№ 3267
гр. С, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110128429 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на застрахован срещу застраховател за присъждане
на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно
основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането , предявен от Й. СТ. СТ. с ЕГН**********,
живеещ в гр. В на бул. В В в блок СDVIII във вход ХХIII на етаж II в апартамент IV, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. Б“ №11↔13 в офис V чрез
пълномощницата адвокат ТИП против ДРУЖЕСТВО“ с ЕИК********* със седалище и адрес
на управление в гр. С в жилищен квартал Д на бул. „АДРЕС“ №1, представлявано от
изпълнителните директори БГИ и ЖСК. Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежи на разглеждане по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 12. VIІІ. 2021 година, е постъпил такъв от ответната
страна.
В отговора на исковата молба ответникът излага становище, че обстоятелствената част на
исковата молба не е достатъчно пълна и ясна. Иска същата да бъде оставена без движение и да му
бъде дадена възможност отново да прави доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е допустима исковата молба е достатъчно
ищецът да изложи настъпилите събития в непрекъсната причинно-следствена верига. В настоящия
случай това е сторено: ищецът посочва настъпването на щета (повреда на застрахован автомобил),
въздействието, довело до повредата (пресичане на треакторията на автомобила с треакторията на
камъчета във въздуха) и причината на това въздействие – преминаване на друг автомобил,
въздействал върху камъчетата. Липсата на описание на други обстоятелства не е равнозначна на
непълнота на изложената фактическа обстановка, а само означава, че ищецът не твърди други
обстоятелства. Ако ответникът намира, че резултатът е различен от посочения в исковата молба
или се дължи на въздействието на други фактори, следва сам да ги посочи и да поиска събирането
на доказателства за тях. По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли
искането за оставяне на исковата молба без движение, както и искането за даване на възможност
на ответника да прави доказателствени искания извън сроковете, уредени в процесуалния закон.
1
Следва да се има предвид още, че уведомяването на полицията и откриването на лицето,
причинило повредата на автомобила не са част нито от механизма на настъпване на
произшествието, нито са предпоставка за търсене на застрахователно обезщетение, защото
ответникът не е застраховател на причинителя на щетата.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва представени от ищеца документи. Не
заявява изрично обаче дали твърди, че документите са подписани от лице, различно от посоченото
като автор или че лицето не представлява ответното дружество. Не може да се направи и
категоричен извод дали ответникът оспорва съдържанието на документите или само твърди, че те
не доказват твърденията на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на назначаването на вещо
лице, което да извърши съдено-счетоводна експертиза. Доводите са, че предмет на изследване ще
бъде счетоводството на неучастващо в делото юридическо лице, чийто представител вероятно е
заинтересован от изхода на делото. За да се произнесе, съдът взема предвид, че процесуалният
закон допуска събирането на доказателства от неучастващи в производството лица. Пример за
такава възможност са разпоредбите на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 192 от
Гражданския процесуален кодекс. Законът не забранява и представяне на доказателства и обекти
за изследване и от заинтересовани от изхода на производството лица. Голяма част от
доказателствата и сведенията във всички граждански производства са представяни от страните,
които имат най-голям интерес от изхода на делото. Дори и в такива случаи процесуалният закон
задължава съда да преценява доказателствата, вземайки предвид възможната заинтересованост, но
не му забранява да ги събира. Поради изложеното съдът намира възражението на ответника срещу
поисканата съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно.
Ответникът прави искане за назначаване на вещо лице, което да изготви съдебно-
техническа експертиза. Съдът намира, че с това доказателствено искане ответникът цели да
установи неотносими към спора обстоятелства. Отпечатването на договора от електронната
система на дружеството и откриването на сметки не може да установи нито дали посредникът е
имал представителна власт, нито дали ищецът е платил надлежно застрахователна премия.
Ответникът иска назначаване на вещо лице, което да изготви заключение на съдебна
автотехническа експертиза. Прави искане съдът да назначи вещото лице и да му даде възможност
да изготви заключение след събиране на останалите доказателства по делото. Съдът намира обаче,
че никое от другите доказателствени искания на страните не засяга механизма на настъпване на
произшествието. Затова и нищо не налага отлагането на изготвяне на експертно заключение. Ето
защо съдът следва да отхвърли и това искане на ответника.
Ответникът прави искане по делото да се приложат материалите от наказателно
производство. Твърди, че същото производство било преюдициално по отношение на настоящото
дело. Съдът обаче не намира основанията за това твърдение. Обстоятелството, че наказателното
производство се води срещу управителя на дружеството застрахователен брокер само по себе си не
прави събраните по него доказателства относими към настоящия спор. Затова съдът следва да
изиска само сигнала, по който е образувано наказателното производство и справка за движението
му.
На последно място ответникът прави искане съдът да му даде възможност да направи
допълнителни доказателствени след изслушване на заключенията на вещите лица. Съдът счита
обаче, че сроковете и условията, при които доказателствените искания са допустими, са
2
изчерпателно предвидени в процесуалния закон. Съдът няма правомощията да определя други.
