Присъда по дело №422/2024 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА с рег. № 1 от 29.01.2025г. по НОХД № 422/2024г. по описа на РС-
Н., VIII състав

С внесения обвинителен акт, Районна прокуратура – Б., ТО - Н. е предявила
обвинение против подсъдимия – М.З.В. с ЕГН **********, за това, че на 20.03.2024г. в к.к.
С.Б., в близост до комплекс „С.В.“, чрез използване на МПС – специален автомобил „Д.Ф.
**.*** **“ с рег. № * **** ** отнел чужда движима вещ: лек автомобил „Г.П.“ с рег. № **
**** ** на стойност 3 600,00 лева от владението на С.Д.Т.-К.н, ЕГН ********** от гр. П.в,
общ. П.в, ул. „К.М.“ № 2, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано както от
обективна, така и от субективна срана. В тази връзка предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен. Счита, че следва да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, като следва да бъде отчетено обстоятелството, че
подсъдимият не е осъждан (реабилитиран) преди инкриминираното деяние, както и следва
да бъде отчетена самата стойност на отнетата вещ и в този смисъл предлага да бъде
определено наказание към минималния размер, а именно една година „Лишаване от
свобода“ и съответно с оглед съдебното минало, това наказание да бъде отложено за
изпълнение с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият участва лично в съдебното заседание заедно с упълномощен защитник.
Дал е съгласие да не се разпитват част от свидетелите и вещите лица, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и
експертни заключения от досъдебното производство (ДП). В последната си дума, моли съда
за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. П. пледира за оневиняване на подзащитния му.
Изразява становище, че няма обективни и субективни факти и обстоятелства, които да
доведат до правен извод за извършено престъпление по чл. 195 от НК, поради което счита,
че подзащитния му следва да бъде признат за невинен, ведно с всички последици.
В хода на разпоредителното заседание е направено е искане производството по
делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на чл.
371, т. 1 от НПК. С протоколно определение от 15.10.2024г., след предварителното
изслушване на страните, на основание чл. 372, ал. 3, във вр. с чл. 371, т. 1 от НПК съдът е
одобрил изразеното съгласие на подсъдимия и неговия защитник да не се провежда разпит
на посочените свидетели и вещо лице, като е обявил, че при постановяване на присъдата ще
се ползват доказателствата от ДП.
В наказателното производство не е предявен граждански иск за съвместно
разглеждане. Не е конституиран и частен обвинител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, досежно свидетелските показания, приобщени в хипотезата на чл.
371, т. 1 от НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. В. е роден на 1*.**.**** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с
постоянен адрес: гр. Н., общ. Н., обл. Б., ул. „Г.С.Р.“ № 38, със средно-специално
образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), работи като шофьор в „Г.Д.Ю К.“ ЕООД,
с ЕГН **********.
Свидетелката С. Т.-К. е собственик на лек автомобил „Г.П.“ с рег. № ** **** **, който
придобила по наследство от баща си (л. 81 от ДП). Същият бил паркиран на улицата зад
комплекс „Б.Р.“ в к.к. С.Б., който комплекс е изграден върху имот собственост на
свидетелите К..
На 06.03.2024г., след извършена проверка от служител на Дирекция „Екология“ при
1

Община Н. – св. Христо К.в, върху автомобила бил поставен стикер № 001 за преместване
на излязло от употреба МПС. Съставен бил протокол по чл. 123, ал. 4 от Наредба № 6 на
Общински съвет – Н., в който било вписано предупреждение, че автомобилът следва да бъде
преместен, тъй като е излязъл от употреба с изтекъл технически преглед (л. 83 до л. 87 от
ДП).
Подсъдимият М. В. притежава специален репатриращ автомобил /паяк/ марка и
модел „Д.Ф. **.*** **“ с рег. № * **** ** (л. 80 от ДП). Същият стопанисва автоморга в к.к
С.Б., общ. Н., кв. „Пясъците“, находяща се на околовръстния път.
Свидетелите Х.К.К. и В.Г.Г. се познават и са в приятелски отношения с подсъдимия.
