№ 38638
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110141588 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът констатира, че в уточнителната молба ищцата отново не е посочила период, за
който претендира имуществените и неимуществени вреди /с начална и крайна дата/.
Посоченото относно претенцията за имуществени вреди – 1 годИ. назад, не е
конкретизирано.
Въпреки предходното и с цел процесуална икономия, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание
следва да уточни периода на претендираните имуществени и неимуществени вреди, като
посочи начална и крайна дата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на дадените указания,
производството ще бъде прекратено.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.11.2025 г. от 11:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба
с вх.№ 263360/01.08.2025 г., от ***. против Национална здравноосигурителна каса, с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неосъществено увеличение на основното месечно трудово възнаграждение
за една годИ. назад, както и сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета и доброто име
на ищцата.
В исковата молба и последващата уточнителна молба ищцата твърди, че през периода
м.октомври 2021 г. до 10.07.2025 г. работела като главен експерт в Национална
здравноосигурителна каса. По време на служебното си правоотношение с ответника, на
22.12.2022 г. създала и защитила оригИ.лно авторско произведение – дисертационен труд на
тема „Подобряване на реимбурсните политики за медицински изделия в България“, за което
придобила научно-образователна степен „доктор“. Поддържа, че в посоченото произведение
подробно била описана необходимостта от създаване на специализирана структура в
рамките на Национална здравноосигурителна каса, която да отговаря за управлението на
процесите, свързани с медицинските изделия. По тази причИ. в НЗОК била създадена
дирекция „Медицински изделия и помощни средства“. Твърди, че през 2024 г., след
създаване на горепосочената дирекция, от страна на началника на отдела започнали
неоснователни и необосновани оценявания на работата й, целящи да я отстранят. В резултат
на предходното срещу ищцата било образувано дисциплИ.рно производство, в хода на което
й бил поставен ултиматум от управителя на НЗОК да напусне. В резултат на предходното, на
10.07.2025 г. била издадена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение.
Ищцата поддържа, че подала заявление за прекратяване на служебното правоотношение по
взаимно съгласие, но това не отговаряло на действителното положение, тъй като спрямо нея
били използвани недопустими методи на принуда и заплашване с дисциплИ.рно уволнение.
Поддържа, че по време на служебното й правоотношение с ответника й била поставена
оценка „неприемливо изпълнение“, поради което заплатата й не била увеличавана съгласно
нивата на индексиране за съответната длъжност. Отделно от предходното ищцата поддържа,
че бил накърнен авторитетът и доброто й име като държавен служител, който изпълнявал
стриктно и добросъвестно служебните си задължения. По изложените в исковата молба и
уточнителната молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от
предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира сторените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че със заповед на
управителя на НЗОК от 09.07.2025 г. служебното правоотношение на ищцата било
прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.07.2025 г. Поддържа се, че във връзка с
доклад на и.д. директор на дирекция „Медицински изделия и помощни средства“, със
заповед на управителя на НЗОК бил свикан дисциплИ.рен съвет, на който било взето
2
решение на ищцата да бъде наложено дисциплИ.рно наказание „уволнение“. Наказанието не
било наложено, тъй като на 04.07.2025 г. ищцата подала заявление за прекратяване на
служебното й правоотношение по взаимно съгласие. Оспорват се изложените в исковата
молба твърдения, че въз основа на защитения от ищцата научен труд била създадена
дирекция „Медицински изделия и помощни средства“. Поддържа се, че разработването на
дисертационен труд е било по желание на ищцата, за което ответната структура не е
уведомявана по какъвто и да е повод. Сочи се, че новосъздадената дирекция била част от
специализираната администрация на НЗОК, съгласно Правилник за изменение и допълнение
на Правилник за устройството на НЗОК /Обн., ДВ, бр.40 от 7 май 2024 г./. Сочи се още, че
по време на изпълнение на служебните й задължения на ищцата не е възлагано, нито се е
изисквало по длъжностна характеристика да работа по тема, свързана с медицински изделия,
тъй като последните 4 години е работила в отдел с предмет на дейност договаряне на
помощни средства за хора с увреждания. Оспорват се да е било налице правно основание за
увеличаване на основното месечно възнаграждение на ищцата, като се поддържа, че такова
се извършва само в посочените от Закона за държавния служител случаи по реда на
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, където не е
предвидена възможност да се увеличи ИРОЗ, когато служителят е защитил дисертационен
труд. Ето защо, се изразява становище, че не е налице нито една от предпоставките за
търсена на деликтна отговорност от страна на НЗОК. Оспорва се и претенцията на ищцата
относно претендираните неимуществени вреди с доводи, че в образуваната дисциплИ.рна
преписка се съдържали достатъчно данни, опровергаващи твърденията й, че се ползвала с
авторитет като добросъвестен, изпълняващ стриктно служебните си задължения държавен
служител. Поддържа се, че в случая не са налице неоснователни действия от страна на
работодателя, които да са довели до увреждане на ищцата. По изложените в отговора доводи
и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове изцяло.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1
ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на увредения); 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди; 5) вИ. на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства в негова
тежест е да докаже погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързИ. и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4