Освен това, в предвидените от закона случаи страните имат възможност само да правят конкретни
доказателствени искания, а не да заявяват, че ще направят такива в бъдеще при неустановени
обстоятелства. Водим от изложеното съдът счита, че следва да предупреди ищеца, че може да
прави доказателствени искания само ако са налице условията за това, предвидени в процесуалния
закон.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са
допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат
уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. По реда на чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА страните в срок до
първото открито съдебно заседание да отстранят следните нередовности съответно в
исковата молба и в отговора:
а
да посочат електронни адреси за връчване при условията на чл. 38 и 38 от Гражданския
процесуален кодекс по силата съответно на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т. 2 във връзка
с чл. 50, ал. 5 от същия кодекс;
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заяви изрично дали желае връчване на посочения електронен
адрес.
2. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че исковата молба ще бъде оставена без движение, ако не
отстрани посочените нередовности.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок
по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на
нередовността в указания срок процесуалното действие подаване на отговор на исковата
молба ще се смята за неизвършено.
4. ЗАДЪЛЖАВА деловодителката на СХIХ състав да направи препис от страница VII на
отговора на исковата молба за съда и да я приложи по делото.
5. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за оставяне на исковата молба без движение.
6. ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника предварително да му бъде дадена възможност да сочи
доказателства извън сроковете, предвидени в процесуалния закон.
7. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ще се произнесе по искането на ответника за спиране на
делото и за издаване на съдебно удостоверение след получаване на сведения за движението
на наказателното производство.
8. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
Ищецът твърди, че притежава лек автомобил марка „БМВ“ модел „318i“ с регистрационен
№В0527ВХ.
На 27. IV. 2018 година сключил с ответното дружество договор за застраховка „Каско“ чрез
застрахователен брокер. Чрез същия брокер ищецът платил три застрахователни премии.
На 10. ХIІ. 2018 година ищецът управлявал застрахования лек автомобил по пътя от с. Е за
град В. В лентата за насрещно движение се движело друго моторно превозно средство. при
3
разминаването със застрахования автомобил, изпод гумите на насрещно движещото се превозно
средство изхвърчали дребни камъчета. Те повредили застрахования автомобил.
Ищецът уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие:
пътнотранспортно произшествие. Застрахователят отказал да плати обезщетение с довод, че
застрахователният договор е прекратен поради неизпълнение на задължение за плащане на третата
вноска от застрахователната премия.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми:
186.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03. V. 2019 година до окончателното
изплащане на сумата;
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът оспорва иска и по основание, и по размер. Оспорва настъпването на
произшествието, настъпването на щетите и причинно-следствената връзка между тях.
Поддържа, че водачът проявил груба небрежност при управлението на застрахования
автомобил. Твърди, че застрахователният договор бил недействителен, тъй като бил
сключен от застрахователен брокер с отнет лиценз, следователно без представителна власт.
Застрахователният брокер превел на ищеца само част от третата вноска от застрахователната
премия, затова застрахователният договор следвало да се сита прекратен по силата на чл.
368 от Кодекса за застраховането.
9. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това
число:
наличието на валидно застрахователно правоотношение;
плащането на третата вноска от застрахователната премия;
настъпването на застрахователното събитие на посочената в исковата молба дата и по
описания в същата молба начин;
настъпването на вреди в посочения в исковата молба размер;
причинно-следствената връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите;
отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от
Кодекса за застраховането;
отказът на застрахователя да плати обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, свързани със заповедното производство:
подаването на заявление, възражението на ответната страна, подаване на исковата молба в
срок.
в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията
включително:
сключването на застрахователния договор от застрахователен брокер без представителна
власт;
отнемането на лиценза на застрахователния брокер;
настъпването на застрахователното събитие по начин, различен от описани в исковата
4
молба;
обстоятелството, че повредите на застрахования автомобил са били нанесени още преди
сключването на застрахователния договор;
грубата небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил;
обстоятелството, че претърпените от ищеца вреди възлизат на стойност, по-ниска от
посочената в исковата молба.
10. В изпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
ПОСТАВЯ на ответника следните въпроси за изясняване на фактите по делото, като по реда
на ал. 2 от същата разпоредба го ЗАДЪЛЖАВА в първото съдебно заседание по делото да
конкретизира следните твърдения:
приел ли е плащането на първите две вноски от застрахователната премия за редовни;
плащането на първите две вноски от застрахователната премия чрез същия застрахователен
брокер ли са платени или по друг начин;
в какво се състои грубата небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил;
да опише точно механизма, по който твърди, че е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие.
11. ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, освен експертно заключение,
представено с отговора на исковата молба.