На 20.03.2024г. св. Х.К.К. бил в автоморгата на подсъдимия, където работел от
началото на 2024г. През деня двамата с подсъдимия извършвали обикновената си дейност,
като първоначално товарили боклук и клони от един комплекс. След като приключили
работата си там, се върнали в автоморгата на подсъдимия, взели репатриращия автомобил и
отишли с него до магазин ММ в к.к. С.Б.. От там взели лек автомобил „М.“, който не бил в
изправност и трябвало да закарат в село К.. След като натоварили автомобила върху
платформата и потеглили, по пътя за село К. репатриращия автомобил се развалил. Тогава
подсъдимия В. се обадил на свидетеля Г., който е майстор и негов приятел, за да отстрани
проблема. Същият дошъл и след като привел репатриращия автомобил в движение, тримата
отишли до село К. и оставили там л.к. „М.“ на собственика му. След това тримата се върнали
към к.к. С.Б., като минали покрай аквапарка и се насочили към една глуха уличка зад
магазин „ММ“, където се намирал лек автомобил „Г.П.“. Двамата свидетели поставили скоби
на четирите гуми, а подсъдимия В. го вдигнал и поставил на платформата на репатриращия
автомобил, след което отишли до автоморгата. Автомобилът „Г.П.“ останал върху
репатриращия автомобил, а св. Г. и св. К.в си тръгнали. На следващия ден св. К.в отишъл на
работа и видял, че автомобила го няма.
На 08.04.2024г. свидетелката К. пристигнала в комплекса и установила, че л.а. „Г.П.“
го няма. Направила проверка дали не е преместен на наказателен паркинг на Община Н., но
не го открила, поради което подала сигнал в полицията. И към настоящия момент
автомобилът не е установен.
Полицейският служител – св. Д., посетил мястото, което му било посочено като
последно местоположение на автомобила и установил, че на близост се намира комплекс
„С.В.“, който бил снабден с видеонаблюдение, което обхваща мястото, където бил паркиран
автомобила. Записите от камерите били предадени с протокол за доброволно предаване (л.
78 от ДП). След като ги прегледал, св Д. установил, че на 20.03.2024г. около 17:46 часа
репатриращ автомобил се насочва на заден ход към паркирания л.а. „Г.П.“, като две лица в
работни дрехи (установени като св. К.в и св. Г.) закачат автомобила със скоби, а подсъдимия
В., облечен в тъмен на цвят спортен анцунг го вдига на репатриращия автомобил и потеглят.
(л. 29 и л. 53 от ДП). По рег. номер на репатриращия автомобил се установява, че същия е
собственост на подсъдимия. На записите от камерите се виждат само 3 лица – двамата
свидетели - Г. и К.в, и подсъдимия В..
Видеозаписите от камерите са предадени и приобщени по делото.
По досъдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че л.а. „Г.П.“ е вдигнат от репатриращ автомобил,
собственост на подсъдимия, от три лица, едно от които го управлява, а другите две поставят
скоби на гумите в 17:28 часа, след което същият потегля заедно с л.а. червен на цвят
(въпросния „Г.П.“). Експертизата е изследвала и видеозаписи от камери на Община Н. с
изнесена точка в РУ Н., на които се вижда как репатриращия автомобил с рег. № * **** **,
излиза от кръстовището на село К. в 17:18 часа и в 17:21 часа от главния път преминава и
завива надясно в посока „Аквапарк – С.Б.“.
2

В хода на съдебното производство подсъдимия В. дава обяснения, като същия не
отрича, че именно той и свидетелите К.в и Г. са „вдигнали“ л.а. „Г.П.“. Оспорва, че е налице
умисъл за отнемане на МПС-то. Обяснява, че руско говорящо лице му е посочило
автомобила и му е казало, че трябва да го премести на друго място, тъй като имало стикер
от община Н.. Заявява, че не е поискал документи за автомобила и не е проверявал
собствеността му. Обяснява, че когато се върнали с двамата свидетели К.в и Г. от село К. и
оставили там лекия автомобил „М.“, човекът го чакал до автомобила „Г.П.“ на мястото,
където той бил паркиран. В последствие го оставил на пътя, извън автоморгата.
В хода на съдебното заседание са разпитани свидетелите К.в и Г., които дават
показания, които противоречат на тези дадени в досъдебното производство. Това е
съществено противоречие между тези показания, като наред с това има и други
противоречия между показанията на двамата свидетели относно това какво се е случило с
автомобила след като са го транспортирали. Като единият от свидетелите, а именно Г.
