищеца разноски, представляващи
адвокатски хонорар, не се явяват прекомерни с оглед цената на иска и минималните
прагове по НМРАВ за защита по граждански дела, поради което не намалява така
търсения разход по възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че „България Ер“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Аерогара София, дължи на М. Д. Р., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Б. Г. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.Берлин 14052, ул. „Спандауер Дамм“ 235, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Старата
църква“ № 19, (чрез адв.С.Б.), сумата 488.96 лева- обезщетение за закъснял над три
часа полет № FB 320 от 15.07.2019г. по направление Берлин (Тегел) – София, ведно със
законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 30718/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „България Ер“ АД, ЕИК *********,
4
със седалище и адрес на управление: гр. София, Аерогара София, да заплати на М. Д.
Р., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр.Берлин 14052, ул. „Спандауер Дамм“ 235, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Старата църква“ № 19, (чрез адв.С.Б.), сумата 750.00 лева – разноски по
делото, от които 325.00 лева по ч.гр.д.№ 30718/2021г. на СРС, 55 състав, и 425.00 лева
– в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5