12. НЕ ПРИЕМА като доказателство представено от ответника експертно заключение, поради
противоречие с принципите на публичност и непосредственост, уреден в чл. 11 от
Гражданския процесуален кодекс.
13. Експертното заключение ДА СЕ ОТСТРАНИ от материалите по делото и ДА СЕ
ОСТАВИ на разположение на ответника в деловодството на съда.
14. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в
едноседмичен срок да представи намиращи се у него документи, посочени в исковата молба,
като във връзка с горното:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника срещу доказателственото искане.
На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ще
преценява непредставянето на документите съгласно чл. 161 от Гражданския процесуален
кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да приеме за доказани фактите,
относно които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за възможността за налагане на глоба а неизпълнение на
разпорежданията на съда.
15. ДА СЕ ПРИЛОЖИ частно гражданско дело №24568 по описа на Софийския районен съд за
2019 година.
16. ДА СЕ ИЗИСКАТ СЛУЖЕБНО сведения от Комисията за финансов надзор за отнемането
на лиценза на „ФИРМА“ О
17. ДА СЕ ИЗИСКАТ сведения за предмета и движението на наказателното производство,
посочено в отговора на исковата молба.
18. ДА СЕ ИЗИСКАТ сведения за предмета и движението на гражданско дело №4 по описа на
Варненския районен съд за 2021 година, както и препис от исковата молба.
19. На основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ответника в
първото открито съдебно заседание да отстрани следните нередовности в оспорването на
представени от ищеца фактура и отчет по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален
кодекс:
5
да заяви изрично дали твърди, че документите са подписани от лице, различно от
посоченото като автор или че лицето не представлява ответното дружество;
да заяви изрично дали оспорва съдържанието на документите или само твърди, че те не
доказва твърденията на ищеца,
като във връзка с горното:
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не изложи становище в срок, съдът ще счита, че не
поддържа оспорването на представените от ищеца документи.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок
по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на
нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.
20. ДОПУСКА извършване на:
Техническа експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с горното:
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице инженер ЙДЙ живеещ в гр. С в
жилищен квартал АДРЕС в блок CDVIII на етаж VII;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в
срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
Техническа експертиза по въпросите, поставени с отговора на исковата молба, като във
връзка с горното:
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника вещото лице да изготви заключението след събирането
на всички други доказателства по делото;
вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса има ли данни за сходни повреди на
застрахования автомобил към момента на сключване на застрахователния договор, както и
на въпроса може ли процесните повреди да са настъпили от едно и също събитие с други
повреди, претендирани за същия автомобил пред същия застраховател с други уведомления;
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице инженер ЙДЙ живеещ в гр. С в
жилищен квартал АДРЕС в блок CDVIII на етаж VII;
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 400.00 лева, платими от ответника в едноседмичен срок;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото
лице в срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или
представлява особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, поставени с исковата молба, като във връзка с
горното:
вещото лице ДА ОТГОВОРИ и на въпроса първите две вноски от застрахователната премия
платени ли са чрез същия застрахователен брокер и приети ли са от ответното дружество;
ОТХВЪРЛЯ възраженията на ответника срещу назначаването на вещо лице;
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника да даде задължителни указания на вещото лице за
начина на извършване на проучването за изготвяне на експертно заключение;
ВЪЗЛАГА изготвянето на заключение на вещото лице ВСС
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение от 300.00 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеното възнаграждение за вещото лице в
6
срок, съдът ще приеме, че събирането на доказателството е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без него по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
21. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за назначаване на вещо лице, което да изготви
заключение на съдебна компютърнотехническа експертиза, тъй като обстоятелствата, които
ще се доказват с експертното заключение, са неотносими към спора.
22. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в
откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи
към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни
исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които
не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства.
23. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на
исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс;
ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на
основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и
ответникът не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде
прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива,
че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
24. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че:
със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните
Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение –
силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.
7
за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато
при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената
на предявените искове.
15
25. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16. III. 2022 година в 14 часа.
26. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ:
страните по делото с връчване на препис от настоящето определение;
вещите лица по въпросите, поставени от ищеца, след внасяне на определените депозити;
вещото лице по въпросите, поставени от ответника, след внасяне на определения депозит.
27. На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ответника.
28. Призоваването на страните ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред по следния начин:
1. Призовката на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако лицето е посочило такива по реда
на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от лицето;
на адресите, на които лицето е получавало призовки или съобщения в течение на
производството;
2. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
3. Ако лицето не се открие на някой от адресите, нито се открие друго лице, съгласно да
получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
4. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на ответното застрахователно
дружество от Търговския регистър.
5. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако юридическото лице е посочило
такива по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
8
на адресите, посочени от юридическото лице;
на адресите, на които юридическото лице е получавало призовки или съобщения в течение
на производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
6. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
7. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
8. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
Определението част не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможност за
обжалването му не е изрично посочена в закона, поради което и по аргумент от противното
основание на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс то не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9