твърди, че автомобилът е бил оставен в близост до автоморгата до самото репатриращо
превозно средство, а другият твърди, че бил оставен много преди автоморгата на главния
път. Съществени противоречия са налице в показанията на свидетеля К.в, който обяснява
първоначално, че е бил работник при подсъдимия, впоследствие твърди, че не е бил нает, че
бил на друго място, че бил просто извикан от него съвсем инцидентно. Всички тези
обстоятелства макар и косвено сочат, че тези свидетели впоследствие са възприели друга
линия на поведение, излагайки съвсем различни обстоятелства.
Изслушано е и вещото лице по назначената от досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза. Съдебният състав с цел да избегне всякакво съмнение за
правилността при определяне на стойността на отнетото МПС, допусна повторна съдебно-
оценъчна експертиза, при която друго вещо лице да съобрази направените в съдебното
заседание от защитата на подсъдимия възражения при определяне на стойността на
автомобила, да даде нова оценка на отнетото МПС марка и модел „Г.П.“. Видно от
представеното заключение вещото лице е дало сходна оценка на автомобила – 3 700 лева,
като същата е с 100 лева по-висока от тази на експертизата от ДП (3 600 лева).
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена, след
проведеното съкратено съдебно следствие в наказателното производство, в хипотезата на
чл. 371, т. 1 вр. чл. 372, ал. 3 от НПК. Събирането и проверката на част от гласните
доказателствени средства, се извърши при условията на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК,
като по силата на изразеното изрично съгласие от подсъдимия и неговия защитник, да не се
извършва разпит на част на свидетелите посочени в обвинителния акт, с изключение на
свидетелите Х.К.К. и Величко Гоергиев Г., останалите свидетелски показания се приобщиха
по делото, чрез прочитане на протоколите за разпит от досъдебното производство, на
горепосоченото правно основание. Обсъдени като процесуално действие по разследването-
събиране на гласни доказателства, последните са извършени в съответствие с реда и
условията предвидени в НПК - депозирани са пред компетентния орган по разследването,
както и материализирани в надлежната писмена форма-протоколи за разпит. Поради това и
при наличие на кумулативните процесуални условия, следващи от чл. 371, т. 1 и чл. 372, ал.
3 от НПК, съдебният състав непосредствено ползва съставените в хода на досъдебното
производство протоколи за разпит на свидетелите – С. Т.-К., В.К., Х.К.К., В.Д.Д., К. А.Д. и
П.Л. Д., като тази правна последица се обяви с нарочно протоколно определение,
постановено в о.с.з. за предварителното изслушване на страните.
Съдът цени и изцяло кредитира писмените доказателства и писмените
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по
съответния процесуален ред - чл. 283 от НПК, а именно: 2 бр. докладна записка (л. 53 – л. 55
от ДП), Протокол за доброволно предаване от 11.04.2024г. (л. 78 от ДП), 2 бр. справки -
справка за пътуване на лице – български гражданин в чужбина от РУ Н. от 12.04.2024г. и
3

справка от СЦБКАТ относно собствеността и регистрацията на МПС –„Д.Ф. **.*** **“, с
рег. № * **** ** (л. 79 и л. 80 от ДП), Протокол № 0019047 от 06.03.2024г. на Община Н. (л.
82 – л. 86 от ДП), както и останалите писмени доказателства, събрани в хода на ДП. Съдът
кредитира изцяло и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, която не
беше оспорена по делото. Недостатъци в съдържанието от външна страна на изброените
документи, не се установиха, същите не се оспориха и от страните, поради това и се цениха
за годни доказателствени средства и доказателство за изявленията обективирани в тях.
В доказателствената основа на писмените и гласните доказателства, не съществуват
каквито и да е противоречия, същите са взаимно допълващи се и в пълна корелация.
Досежно свидетелските показания, вече се посочи, приобщени по делото, в хипотезата на
чл. 373, ал. 3 от НПК, съдебният състав възприема за обективни и достоверни същите,
поради което и изцяло кредитира показанията на свидетелите, разпитани в ДП. Основания за
критиката на същите не се намериха, доколкото липсват противоречия, както помежду им,
така и с писмените доказателствени източници, същите и са правдиво звучащи, формирани
са непосредствено, по преки възприятия на свидетелите за обстоятелства от различни
моменти от извършеното престъпно деяние. Показанията на всички свидетели, съдържими
се в протоколите за разпит, съставени в ДП, са пряко и косвено относими към
изпълнителното деяние, механизма на осъществяването му, предмета на престъплението,
времето и авторството на деянието, като при съвкупното им обсъждане, въз основа на тях се
доказват фактическите действия по отнемането на МПС, неговата индивидуализация,
начина на отнемането, както и намерението за своене. Тези свидетелски показания се
подкрепят напълно и от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Ето
защо, съдебният състав изцяло прие да кредитира тези свидетелски показания и ги ползва
при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното производство показания от
свидетелите Величко Г. и Христо К.в, като счита същите за противоречиви и дадени с оглед
подкрепа защитната позиция на подсъдимия. По делото безспорно се установи, че двамата
свидетели са в близки приятелски отношения с подсъдимия, а единия от тях – св. К.в и
работи за него. Съдебният състав приема, че двамата свидетели са заинтересовани в
определена степен и това е причината в съдебното производство да дадат в голяма степен
различни от предходните показания, дадени пред разследващите органи на ДП още в самото
начало на разследването. В тази връзка техните показания, дадени пред съда, се счетоха за
предубедени, доколкото при съпоставка между техните показания и останалите писмени и
гласни доказателствени средства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза,
изложеното от тях не се потвърждава, нещо повече дори се опровергава.
В хода на съдебното производство подсъдимия дава обяснения по повдигнатото
обвинение. Съдът обаче не ги кредитира, доколкото същите противоречат на останалия
събран доказателствен материал по делото, вкл. и на първоначално дадените от св. К.в и св.
Г. показания. Безспорно по делото се установява, че самият подсъдим е посочил на двамата
свидетели въпросния лек автомобил „Г.П.“, който следва да бъде преместен и като
основание е обяснил, че автомобилът има поставена лепенка-стикер от община Н..
Въпросният рускоговорящ не е установен, нито се сочат някакви данни за това лице, липсва
всякаква логика подсъдимия да не потърси документи на автомобила, който се иска да бъде
преместен. Видно е, че автомобилът е с българска регистрация, което е известно и на
подсъдимия, още повече, че същият се занимава с автомобили. За да организира работата си
и за да бъдат извършени каквито и да било действия с автомобила, трябва да има документ,
който да удостовери собствеността, респ. правата върху него. Още по-голямо съмнение се
поражда и в дадените обяснения, че лицето е посочило, че не знае и нямало къде да бъде
оставен въпросния автомобил. Налице са и противоречия в показанията на двамата
свидетели относно това обстоятелство и какво се е случило с автомобила след като са го
транспортирали. Единият от свидетелите, а именно Г. твърди, че автомобилът е бил оставен
4

в близост до автоморгата до самото репатриращо превозно средство, а другият твърди, че
бил оставен много преди автоморгата на главния път. Явно е, че тези показания и
обясненията на подсъдимия са дадени с цел да бъде подложена на съмнения субективната
страна на извършеното престъпно деяние - субективното отнеме този автомобил. Въпреки
това обаче по делото по безспорен начин се установява умисъл при извършване на
престъпното деяние, доколкото подсъдимия сам е посочил на двамата свидетели К.в и Г.
къде се намира автомобила и е наредил на същия да бъдат поставени скоби и вдигнат.
Относно експертизата:
Съдебният състав за доказването стойността на отнетата вещ възприе изцяло
заключението по изготвената на ДП съдебно-оценителна експертиза, като по-благоприятна
за дееца. Последната е приета по делото, извършена е от съответния специалист,
аргументирана е, поради което и се кредитира за обективна, компетентна и обоснована,
съобразно фактическите данни и доказателствата по делото. Необходимостта от допускането
на повторна оценителна експертиза, в съдебното производство се предпостави с оглед
направените в съдебното заседание възражение от защитника и с цел избягване на всякакви
съмнения при определяне на стойността на автомобила. След изготвянето на заключението
по повторната експертиза по безспорен начин се установи действителната стойност на
отнетия автомобил, като разликата между двете заключения на две отделни независими
вещи лица е в размер само на 100 лева. След изслушване на повторна експертиза не се
разколебаха или поставиха под съмнение изводите на вещото лице по първоначалната
експертиза. Съдът прие заключението по първата експертиза, изготвена на ДП, доколкото
определеният размер е по-нисък, респ. по-благоприятен за подсъдимия. Ето защо, приета за
доказана по делото, стойност на предмета на престъплението, се явява пресметнатата от
първоначалната експертиза, а именно 3 600 лева.
От правна страна, съдебният състав е приема следното:
Анализът на фактите, приети за установени по делото, обосновава безспорен извод,
че подсъдимия М. В. е осъществил с деянието си, от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. И това е така, защото се
доказа, че същият на 20.03.2024г. в к.к. С.Б., в близост до комплекс „С.В.“, отнел чужда
движима вещ: лек автомобил „Г.П.“ с рег. № ** **** ** на стойност 3 600,00 лева от
владението на С.Д.Т.-К.н, ЕГН ********** от гр. П.в, общ. П.в, ул. „К.М.“ № 2, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на деянието е
използвано специален автомобил „Д.Ф. **.*** **“ с рег. № * **** **.
От обективна страна, доказано е извършени от подсъдимия фактически действия по
отнемането на гореописания лек автомобил, с които прекъснал фактическата власт върху
него на владелеца му, до момента и е установил свое владение. С токова естество и
насоченост са осъществените от него - прекъсването, чрез вдигането на автомобила върху
собствения му репатриращ автомобил. В тази връзка съдът счита, че отнемането на вещта се
осъществява фактически в момента на натоварването на автомобила върху репатриращия
автомобил, като за довършването му не е необходимо същият да бъде разтоварен в имот
собственост на подсъдимия. Така описаното изпълнително деяние, покрива признаците на
основаният състав на кражбата по чл. 194, ал. 1 от НК, същото и е довършено с отнасянето
на автомобила от мястото, където той е бил паркиран. В тази насока са свидетелските
показания, кредитирани от съда, писмените доказателствени средства, както и заключението
на съдебно-техническата експертиза.
На доказателствената основа, формирана по делото от свидетелските показания,
съдебно-техническа експертиза и др., доказани са и квалифициращите признаци от
вменения състав на престъплението - чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, а именно използване на МПС
- специален автомобил „Д.Ф. **.*** **“ с рег. № * **** ** - собственост на подсъдимия М.
В..
5

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно - при пряк
умисъл и с намерение за противозаконно присвояване на вещта, при наличието и на
интелектуални и на волевия му елемент. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите последици и пряко е целял настъпването им,
при това при осъзната принадлежност на лицето на друго лице. Умисълът му е бил
обективиран в изпълнителното деяние на престъпната проява.
Относно наказанието:
При определяне видът и размерът на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията, като отчете обществената опасност на деянието и тази на дееца. От друга
страна причините и мотивите за извършването му и липсата на многобройни смекчаващи и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът определи размера на
наказанието при условията на чл. 54 от НК, като отчете обстоятелството, че подсъдимия е
реабилитиран и е имал добро процесуално поведение, и с оглед предвиденото за
престъпление по чл. 195 от НК наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет години,
съдът наложи наказание в предвидения от закона минимален размер, а именно 1 година.
Съдът намери, че за постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не
е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, поради
това отложи изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три
години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР – Б. сумата в размер на 393,08 лева (триста деветдесет и
три лева и осем стотинки), представляваща направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство, както и сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
направени в хода на съдебното производство разноски. Съдът счете, че на подсъдимия
следва да се присъдят и сторените в съдебното производство разноски за изготвяне на
повторна съдебно-оценителна експертиза, доколкото същата е поискана от защитника на
подсъдимия. Отделно от това независимо, че съдът не е приел стойността на вещта,
определена от вещото лице по повторната съдебно-оценителна експертиза, заключението е
използвано за съпоставка и дава отговор на възраженията направени срещу изготвената на
ДП експертиза.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	1
Дата:	29 януари 2025 г.
Съдия:	Михаела Георгиева Клечерова

Дело:	20242150200422
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2024 г.

Присъда по дело №422/2024 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите